В категории:България / Видео / Мултимедия

Дискусия за „Капиталът в XXI век“ препълни Огледалната зала на СУ (снимки и видео)

Наскоро публикуваният на български икономически бестселър на Тома Пикети предизвика огромен интерес по време на събитието, организирано от „Барикада“, „Солидарна България“ и издателство „Изток-Запад“. Залата не успя да побере всички желаещи, които близо два часа обсъждаха темите за неравенството и разпределението на доходите.

Огромен интерес предизвика организираното от „Барикада“, „Солидарна България“ и издателство „Изток-Запад“ събитие, посветено на книгата „Капиталът в 21 век“ на Тома Пикети. Представянето на книгата и дискусията по темата препълниха Огледалната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като местата не стигнаха за всички желаещи, много от които слушаха от коридорите извън нея.

Икономическият бестселър на френския икономист, който наскоро излезе и на български, беше представен от журналиста в „Барикада“ Ивайло Атанасов и икономиста от Австрийския институт за икономически изследвания Атанас Пеканов. Студенти, преподаватели и официални гости, сред които бивши и настоящи народни представители, останаха в залата близо два часа, за да се запознаят с основните послания на книгата и да изкажат своето мнение по време на дискусията.

„Една от причините тази книга да е толкова успешна в Европа и САЩ, е че тя обръща подхода. Тома Пикети няма нито ляв, нито десен идеологически бекграунд зад себе си. Той подхожда строго емпирично към изследването си и преди да си състави мнение, събира огромен обем данни в рамките на около 15 години – нещо което икономистите често предпочитат да си спестят. За какво са ти повече статистически данни за по-дълъг период, ако предварително знаеш какви ще бъдат изводите ти?“, каза в началото на събитието Ивайло Атанасов и даде пример с поведението на еврокомисаря Сесилия Малстрьом наскоро у нас, която обясни, че данните от доклад на ЕК не са решаващи при определянето на търговската политика на съюза.

Залата не успя да събере всички желаещи да присъстват, което наложи част от тях да слушат от коридора.

Подходът на Пикети е обърнат – първо изгражда основата, а след това от нея, систематично и методично, извежда възможно най-прости и ясни изводи, които са проверими от всеки, добави Атанасов и обясни, че според него заслугата на Пикети е именно в набавянето на огромен обем от емпирична информация, върху която дебатът за неравенството стъпва. „Преди това се приемаше, че например Джоузеф Стиглиц представя лявата позиция, а Тайлън Коуен – дясната, между които няма допирна точка“.

Вторият най-важен фактор за успеха на книгата е, че тя се появи, донякъде случайно, 4 или 5 години след световната икономическа криза – в момент, когато към темата за неравенството има интерес. „Тази книга е интересна не само за специализирани изследвания. Затова е хубаво, че тя излиза и на български, защото тя не е предназначена само за експертите, а за масовия читател. Самата тема за разпределението на богатствата предполага широк демократичен дебат, а не експертни решения. Както казва самият Пикети, той е тествал дали майка му ще я разбере и тя е успяла, така че дано и много българи я прочетат“.

„Имаме крещяща нужда от такъв тип изследвания, които се базират на солидна емпирична основа, а не са просто проекция на дадени убеждения. Ако тръгнете от убежденията си, лесно ще намерите точно това, което ви трябва – в един или друг период, държава или източник – и това ще потвърди вашите убеждения. Така лесно ще стигнете до извода, че всяко отклонение от вашите убеждения е всъщност девиация и ненормалност“, обобщи Атанасов.

За съжаление дебатите у нас са доста по-различни и Атанасов не е оптимист, че книгата ще се превърне в бестселър и в България. В този смисъл водещата на събитието Мирена Филипова призова присъстващите в залата народни представители да поставят много по-сериозно темата за неравенството в българския парламент и изрази съжаление, че твърде често опозицията в лицето на БСП се занимава с популистки действия за сметка на истински важните въпроси като тези, поставени от Пикети.

Книгата е резултат от фундаментален труд, извършен не само от Пикети, но и от Имануел Саец, Антъни Аткинсън и други, потвърди и Атанас Пеканов. „Капиталът в 21 век“ идва с редица тежки заключения, но въпреки това не е отхвърлена, а точно обратното – превръща се в катализатор на дискусиите за разпределението на доходите и богатствата в света, които се разгарят особено силно след световната икономическа криза, добави Пеканов.

„Книгата излезе в момент, когато обществата на Запад се интересуваха от въпроса кой, колко и защо печели, какви са доходите и как са разпределени. Историческият момент беше такъв, че обществата бяха недоволни. Кой понесе тежестта на кризата? Ниските подоходни групи. Същевременно преди това в годините на растеж облагодетелствани от него бяха най-високите подоходни групи. Хората се питаха защо стана така и книгата се опитва да отговори на този въпрос в дългосрочен план“, обясни икономистът.

Според него докато преди години се твърдеше, че разпределението няма значение и всичко, което трябва да искаме, е растеж на икономиката – а след това този растеж „ще се просмуква“ надолу, днес всички водещи икономически институции показват, че има връзка между неравенството и растежа. „Хората вече не вярват, че само на база на своите усилия и продуктивност ще успеят. Това се опитва да покаже и Пикети – не всичкото богатство и доходи са резултат на нашите усилия“, каза той.

Пикети първо обобщава тенденциите в неравенството в доходите и богатствата, а след това и разликите в растежа между двете, които обуславят мрачните му прогнози, подчерта Пеканов. Авторът показва, че неравенствата в доходите в изследваните западни страни, са се покачили в огромни измерения от 1970 насам.

Според Пикети, в САЩ това се дължи до голяма степен на възхода на т.нар. топ-мениджъри – CEO-та, чието заплащане се е увеличило стремглаво в последните десетилетия спрямо техните работници – понякога поради факта, че те сами го определят и в резултат от намаляването на данъците им, а не на нарастване на продуктивността, обясни Пеканов. Както показва една от най-цитираните статистики, през 1977-ма година 60% от растежа на дохода в САЩ е отишъл в 1% от хората. Така „вече имащите“ постепенно придобиват все по-голяма част от наличното богатство.

Цялата презентация на Атанас Пеканов можете да проследите във видеозаписа от събитието:

По време на дискусията отношение взеха много от присъстващите, сред които проф. Васил Проданов, проф. Иван Ангелов, бившият зам.-председател на Народното събрание Янаки Стоилов и други. „Независимо от промените в методиката, тенденцията за увеличаване на неравенството е ясна. Опитът от всички досегашните периоди на голямо неравенство сочи, че от него се излиза по четири начина: разпад на държави, революции и бунтове, войни или масови епидемии“, подчерта проф. Проданов и направи намек, че повишаването на бюджетите за отбрана по света може би трябва да ни говорят нещо.

Не сме се събрали нито да я възхваляваме, нито да я отричаме, а да видим какво тази книга дава повече от онова, което до момента се знае, каза Янаки Стоилов. Изводът е, че усилията трябва да се съсредоточат върху това основното облагане да бъде върху капитала, а не върху доходите на работещите. „Никой не оспорва, че в капитала има елемент на творчество, на отговорност и така нататък, но как да направим така, че „мъртвият“ капитал да не носи толкова голяма доходност“, каза той и посочи, че данните на Пикети са категорични по отношение на неговия „принцип за неограниченото нарастване на дохода от капитал“.

„Това буди два въпроса – какво ще става със задълбочаването на неравенството? Има ли предел – това е социален въпрос. От книгата могат да се изведат мрачни изводи – че неравенствата спадат по време на войните. Ще избегнем ли това, че големите войни са големите изравнители на неравенство? И вторият въпрос, от позицията ми на юрист – в историята правото винаги е било система за налагане на определени равенства. Още Аристотел е казал, че за да бъдат равни в нещата, хората трябва да бъдат равноправни. Моят извод е, че ако неравенствата продължават да се задълбочават, е вероятно те да разрушат самата система за регулация на обществото, а най-важният регулатор е правото“, добави Янаки Стоилов.

Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“. За връзка във „Фейсбук“ – тук.

Оставете коментар