Народната партия в Испания на ръба на нервна криза заради Педро Алмодовар

Днес в мадридския Градски съвет предстои гласуване дали на известния кинорежисьор да бъде присъдено почетното звание „осиновен син на Мадрид”. То е подобно на нашето „почетен гражданин”. Говорител на управляващата Народната партия обаче атакува номинацията, защото преди две години името на Алмодовар изплува в Панамските досиета. Кипна политизиран спор за двойния аршин

Педро Алмодовар. Сничка: Euronews
Педро Алмодовар. Сничка: Euronews

68-годишният прочут испански кинорежисьор Педро Алмодовар стана в последните дни герой на достоен за филмите му гротесков сюжет. Поводът е номинирането му от лявата кметица на испанската столица Мануела Кармена за почетното звание „осиновен син на Мадрид”. То е сходно с нашето „почетен гражданин”. Дава се на личности, които, независимо дали са родени в града или другаде, са допринесли за неговото развитие, добруване и прославяне.

Според Кармена със своя талант и със своите кинотворби, в много от които действието се развива в Мадрид, Алмодовар има голям принос в популяризирането на града сред най-широка световна публика.

Кинорежисьорът е автор на емблематични и популярни и в България кинотворби като „Жени на ръба на нервна криза”, „Кика”, „Всичко за майка ми”, „Говори с нея”, „Да се завърнеш”, „Кожата, в която живея” и т.н.

Днес, на 28 февруари, неговата номинация ще бъде гласувана в Градския съвет, където мнозинството е на социалистите и на издигналата Кармена лява коалиция „Сега Мадрид”, включваща „Подемос”.

Но кандидатурата на Алмодовар влезе в новинарските емисии още в понеделник, 26 февруари, заради предизвикателни коментари на говорителя на дясната Народна партия в мадридския Градски съвет Хосе Луис Мартинес-Алмейда. Народната партия е управляваща на национално ниво, но в Градския съвет е в малцинство.

Мартинес-Алмейда публично постави под съмнение дали кинорежисьорът е достоен да бъде „осиновен син на Мадрид”, след като името му фигурира в нашумелите Панамски досиета – документите, разкрили през 2016 г. в резултат на международно журналистическо разследване, че много известни личности от различни страни притежават регистрирани в офшорни зони фирми и така не плащат данъци в държавите си. От Панамските досиета се разбра, че от 1991 до 1994 г. Алмодовар заедно с брат си Агустин са поддържали офшорка на британските Вирджински острови.

Още при разгласяването на тези данни през 2016 г. кинорежисьорът публично се покая и обяви, че е готов да поеме цялата отговорност. Той каза, че не разбирал нищо от фирмени регистрации, но наблегна покрусено: „Моето невежество не ме оправдава”. Тогава той дори отложи премиерата на филма си „Хулиета”, която се състоя доста по-късно.

Откровеното признание на грешката и покаянието му спечелиха обществените симпатии. Повлия и изявлението на брат му Агустин, който увери, че в тандема им Педро се е занимавал само с творческите въпроси, а деловите поел той, Агустин, като в случая с регистрацията на въпросната фирма бил подведен от некоректни експертни съвети. В крайна сметка тя била закрита 3 години по-късно, без да е осъществила никаква дейност.

Но ето, че сега Мартинес-Алмейда отново размаха казуса с Панамските досиета пред носа на Педро Алмодовар и натякна, че почетното звание, за което е номиниран, „не е просто отличие за изкуство или култура, а нещо повече и затова трябва да отговаря на изискването за достойнство”.

Аргументите можеха и да прозвучат основателно, ако не идваха от представител точно на Народната партия, натрупала доста мрачен „актив” с многобройни свои дейци на ръководни позиции, уличени в корупция и злоупотреби. Само една малка част от тях са реагирали досега с напускане на постовете си.

В атаката си срещу Алмодовар Мартинес-Алмейда, разбира се, реши да се позове точно на един от тези малобройни случаи. Той припомни, че шефка на генерална дирекция, чието име също се появило в Панамските досиета, след това доброволно се оттеглила от длъжността си. Говорителят на Народната партия в Градския съвет цитира и тогавашния коментар на говорителката на градската управа – известната левичарка Рита Маестре, която заявила,че ако въпросната директорка не била подала оставка сама, трябвало да бъде отстранена, защото е недопустимо лице с фирма в данъчен рай да е на ръководна позиция.

„Виждаме двойния морал и двойния аршин, прилаган от левицата по тези въпроси,” заяви Мартинес-Алмейда на свикана в понеделник, 26 февруари, пресконференция. И добави, че ако кандидатурата на Алмодовар била издигната от Народната партия, „левицата вече щеше да е грабнала оръжията”.

Информирайки за това, в. „Ел Паис” бегло споменава, че Панамските досиета са коствали през 2016 г. поста и на министъра на промишлеността, енергетиката и туризма Хосе Мануел Сориа, чието име също се появи като съсобственик на семеен бизнес, регистриран на офшорния британски остров Джърси в Ла Манша.

Само че ако се разгледа по-подробно случая със Сориа, ще се види, че оставката му всъщност бе принудителна, след като той отначало дни наред доста грубо „отрязваше” медиите, твърдейки, че не е длъжен да дава никакви обяснения за семейните бизнес дела. После обаче внезапно се „осъзна”, извини се и се махна от тогавашното „правителство на междувластието”, оглавявано от Мариано Рахой.

Да припомним – мъчителните и безуспешни опити за сформиране на ново правителство след парламентарните избори през декември 2015 г. всъщност проточиха необичайно дълго живота на екипа на Рахой, от който беше и Сориа. А Рахой нямаше никаква сметка да дразни общественото мнение, след като вече се задаваха нови избори – състоялите се през юни 2016-та. Затова през април същата 2016-та Сориа бе набързо изхвърлен зад борда като вреден баласт.

Дали обаче вредността на един министър на индустрията, туризма и енергетиката с офшорка е съпоставима с вредността на един известен кинорежисьор също с офшорка? Може ли и трябва ли да се мери кой ощетява държавата повече? Не са ли еднакво виновни пред морала и закона?

Много е вероятно един министър с толкова ключови ресори, разкрачен и до своя данъчен рай, да подхранва условия за още по-мащабни злоупотреби на високо ниво. Но и един популярен автор на филми, влияещ пряко върху ценностната система на публиката, е способен да действа деструктивно с порочен личен пример.

Единият може да е антипатичен, а другият симпатичен, но различното отношение към двамата при еднакви действия съвсем очевидно си е двоен аршин.

От друга страна, из най-различни географски ширини отдавна наблюдаваме механичното подвеждане под общия знаменател на корупцията и злоупотребите на много различни случаи с много различни замесени в тях хора и обстоятелства. Чрез такива обвинения чувствителното към тях обществено мнение лесно се манипулира и подвежда, лесно се прикриват и политически разправи – достатъчно е да погледнем Бразилия от последните две години.

Казусът с Педро Алмодовар сега със сигурност никак не е еднозначен, а коментарите на Мартинес-Алмейда вече го и политизираха.

Масло в огъня подля и острата реакция на лидера на социалистите Педро Санчес, който след изявите на Мартинес-Алмейда изригна в Туитър: „Лицемерието на Народната партия не познава граници. Педро Алмодовар заслужава да е „осиновен син на Мадрид”, заслужава и много повече. Талантът му, общочовешките му послания и престижът му вътре и извън страната ни носят огромна гордост. Незабавна корекция!” (Има се предвид корекция в позицията на Народната партия).

В крайна сметка вдигналият се шум наистина принуди говорителя на Народната партия в Градския съвет на Мадрид да прибегне до „корекция”. Мартинес-Алмейда даде заден ход и оповести във вторник, 27 февруари, че по време на днешното гласуване относно кандидатурата на Алмодовар съветниците от Народната партия ще я подкрепят. „Решихме да дадем предимство на културния аспект,” заяви той пред медиите, признавайки, че Алмодовар е „един от големите кинематографисти на Испания” и „голяма част от сюжетите му се разиграват в Мадрид”.

Мартинес-Алмейда не пропусна да изтъкне, че партията му решила да прояви „институционална отговорност”, защото „една номинация с такива характеристики е редно да се одобрява с единодушие, а не както направиха социалистите през миналия мандат – въздържаха се за кандидатурата на Хулио Иглесиас”.

Факт е, че през 2015-та известният певец е одобрен за „осиновен син на Мадрид” само с гласовете на разполагащата тогава в Градския съвет с абсолютно мнозинство Народна партия и на един малък неин съюзник, а социалистите и Обединена левица се въздържат. И то не защото имат нещо против Хулио Иглесиас, а защото недоволстват, че Народната партия го предложила, без да потърси предварително консенсус с тях. Е, явно затова сега Мартинес-Алмейда се постара да им го върне „тъпкано” с разправията около Алмодовар.

В шумотевицата почти се забрави, че за „осиновен син на Мадрид” сега е предложен освен кинорежисьора, също и известният певец Рафаел, днес вече 74-годишен, но продължаващ турнетата – вестта за номинацията му го свари в Мексико.

Сред получилите това звание знаменитости от последните години са например тенесистът Рафа Надал и тенорът Пласидо Доминго.

Можем да припомним, че през 2004 г. „осиновен син на Мадрид” стана и тогавашният премиер на България Симеон Сакскобургготски, прекарал голяма част от живота си тъкмо в испанската столица. Церемонията по удостояването му със званието се състоя по време на официалното му премиерско посещение в Испания през есента на 2004-та.

Тогава България още не беше влязла в ЕС, но в Испания вече бяха влезли хиляди български работници, за да се хващат на работа на черно – без осигуровки, без подслон. В центъра на Мадрид имаше даже градинка, която всички наричаха „българската”. Защото солидна група нашенци просто си живееха там – спяха по пейките, преобличаха се в храстите, разпределяха помежду си смените на близкия строеж… Озаглавих репортажа си за тях в изданието, където тогава работех, „Неосиновените синове на Мадрид”…

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар