Окончателно решение на Върховен административен съд (ВАС) потвърди наложената през далечната 2013 г. глоба в размер на 483 хил. лв. на “Билла България” ЕООД. Причината за нея е сигнал, подаден за рекламната кампания “Гаранция “Clever” най-ниска цена”, месеци след започването ѝ. Интересното е, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е получила сигнал за нелоялната търговска практика от сдружение “Произведено в България-Съюз на малкия и среден бизнес” в самото начало на кампанията в средата на 2013 г., но вместо да направи проверка, тя изисква от сдружението да предостави доказателства. В резултат искането за проверка е оттеглено.
В края на 2013 г. в комисията постъпва нов сигнал от гражданин, който е събрал солидни доказателства, а именно сок от портокал и пакетче масло. В рамките на един и същи ден клиентът е закупил въпросните стоки с гаранция за “най-ниска цена” от търговската верига, след което направил идентични покупки от две други вериги за 19 стотинки по-малко. Въпреки това от „Билла“ отказали да му възстановят разликата, каквато е същността на предоставяната “гаранция”, заявявайки че продуктите са несравними по количество, състав и качество.
На молекулярно ниво никои два продукта не могат да идентични, но въпросът е дали потребителят може да прецени разликата на базата на ясни критерии, така че да не бъде подведен от внушението за най-ниска цена. В случая КЗК решава, че сравнимостта на продуктите е неясна за потребителите. Подробна дефиниция е посочена в пълните правила на промоцията, които обаче са поместени единствено на сайта на веригата. Комисията счита, че по този начин “за масовия потребител в рамките на неговото посещение в съответния търговски обект физическият достъп до тези правила е ограничен” и освен това “е необосновано да се очаква, че потребителите като цяло посещават търговските вериги с цел покупка на бързооборотни стоки, след предварително детайлно проучване на информацията, поместена на интернет страницата на съответната верига”. Ако човек е склонен да чете детайлно информация в интернет преди да си закупи портокалов сок, то той едва ли ще се спре на такъв за 1.29 лв./л.
КЗК обаче констатира и че самото възстановяване на суми на клиенти, които намират по-евтини сравними продукти, означава допускане на възможността продуктите с гаранция да не са най-евтини. В такъв случай думата гаранция е неуместна и “създава предварително погрешна представа у потребителя”. В резултат комисията заключава, че има заблуждаваща рекламна кампания.
Когато преминава към определянето на глобата, тя отбелязва, че за такова нарушение тя е в размер до 10% от оборота на нарушителя за предходната финансова година. Нарушението е продължило повече от 7 месеца, а „Билла“ е продължила кампанията си и след началото на производството на КЗК, което е допълнително утежняващо обстоятелство.
Затова комисията решава, че към “подобни нарушения не следва да се подхожда снизходително”, след което определя нарушението като “не особено тежко” и постановява глоба в размер на 0.1% от нетния оборот на фирмата. Това представлява 100 пъти по-малка глоба от допустимата по закон, така че е трудно да се каже какво КЗК разбира под снизходителност.
„Билла“ отказва да заплати глобата и обжалва пред административния съд. Производството продължава четири години, а накрая ВАС потвърждава глобата, като добавя, че при определяне на най-ниската цена са наблюдавани само 8 конкурентни вериги, а внушението е, че става дума за целия пазар. Съдът подчертава, че търговецът не предоставя реална гаранция, а по същество “възлага на клиентите задачата сами да извършват ежедневно маркетингово проучване”.
