Днес се навършват 17 години от зловещия атентат на гара „Аточа” в Мадрид на 11 март 2004 г., който отне живота на 193-ма души от 17 националности, включително и българи.
Отбелязването на трагичната дата този път съвпадна с незапомнен политически трус в местното управление на Автономна област Мадрид, който неизбежно ще рефлектира и върху политическите баланси в национален мащаб. Навръх годишнината от атентата бе обявено разпускане на мадридския парламент и свикване на извънредни избори, но окончателното решение ще се вземе по съдебен ред, защото е оспорвано.
Именно тази новина доминираше и при отразяването на възпоменателната церемония на централния мадридски площад „Пуерта дел Сол”, с която започна днешният ден и която се водеше от главната героиня в сегашната политдрама – президентаката на Автономна област Мадрид Исабел Диас-Аюсо, и от мадридския кмет Хосе Луис Мартинес-Алмейда.
Но нека преди да обясним в какъв пореден остър сюжет влиза испанската политика, да припомним, че разигралата се на 11 март 2004 г. трагедия в Мадрид е най-големият досега терористичен акт в Европа. Затова 11 март е обявен за Европейски ден в памет на жертвите на тероризма. Той бе отбелязан и в Брюксел.
Миналата година в Испания бяха отменени всякакви възпоменателни церемонии за „11М“, както в страната най-често наричат трагичния ден. Причината бе разразилата се пандемия от Covid-19. Но тази година все пак бе решено да се проведат традиционните възпоменания, макар и с ограничен брой присъстващи заради противоепидемиологичните мерки.
Най-представителната от тези прояви започна в 16 ч. на открито – в градината на кралския дворец под домакинството на крал Фелипе Шести и кралица Летисия. Там бе и премиерът Педро Санчес, също както и министри, ръководители на политически партии, представители на всички автономни области, на европейски институции и на асоциациите на жертвите от 11М.
В течение на деня много хора отдадоха почит на загиналите в атентата сред маслиновите дървета в Горичката на спомена, намираща се в най-големия мадридски парк „Ретиро”.
Но първата от серията церемонии за деня, както е по традиция, се състоя още в 9 ч. сутринта на площад „Пуерта дел Сол”, пред историческата сграда на Автономна област Мадрид. Президентката на областта Исабел Диас-Аюсо и кметът Хосе Луис Мартинес-Алмейда – и двамата от консервативната Народна партия – поднесоха венец пред плочата в памет на жертвите от 11М на фасадата на сградата.
След това Оркестърът и хорът на Автономна област Мадрид изпълниха „Песента на птиците” от Пау Казалс и откъса „Лакримоса” от „Реквием” на Моцарт под диригентството на българския маестро Кръстин Настев, бивш директор на Варненската опера, който отскоро ръководи този музикален състав.
Излъчвайки церемонията, повечето испански медии задължително добавяха, че това е първата публична поява на Диас-Аюсо от началото на политическата криза, започнала още предишния ден.
За външни наблюдатели може би не е лесно да се схване веднага защо е толкова дълбока драмата, ескалирала внезапно около Диас-Аюсо и мадридския парламент, но е факт, че тя ще се отрази на цялостния политически пейзаж в страната. Накратко, местното правителство в Мадрид, както и в още редица автономни области и в общини в Испания, се крепи върху съюза на Народната партия (НП) и на либералната „Сюдаданос”, като в много случаи зад гърба им стои с гласовете си, макар и без пряко участие в управлението, и ултрадясната „Вокс”. Само че напоследък напреженията и неразбирателствата между НП и „Сюдаданос” стават все по-остри. И оглавяващите тези съюзни правителства водачи от НП – каквато е и Диас-Аюсо – непрестанно алармират, че са саботирани от „Сюдаданос”, която им забивала нож в гърба.
На 10 март се разбра, че в Мурсия, където НП и „Сюдаданос” също управляват заедно, „Сюдаданос” е внесла заедно със социалистите искане за вот на недоверие срещу местното правителство, в което участва. В НП това се възприе като открито предателство и като потвърждение, че „Сюдаданос” е тръгнала да се измъква от съюза на десницата и да се заиграва със социалистите.
Диас-Аюсо реши, че тя ще е следващата мишена на тази линия. И за да предотврати подобен сценарий на мадридска почва, обяви, че вади всички съветници от „Сюдаданос” от местното правителство, че разпуска мадридския парламент и че свиква извънредни избори за 4 май.
Само че веднага се включиха други процедурни хватки. Още преди нейното решение да бъде публикувано в „Официален вестник” (аналог на нашия „Държавен вестник”) – а само след такова публикуване то може да влезе в сила – в практически още действащия парламент бяха внесени и заведени по законов ред две искания за вот на недоверие на Диас-Аюсо и воденото от нея правителство. Исканията са от отцепилата се преди около две години от „Подемос” партия „Повече Мадрид” и от Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП). Хватката е, че при внесени искания за вот на недоверие парламентът не може да се разпуска. И решението на Диас-Аюсо за такова разпускане увисва.
Тя обаче бе категорична в прокарването му, настоявайки, че не може да се управлява ефективно с нестабилно правителство и с разпокъсан парламент. Според нея извънредните избори са добро решение за всички. Диас-Аюсо получи подкрепата и на лидера на своята НП Пабло Касадо, който също съзря във всичко разиграло се предателство на „Сюдаданос” и разбиване на съюза на тази партия с НП.
Представителите на „Сюдаданос” в мадридския парламент и в досегашното местно правителство обаче реагираха възмутено и обвиниха Диас-Аюсо в безотговорност и в ход, подчинен на „нейния личен каприз”. Много критики бяха отправени срещу нея и в контекста на коронакризата, чиито последствия в испанската столица са особено тежки. Бившият съветник по инфраструктурата в мадридското правителство от „Сюдаданос” Анхел Гаридо изригна: „Тя (Диас-Аюсо – б.р.) превръща една област със стабилно правителство в нестабилна област. Гражданите очакват ваксини, а тя ги праща на избори”.
Разривът между НП и „Сюдаданос” отива много по-далеч от локалната мадридска сцена и може да доведе до наистина тектонични размествания в испанския политически живот, особено ако се окаже вярно завиването на либералната формация към социалистите, за което сега така ревниво алармират от НП. Впрочем, дори това да е било и само уплашило Диас-Аюсо привидение, след сегашния скандал може да се превърне наистина в реалност.
Иначе днес, именно навръх 17-атата годишнина от 11М, се разбра, че парламентът на Мадрид в крайна сметка все пак е приел да се разпусне, но същевременно е подаден и иск до Върховния съд да се произнесе доколко това е допустимо при две внесени искания за вот на недоверие.
Твърди се, че Диас-Аюсо така стремително се е хвърлила да предизвиква извънредни избори, защото сондажите в момента са благоприятни за нея и партията ѝ. Но ако се заточат вотове на недоверие и блокаж на управлението, рейтингът ѝ ще се срине.
От друга страна, съвпадението на кризата с днешната черна дата не е никак добър знак за Народната партия. Да припомним – когато се случи онзи страшен атентат на 11 март 2004 г., в Испания на власт бе правителство на НП начело с премиера Хосе Мария Аснар. Това е онзи, който се подреди до Джордж Буш-младши и Тони Блеър в тройката първи „ястреби” при несанкционираната от ООН война в Ирак, започната година по-рано. Аснар веднага прати и испански войски в Ирак – с което отприщи в родината си мощни антивоенни демонстрации.
Атентатът на мадридската гара „Аточа” на 11 март 2004 г. бе отмъщение на ислямисткия тероризъм заради испанското участие тъкмо във войната в Ирак. Но разтресеният от ужас пред тази очевидност Аснар тръгна да лъже испанците, че атентатът бил дело на баската терористична групировка ЕТА, която нито някога е извършвала акт с такива мащаби, нито има ресурси и подготовка за такова нещо.
И тогава гневът на испанците кипна наистина неудържимо. Първо – заради въвличането на страната в една несправедлива война, отмъщението за което се стоварва върху невинни хора с чудовищния атентат. И второ – заради лъжата на Аснар за това, кой стои зад терористичния акт.
Ето така в състоялите се броени дни по-късно избори, в които отначало сондажите даваха безпроблемна победа пак на НП и Аснар, те претърпяха сериозна загуба, а властта отиде при социалистите и премиер стана лидерът и Хосе Луис Родригес Сапатеро. И първата му работа, след като сформира правителство, бе да изтегли испанските войски от Ирак…
11М е с много по-дълбока от чисто трагичната следа в испанската история. И паралелът със събитията отпреди 17 години, колкото и да е условен, май е по-скоро притеснителен за Исабел Диас-Аюсо и нейната политическа сила…
