Проруският президент на Молдова Игор Додон и неформалният лидер на проевропейската коалиция Влад Плахотнюк водят война с думи и жестове. Опозиционните, т.нар. „трети сили“, част от които гледат към Брюксел, а част – към Москва, твърдят, че това е просто шоу. Но всички са съгласни с тезата, че са възможни нови улични протести и то не съвсем мирни. И никой не може да предвиди как ще протекат.
Започна се с маневрите. Молдовска делегация трябваше да участва в международните учения под егидата на НАТО – Рапид Тридент 2017 (Rapid Trident). Предвидено беше участието на около 2500 войника, от които молдовските щяха да само петдесет и седем, но не това е най-важното. Важен е символизмът – в наше време и за тази част от света няма по-очевиден сигнал за прозападен (тоест антируски) курс, от това да се участва в маневри на НАТО. Още повече, че в конституцията на Молдова, в член 11 е предвиден постоянен неутралитет.
Президентът Игор Додон, чийто основен лозунг по време на предизборната му кампания, както и по време на сегашното му управление, е подобряването на отношенията с Русия, забрани на войниците да заминат, позовавайки се на прерогативите си на главнокомандващ на въоръжените сили на страната. Правителството, което от своя страна е проевропейски ориентирано, обяви, че Додон надхвърля правомощията си. Войниците заминаха за Украйна, макар президентът до обяви, че ще бъдат наказани след завръщането им, предвидено за 23-ти септември. Но още преди тази дата конфликтът вече набираше сила, тъй като на 12-ти септември молдовците разбраха кой е вероятния бъдещ министър на отбраната – „вакантен“ пост още от декември 2016-та.
В пълен разрез с протокола, името на кандидата за поста бе обявено не от министър-председателя Павел Филип, а от истинския шеф на правителството – мощния олигарх Владимир Плахотнюк, който официално се води само лидер на най-голямата партия в коалицията – Демократическата. Но още по-големият куриоз е самият кандидат, защото 32-годишният Еуджен Стурдза няма никакъв опит, свързан с армията и военните. През 2009 г., само една година след като завършва частен университет в Кишинев, той става съветник на тогавашния министър-председател Влад Филат. Съответно „съветва“ без никакъв професионален или житейски опит.
Но за сметка на това през 2013 г., когато правителството на Филат падна (вследствие на интригите на Плахотнюк), той много добре се ориентира – присъедини се към екипа на новия министър-председател Юрий Лянк, който го назначи за шеф на кабинета. Това правителство просъществува две години и падна през 2015 г. отново „благодарение “ на машинациите на Плахотнюк. Еуджен Стурдза също действа в различни неправителствени организации : от данъчната му декларация за 2014-та година излиза, че е спечелил над 270 000 молдовски леи (около 26 000 лева) като „модератор на реформата на публичната система“ в Института за европейска политика и реформи. Към тази сума са прибавени още 300 хиляди молдовски леи, които е получил за направени изследвания, поръчани от Института за европейска политика от Германия. Имайки предвид стандартите в Кишинев, доходите му са за завиждане, още повече, че през последните години европейската интеграция на Молдова не е отбелязала никакъв напредък.
Игор Додон заяви: „Не съм съгласен „грантаджия“ да застане начело на отбраната“. След това президентът предложи свой кандидат – Виктор Гайчук, генерал от авиацията, абсолвент на Военните академии в Харков и в Москва, преминал обучения в НАТО, министър на отбраната в правителството на Василе Тарлев в периода 2001-2004-та година. Гайчук незабавно направи изявление, че под негово ръководство, министерството няма да изпраща молдовските войници на каквито и да било маневри. Отговорът не закъсня, този път от страна на премиера Павел Филип. Той обяви, че въпреки всичко, кандидатурата на Стурдза ще бъде представена в парламента. И направи още по-значими действия от думите си – на 12-ти септември кабинетът му подписа индивидуален план за партньорски дейности с НАТО за периода 2017-2019-та година. В него е предвидено, наред с по-нататъшната модернизация на армията, и редовно организиране на двустранни консултации по въпросите, засягащи сигурността и отбраната.
И това не беше всичко. На пресконференция Влад Плахотнюк заяви, че неговата партия ще предприеме действия за промяна на конституцията. Според него е необходимо официално да се отбележи, че стратегическа насока за Молдова е нейната интеграция с Европа.
Плахотнюк се позова на декларацията на Конституционния съд от 2014-та година, в която се записано, че проевропеизмът е един от елементите, характеризиращи страната. И това е забележителен цинизъм от негова страна: през 2014-та Конституционният съд беше вече напълно контролиран от негови хора и взимаше решения, които „устройваха“ олигарха. Плахотнюк не спомена името на президента, но всички знаеха за кого става дума, когато „демократът“ Влад говори за необходимостта всички да признаят европейските приоритети.
Додон реагира моментално, свиквайки пресконференция
„Геополитическата насоченост на държавата не може да бъде определяна от която и да било партия. Единствено гражданите на Молдова могат да я решат чрез референдум. Ако Демократическата партия продължи да настоява, не ми остава друг изход, освен да инициирам, съгласно конституцията, консултационен референдум по този въпрос. И повярвайте ми, хората няма да гласуват за европейска интеграция“, заяви президентът на 13-ти септември.
* * *
В седалището на Партията на социалистите няма място за съмнение. Дoдон да е човек на Плахотнюк? Да става въпрос за сделка? Или умишлени преструвки на различия в мненията ? Изключено!
Пазделянето на обществото в Молдова на два лагера – проевропейски и проруски – е факт, който не бива да се подценява, казва Владимир Букарски, един от анализаторите в партията. Броят на привържениците им е на практика еднакъв.
Привържениците на европейската интеграция смятат, че мястото на Молдова е на Запад, предвиждат, че все по-широките връзки с Европейския съюз и в крайна сметка влизането ѝ в него ще отворят нови, положителни перспективи за хората.
Привържениците на другия лагер нямат никакво доверие към Европа, защото виждат, че въпреки почти десетилетното управление на партии, които развяват знамената на ЕС, държавата е по-скоро доведена до разруха, отколкото реформирана, и че Съюзът не е направил много, за да подобри ежедневието на обикновените молдовци.
В първия лагер по-често ще срещнете хора с висше образование, преподаватели в университети, лица от академичната общност и част от студентите. Във втория – по-скоро жители на малки населени места, които бяха най-брутално засегнати от промените.
Към този факт трябва да се добави и етническото разделение – Молдова не е хомогенна. Наред със 75-те процента молдовци и 7-те процента граждани, деклариращи се за румънци, има 18 процента различни малцинства: украинци, руснаци, гагаузи, българи, роми. Те живеят в компактни зони или групово се заселват в градовете, лесно се организират под знаменателя на собствената си идентичност и култивират недоверие към правителството в Кишинев. Например гагаузите и българите добре си спомнят как в началото на 90-те години новите власти аплодираха националистическата идея за принудителна румънизация. Затова днес в Молдова има цели региони на юг и север, където проруските симпатии не подлежат на съмнение.
Можете да видите тези разделения върху картите от резултатите на изборите. Например на тази от последните президентски избори, спечелени от Додон „за сметка“ на проевропейски ориентираната Майя Санду. Тя събра своите 47,89% в Кишинев, в централните региони и в тези южни части на страната, където доминират етническите молдовци.
На земите, обитавани от гагаузи и българи в северните региони, там, където значителен процент от населението говори на руски, лидерът на социалистите имаше огромното мнозинство, достигайки дори до 96-98 процента от гласовете.
Резултатите от парламентарните избори през 2014-та година са също релевантни за явлението. В центъра на страната и в южните „молдовски“ райони, начело бяха Либералдемократическата партия или Демократическата партия, и двете представителки на Алианса за европейска интеграция. Северът постави начело социалистите или комунистите. В Кишинев единствено през 2014 г. левицата, бидейки в опозиция, успя да надмине с вотовете си правителството, но две години по-късно загуби. Додон спечели мнозинството от гласовете в столицата само в квартала Ботаника, мощен постсъветски жилищен район с почти разпадащи се, от години неремонтирани блокове, обитавани най-вече от представители на работническата класа.
Социалистите заявяват: в предишните избори медиите, собственост на Плахотнюк, или проправителствените сили (т.е. болшинството от най-значимите информационни средства) организираха масирана кампания срещу Додон. Тази кампания продължава и днес, президентът е безмилостно атакуван, независимо какво е направил, споделя Богдан Църдя (Bogdan Țîrdea), политолог, съавтор на материала „Олигархичната Молдова“.
В интернет е пълно с доказателства на тези думи: например ежедневникът „Тимпул“ (Timpul), който е либерален и проевропейски, дава начало на 4-ти септември на акция под лозунга „Долу Додон“. За да бъде видяна от възможно най-много читатели, информацията е непрекъснато показвана на страницата на вестника в горната част на последните новини. С една дума пропагандата в полза на европейската интеграция нито за момент не утихва и не обръща внимание на факта, че всъщност Молдова въобще и не се доближава до Европа – допълва Владимир Букарски. Изборите и сегашното управление на Дондон преминават в битка с цел унищожаване, а не сътрудничеството, липсва дори преструвката за сътрудничество.
В противоположния лагер се твърди друго. Защо Влад Плахотнюк с посредничеството на контролиращите власти направи така, че все по-популярния Ренато Усати (Renato Usatîi) да изчезне от списъка на кандидатите за президент под предлог, че е много млад?
Благодарение на този факт Додон остана сам на „бойното поле” като единствен сериозен проруски кандидат и му беше лесно да консолидира електората. Михай Попшой (Mihai Popșoi), анализатор, близък до „Партията на действието и солидарността“, твърди, че Плахотнюк е имал нужда от такъв кандидат, тъй като си е давал сметка, че гражданите няма да гласуват за човек, свързан с правителството или деклариращ, че ще продължава неговата линия.
Индивиди от рода на Владимир Филат (бивш министър-председател, осъден на затвор за корупция), или на Плахотнюк, дискредитираха идеята за европейска интеграция, заявява Попшой. Могъщият олигарх се скри в бърлогата си и даде на молдовците илюзията за промяна – нов президент, който имаше шанса да се „хареса“ на мнозинството. Може и да не е фалшифицирал изборите директно, но със сигурност помогна за резултатите. Направи така, че автобусите с проруските избирателите от Приднестровието, които благодарение на гражданството си имат право да гласуват в Молдова, да пристигнат навреме в избирателните секции и да подкрепят Дондон.
Странни също бяха и многобройните трудности, които срещнаха в посолствата избирателите в чужбина: в продължение на часове наред стояха на опашки, а в няколко посолства са им казвали, че изборните карти са изчерпани. А именно сред молдовците в чужбина Санду е много популярна.
И не на последно място – най-голямата фалшива новина, разпространена по време на кампанията, се отнасяше за нея: една от медиите на Плахотнюк съобщи, че кандидатката за президент се е договорила с Ангела Меркел да сътрудничи при настаняването на бежанците, обещавайки, че Молдова ще приеме три хиляди мюсюлмани. В страна, в която дори левицата набляга на привързаността си към православната вяра, изповядвана от над 80 процента от населението, това съобщението направи силно негативно впечатление на обществото и отричането му не доведе до нищо, защото ефектът вече бе постигнат.
Цинизмът на Плахотнюк е стигнал до такова ниво, казва Попшой, че от една страна подготвя закон, против руската пропаганда, а от друга страна той самият ѝ служи, защитавайки нейните тези в определени медии. Решително подклажда в етническите малцинства чувства на заплаха и страх от крайнодесните и националистите. Додон още от началото е бил „част от играта“: заедно с олигарха формира политически картел и подклажда „големия геополитически спор“, който е една безсрамна и обидна дискусия, водеща до задънена улица.
Представителят на „Партията на действието и солидарността“ признава: „Нямаме директни доказателства, че Додон и Плахотнюк са сключили споразумение. Надяваме се, че в крайна сметка те ще „сложат картите на масата“ и връзките им ще бъдат разкрити. Следващият озадачаващ елемент е реформата на избирателната система. Досега тя беше пропорционална, служеше на социалистите – те са начело в анкетите. Преходът към смесена система може да означава за тях загуба на почти 25 места. Защо Додон е съгласен с това? Не е ли за да раздели политическата сцена между фалшиви конкуренти – социалисти и демократи, а ние, истинската опозиция, да изчезнем? Нямаме силни структури в региона, с изключение на Кишинев, което означава, че нямаме шанс за добри резултати. Още повече в ситуация на задкулисни договорености между конкурентите.“
Социалистите само повдигат рамене на тези изявления. Те твърдят, че не е задължително промяната да се окаже неблагоприятна за партията. Вярно е, че в едномандатните райони са важни отделни личности, и Плахотнюк би могъл успешно да ги извежда на преден план с помощта на „приятелски“ медии, признава Букарски. Но от друга страна – в редиците на социалистите също има хора, които със своя професионализъм и готовност да работят в полза на народа могат да спечелят избиратели.
Богдан Църдя опровергава съществуването на „сделка“ между Додон и Плахотнюк от друга гледна точка – припомняйки множеството срещи на молдовския президент с Владимир Путин. Дали руският лидер ще обръща толкова внимание на Дондон, ако той беше само марионетка, и освен това ще подвежда приятелско настроения на Москва електорат? Дали с такъв президент би се договарял за емигрантска амнистия за молдовците, започнали работа в Русия без необходимите разрешителни? А всъщност такова споразумение беше подписано, давайки възможност на 200 хиляди икономически емигранти да легализират своя престой в Русия. Не е нужно да се обяснява какво означава това за техните семейства, както и за цялата Молдова, която на практика живее от работата на гастарбайтери.
Междувременно „Партията на действието и солидарността“ атакува силно и безмилостно. В деня на независимостта на Молдова, 27-ми август, Майя Санду публикува декларация, в която „от името на гражданите на страната“ нарече президента предател. В списъка с осем обвинения можем да прочетем например : приемане на зависимост от Русия, подкрепяне на местния сепаратизъм, стремеж към гражданска война, отнемане на възможността на гражданите на Молдова да живеят по-добър живот.
„Това не е ли изключителна манипулация? – пита Богдан Църдя. – Майя Санду непрекъснато декларира, че се бори с олигарха, който властва над всички институции в страната. Но най-силните критики не са към него, а към Додон. Освен това иска да бъдат разследвани дейностите на президента … именно от една от тези институции?! Къде е логиката?! Да добавим и факта, че тя беше министър в едно от правителствата, пледиращи за европейска интеграция. Правителства, които с нищо не подобриха живота на хората и компрометираха идеята за интеграция, позволявайки корупция, засилено влияние на олигарсите и размиване на финансовите средства от ЕС.“
Църдя е убеден, че ако партията на Санду би имала възможност да състави правителство с Демократическата партия, тя би се възползвала от нея. Би забравила критиката към олигарха, още повече, че и двамата не действат изцяло независимо. Техните акции се извършват под зоркото око на ЕС и САЩ, които биха направили всичко възможно двамата демократи да си стиснат ръцете и да попречат на социалистите да съставят правителство.
На въпроса ни дали „Партията на действието и солидарността“ ще се реши на пореден сценарий, Попшой отговаря:
„Ние сме отворени за работа с демократите, но при условие, че партията им няма да бъде контролирана от Плахотнюк. Редица членове на Демократическата партия искрено вярват в европейските ценности и те също страдат от това, че спонсорът им манипулира партията, създава конфликти и всичко подчинява на собствените си интереси.“
Но засега, Попшой не щади демократите. На 15-ти септември, по време на публични разисквания той заявява, че тяхната борба срещу корупцията прилича на поведението на рибаря, който хващайки риба гордо фотографира плячката си, а след това отново я пуска във водата. Майя Санду се показва в компанията на Андрей Нъстасе лидер на платформата „Достойнство и истина“ – гражданско проевропейско движение, което през последните години организира протести в центъра на Кишинев „за истинска европейска интеграция“. Нъстасе желае да засили сътрудничеството си със Санду преди изборите догодина, и за момента обединява хората по улиците под лозунга: „Да се противопоставим на правителството на тандема Додон –Плахотнюк“. Припомня старите призиви за интеграцията, тъй като процентът на вярващите в нея спадна на около 38 процента, а преди десетина години беше абсолютно мнозинство – повече от 70 процента. Нужна им е силна идентичност, тъй като социалистическата партия няма да е пасивен наблюдател на атаките срещу Додон. Тя също ще изведе хора на улиците с лозунги срещу Плахотнюк и фалшивата опозиция. А и самият президент не „остава назад“. Именно на 15-ти септември даде да се разбере, че ще призове гражданите масово да излязат по улиците, ако Демократическата партия (да се чете: Плахотнюк) не престане да ескалира напрежението в страната.
И двата конкуриращи се лагера признават: ситуацията може да се изплъзне от контрол. Това е предизборна година, да се откажеш от някога хвърлени лозунги, би било признак на слабост.
