В категории:Анализи / Балкани / Политика / Свят

Антикорупцията срещу противниците на прогреса – много лицемерие, малко идеал

Протестите в Румъния са представяни в румънските и в западните медии като сблъсък на демокрацията и правовата държава с диктатурата и корупцията. Те се разиграват в един момент на тежки икономически и социални проблеми, но икономическата и социалната перспектива не намират място в публичното пространство

Протестите в Румъния не секват. Снимка: Ал-Джазира
Протестите в Румъния не секват. Снимка: Ал-Джазира

Очакваше се едно доста стабилно правителство след категоричния резултат на изборите от 11 декември. Истина е, че преговорите за личността на премиера бяха малко трудни, но резултатът изглеждаше твърд компромис, след който трябваше да следва период на политическо успокоение. Тогава какво се случи? Как се стигна до остър социален и политически конфликт, максимална политическа нестабилност и манифестации без прецедент след Революцията (бурните времена от декември 1989 г., когато загинаха над 1100 души – бел.прев.)?

Колосален гаф

Социалдемократическата партия направи колосален гаф. Това бе политическа подлост, защото основната мотивация за приемането на спешните постановления за освобождаването на затворници и промяна на Наказателния кодекс най-вероятно е била да се облекчи състоянието на социалдемократическия лидер Ливиу Драгня по второто наказателно дело срещу него. Въпреки че общественото отхвърляне на тази мярка и мащабите на това несъгласие бяха ясни, правителството блокира едно от двете обвинения срещу Драгня по второто наказателно дело. Тук се добавя и намаляването на присъдите за собствената политическа клиентела и за „транспартийните фактори“ (политиците, които сменят партиите в името на личния си интерес – бел. прев.). Все пак мотивацията зад припряните действия на правителството, довели до постановленията, изглежда е най-вече нещо лично – свързано със социалдемократическия лидер.

По-тежък от подлостта обаче е гафът да не се разбере въобще политическата ситуация. Ефектът от този гаф е много по-сериозен, отколкото вече отмененото постановление. Социалдемократическата партия отключи конфликт, който ще продължи дълго след временното си разрешение, независимо какво ще е то, застрашавайки правителството и електората и предлагайки огромен импулс на опозицията – както на политическата, така и на „опозицията“, формирана от антикорупционната прокуратура DNA и службите. Поради мотиви, които не разбираме напълно, но в които сигурно влиза и плачевното състояние на ръководството ѝ, партията не разбра силата на тази опозиция и че предлага чудесен претекст за лицемерно и масово народно възмущение.

Очевидно е, че постановленията на Социалдемократическата партия не трябваше да бъдат издавани, най-малкото в сегашната им форма и начин. Но е абсурдно да ги приравняваш с разрушение на демокрацията и да твърдиш, че страната трябва да бъде спасена на всяка цена, както направи площадът. Измъква ли се Драгня от наказателно дело, а с него и други корумпирани социалдемократи и транспартийни политици? Всъщност, Драгня заслужава да се измъкне от наказателно преследване в случая, тъй като по първото дело беше осъден по политически причини. Както обясни и Алина Мунджиу-Пипиди дори и политическият лидер да е бил виновен пред закона, при условията, в които всички партии правят същото нещо на изборите като него, той е бил единственият разпитан и осъден. Т.е.става въпрос за политическо правосъдие. Това не означава, че постановлението е правилно. А че законодателният ген на мнозинството от фенове на антикорупцията се  активира избирателно – според това за кого и за какво става въпрос. Иначе на кого му пука за равнопоставеното отношение пред правосъдието като цяло?

 Двойният стандарт

Тези протести са опустошителни. Никое правителство не би могло да им се съпротивлява. Те бяха подхранени до голяма степен от представата, че Драгня се е измъкнал от постановление 13 (за реформа на Наказателния кодекс, което премахва наказателното преследване за злоупотреба със служебно положение за щети до 44 000 евро и го заменя с административна санкция – бел.прев.). Твърдението, че той щеше да се отърве обаче, е, да кажем, спорно.

Всеки човек с минимален здрав разум ще признае, че самият президент на страната Клаус Йоханис е корумпиран (според съдебно решение по гражданско дело той е придобил имот по нелегален начин и бе решено да го върне – бел.прев.) и би трябвало да бъде осъден в този момент, ако правосъдието не бе така произволно. Обществена и институционална реакция по неговия казус на практика липсва. Вместо да бъде разследван или да избухнат опустошителни обществени протести, този човек стана президент и сега лети на крилете на вятъра на антикорупцията.

Невъзможно е да не видиш двойния стандарт. Реалният залог на протестите не са постановленията, както и залогът на антикорупцията не е точно свързан с борбата с корупцията.

Постановление 13 води до наистина тежки последствия. То не толкова елиминира злоупотребата със служебно положение само по себе си, което свърза с отсъствието на ясна щета, колкото премахна злоупотребата със служебно положение чрез нормативни актове.

В центъра на Букурещ отново се развяват флагове с изрязани гербове, както и през 1989-та. Снимка: Ал-Джазира
В центъра на Букурещ отново се развяват флагове с изрязани гербове, както и през 1989-та. Снимка: Ал-Джазира

Очевидно е обаче, че тежестта на тези последствия не обяснява огромната сила на реакцията, както политическа, така и институционална, и най-вече народна. Всъщност, наблюдаваме един политически конфликт, който продължава след изборите. И именно тук е големият гаф на Социалдемократическата партия. В името на несигурна облага за лидера си Социалдемократическата партия взривява политическата стабилност и си играе с онези, които ѝ възлагаха надежди в приетата програма в кампанията.

Трудно е да си представим, че съдия би оставил Драгня да се измъкне по второто обвинение, след като правителството е премахнало текстовете за първото.  Или че DNA не би открила и други точки за атака, както Лаура Кьовеши вече обяви, че ще направи по всички дела, застрашени от падане на обвиненията заради спорното постановление. Нейната декларация бе проява на презрение към всякакви принципи на правото.

След отмяната на постановление 13 Социалдемократическата партия излиза от филма, в който влезе, озовавайки се в крайно глупава ситуация. Правителството има „добри шансове“ да загуби, макар и не веднага. Във всеки случай то загуби сравнително удобната си позиция, предоставена му от изборите. Възлагалите надежди на минималната социална програма на Социалдемократическата партия – или поне на отсъствието на една противоположна програма на десницата – сигурно скоро ще се разочароват.

Друг негативен ефект на постановленията е спирането на дискусията за съмнителните връзки между тайните служби и правосъдието, която започваше до добива очертания. Вместо да бъдат леко смекчени злоупотребите на DNA, прехвърлила функции на правосъдието към службите в противоречие с елементарните принципи на правовата държава, сега Социалдемократическата партия предлага нов импулс на дуото (вътрешното разузнаване и антикорупционната прокуратура – бел.прев.).

Антикорупцията като траен вектор на десницата

Този абсурден епизод от румънската политика все още остава неясен и може да не бъде обяснен и в бъдеще. Но вече изглежда ясно как социалдемократите не са разбрали колко много власт е била пренесена извън изборните институции и всъщност извън т.нар. политическа система. DNA се е превърнала в необикновено силен властови център на десницата. Тя може да работи със службите, да прави съюз с други държавни институции като Върховния съвет на магистратите или с полюсите в румънската политика като президентството, но в този момент остава независим център на властта. Всички тези съюзи и сътрудничества са обект на промени – президентите, лидерите на партиите, генералите могат да се променят, но антикорупцията е и ще остане още години силен политически вектор на десницата.

Защо на десницата? Приравнявайки законността с демокрацията и с публичното благо, десницата се освобождава от социалната държава – т.е. от идеята, че държавата трябва да има „позитивно“ действие спрямо обществото, освен „негативното“ да се бори с нарушенията на закона. Така се поддържа социален ред, изгоден на горните обществени слоеве, в който се акцентира на законността, на ниските данъци и на слабите социални служби.

Официалният дискурс смята, че те могат да „настроени правилно“, само ако се елиминира корупцията и се извършат приватизации. Заделянето на сериозен бюджет и държавна администрация за социалните услуги се е превърнало в нещо архаично и в проява на лош вкус. На практика реалният конфликт от последните седмици и от целия този период е прост – свързан е повече с ресурсите, отколкото с идеалите, с едно регулиране и изясняване на сметките между лагерите, тъй като резултатът от изборите не излезе такъв, какъвто трябваше да бъде.

Реалният конфликт от последните седмици е прост – свързан е повече с ресурсите, отколкото с идеалите. Снимка: Ал-Джазира
Реалният конфликт от последните седмици е прост – свързан е повече с ресурсите, отколкото с идеалите. Снимка: Ал-Джазира

Разбира се, всеки има право да протестира. Всяка отговорна политическа власт трябва да отчита волята на улицата. Но тези протести, покрай които партиите на опозицията съвсем изчезнаха, извличат значителна част от силата си от мрежата на антикорупцията и символично, и ефективно.

Например, две сериозни намеси на прокурорите в политиката станаха чрез започване на разследване за постановленията от страна на DNA и чрез оттеглянето на двама държавни секретари от Министерството на правосъдието към Върховния съвет на магистратите по искане на главния прокурор.

Протестите са на практика преиграване на изборите. То обаче се провежда не по искане на политическата опозиция, а според желанията на властови центрове, които в една правова държава нямат какво да търсят в политиката. Нямат място в истинската правова държава, а не в тази на плакатите от Площада на победата (пред сградата на румънското правителство – мястото на протестите в Букурещ – бел.прев.).

Да видим кои са механизмите на този политически и социален конфликт. Със сигурност, съществува реална битка за създаването на правова държава по модела на либералните западни демокрации, но ентусиазмът, свързван обикновено с тази идея, не е особено оправдан. Преминаваме през факта, че този модел създава големи социални неравенства по различен начин в различните държави, което означава не само живот под приемливите стандарти за голяма част от населението, а и нестабилност.

В Щатите на власт дойде един милиардер, който иска да радикализира абсурдните неравенства на тамошния модел, да разруши и добрите му страни, без да го замени с нищо. Тръмп е само в началото, но тази промяна на посоката, която той извършва, не се дължи само на омраза към жените и на расизъм. Тръмп бе доведен на власт от провала на водещата световна либерална демокрация да създаде поне минимално социално равенство. В момента най-оптимистичният сценарий за САЩ е бързото завръщане на фалиралата политическа система отпреди Тръмп.

 Не етнически, нито религиозен, а антикорупционен шовинизъм

Минавам през това в анализа си, защото за Румъния няма друг модел. Антикорупцията не е непременно начинът да се достигне до заветното западно общество. Правовата държава и западната демокрация са само една договорка, която се поддържа от социалната интеграция от периода на модернизирането на съответните държави. Това е един етап, през който сме преминали само частично. И ако успеем да изтребим всички корумпирани, това не означава, че западният модел ще започне да действа, тъй като социалната база, осигуряваща функционирането му, липсва.

В Румъния неравенството и социалният разпад ескалират отново и отново, докато политическите, икономическите и интелектуалните елити се оплакват от тежестта на социалната държава. Така че социалната база ще продължи да липсва. Ние сме на последното място в ЕС, а в някои случаи „само“ на предпоследното по показателите за образование, здравеопазване, социална помощ и бюджетните средства за тези сфери.

Кой ще поддържа достатъчно борбата с корупцията, така че тя окончателно да унищожи рушветчийството, този нов максималистичен идеал, ако следваме духа на сегашните протести – уникален за обществото ни?

Между антикорупцията и политическата десница съществува естествено сътрудничество, базирано на неолибералната посока на борбата с корупцията, но и на принципа на скачените съдове. Антикорупцията взе на въоръжение много от функциите на политическата десница. Обаче ако десницата открие отново силата си, би могла да я замени с нещо друго. Дори десните политици, които агитират за борбата с корупцията, може да се преситят от нея.

Всъщност, войнстващата антикорупция в една изключително корумпирана политическа система е очевидно противоречие. Единствената подкрепа, която може да дойде, е от страната на отделно взет авторитарен и „идеалистичен“ политик като Бъсеску. Но неговата следпрезидентска съдба не е много вдъхновяваща (през април 2016 г. започна наказателно преследване срещу него за пране на пари – бел. прев.).

Накъде да отидем оттук-нататък в нашия псевдотриумф на демокрацията, законността и цивилизацията от Площада на победата? Антикорупцията е местният еквивалент на етническия и религиозния шовинизъм, поддържащи сурогатите на западната демокрация в Унгария и Полша. Там изборите са се превърнали в нещо по-декоративно дори от изборите на Запад. Основната сила, която осигурява доминацията на средната класа, на „цивилизацията“, на „Запада“ над „простите“ противници на прогреса, е антикорупцията. Сега изглежда, че тя е в своя връх и има светло бъдеще поне още няколко години.

Но днешното равновесие може да се промени винаги и тя може да бъде заменена или с националистически и расистки шовинизъм, от които за момента Румъния е спасена за щастие по неизвестни причини, или от местна формула – технократизъм и икономии. Тази местна формула може да е оригинална като форма и наситеност. Днес антикорупцията до такава степен е станала общоприета, че никой не може да си представи колко уникална и локална формула е тя. Изглежда сякаш е нещо като въздуха – разбиращо се от само себе си. И това е формула на все по-отчетлива ерозия на демокрацията.

Както и в САЩ, най-оптимистичният сценарий за Румъния е завръщането ѝ към изборна демокрация отпреди възхода на антикорупцията и технократизма. Независимо от подлостта на изборната демокрация, тя може да даде надежда, че в някакъв момент ще се тръгне и към реално социално развитие. Но не затаявайте дъх, шансовете за това са минимални.

Що се отнася до медиите, не съществува пост-истина. Има масмедии, които са доминирани от пари и обществено пространство, което е под давлението на политическата пропаганда. Тоест няма нищо ново под слънцето. Никъде не съм видял в румънските медии ясна и обективна интерпретация на постановленията, независимо, че тя не е сложна за реализиране. Всички говореха за тях, като че ли е ясно за какво говорим. Само че въобще не беше ясно.

Много  след започването на протестите открих в социалните мрежи някои изясняващи интерпретации на юристи. После журналистите от първа ръка предаваха елементарни и фалшиви информации по най-добрите медийни канали. Новинарските телевизии са просто невъзможни за гледане – без изключение. Това е тежко, тъй като кризата разруши вестниците. Въпреки че се появи кампания за осъждане на таблоидните телевизии, контролирани по най-циничен начин от политици – като România TV и Antena 3, разликата между тях и най-качествените телевизии е най-вече в крайността на оценките и в обноските, а не в същността. Тенденциозността е еднаква.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар