8 март в Букурещ: Благодаря за цветята, но искам уважение

Активистки за правата на жените се събраха пред румънското вътрешно министерство, за да заявят, че не искат символични жестове за Международния ден на жената, а конкретни действия за защита от домашното насилие

„Колко още ще търпим?“, попитаха румънските активистки за правата на жените (снимка: Мария Чернат)

На 8 март т.г. активистки от различни организации, борещи се за правата на жените, обединени в инициативата #mulţumescpentruflori (#благодарязацветята), проведоха протест пред вътрешното министерство в Букурещ. Демонстрацията премина под лозунга „Колко още ще търпим?” (на румънски думата за „още” и абревиатурата на МВР – MAI, се пишат еднакво). Целта ѝ беше да привлече внимание към порочния начин, по който се третира в Румъния насилието въз основа на пола.В протеста участваха активисти и жени, и мъже. Те поискаха да се приемат и прилагат правни и институционални механизми, така че да се осигури по-добра защита на жертвите на насилие.  През последните месеци в страната имаше няколко тежки случая на домашно насилие срещу жени. Николета Ботан бе намушкана от бившия си партньор в детската градина, където работеше и където се намираха техните две деца. Тя бе получила по-рано т.нар. заповед за защита (документ, издаван от румънската полиция на жертви на домашно насилие, чрез който те би трябвало да получат защита на своята физическа и психическа неприкосновеност спрямо насилника си – бел.прев.). След това Александра Марин бе намушкана смъртоносно от бившия си партньор, военен, във фризьорски салон в град Титу в Централна Южна Румъния. Бившата съпруга на убиеца беше подавала многобройни оплаквания срещу насилника си в полицията. На 1 март Виолета Мирика бе убита от бившия си партньор в Галац.

Във всички въпросни случаи буди възмущение фактът, че тези жени вече не са сред нас, независимо, че са имали заповед за защита и че са подавали оплаквания многократно срещу агресорите си. Освен за убитите жени, в пресата се появиха неотдавна и съобщения за други случаи на домашно насилие, в които участваха дори служители на силовите министерства – МВР и Министерството на националната отбрана. Особено крещящо нарушение е нашумелият казус с полицая насилник, за който се знаеше, че блудства с малолетни. Мерките срещу него бяха взети прекалено късно. Дори служителите на силовите министерства, респективно МВР, понякога са жертви на насилие. През 2013 г. служителка на вътрешното министерство обвини своя началник в изнасилване.

В 13 часа в Деня на жената участниците в протеста, организиран през социалните мрежи, се събраха пред МВР. Те трябваше да носят черни дрехи и да дойдат с червен карамфил, който да държат високо в ръка, докато се чете специално приготвения манифест по повод демонстрацията. След прочитането му на стъпалата към входа на МВР бяха хвърлени карамфилите като призив за по-сериозно отношение към проблема с домашното насилие.

На събитието присъстваха много журналисти, които интервюираха участниците. Тук бяха и активистки от Франция, които са дошли в Румъния по линия на програмата „Еразъм”, за да изучават „джендър изследвания” в Букурещкия университет.

За мен лично това бе уникално преживяване. Бях на мястото не само, за да съобщя за провеждането му, но и за да подкрепя каузата на кампанията. Най-интересен ми се стори инцидентът с жандармеристите. Бях почти сигурна, че те ще се появят. Отначало се опитаха да ни сплашат. Михаела Михайлов (една от важните фигури в румънския политически и социален театър – бел.прев.) се представи като участничка в събитието и им каза, че протестираме, че това е пърформанс, който ще продължи не повече от 10 минути и че няма защо те да се намесват. Жандармеристите продължиха да ни заплашват с глоби.

Само че после казаха, че истинският мотив да дойдат, е, че са били изпратени да ни дадат цветя за 8 март. Ирина Илисей – активистка за правата на жените, заяви, че категорично отказваме предложените цветя, защото според нея това е един опит да се подцени драматичния проблем с домашното насилие срещу жертви наши съгражданки. Ирина Илисей и другите организаторки поискаха като подарък за 8 март жандармеристите да останат на протеста заедно с останалите хора и да чуят нашите исканияя. Те обаче не бяха склонни да приемат предложението на организаторите.

Трябва да се отбележи, че МВР покани част от организаторките на протеста „Колко още ще търпим?” на разговор. Представители на министерството заявиха, че исканията на демонстрантите ще бъдат отчетени и ще бъде направен опит да бъдат въведени в действащите норми в максимално кратък период.

Основните искания на активистите съдържат конкретни и ефективни мерки за борба с насилието срещу жените. Тези мерки могат да бъдат прочетени и на страницата на събитието във Facebook:

  • Приемане от правителството на мерки за наблюдение на насилниците чрез електронни гривни
  • Спешно приемане на работна процедура на полицията относно нормите за прилагане и наблюдение на казусите, по които има заповед за защита
  • Обучение на служителите на полицията за особеностите при отношенията с жетви на сексуално насилие и жертви на домашно насилие, информиране за културата на сексизма, домашното и сексуалното насилие
  • Прилагане на ефективна система за психологическа и поведенческа оценка на служителите в полицията;
  • Смесени екипи от полицаи мъж и жена, които да действат в случаите на сексуално и домашно насилие.
  • Намиране на решения чрез които жени да могат да подават оплаквания за начина, по който са се отнесли с тях служители на полицията. Полицаите, срещу които има оплаквания, трябва да получат веднага предупреждение и действията им да бъдат оценени по съответния начин.

Снимки от събитието:

Медийният интерес към събитието бе отчетлив (снимка: Мария Чернат)
Френски активистки също участваха в протеста (снимка: Мария Чернат)
В края на демонстрацията организаторите хвърлиха карамфилите от пърформанса пред румънското МВР (снимка: Мария Чернат)
Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар