В категории:Свят

Ние воювахме за своята демокрация. Сега Турция иска да я унищожи

Командирът на кюрдските женски отряди за самоотбрана в анклава Ефрин призовава Запада да действа според принципите, които твърди, че отстоява, и да настоява за спиране на турската инвазия в автономния регион

Нужин Дерик*, New York Times

Вече повече от седмица домът ми в Северозападна Сирия – Ефрин, се намира под пълномащабна атака от турската армия и хиляди свързани с Турция ислямисти-джихадисти. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заплашваше с тази инвазия отдавна. Турската армия обстрелва нашите селища с минохвъргачи и артилерия от месеци.

Аз и другарите ми от кюрдските женски и народни отряди за самоотбрана, известни като Y.P.J. и Y.P.G, години наред водехме тежки боеве, за да държим Ислямска държава извън автономния ни регион в Сирия, известен като Рожава. Търпяхме обстрела от страна на Турция и се въздържахме да отвърнем на огъня, дори когато загиваха цивилни, за да не осигурим претекст за инвазията в Ефрин. Но въпреки това Ердоган отприщи бомбардировачи, танкове и войници срещу тази област, която някога бе остров на сравнителен мир в раздираната от война страна.

Човек би си помислил, че международната общност и особено Съединените щати, които бяха повече от щастливи да си партнират с нас в борбата срещу Ислямска държава, ще реагират твърдо против тази непровокирана атака, предприета в името на расовата омраза. Ердоган открито заявява намеренията си да осъществи етническо прочистване на кюрдското население на Ефрин или както той го формулира, да върне региона на “истинските му собственици”. Вместо това действията на Турция бяха посрещнати главно с мълчание и следователно биват безмълвно оправдани.

Нужин Дерик. Снимка: hawarnews.com

Дали администрацията на Тръмп се интересува от нещо отвъд най-непосредствените си тактически интереси? Противоречивите и колебливи заявления или призивите за “предпазливост” няма да са достатъчни. САЩ не само трябва да усилят реалния натиск върху турския си съюзник, но и да настояват за установяване на зони, забранени за полети над Ефрин и останалата част от Рожава. Лидерите на Великобритания, Франция и други държави също трябва да заемат морална позиция и да изискат прекратяване на това клане.

Турската армия обучава най-екстремистките ислямистки гангстери, които е успяла да намери, като част от т.нар “Свободна сирийска армия”, която участва в офанзивата ѝ – включително отряди на смъртта от фашистките “Сиви вълци” и разклонения на Ал Кайда. Турция ги снабдява с високотехнологични оръжия, купени от САЩ, Великобритания и Германия. Тяхната офанзива в родината ни е подкрепена от изтребители F-16, германски танкове Leopard и части на редовната турска армия.

Ердоган ни нарича терористи като твърди, че ние и Кюрдската работническа партия, срещу която той воюва в Турция, сме идентични. Лицемерието на това прозрачно оправдание за инвазията е потресаващо. Нашите сили водеха битката срещу истинския терор, представляван от Ислямска държава, докато Турция им осигуряваше подкрепа и търгуваше с петрола им.

Сега Турция се съюзява с джихадисти и ги подкрепя с натовско оръжие, докато те ни нападат. Наистина ли светът иска да вярва, че сме терористи, защото споделяме целите на кюрдското освободително движение за демокрация, защита на околната среда и освобождение на жените? Ние гордо признаваме, че споделяме тези идеи, подобно на членовете на кюрдското движение в Турция и другаде. Силите ни обаче са фокусирани в борбата срещи Ислямска държава – битка, в която бихме предпочели Турция да ни е съюзник, а не враг.

Наистина ли западните сили вече вярват, че твърде силният ангажимент към изповядваните от самите тях демократични идеали представлява тероризъм? Ердоган от своя страна е враг на жените, които нарича “половин хора” – а вижданията на фундаметалистките му помощници са още по-страшни. Но точно както жените-бойци бяха ключови при защитата на Кобане и освобождението на Рака – където една от най-важните цели бе да освободим язидските жени, заробени от джихадистите – така ще се съпротивляваме и на нашествениците в Ефрин.

Има много неща, за които си заслужава да се бием. Преди турската инвазия успявахме да поддържаме Ефрин като убежище за всеки, бягащ от ужасите на гражданската война. Работихме за развитие на собствени демократични институции.

Макар и бедни и почти без никаква външна помощ, ние споделяхме каквото имаме с бежанците, поради което населението на региона се удвои.

Придържайки се към нашата философия на демократичен конфедерализъм, създадохме местни съвети, чрез които всички могат да участват в решенията, засягащи техните квартали и общности. Проведохме избори с участието на независими наблюдатели и подсигурихме силно представителство на жените и всички етнически групи в управлението. Нашата демократична система все повече представлява противовес на ставащото в Турция, където президентът Ердоган смазва несъгласието и консолидира все повече власт в ръцете си.

Загубихме хиляди от нашите братя и сестри във войната срещу Ислямска държава, но ако тази инвазия продължи, ще е само въпрос на време преди остатъците от джихадистите да се завърнат и да възстановят контрола над места, които сме освободили.

Самите турски сили, съюзени с екстремистки групировки, представляват сериозна заплаха за нашите асирийски, арменски, християнски и язидски общности. Турските бомбардировки убиват деца и цивилни и разрушават нашите селища. Хората, които са приютени в Ефрин, сега пак нямат убежище и трябва да бягат.

Ние искаме от Западните сили да действат според заявените си принципи. Защо не осъждате скандалното и непровокирано нападение срещу същите мъже и жени, които стояха рамо до рамо с вас срещу мрака на Ислямска държава? Сега едно различно зло – това на все по-недемократичната Турция на Ердоган – цели да унищожи нашата новородена демокрация. И този път злото твърди, че го прави от ваше име.

*Нужин Дерик е командир на женските отряди за самоотбрана в Ефрин, Сирия.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар