В категории:Анализи / Общество

Политици от всички институти, обединявайте се!

По някаква причина ви интересува как би изглеждала коалиция между ГЕРБ и БСП? Чудите се какво правят напоследък министрите на НДСВ или позабравени кадри на градската десница? Или пък просто искате да се посмеете от сърце? Тогава влезте в света на “Институт за политика”

Този кадър от изпращането на випускниците на "Института за политика" е един от много оттам, които вече усилено се въртят из сайтове и социални мрежи. Но той НЕ Е пускан в "Дума". Тук личат Кирил Добрев и Лиляна Павлова в общо добро настроение с Антоанета Христова. Снимка: Фейсбук
Кирил Добрев и Лиляна Павлова в общо добро настроение с Антоанета Христова на церемония по дипломирането на един от випуските на Институт за политика. Снимка: Институт за политика

Някъде в края на миналата година един познат ми прати линк към социологическо изследване, което точно навреме уведомяваше публиката, че “българите са по-скоро оптимисти за европредседателството”. Проучването бе дело на някакъв си “Институт за политика”. Наименованието ми се стори доста постно – все пак от останалите “институти” и подобни формирования знаем, че политиката трябва да е дясна или поне модерна, икономиката – пазарна, стратегиите – либерални, а капитализмът – радикален. Разбира се предвид огромното количество регистрирани “институти” може просто да не е останало свободно прилагателно, което да съчетаят с “политика”, и за това са решили да играят на едро, помислих си аз.

Заинтригуван, реших да проверя кой стои зад тези нови звезди на социологията и политическата експертиза. Разглеждайки списъка с лица, замесени по един или друг начин с този “институт”, осъзнах, че наименованието му вероятно не е случайно. Привлечените към начинанието хора, или по-точно съчетанието помежду им, въплъщава “политика” във възможно най-негативния, но откровен смисъл на думата – размити позиции, липсващи принципи, опортюнизъм и двулично поведение. Този не особено изявен “институт” не само се оказа по-голяма риба от очакваното, но и изглежда реализира концепцията “няма ляво, няма дясно” по начин, за който байрактарят на жълтопаветниците Христо Иванов може само да си мечтае. Събралата се… плеяда популярни личности, към която ще се върнем след малко, има и неподправен хумористичен заряд – ако някой седне да съставя списък на хора, за които е абсурдно да цъфнат в една и съща инициатива, то той вероятно няма да изглежда по много по-различен начин.

За калинките и усвояването

Двете персони, стоящи в основата на забележителна схема, са проф. Антоаната Христова и Калина Крумова. Първата е директор на Института за изследване на населението и човека в БАН, където успява да отсрами “феодалните старци” със своята инициативност в аферата на публично-частното партньорство. Тя също така е един от сравнително редовните гост-експерти в телевизионните студия, които се грижат ефирът да не стане прекомерно опозиционен.

За втората без прекалено преувеличение би могло да се каже, че спомага за лошата слава на името “Калина”. Тя започна интересната си кариера като водеща в СКАТ, което бе достатъчен критерий, за да влезе в Народното събрание като депутат от “Атака”. Там показа, че е усвоила уроците по политическо номадство от вожда на формацията Волен Сидеров, и по средата на мандата напусна партията и подаде молба за членство в ГЕРБ. След това заложи на „България без цензура“ на Николай Бареков и оглави женската структура на партията. Очевидно обаче от ГЕРБ не ѝ се сърдят, защото в края на миналата година бе назначена за експерт в МВР, където участва в подготовката на новите закони за движения по пътищата. Точно тази ѝ роля наскоро предизвика остри критики от страна на неправителствени организации, експерти и пострадали при пътни инциденти, и стана един от поводите нейното име и това на “Института за политика” да се завъртят в медиите.

Който не си е направил институт, пръв да хвърли камък по Калина Крумова!

Назначаването на човек със съмнителна експертиза за съветник в министерство обаче не е някакво особено явление и съвсем не е най-интересното в случая. От началото на миналата година Крумова е докторант в института на съдружничката си Христова. Институтът за изследване на населението и човека в БАН също така е бенефициент на европроект на Министерството на транспорта на стойност 378 хил. лв., озаглавен „Разработване на нови психологически методики за изследване на качествата на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на лицата, временно лишени от правото да управляват МПС или загубили придобитата правоспособност и идентифициране на лицата с потенциално рисково поведение на пътя„. Антоанета Христова ръководи проекта, а Крумова е част от екипа, който работи по него.

Вероятно за да прикрие поне формално част от тази плетеница от конфликти на интереси, през ноември 2017 г. – малко преди да бъде назначена на щат в МВР – Крумова прехвърля дела си от фирмата “Институт за политика” на Христова, която се превръща в едноличен собственик на капитала. Крумова обаче остава изпълнителен директор на общото им начинание.

През първите няколко месеца от съществуването му, дейността на „института“ се изразява в публикуване на социологически проучвания. Още първото такова – посветено на доверието в институциите и предпочитанията за избирателните системи – е публикувано в редица медии, включително вестник „Капитал”. Макар никой да не е чувал за Института за политика, изследването се води съвместно с Института за изследване на населението и човека – и така Христова ефективно прехвърля легитимност от държавната институция, която оглавява, към частната си инициатива. До края на 2017 г. Институтът за политика публикува общо шест проучвания, последното от които споменатото по-горе изследване за очакванията към европредседателството. След назначаването на Крумова в министерството на Валентин Радев обаче публикуването на социологически изследвания спира.

Бодра смяна

С пълна пара обаче върви другата и далеч по-интересна дейност на института – обучение на политически кадри. Представянето на „образователната програма” представлява своеобразен наниз от кухи клишета:

„Политическото знание е пътят за постигането на промяна, основана на демократичните принципи и на висока политическа, гражданска и управленска култура. Това е целта на програмите на Института за политика. Те са насочени към участниците в политиката, държавната и местните власти, бизнеса, медиите, профсъюзите и неправителствените организации…

В програмата за обучение на политически лидери поставяме фокуса върху политиката като наука, история, знание и изкуство, които имат ключово значение в процесите на комуникация и държавното управление във всеки негов сектор.Ние сме убедени, че най-добрият начин да управляваш промените е като ги създаваш. За да те последват, хората трябва да повярват във възгледите ти. Затова е важно да им ги представиш ясно, честно, учтиво, спокойно и открито, познавайки нагласите и мотивацията на обществото и общностите, които го съставят…”

През изминалата година Институтът за политика е успял да „обучи” два випуска и вече работи над трети. Вероятно за да звучат по-тежкарски и образователно, випуските си имат имена – „Паисий Хилендарски”, „Константин Преславски” и „Пенчо Славейков”. (Ще следя с интерес дали като вървят по учебната програма по литература ще стигнат например до Йордан Радичков, което ще ми даде възможност да им посветя нова статия, озаглавена „Мамка му и прасе” или пък „Момаа жено, супа ще ядеш?).

Всеки випуск бива „обучаван” чрез серия от семинари с участието на изявени фигури от политиката, медиите, администрацията и не само. Веднага след Христова и Крумова в звездния списък с преподаватели идва инж. Николай Вълев, за когото е посочено, че има голям опит от дипломатически мисии, но е пропуснато, че има и висш мениджърски опит в Трейс – строителна фирма, която има доста значително участие в инфраструктурните амбиции на Бойко Борисов.

Facebook няма съмнение кои страници са свързани с тази на института

Наред с доста колеги на Христова от БАН и различни университети, сред хората в списъка се виждат и познати политически лица, макар в биографичните им справки политическата принадлежност да е пропусната. Например бившият международен секретар на ГЕРБ и дипломат Радослав Точев, който в по-ранен етап на кариерата си е бил и съветник и на Пламен Орешарски, докато последният бе министър от Тройната коалиция. Друг представител на ГЕРБ е бившият министър на правосъдието Диана Ковачева, която в момента е зам.-омбудсман.

Опит с випускниците на института споделя и бившата дясна ръка на Иван Костов – Екатерина Михайлова. Друг кадър на ДСБ в списъка – както и друг докторант от института на Христова – е Росица Рачева. Там е и Даниела Бобева, натрупала многостранна експертиза в правителствата на Стефан Софиянски и Пламен Орешарски. Доста сериозно е присъствието на кадри от НДСВ, включително някои от основните фигури в кабинета на Симеон Сакскобугротски като Николай Василев и Христина Христова. Към тях се нарежда и бившата „царска” депутатка Татяна Калаканова, която понастоящем е изпълнителен директор на Центъра за развитие на човешките ресурси и отговаря за програма „Еразъм+”.

Тъй като актьорските умения без съмнение са особено важни за политическия занаят, сред преподавателите в института има и специалисти от тази област – Красимир Куцупаров от НАТФИЗ, Христо Мутафчиев и Ернестина Шинова (която вероятно може да сподели и ценно ноу-хау как да се диша само цигарен дим).

Медийната експертиза също е добре застъпена от журналисти като Ладислав Цветков от бТВ, Ивайло Везенков от BiT и Антон Хекимян, който би могъл да изпитва младите политици дали са си научили уроците, ако се окажат гости във водения от него сутрешен блок. Най-опитният в тази група безспорно е Георги Коритаров, който може да даде ценни съвети за избирането на псевдоними за хуманитарна дейност в службите, както и за поддържането на добри отношения с една конкретна съседна държава и нейните застъпници в родния политически живот.

И тъй като стайлингът на един политик е важен поне колкото роднинските му връзки, екипът преподаватели включва и проф. д.н. Любомир Стойков. (По което разбираме, че институтът е сериозна работа – иначе щяха да назначат някой като Евгени Минчев или Денди). Духовните въпроси също не са забравени, като просвещаването по тази тема е поверено на Западно- и Средноевропейски митрополит на БПЦ Антоний.

Телевизионните експерти в екипа също са тежка категория – стига да споменем само Антоний Гълъбов и пенкилера Михаил Константинов, на когото публиката дължи проникновения като това, че бежанците са „хора от друг биологичен вид”. На не по-ниско ниво е представителството на кадри на МВР, което също е показателно предвид текущите занимания на Крумова. Сред преподавателите се кипрят Цвятко Георгиев, бивш зам. министър на вътрешните работи, и Калин Георгиев, бивш главен секретар на МВР (длъжност, чието съществуване стана известно на публиката благодарение на Бойко Борисов). След това Георгиев оглави охраната на Българо-американската кредитна банка на Цветелина Бориславова (банкерката, благодарение на която публиката научи за Бойко Борисов). В тази подбрана компания виждаме и началника на отдел „Трансгранична организирана престъпност” в ГДБОП Явор Колев, който ще остане в историята с героичната си битка срещу „Читанка”. Една от многото черешки на тортата на Института за политика е заместникът на главния прокурор Сотир Цацаров – Борислав Сарафов.

Няма ляво, няма дясно

Политическото разнообразие на „преподавателския състав” е затвърдено от бившият депутат от БСП Александър Маринов и също близкия до „столетницата” социолог Юрий Асланов. Дори и с последните двама картинката не би била толкова странна – все пак страната ни е пълна със всякакви експерти, позабравени политици и професионални опортюнисти, които биха се възползвали от всяка възможност за изява (или хонорар). Освен изредените „преподаватели” обаче на випускниците на Института за политика биват изнасяни и „лидерски лекции”. Един от „лидерите”, споделили опит и мъдрост с младите политически надежди е министър Лиляна Павлова от ГЕРБ. Това разбира се не е изненадващо за „образователна инициатива”, на чието откриване са присъствали „министърът на образованието Красимир Вълчев, ръководителят на Представителството на Европейската комисия у нас Огнян Златев, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, народните представители от ГЕРБ Менда Стоянова и Милена Дамянова”.

Но другите две „лидерски лекции”, за които ни уведомява сайта на Института за политика, са на лидера на БСП Корнелия Нинова и нейния заместник Кирил Добрев. Последният е и един от официалните гости на „дипломирането” на випуск „Константин Преславски” на 9 юни т.г. – заедно с Лиляна Павлова. И това далеч не е прецедент – на завършването на първия випуск „Паисий Хилендарски” през януари присъстват „Петър Николов – заместник-министър на образованието, Цветан Цветанов – заместник-председател на Изпълнителната комисия на ПП ГЕРБ и председател на ПГ на ГЕРБ, и Деница Златева – заместник-председател на БСП”.

Лекторката в "Института за политика" Корнелия Нинова. Снимка: Фейсбук
Корнелия Нинова изнася „лидерска лекция“. Снимка: Институт за политика

Докато разглежда сайта на Института за политика, човек може да си помисли, че това е прозорец към някаква паралелна реалност, където ГЕРБ и БСП не са политически врагове, водещи махленски препирни почти ежедневно, а са част от една коалиция, в която цари мир и разбирателство. В речите си пред „випускниците” представителите на двете партии се изказват почти любовно едни за други:

Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че е изключително ценно на едно място да се съберат кадри на ГЕРБ и БСП. „Ние трябва да направим така, че да има нормалност в политиката и в отношенията помежду ни. Бъдете приятели на първо място и запазете човешки отношения, защото не знаем в живота как могат отново да ни се пресекат пътищата“, заяви Цветанов.

На сходно мнение беше и зам.-председателят на БСП Деница Златева. „Едно от най-ценните неща на такива обучения е създаването на контакти. Има теми, по които трябва да се търси национален консенсус. Председателството е такава тема“, допълни тя. Златева завърши с цитат на Нелсън Мандела „Когато изкачиш върха, откриваш единствено още колко върхове има за изкачване“.

„Според министъра на българското европредседателство Лиляна Павлова страната ни има нужда именно от модел на обучение, като този в  Институт за политика. „Не трябва да се делим, а да сме заедно“, заяви тя. Вторият випуск в Институт за политика се състои от кадри на двете най-големи политически сили у нас – ГЕРБ и БСП. „Трябва да работим с опонента си. Той не е враг, а опонент. Трябва да сте заедно в името на националния интерес. Ако нямаме стабилно ляво и стабилно дясно, то няма да можем да вървим напред“, допълни министър Павлова.”

Зам.-председателят на НС на БСП Кирил Добрев сравни курсистите с два отбора, които понякога губят, а понякога печелят, но и двете имат своите плюсове. „В опозиция изграждаш характер, а в управление се учиш на отговорност. Победата има своята цена. Голяма цена. Не губете обаче своите принципи и индивидуалност. Бъдете скъпи, много скъпи. Изисквайте от партийните лидери само това, което отговаря на вашите принципи“, допълни той. „Вие трябва да промените политиката, а не тя вас“, посъветва на финала Кирил Добрев.

„Факт е, че не печелят умните, а атрактивните. Ролята на вас, новите политици, е да го промените. Да наложите нов вид поведение и стандарти. Високи и съдържателни. Точно затова БСП залага на обучение от такъв вид“, заключи Добрев. По думите му винаги е имало подготовка на партийни кадри и това ще продължава. „БСП никога не е преустановявала вътрешните си обучения. Тук, обаче, е добре обученията да вървят заедно, не капсулирано“, обясни той

Откритието, че ГЕРБ и БСП на практика имат общ проект за обучение на кадри, може да свари всекиго неподготвен – макар това да е открито демонстриран факт вече повече от година. Сайтът и фейсбук страницата на „института” са пълни с галерии на изтупани и приятелски усмихващи се представители на ГЕРБ и БСП, а в почти всяка публикувана статия се напомня, че „в Институт за политика в момента заедно се обучават кадри на двете най-големи партии у нас – ГЕРБ и БСП”. И съдейки по отчетената дейност, явно и двете партийни централи залагат сериозно на тази ковачница на кадри:

„Година след стартирането си Институтът за политика започна обучението на  нови партийни кадри, представители на изпълнителната и местната власт. Политици от цялата страна започнаха работата си по програмата „Политическо лидерство” с официално откриване в Балабановата къща, Пловдив. Специални гости бяха Георг Георгиев, зам.-външен министър и председател на МГЕРБ, и Вяра Емилова, член на ИБ на БСП. И двамата са част от първия випуск на Института за политика, „Паисий Хилендарски“. И двамата споделиха удовлетворението и задоволството си от участието си в програмата”.

Тази образователна симбиоза между ГЕРБ и БСП има дори международно измерение, което успява да съвпадне със „западнобалканските” приоритети на Бойко Борисов по отношение на председателството. В края на миналата година институтът организира семинар в Струмица, където изнася лекция македонският премиер Зоран Заев. През април в Белград се провежда кръгла маса на тема „Каква Европа искат Балканите“, в която участват евродепутатът Андрей Ковачев, зам.-министърът на външните работи на България Георг Георгиев и зам.-председателя на БСП Деница Златева.

„БСП никога не е преустановявала вътрешните си обучения. Тук, обаче, е добре обученията да вървят заедно, не капсулирано“, заявява Кирил Добрев.

По нищо от публикуваните от и за „института” материали не изглежда, че някоя от двете партии се срамува или се опитва да прикрие участието си. На фона на цитираните изказвания също така е логично да си помислим, че финансирането за широкия размах на дейността на „института” също е споделено. Оказва се обаче, че ръководството на БСП не желае тази му дейност да се раздухва публично и дори реагира гневно – и по някаква неведома причина изненадано – когато това се случи.

Паралелно с вдигналия се шум около позицията на Калина Крумова в МВР, в редакцията на партийния вестник „Дума” се разиграва друга драма, свързана с нейния институт. На 12 юни в изданието се публикува статия, посветена на конфликтите на интереси на хора от БАН, като един от дадените примери е Антоанета Христова. Макар да не споменава участието на БСП в ръководения от нея институт, материалът е илюстриран със снимка от „дипломирането”, проведено няколко дни по-рано, на която ухилената глава на Кирил Добрев стърчи над тази на Лиляна Павлова. Заместникът на Корнелия Нинова възприема това като атака срещу партийното ръководство от страна на редакцията и вдига скандал, който вероятно ще завърши със смяна на главния редактор, за което „Барикада” вече писа. Опитите за кризисен ПиАр на БСП след „разкритието“ достигнаха нови висини на нелепостта и цинизма през миналата седмица. Вече с издърпани уши, вестник Дума съобщи, че депутатите на БСП ще зададат парламентарни въпроси към транспортния и вътрешния министър „какви експерти са Антоанета Христова и Калина Крумова„. Отговорът би трябвало да е съвсем кратък и ясен – „експерти, на които сте поверили обучението на партийните си кадри“. (След избухването на паралелните скандали сайтът на Института за политика беше изчезнал за няколко дни, но за радост на любителите на сатирата се появи отново. Това разбира се може да се дължи на несвързан технически проблем, но предвид момента, в който се случи, си струва да се отбележи).

Това е снимката, излязла в "Дума" и разстроила ръководството на БСП. Лиляна Павлова е в червено, а зад нея наднича Кирил Добрев. Снимка: Фейсбук
Това е снимката, излязла в „Дума“ и разстроила ръководството на БСП. Лиляна Павлова е в червено, а зад нея наднича Кирил Добрев. Снимка: Фейсбук

Защо Добрев се учудва от това, че в ерата на интернет снимките, за които е позирал, се разпространяват? Не знае ли как работи интернет? Защо се гневи на публикуването им, при положение, че явно се гордее с участието си в тази двупартийна инициатива? Защо вижда проблема не в действията си, а в тяхното публично осветяване? Защо не осъзнава, че като се прави, че не познава Христова и Крумова в парламента, това кара него и партията му да изглеждат още по-смешни?

Ами защото е политик. А цялата върволица нелепици, свързани с този „институт”, демонстрират чудесно какво представлява „политиката” – лицемерно театро, престорено говорене и поведение, менящо се драстично в зависимост от публиката, изграждане на безпринципни връзки и зависимости, нечистоплътно преплитане на интереси и третиране на избирателите, включително на собствените привърженици, като идиоти.

Завършилите тези курсове в крайна сметка наистина ще научат тези и други вулгарни, но реалистични уроци за политиката. Лидерът на номиналната левица Корнелия Нинова може да ги поучи как да преобърнат всички теоретични принципи и реални политики на собствената си партия, за да яхнат вълната на първосигналния популизъм, а пък колегите ѝ от ГЕРБ могат да споделят опит как можеш да управляваш без изобщо да имаш политически принципи, от които да трябва да се отмяташ.

За мото на института Христова и Крумова са съчинили следната мъдрост: „Образованият човек, който демонстрира решителност, е държавник. Необразованият, който демонстрира решителност, е катастрофа”. Човек може да намери най-разнообразни нива на ирония, сравнявайки този лозунг с реалността, стояща зад „института”. Но може би не трябва да гледаме на това с насмешка, а да запомним внимателно лицата на „випускниците”. Защото те са подготвяни да бъдат следващото поколение български катастрофи.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар