Ако резултатите от проведените в Непал парламентарни и местни избори трябва да се обобщят с един образ, то това би било огромно червено знаме, развяващо се над връх Еверест. Коалиция от комунистически партии спечели и двата вота и ще има мнозинство от почти две трети в парламента. Правителство с такава подкрепа не само би могло да изкара пълния петгодишен мандат – което не се е случвало нито веднъж след като Непал приема парламентарната демокрация през 1990 г. – но и ще може да ревизира Конституцията от 2015 г.
Резултатите от парламентарния и местен вот показват, че комунистите печелят навсякъде – както в провинцията, така и в градовете. Макар че такъв мандат им позволява да управляват според своя дневен ред, вероятният следващ премиер Кхадга Прасад Оли коментира резултатите предпазливо. „В миналото сме виждали как победата често прави партиите арогантни. Съществуват опасения, че държавата ще започне да репресира. Победителите са склонни да стават безразлични към отговорностите си. Комунистическото правителство няма да постъпи така”, заявява той.
Какво позволи на комунистите да победят толкова категорично? Управляващата досега партия „Непалски конгрес” бе съсипана от корупционни скандали, вътрешни междуособици, както и от липсата на каквато и да е визия за страната. През 2015-16 година, когато Индия затвори границите си с Непал, управляващите не посмяха да осъдят действията на големия си съсед. Комунистите и конкретно Оли обаче не пестиха критиките си, поради което националистическите симпатии започнаха да се отичат от Конгреса към комунистите.
Управляващите си вкараха още един автогол като се явиха на изборите в безпринципна коалиция с монархически и малцинствени партии. Нямаше как подобен съюз, създаден на случаен принцип, да се хареса на избирателите.
Комунистите от своя страна излязоха сред народа с един много прост лозунг: „Просперитет чрез стабилност”. След премахването на абсолютната монархия през 1990 г. Непал е раздиран от постоянни проблеми. Провалът в създаването на демократичен процес накара една част от комунистическите движения да започнат открит въоръжен бунт, който продължи между 1996 и 2006 г. Около 17 хил. души загинаха в тази война, която завърши със сформирането на Учредително събрание. Монархията бе окончателно премахната през 2008 г., а през 2015 г. бе приета Конституция. През десетилетието след края на въоръжения конфликт се изредиха 10 министър-председатели, но социалното развитие през този период е минимално. Избирателите смятаха, че е време за нещо различно от корупция и униние.
Две от основните комунистически партии в Непал – Маоистки център и Обединени маркс-ленинисти – решиха да се явят заедно на избори с обещанието, че след вота ще сформират нова обединена партия. Второто обещание е дори по-впечатляващо от изборната коалиция, като се има предвид миналите конфликти между комунистическите фракции. Сега те показват, че биха могли да се обединят около обща програма. Ако успеят да поддържат това единство, тогава може би ще се способни да поддържат и стабилно правителство в продължение на пет години. Това обещание за стабилност бе вероятно най-привлекателното в кампанията им.
Хималайски комунизъм
Макар комунистическата идеология да се е разпространявала в Китай и Индия през 20-те години на миналия век, тогава тя пропуска Непал, който е приклещен между двете големи държави. Жестоките репресии на монархията пречат на прогресивните движения да пуснат корени в страната. Чак през 40-те години комунизмът започва да има влияние в Непал. През 1947 г. започва смела стачка на работници в тъкачниците Biratnagar, която привлича комунистически активисти като Ман Мохан Адхикари. В последствие той е изпратен в изгнание в Индия, където започва да развива дейност сред учещите там непалски студенти, които са повлияни и от индийската комунистическа партия. Един от тях – Пушпа Лал Шрештха – превежда Комунистическия манифест на непалски език през 1949 г. През същата година Ман и Пушпа стават един от основателите на Комунистическата партия на Непал в индийския град Калкута.
През първото десетилетие на съществуването си партията призовава за премахване на монархията и установяване на република, както и за свикване на Учредително събрание. Впоследствие обаче в партията се очертават дълбоки разделения по въпросите за монархията и изборите, които правят отцепничеството неизбежно. По време на Четвъртия конгрес на партията през 1965 г. е поставен въпросът за въоръжената съпротива, който ще продължи да всява раздори в непалското комунистическо движение до 2006 г.
След края на гражданската война през 2006 г. въпросът за въоръжената борба отпада от дневния ред. Това е струвало твърде много на страната. Освен това по-голямата част от непалската левица никога не е хващала оръжието. Вместо това тя изгражда популярност чрез съпротива срещу монархията, феодалната власт и капиталистическата собственост. През 1990 г. е сформиран „Обединен ляв фронт”, който участва в т.нар. „Народно движение” за установяване на демокрация. Водеща роля в това движение има организацията, която впоследствие ще приеме името Комунистическа партия на Непал (Обединени марксисти ленинисти). Тя е и един от основните фактори в новия комунистически алианс.
Другата част от новия съюз са маоистите, които вече приемат парламентарната демокрация. Ако тези две партии наистина се слеят през новата година, те ще се превърнат в една от най-значимите политически сили в Непал.
Според лидера на маоистите Пушпа Камал Дахал, процесите по сформиране на правителството и на новата единна партия ще вървят едновременно. Предвижда се той да поеме ръководството на обединената партия, а Оли да оглави правителството. Така най-големите течения на непалския комунизъм отново ще се обединят.
Дневен ред
Какъв ще бъде дневния ред на новото правителство? Според думите на Оли стабилността на управлението ще е основен приоритет. Но стабилността сама по себе си не е достатъчна. Непал страда от огромната бедност и лоша инфраструктура. Оли заявява, че правителството ще приветства чужди инвестиции в изграждането на базовата инфраструктура в страната, включително китайска жп линия от Тибет до Непал. Това обаче вероятно не е сигнал за сближаване с Китай, както някои предполагат. По-вероятно тези заявления са част от добре премислена позиция за придържане на неутрална позиция между двата регионални бехемота Китай и Индия. Прагматизмът ще е в основата на политиката на новите управляващи, а не преклонението към Китай по идеологическа линия.
Всички партии в Непал – включително монархистките – искат до края на този мандат през 2022 г. страната да се е издигнала над сегашния си статут на една от най-слабо развитите в света. Партиите обаче се различават по представите какъв път трябва да поеме Непал към тази цел. Комунистическата коалиция се зарича, че годишният доход на глава от населението ще нарасне до 5000 долара спрямо едва 862 долара в момента. Повишаването на доходите ще изисква инвестиции в образование и здравеопазване, както и драстично увеличаване на работните места за младите. В момента два милиона души от 28-милионното население на страната работят в чужбина.
Откъде правителството ще може да събере ресурсите, нужни за всичко това? Справяне с ширещата се корупция би спестило значителни суми на бюджета. По-ефикасното използване на парите на данъкоплатците обаче би било още по-важен фактор за осигуряване на средства за развитие. Финансовата федерализация заема основно място в програмата на левицата. Надеждите са, че новото правителство ще успее да прехвърли 50% от финансовите ресурси към провинциалните правителства и общините. Очакванията са, че те ще могат да използват по-добре средствата за локално развитие. Залага се и на това, че едно стабилно управление ще привлече инвестиции и туристи в Непал. Евентуалните нови парични потоци могат да бъдат използвани за развитие на земеделие и зелена енергетика, което ще намали финансовото бреме за внасяне на енергия.
Оли призовава всички партии в страната да се присъединят към усилията за повишаване на жизнения стандарт на непалците. Това би означавало, че дневният ред на комунистите ще се превърне в национален дневен ред, което ще окаже натиск върху доминиращите класи и касти в страната да приемат политиките за социално развитие. Това ще е една малка, но важна стъпка за Непал.
