Готвят за Венесуела „хуманитарна” интервенция като в Югославия

Разработва се сценарий за използване на колумбийски и бразилски войски с американски „съветници” чрез гранични „хуманитарни” канали с цел сваляне на законното венесуелско правителство. Ако авторите на рисковия план отидат докрай, операцията явно ще цели изпреварване на президентските избори във Венесуела, насрочени за 22 април

Шефът на Южното командване наармията на САЩ Курт Тайд (вляво) в приятелски разговор "на терен" с представители на различните родове войски в Колумбия. Снимка: Туитър
Шефът на Южното командване наармията на САЩ Курт Тайд (вляво) в приятелски разговор „на терен“ с представители на различните родове войски в Колумбия. Снимка: Туитър

Отказът на венесуелската опозиция да подпише споразумение с правителството, гарантиращо демократично и под международно наблюдение провеждане на президентските избори в страната, беляза и старта на нова, още по-агресивна фаза на международния натиск срещу Каракас. Там расте тревогата, че под ръководството на САЩ е в ход усилена подготовка за военна интервенция във Венесуела от съседни държави под предлога за „хуманитарна операция”.

За пред световната публика тези планове се лансират като намеса за „спасяване” на венесуелския народ от изкуствено предизвиканите и задълбочавани тъкмо от американските санкции финансово-икономически проблеми на страната, включително недостига на храни и лекарства. А под „спасяване” се има предвид силово събаряне от власт с чужди сили на правителството на законно избрания венесуелски президент Николас Мадуро, което усърдно е представяно от големите медийни корпорации като „виновник” за трудностите във Венесуела.

Всъщност, въпреки тежката ситуация, венесуелското правителство полага големи усилия и все пак успява да осигурява снабдяването на населението с основни продукти и стоки, както и да поддържа многобройните социални програми, превърнали Венесуела в „опасен” пример за алтернативно развитие. Включително продължава раздаването на нови, изцяло обзаведени жилища на най-нуждаещите се венесуелци. Само от септември до декември 2017 г. по програмата, наречена Мисия „Жилище”, са били раздадени около 200 000 нови апартамента. А общо от старта на програмата през 2011 г. бройката е 1 936 372 жилища.

Така че приказките за „хуманитарна криза” във Венесуела са много далеч от истината и гонят чисто пропаганден ефект за оправдаване на замисляната директна агресия срещу законната власт в страната. В същото време те удивително напомнят по стилистика друга една пропагандна кампания от съвсем близкото минало – онази, която доведе през 1999 г. до посипване на американски (натовски) „хуманитарни” бомби над тогавашна Югославия.

Сега сценарият е много подобен. Но вместо чадъра на НАТО, този път Вашингтон използва около дузина десни латиноамерикански правителства, които следват неговата линия и които вече станаха известни като Групата от Лима. Името идва от първата им сбирка с цел да се заклейми „режима на Мадуро”, състояла се в началото на август м.г. именно в перуанската столица.

Голямата цел първоначално беше агресията срещу Венесуела да мине зад паравана на цялата Организация на американските държави (ОЕА), чийто председател Луис Алмагро не спира с нападките си срещу Каракас. Само че в ОЕА членуват 35 държави от двете Америки и повечето от тях нямат никакво намерение да подкрепят намеса във вътрешните работи на държава членка, каквато е Венесуела.

Ето защо сега се действа чрез Групата от Лима. Което обаче също не е много лесна и ясна работа. Бройката на участващите в групата държави варира всеки път – според контекста на отправяните послания. Първоначалната миналогодишна сбирка бе на 12 държави – Аржентина, Бразилия, Гватемала, Канада, Колумбия, Коста Рика, Мексико, Панама, Парагвай, Перу, Хондурас и Чили. После с одобрение на позицията им излязоха САЩ, Уругвай, Ямайка, Гранада, Барбадос, Сейнт Люсия и Гвиана. А в информации за следващи срещи на групата започна да се сочи, че в нея влизат вече 14 държави, без да е много ясно кои са допълнителните две.

Особено интересни са съобщенията за най-новото послание на Групата от Лима, дошло преди ден пак от перуанската столица. Много медии тиражираха всъщност фалшивата новина, че въпросната група е „изключила” Николас Мадуро от предстоящата годишна среща на ОАЕ, която ще се състои в Лима на 13 и 14 април т.г. Всъщност нещата са доста по-различни. Първо, групата е напълно неформално обединение и не може да изключва никого от никъде. Второ, визираната и безпрецедентна в дипломатическите отношения декларация, че президентът Мадуро „няма да е добре дошъл” на срещата на ОЕА в Лима бе направена от перуанското правителство, осигуряващо само техническото домакинстване на форума. Тоест – това не е позиция на официален орган на ОЕА, нито дори на Групата от Лима.

Тази група наистина и сега пак се събра в перуанската столица и дори пак излезе с обръщение, с което директно се меси във вътрешните работи на Венесуела, изисквайки от нейното правителство да премести за по-късна дата насрочените вече за 22 април президентски избори в страната. С „мотива”, че ако са толкова скоро, нямало да са демократични, защото опозицията не можела да се подготви добре за тях. Това бе и „мотивът” на опозиционните представители да откажат подписването на споразумението с правителството – въпреки че точно опозицията е тази, която още от 2015-та не спира да настоява за предсрочни президентски избори (без това да е предвидено в конституцията), а сега, когато вотът се ускорява вече в рамките на изборната година (което е напълно конституционен ход), алармира, че не била готова и се нарушавала демокрацията…

И сега да видим колко страни от въпросната Група от Лима в лицето на външните си министри са подкрепили тази абсурдна позиция. Това са осем страни – Аржентина, Бразилия, Канада, Коста Рика, Колумбия, Мексико, Панама, Парагвай. Останалите шест (ако приемем, че общо държавите в групата наистина са 14, както непрекъснато се съобщава) очевидно имат резерви към подобни становища.

Трябва да се добави, че в отхвърлянето от споменатите осем страни на законните избори във Венесуела е включено и позоваване на започнатото от Международния наказателен съд в Хага на 8 февруари т.г. предварително разследване за „възможни нарушения на човешките права и прекомерна употреба на сила” срещу венесуелското правителство. Все още няма никакво съдебно решение, но самото предварително разследване вече се поднася на публиката като знак, че нарушения наистина е имало.

Да напомним – жалбата с такъв контекст, която дава и повод за разследването, бе внесена в съда в Хага през септември м.г. от… Демократичната платформа на венесуелците в Мадрид. Организация, която очевидно има самочувствието, че погледът ѝ от Мадрид към ставащото във Венесуела е обективен и заслужаващ вниманието на международна правна институция.

Уви, хагският адрес също е в състояние да навее тъжни аналогии по югославска линия…

А ето и още една, съвсем пресна инициатива на венесуелци, живеещи зад граница, упражнена тъкмо по време на последната сбирка на Групата от Лима. Ефимерно описани в медиите като „представители на партии и движения от опозицията”, въпросните граждани връчили свое писмо не на кого да е, а тъкмо на намиращата се в Лима, в сградата на перуанското външно министерство, външната министърка на съседната на Венесуела Колумбия – Мария Анхела Олгин. Писмото съдържа молба за „спешно откриване на хуманитарен канал” между Колумбия и Венесуела. И министърката, разбира се, на секундата направи изявления, в които обяви готовността на държавата си „да подпомогне и да сътрудничи в изграждането на хуманитарен канал”.

Колумбийската външна министърка Мария Авхела Олгин с американския си колега Рекс Тилерсън. Снимка: HispanTV
Колумбийската външна министърка Мария Авхела Олгин с американския си колега Рекс Тилерсън. Снимка: HispanTV

Нищо лошо, нали? Алюзията в масовото съзнание е, че това ще е канал за прехвърляне на храни и лекарства за бедстващото венесуелско население, тормозено от лошото си правителство…

Само че целта е друга. И тя стана прозрачно ясна, още когато гостувалият преди няколко дни в Колумбия държавен секретар на САЩ Рекс Тилерсън щедро обеща американска подкрепа за изграждането на „хуманитарен канал” по колумбийско-венесуелската граница. Става дума за вкарването в невралгичната гранична зона на войски, които под предлог, че ще контролират канала, всъщност ще осъществят фактическа интервенция във Венесуела. Войските може и да са само колумбийски, а американското участие може и да е само „съветническо”, но целта е еднозначна – събаряне на правителството на Венесуела, което вече е представяно и като „заплаха за регионалната сигурност“.

Американският държавен секретар Рекс Тилерсън се здрависва в колумбийския президент Хуан Мануел Сантос, комуто гостува в Богота преди няколко дни. Двамата се разбраха за "хуманитарен канал" към Венесуела. Снимка: stabroeknews
Американският държавен секретар Рекс Тилерсън се здрависва в колумбийския президент Хуан Мануел Сантос, комуто гостува в Богота преди няколко дни. Двамата се разбраха за „хуманитарен канал“ към Венесуела. Снимка: stabroeknews

Паралелно подобен сценарий се разработва съвместно с Бразилия и по бразилско-венесуелската граница. И то не от вчера. Това е дълготрайна стратегия на Южното командване на САЩ, за което многократно е писано в алтернативни латиноамерикански медии.

Сега сценарият за такава двойна инвазия във Венесуела – откъм Колумбия и Бразилия, е форсиран – разбира се, под „хуманитарна” маска. Манипулацията е особено цинична, защото венесуелските власти от години алармират, че субсидираните от правителството в Каракас хранителни стоки и медикаменти се укриват и изнасят незаконно тъкмо в Колумбия от организирани спекулантски мрежи, свързани с венесуелската опозиция. И в Колумбия са препродавани на 3000 пъти по-високи цени.

Така че отново наблюдаваме старата и безсрамна приказка за крадеца, който вика: „Дръжте крадеца!” И отново пред очите ни се разиграва познатият сценарий за измислен и нарочно провокиран повод за „хуманитарна” интервенция в суверенна държава. „Опасният” внесуелски пример за алтернативно развитие и за социална държава е взет на мушка. След като подпомаганата от САЩ десница взе реванш в доста латиноамерикански страни от някогашната „лява вълна” с често брутални методи (да си припомним само бразилския случай!), сега целта е да бъде задушена и люлката на модела – родината на Уго Чавес Венесуела.

Ако авторите на този рисков сценарий наистина решат да отидат докрай, интервенцията вероятно ще бъде предприета още в близките седмици след някой нарочно провокиран и достатъчно зрелищен „хуманитарен” повод. Очевидно ще се цели да се изпревари срещата на ОАЕ в Лима на 13-14 април, защото на нея доста държави членки могат да се обявят твърдо против намеса във Венесуела. Ще се цели също така изпреварване и на венесуелските президентски избори на 22 април.

Успоредно с външната военна интервенция, упорито се работи и по предизвикване на вътрешен военен преврат в самата Венесуела – но това е наистина трудна задача, защото армията, от която навремето излиза и Чавес, е един от стожерите на Боливарската революция.

Ето с такива плакати венесуелската опозиция се старае да подтикне армията в страната към преврат. "Хайде, намеса! Единственият изход"–пише на плаката. Снимка: YouTube
Ето с такива плакати венесуелската опозиция се старае да подтикне армията в страната към преврат. „Хайде, намеса! Единственият изход“ – пише на плаката. Снимка: YouTube

Със сигурност обаче ще наблюдаваме растяща ескалация на напрежението около страната, която вече 19-та година е трън в очите на САЩ с независимия си и алтернативен курс, дал тласък и на обща латиноамериканска тенденция, все още жива, въпреки ожесточения натиск за обрат в развитието на целия континент. Опитът да се докаже, че един друг свят е възможен, остава непростим за онези, които претендират да са глобални владетели и които сега насила превръщат Венесуела във фронтова държава. Солидарността с нея сега е единственият истински хуманен отговор на „хуманитарната” агресия.

Движението за солидарност с Венесуела откликва на агресивната ескалация със свои плакати. "Янки, вървете си!"–пише на този. Снимка: Resumenlatinoamericano
Движението за солидарност с Венесуела откликва на агресивната ескалация със свои плакати. „Янки, вървете си!“ – пише на този. Снимка: Resumenlatinoamericano
Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар