Ситуацията на левите сили в Република Молдова[i] се обяснява най-добре от следните парадокси:
– Институционализираната левица (партиите, които се обявяват за леви, синдикатите и свързаните с лявото неправителствени организации) формално е силна по отношение на присъствието ѝ в парламента, структурата на местната държавна администрация и масмедиите. Тя обаче е твърде слаба, за да окаже влияние на държавната политика, за да формулира икономически, политически, социални и културни алтернативи, за да смени дневния ред на неолибералните реформи, които са прилагани вече 15-20 години, понякога и от партии с претенцията да са леви.
– Молдовската политическа левица (на първо място Партията на комунистите и Партията на социалистите) използва речника на десницата, играе на сцена, дефинирана от дясното. Например стана така, че молдовската левица е свързвана геополитически с Русия и с поддържаните от Москва проекти за регионална интеграция, макар да е трудно да се аргументира тезата, че Русия е създала „лява“ реалност или че управлението на Путин разгръща ляв национален проект.
– Въпреки че голяма част от избирателите гласуват за реториката и политиката на левицата – повишение на стандартите на живот и на заплатите, намаляване на неравенството, социална и медицинска защита, безплатно образование – тези гласоподаватели получават от левите партии реторика, практики и политики на десницата: повишение на ефективността, оптимизация, технокрация (която означава винаги свиване на държавата и на публичните разходи). На гражданите се предлагат още фалшиви геополитически битки – обикновено между ЕС и Русия, войни на идентичността – сблъсъци на румънци, молдовци, русофили, на проевропейци срещу поддръжници на Русия, традиционалисти срещу модернисти и т.н. Иначе казано, така наречените леви партии в Молдова са вляво само от една изкривена геополитическа гледна точка. Вън от това те са културно и политически вдясно.
– От друга страна, въпреки че е много гласовита, динамична, иновативна, свързана с интернационалните движения, изтънчена и включваща различни социални групи непартийната независима левица е много слаба политически и силно маргинализирана географски. Тя се намира почти изцяло в столицата Кишинев. Съставена е от културни инициативи, мрежи от граждански активисти, феминистки групи и движения за правата на LGBT общността.
– В крайна сметка двете левици: институционализираната и непартийната се намират на противоположни краища на политическото пространство. „Левите“ политически партии са всъщност десни, а независимата левица стои вляво. Заради това те не само, че не се допълват в своите усилия, но и се намират в нещо като постоянна политико-културна война. В конфликт са както по въпроси от културен характер – идентичност, сексуалност, дискриминация, светско обществено начало и др., така и по въпроси, които са свързани с икономическите политики (икономии, реформи на образователния сектор, либерализация на големия капитал и т.н.).
Институционализирана политическа левица
В момента Партията на комунистите в Република Моллдова (PCRM)[ii] е в състояние на катастофално пропадане. През зимата на 2015/2016 г. парламентарната ѝ група бе напусната от 2/3 от депутатите си. През годините тази политическа формация игра решителна роля в дефинирането на институционализираната левица. На върха ѝ в момента обаче е Партията на социалистите, спечелила на 13 ноември изборите за президент.
PCRM е обявена за наследник на Комунистическата партия на Съветския съюз. Партията на комунистите е единствената комунистическа партия от постсъветското пространство, която се завърна на власт след рухването на СССР. Тя го направи през 2001 г. след свободни избори. PCRM беше също формацията, която съзнателно прие да е съветски политически и символен наследник. Тя използва сърпа и чука. В публичните си ритуали поставя цветя на паметника на Ленин на всяка годишнина от октомври 1917 г. В структурите си използва статута на пионери и комсомолци.
Между 2001 г. и 2009 г. PCRM управлява почти еднолично страната. Между 2005 г. и 2009 г. има „конструктивен“ съюзник в лицето на Християндемократическата партия на Юрие Рошка, която даде символична подкрепа на правителството на PCRM и „проевропейски вкус“. Това е период, в който икономиката на страната регистрира успехи, има намален държавен дълг и са били приложени няколко социални мерки. Тогава PCRM вдига пенсиите и студентските стипендии.
От друга страна, PCRM въвежда практики и политики, които допринасят за отслабването на гражданските социални институции спрямо държавата, за концентрирането на политическата и на икономическата власт в привилегировани групи, за поддържане на „горещи фронтове“ във войните на идентичността.
Някои от порочните практики имаха официален характер – провеждането на преговорите и подписването на проблематични споразумения със Световната банка и с МВФ за „реформа“ на сектори като образование и здравеопазване или реформи за стимулирането на бизнеса и легализирането на придобития нелегално капитал (т.нар. гилотини). Тук могат да се посочат и войните на идентичността или опитите за подкопаване на молдовската гражданска идентичност чрез заменянето ѝ с молдовска етническа идентичност. Пример за последното бе „Молдовско-румънският речник“ на Василе Страти.
Други практики имат неофициален характер. Сред тях са създаването на групи и кръгове от олигарси като например близкия до комунистически лидер Владимир Воронин кръг „Кралският съд“, от който са излезли много от олигарсите във властта. Може да се добави и стимулирането на корупционни практики и на политическото покровителство на бизнеса, „клонирането“ т.е. създаването на аналози на институции на гражданското общество, така че те да бъдат отслабени – както стана със Съюза на писателите, Съюза на журналистите или със синдикални организации.
През 2001 г. PCRM имаше 71 мандата от 101, т.е. тя разполагаше с конституционно мнозинство, което ѝ позволяваше да управлява самостоятелно. PCRM бе единствената партия, която имаше шанса да извърши всеобхватни реформи (структурни промени) и да конфигурира политическия дневен ред за години напред. Първото тя не го направи, а второто извърши по елементарен начин. Тоест, партията загуби шанса си.
Другият „гигант“ от институционализираната левица – Партията на социалистите от Република Молдова (PSRM),[iii] е по-малко интересна, независимо, че в момента има добри изборни позиции – много по-силни от тези на PCRM. От една страна, PSRM събира политици, които са подбрани и формирани в средите на PCRM, а от друга, привлича като теми, дискурс и геополитически пристрастия електората на комунистите. Въпреки това PSRM не е просто продължение на PCRM, а означава, по мое мнение, победа на „прагматичното крило“ на PCRM над „идеологическото“. Последното остава в забрава. Накратко, Партията на социалистите е всъщност Партия на комунистите, която не дава и пет пари за идеологията.
Освен тези две големи партии съществуват и други формации, които са по-малки и формално се обявяват за леви. Само че тяхната ориентация вляво е функция на геополитическото им проруско предпочитание.
Струва си да се спомене и Движението на партията „Народна съпротива“.[iv] Това е атипична платформа вляво от много гледни точки. Въпреки че се нарича партия, движението не фигурира в списъка на регистрираните политически партии. „Народната съпротива“ е марксистка организация, изградена от членове и симпатизанти на PCRM в средата на първото десетилетие на ХХ век. Тези хора напускат комунистическата партия през 2003 г. в знак на протест срещу обръщането на PCRM надясно, изразено чрез изоставянето на антиимпериалистките им позиции и изпращането на контингент в Ирак, чрез признаването на частната собственост и чрез изоставянето на класовата борба и приемането на националистически позиции – на молдовизма срещу румънизма.
„Народна съпротива“ успява да бъде силен глас в молдовския културен пейзаж чрез фигурата на поета Вадим Лунгул. Но и действа като група за солидарност и подкрепа за работниците чрез правна помощ, логистика и организационна дейност. Тя е и движение на протест срещу империализма чрез протести, организирани пред американското посолство срещу евентуална американска военна намеса в Сирия. [v]
Независима непартийна левица
Независимата левица е много по-слаба от институционализираната като влияние. Тя включва културни инициативи, мрежи на граждански активисти, феминистки групи и движения за LGBT права (права на лесбийките, гейовете, бисексуалните и травеститите). Тя е по-еклектична и по-динамична, но и по-разнообразна. По-крехка е особено от икономическа гледна точка, а от политическа гледна точка „тежи“ по-малко.
Сред културните инициативи две ясно се разполагат вляво. Театърът „Спълъторие“ и асоциация „Оберлихт“. Театърът е създаден през 2010 г. от група театрални артисти около писателката Николета Есинеску[vi]. От самото си начало „Спълъторие“ желае да бъде платформа за промотиране на съвременното изкуство в Република Молдова. Има амбицията да създаде и да поддържа артистична концепция, която да отразява проблемите на съвременното общество в Молдова.
Наистина, спектаклите на театъра – както неговите собствени, така и тези с участието на чуждестранни актьори, разглеждат чувствителни социални теми: селективната колективна памет, дискриминацията, ксенофобските дискурси и практики. В същото време „Спълъторие“ действа и като културен център, даващ изява на дискусии по различни теми (феминизъм, домашно насилие, бежанци), прожекции на артистични и документални филми по социални теми и други културни събития (концерти, пърформанси).
Асоциация „Оберлихт“ се появява първоначално като органиазция, която има за цел утвърждаването на млади артисти и обществено признание за съвременното изкуство. С времето тя се пренасочи към теми, които надхвърлят традиционната сфера на изкуството. Така през последните 6-7 години „Оберлихт“ се занимава постоянно с обществените пространства, с тяхната траснформация в Кишинев, с изключването на гражданите от процеса на вземане на решения относно градските политики, с насърчаването ползването на изкуството за изграждане на общност и демокрация в града.
Асоциация „Оберлихт“ се включва във важните дейности на активистите по граждански въпроси (например случаите с пицарията „Сбаро“, кафенето „Гугуца“, киното „Гаудеамус“)[vii]. Те имат за цел изграждането на зелени и градски пространства. В случая с „Гаудеамус“ има и стремеж към защита на културната инфраструктура, свита значително по време на „прехода“. Асоциацията „Оберлихт“ предприе и няколко инициативи за институционална иновация заедно с още няколко актьори от организацията „Градска гражданска мрежа“: утвърждаването и прилагането на бюджетни идеи на участието в Кишинев и в насърчаването на публично-граждански партньорство в градското развитие.
Новото феминистко движение на Молдова е изградено около фейсбук групата „Феминизъм Молдова“ и около Групата за феминистки инициативи. Това движение се появи през есента на 2014 г. като реакция на „конформизма“ на официалния феминизъм. Той е представляван от много НПО-та и активни фондации на фронта за „феминистки въпроси“. Движението е конструирано като неформална група, която се занимава с неглижирани проблеми на жените в масмедиите или с присъстващия навсякъде сексизъм в молдовското обществено пространство.
Групата за феминистки инициативи инициира серия от лекционни курсове, прожекции на филми и дискусии на феминистки теми. Тя организира на 8 март 2015 г. и на 8 март 2016 г. обществени маршове в Кишинев, за да повиши обществената чувствителност към неравенствата и дискриминацията, с която се сблъскват жените в Република Молдова. Групата постигна успех през лятото на 2016 г., когато задължи кмета на Кишинев Дорин Къртоака да поиска публично извинение заради няколко свои сексистки декларации, които направи по отношение на опонентката си на местните избори Зинаида Гречианная.
Сред действащите субекти на независимата левица трябва да се спомене и порталът platzforma.md. Той се появи през 2013 г. по инициатива на двама социолози – Виталие Спринчана и Петру Негура. Platzforma се утвърждава като критичен глас в молдовското обществено пространство с изразени леви позиции и в областта на културата, и в тази на политиката.
Големият проблем на независимата непартийна левица в Молдова е отсъствието на достатъчни материални ресурси за дейността ѝ. Театърът „Спълъторие“ има приходи от продажби на билети за театралните спектакли, от концерти, от кампаниите за краудфъндинг (начин за набавяне на финансови средства, като голямо количество хора бива подканено да осигури малки суми) и от бар, който съществува към театъра. Другите инициативи обаче зависят от чуждестранно финансиране (както е например Platzforma) или са хоби дейности, финансирани спорадично.
Вместо заключение. Един възможен дневен ред за молдовската левица
Описанието на молдовската левица може да бъде само представителна извадка. Вън от тази статия останаха синдикатите, чиято липса на воля и спад на влиянието трябва да се изследват в детайли. Състоянието на синдикатите в Молдова не е радикално по-различно от това в другите страни в региона. По същия начин пропуснах заради непознаване на контекста и състоянието на левицата в Приднестровието. Бих искал да оставя представянето на тези реалности за друг случай.
По-важно за мен е, че се опитвам да очертая няколко точки, които смятам за важни за един ляв дневен ред в Република Молдова. Той би съдържала следните елементи:
– Постоянно демаскиране на лицемерието, несправедливостта, неравенството, дискриминационните практики и дискурси. Лявото трябва да ги извади на показ, за да станат видими.
– По темата за неравенствата (още повече икономически) левицата не трябва да бъде самодоволна и да се ограничава само в демаскирането им, а и да покаже интимната връзка между лукса на едни и бедността на други. Да разкрие еднозначно пряката връзка между привилегиите на едни групи (в достъпа им до власт и до ресурси) и липсата на привилегии за други групи. Формулирано просто: лявото трябва да покаже, че бедността на едни е цената, платена за богатството на други.
– Лявата критика има като приоритетна мисия създаването на медийни, политически, академични и културни платформи, които да могат да свържат заедно разнообразните битки, които тя води. Сред тях са битките за правото на глас на гражданите в развитието на градовете им, екологичните движения, движенията на идентичността (феминистки, LGBT), борбите за социална справедливост и социално равенство и други. В момента тези битки се водят на различни фронтове, които в много случаи са противоположни. Така е например с движението за включване в обществото на LGBT общността и това за социална справедливост.
– Лявата критика трябва да разруши почти тоталния академичен интелектуален монопол на десницата особено в области като публични политики, икономика, университети. В тези среди десните подходи (неокласическа икономика, неолиберални политики) почти са приемани за „здрав разум“ и за „консенсус“.
– Вън от тези „реактивни“ практики – т.е. реакции на съществуващи ситуации, лявото трябва да се конституира като проактивен политически, културен и икономически актьор. Тоест, то трябва да си представи и да утвърди политически, икономически и културни алтернативи. Те би трябвало да избегнат възпроизвеждането на неравнопоставени отношения, икономическата колонизация на различните области от живота, да изобрети нови непарични подходи за отношенията и инстутициите, базирани на солидарност. Молдовската левица, както и глобалната левица, трябва да се ангажира и с битка за въображението на обществото.
Превод от румънски език: Владимир Митев
[i] Изразът „леви сили“ обединява както движенията, които се обявяват за леви, така и лявата част от молдовската политика. В обсега на понятието попадат и обществени групи, които използват леви дискурси или прилагат практики на левицата.
[ii] http://www.pcrm.md/main/index_md.php
[v] http://www.ziarulnational.md/membrii-unui-partid-vor-protesta-la-ambasada-sua-din-chisinau-impotriva-deciziei-lui-barack-obama-de-a-ataca-siria/
