В категории:Анализи / Свят

Не жалете за “насърчаването на демокрация”

Създаденият по времето на Рейгън Национален фонд за демокрация от самото си начало е по-скоро инструмент за прокарване на щатските политически интереси, отколкото безвредно средство за насърчаване на демокрацията и човешките права

Дългогодишният професионален антикомунист Карл Гершман ( в средата) е първи и засега единствен президент на NED. Снимка: Гершман дава награда на един от лидерите на „арабската пролет“ в Тунис Джамел Бетаиеб. Wikimedia Commons

Бранко Мaркетич, Jacobin

Доналд Тръмп продължава щурма си срещу американските демократични норми, като прекратява финансирането за тридесетилетната инициатива, насочена към разпространение на демокрация в държави, където тя е крайно недостатъчна. Или поне така казват много от големите медии в САЩ.

По-рано този месец колумнистът на Washington Post Джош Рогин съобщи, че предложеният бюджет на Държавния департамент за 2019 г. тихомълком ще ореже финансирането за Националния фонд за демокрация (NED) и ще прекрати отношенията с основните получатели на грантове като Национaлния демократически институт и Международния републикански институт. Тези намерения са описани като атака срещу тяхната “про-демократична мисия” и по този начин САЩ “обръщат гръб на смелите хора по света, които споделят нашите ценности”.

Идеята, че Тръмп изоставя “историческата роля за насърчаване на демокрацията” на щатското правителство бързо се разпространи в медиите. New Republic я интерпретира като опит да се подкопае институцията, отговаряща за “промотирането на демокрация и човешки права в чужбина”, който е част от „пренебрежението на Тръмп“ към “насърчаването на демокрация”.

Това изглежда смислено обвинение – изкореняването на агенция, чиято единствена мисия е да спомага за разпространението на демокрация и човешки права, е от този тип неща, които Тръмп със сигурност би направил. Само че NED никога не е бил само това.

Това не е първият път, в който щатски политици се опитват да спрат финансирането на NED. През 80-те и 90-те агенцията е била изправена пред поне три такива опита. И в тези случаи желанието да се спре финансирането не е идвало от авторитарни десничари като Тръмп, а от либерални представители на Демократическата партия, чиито усилия са били подкрепяни от леви медии като Nation и либерални журналисти като Мери Макгрори. Същевременно защитниците на програмата са включвали Heritage Foundation, Wall Street Journal, консервативни коментатори като Джордж Уил и Чарз Краутхамър, както и учения Кенън Макия, който изигра ключова роля в оправдаването на инвазията в Ирак по времето на Джоржд Буш.

За това си има добри причини. Просто казано, NED от самото си начало е по-скоро инструмент за прокарване на щатските политически интереси, отколкото безвредно средство за насърчаване на демокрация. Инструмент за осъществяване на такъв тип операции за влияние, каквито по-рано ЦРУ изпълняваше тайно.

Разбира се, не можем да кажем, че всичко, свързано с NED,е лошо. Фондът винаги е подкрепял някои банални дейности, нужни за провеждането на свободни избори, като наблюдение на избирателни секции или регистрация на гласоподавателите. NED е подкрепял движения като “Солидарност” в Полша, различни анти-Милошевич групи в бивша Югославия, про-демократичната страна в референдума в Чили (който отстрани от власт Пиночет – б.р.), както и Африканския национален конгрес в ЮАР,

Но като цяло ролята на NED е да оформя вътрешните политики в други държави по начини, които да прокарват интересите на властта в САЩ – и които в повечето случаи са били в анти-лява насока.

Куклуводът

Предпазливият Конгрес се съгласи да създаде NED през 1983 г. само при условие, че ЦРУ няма да участва. Тогавашният директор на ЦРУ Уилям Кейси обещава това на конгресмените, но не спазва обещанието си. В последния момент от закона биват премахнати формулировките, забраняващи въвличането на персонал на шпионската агенция в операциите на фонда. Всъщност създаването на NED може би е било идея на самия Кейси. В писмо до Белия дом той пише, че подкрепя създаването на “национален фонд за подкрепа на свободни институции по целия свят”.

Първоначално NED е поставен под егидата на Съвета по национална сигурност и конкретно Уолтър Реймънд-младши – експерт по пропагандата от ЦРУ, който според някои документи години наред действа като топла връзка между програмата и Кейси. Реймънд е оставил след себе си и очарователни драскулки като тази, представяща го като кукловод, дърпащ различни конци.

В организацията са вкарани много изявени неоконсерватори като Лейн Киркланд, Джон Ричардсън и Алън Уейнстайн. Дългогодишният професионален антикомунист Карл Гершман е първи и засега единствен президент на NED. Един от сегашните членове на управителния съвет на NED – Елиът Ейбрамс, е военопрестъпник със заслуги за подкопаването на демокрацията в чужбина.

С цел да попречи на мириса на американски империализъм да замърси работата на NED, администрацията на Рейгън създава фонда като частна организация, която на свой ред финансира няколко други частни организации като гореспоменатите фондове на Демократическата и Републиканската партии. Но фактът, че служителите на NED редовно са бивши държавни чиновници и че финансирането идва от щатското правителство, правят тези пози на независимост съмнителни.

Също толкова съмнителна е идеята, че задачата на фонда се свежда само до насърчаване на демокрацията. Две от основните организации, получаващи общо около 70% от грантовете, са изрично десни. Едната е Международният републикански институт, описващ целите си като “напредък в демокрацията, върховенството на закона и икономика на свободния пазар”. Другата е Центърът за международно частно предприемачество, проект на Търговската камара на САЩ. Дори Центърът за солидарност (бивш Свободен профсъюзен институт), който е свързан с най-голямата синдикална организация в САЩ AFL-CIO, защитава консервативни каузи с парите от NED. Единствено за института на Демократическата партия може да се каже, че се намира някъде вляво от центъра. Като цяло обаче NED клони решително надясно.

“Тайна операция в голям мащаб”

NED е въвлечен в противоречия от самото начало заради връзките със скандала Иран-контри. Едно от основните лица в скандала – Оливър Норт, нарича портфолиото си от секретни дейности “Проект демокрация”, както се нарича и NED в началния етап от съществуването си. Но не става само въпрос за съвпадение на имена. Отговарящият за NED Уолтър Реймънд поддържа близки колегиални отношения с Норт и е част от работната група за Централна Америка към Белия дом, която координира проекта за контрите в Никарагуа.

По-късно са разсекретени бележки от тайно заседание на правителството от 1982 г., на което е обсъждан “Проект демокрация”. В документите пише, че “трябва да се проучи как законодателството и президентските укази да бъдат либерализирани по начин, който ще позволи секретни операции в по-голям мащаб, както и какво можем да постигнем чрез значително увеличение на явните политически действия”. Всичко подсказва, че двете програми “Проект демокрация” – едната секретна, другата явна – всъщност са двете страна на една и съща монета.

Естествено, едно от първите действия на NED е да осигури финансова подкрепа за Проекта за демокрация в Централна Америка (PRODEMCA) – частна група, подкрепяща антисандинистките контри в Никарагуа и Хондурас. По същото време, по което в Конгреса се водят тежки дебати дали да се продължи помощта за контрите, PRODEMCA получава открито пари от NED и скрито от Норт, като повечето от тези средства се насочват към опозиционни групи. PRODEMCA използва средствата и за да плаща реклами в щатски вестници и да праща писма до конгресмените в подкрепа на позицията на Рейгън. Организацията финансира и пътувания до лагери на контрите за критици на сандинистите.

Това е само началото на дълъг списък от съмнителни действия, обикновено прокарвани през Международния републикански институт. Той финансира дясната опозиция срещу получилия Нобелова награда президент на Коста Рика (която е стабилна демокрация) Оскар Ариас, включително инициативи срещу предложения от него мирен план за Никарагуа. Институтът финансира консервативната опозиция срещу президента на Хаити Жан-Бертран Аристид, което в крайна сметка води до насилственото му сваляне и затъването на страната в хаос. Пак по същата линия е осигурено ключово финансиране и обучение за неолибералните партии в Монголия, заради чиито политики страната затъна още повече в опустошителна бедност, като същевременно бе отворена за международните бизнес интереси. В израз на дълбока ирония, републиканският институт е тясно свързан и с операцията за подсигуряване на преизбирането на Борис Елцин.

Не става само въпрос за минали времена. С парите на NED бяха подкрепяни опозиционните групи във Венецуела, които предвождаха неуспешния опит за преврат срещу Уго Чавес през 2002 г. Организацията бе много активна и в Украйна в периода, довел до свалянето на правителството през 2014 г.

Свързаният със синдикатите Център за солидарност е участвал в също толкова отвратителни инициативи. През 80-те години във Франция – за чиято демокрация трудно може да се каже, че е под заплаха – институцията заделя 1.5 млн. долара за борба срещу социалистическото правителство на Франсоа Митеран. От тези пари 575 хил. отиват в крайнодясната студентска организация Union Nationale Interuniversitaire, която е крило на екстремистка, паравоенна националистическа групировка. Центърът също така дава пари на синдикати, агитиращи за подкрепяния от военните кандидат-президент в Панама, което се случва въпреки възраженията на щатския посланик. Организацията осигурява и 5.7 млн. долара на филипинския Конгрес на профсъюзите, който подкрепя диктатурата на Маркос и използва отряди на смъртта срещу конкурентни синдикати.

Представителите на властта са шокирани от успеха на този гамбит, при който операции за влияние, които преди са били тайни, се провеждат напълно открито. В статия от 1991 г. Washington Post бодро заключава, че потайните действия вече са остарели за сметка на откритите активности и че пропагандата “вече може просто да бъде наричана информация”. “Много неща, които вършим днес, преди 25 години са били правени тайно от ЦРУ”, коментира пред изданието Алън Уейнстайнм, който десетилетие по-рано е помогнал за създаването на NED.

Отделен е въпросът за прането на влияние от страна на NED и непрозрачния начин, по който фондът харчи средствата си. От много години Международният републикански институт се опитва да премине към частно финансиране – което води до това, че вече е бил финансиран от всяка корпорация и голяма лобистка фирма, за която може да се сети човек. Когато сенатор Джон Маккейн се кандидатира за президент, New York Times отбеляза, че докато е бил под негово ръководство, републиканският институт е привлякъл финансиране от над 560 частни донора, лобистки фирми, петролни компании и други корпорации, което е довело до многобройни конфликти на интереси. Често се случва лобисти да бъдат назначавани в NED, а служители на фонда редовно се оказват собственици на бизнеси или регистрирани чуждестранни агенти – като например бивш председател на борда, регистриран като агент на Турция.

Има нещо много иронично в това, че мнозина от хората, които сега се възмущават от Тръмп заради потенциалното закриване на NED – Джон Маккейн, разпространяващата конспиративни теории за Русия Моли Маккю или самия Джош Рогин – също така са и сред най-възмутените заради руската намеса в изборите през 2016 г. Както показва историята, една от основните цели на NED от самото създаване на програмата до ден-днешен е да прилага точно същия вид манипулации във вътрешната политика на други държави, макар и открито.

Има нещо иронично и в новопоявилото се възмущение на либералите от възможното орязване на NED, като се има предвид, че точно либералите са водели предишните опити за закриване на програмата – често подтиквани от откровенията за скандалните намеси в чужди държави. Можем да сме почти напълно сигурни, че NED ще преживее и това предизвикателство. Но нека не замазваме дискредитираното му наследство.

 

Оставете коментар