В България има един влиятелен орган, който според „Уикипедия” е „независим” и „специализиран”, а занятието му е да „регулира радио- и телевизионната дейност в Република България”. Органът се нарича Съвет за електронни медии или накратко СЕМ. На челната страница на сайта си СЕМ пояснява за себе си, че „лицензира, регистрира и осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги”. Уточнява още, че в работата си „се ръководи от интересите на обществото, защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на електронните медии”.
Историята на СЕМ също е публикувана на сайта му и тя може да се проследи още от времената на неговия първообраз НСРТ (Национален съвет за радио и телевизия). За съвременната версия на този регулаторен орган е посочено, че той се състои от петима души, като двама от тях се назначават от президента, а трима от парламента.
Определените по този начин членове на СЕМ освен всичко друго избират и генералните директори на обществените радио и телевизия – БНР и БНТ.
В момента в ръцете на СЕМ е и решението по казуса с „Радио България”, което сегашният генерален директор на БНР Александър Велев така се беше засилил да „преструктурира”, че щеше да го ликвидира, закривайки продукцията на шест европейски езика точно в навечерието на европейското председателство на България. Бързата реакция на колегията на „Радио България” и на подкрепилите я творчески съюзи и обществени организации обърна вниманието на институциите върху ставащото. Президентът Румен Радев и две парламентарни комисии еднозначно и категорично изразиха мнение, че „Радио България”, което представя страната ни пред света, трябва да бъде съхранено и развито.
СЕМ от своя страна още не е излязъл с позиция по случая, защото преценява, че не е получил достатъчна информация от Велев по намеренията му, за да вземе информирано решение. Очаква се генералният директор на БНР да представи вижданията си, съобразени с изказаните от парламентарните комисии преценки, на заседанието на СЕМ на 27 юни т.г. Но мнението на колегията от „Радио България е, че няма как да се очаква ефективна и конструктивна концепция за развитие на тази уникална структура от същия човек, който беше готов да я унищожи.
Тепърва ще видим как СЕМ ще намери баланс между тези два възгледа. Очакването, разбира се, е, че регулаторният орган ще търси решения, следвайки заявените си принципи – да е независим, да се ръководи от интересите на обществото, да защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на електронните медии.
Една случка обаче, която се разигра преди няколко дни именно покрай казуса с „Радио България” и която ненадейно ме сблъска с озадачаващата реакция на един от членовете на СЕМ, поражда сега у мен сериозни смущения.
Става дума за Бетина Жотева, определена миналата година за член на СЕМ от квотата на вече бившия президент Росен Плевнелиев. Изненадващо за мен се превърнах в обект на нейни заплахи заради мой журналистически въпрос, който насочих към нея по време на състоялото се на 15 юни 2017 г. заседание на комисията по културата и медиите към Народното събрание във връзка с „Радио България”.
Заплахите са записани от репортерския ми диктофон, който бе включен, за да записва цялата дискусия. Те са чути и от присъствалата на заседанието на комисията Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ.
Зададох пред микрофон свързан с темата на обсъждането журналистически въпрос към Жотева и очаквах в отговор да получа от нея разяснение, потвърждение или опровержение.
Видимо раздразнена от въпроса, Жотева не отговори на него пряко. Реакцията ѝ пред микрофона в залата на заседанието на парламентарната комисия бе да определи като „трагедия” и „драма” журналистическите ми качества.
По-нататък, докато дискусията продължаваше, Жотева се обърна към мен вече в личен план и неколкократно отрече предварителната информация, предизвикала въпроса, да е вярна.
На записа се чува как след това тя каза: „Подозирам, че ме вкарвате в някаква интрига.”
Аз я репликирах: „В нищо не ви вкарвам. Съобщих информация, която имам от първо лице”.
Жотева продължи: „Много внимателно! Ама много внимателно! Значи, който се е опитал да ме вкара в интрига, не е прокопсал. Те поне знаят (тя посочи към служители на СЕМ, които седяха наблизо и чуваха разговора – б. К. К.). Много внимателно! Ама много внимателно с мен специално!”
Попитах Жотева: „Това какво значи – заплаха ли е?”
Отговорът на Жотева бе: „Абсолютно. Пред всички”.
След малко Жотева още веднъж се обърна към мен и отново се закани: „Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видиш какво става”.
Не мога да скрия, че съм крайно изненадана от подобно поведение на член на СЕМ. Пак се изкушавам да припомня какво е записано на сайта на СЕМ – че този осъществяващ надзор над електронните медии орган „се ръководи от интересите на обществото, защитава свободата и плурализма на словото и информацията”. Ето защо смятам за недопустимо член на структура, която следва такива принципи и дори надзирава дали другите ги спазват, да отправя заплахи към журналист по време на изпълнение на професионалните му задължения заради зададен журналистически въпрос. Дваж по-притеснително е, че подобно нападателно поведение бе упражнено по време на самото заседание на парламентарната комисия по културата и медиите в сградата на Народното събрание.
Мога да добавя също, че сред няколкото отправени към мен заканителни реплики има и такава, в която Жотева погрешно ми приписва принадлежност към медия, в която съм публикувала статии само като външен автор. Политическата оценка, която си позволява Жотева в тази реплика, също е в противоречие с надпартийния характер на СЕМ, чийто член е тя.
Обезпокоена съм и от факта, че пак Бетина Жотева, включена по телефона в предаването на телевизия BIT „еМисия България” на 12 юни 2017 г. в качеството си на член на СЕМ, а не на частно лице, изказва категорични и едностранчиви съждения по темата за „Радио България”, при положение, че СЕМ официално е оповестил, че още се въздържа да излезе с позиция по този случай. У мен растат съмнения доколко обективен, независим и отговарящ на Етичния кодекс на българската журналистика може да е такъв член на СЕМ в преценките, решенията и общественото си поведение.
Сметнах за свой журналистически и граждански дълг да сезирам за всичко станало Етичната комисия на Съюза на българските журналисти с предложение да обсъди случая и да излезе с позиция по него.
