В категории:Анализи / Молдова

Наследството на Плахотнюк

Празничното настроение в Молдова след бягството на олигарха може да бъде бързо заменено от жестока политическа борба на фона на апатията в обществото и продължаващата емиграция

Олигархът Владимир Плахотнюк контролираше молдовската политика преди да забегне от страната. Сънародниците му не знаят къде се е установил в момента – според някои източници, той се намира в Лондон, а според други – в Маями. Снимка: EPA/Doru Dumitru

Карнавалът на победата и на свободата тече в Молдова вече близо месец. Бивши врагове си стискат ръцете. Чуждестранните коментатори обясняват пред изненаданите си публики как САЩ, ЕС и Москва са решили да обединят сили срещу олигарха, който е управлявал страната в продължение на десетилетие. Само че празникът може скоро да бъде заменен от жестока политическа борба.

Главните актьори в молдовската политика не крият това. Както проевропейският, либерален блок ACUM, ръководен от Мая Санду и Андрей Нъстасе, така и проруската Партия на социалистите в Република Молдова (PSRM) твърдят, че тяхната коалиция е временна. И двете партии са достатъчно честни (което трябва да се оцени, като се имат предвид стандартите на молдовската политика). Те казват: ние успяхме да вземем властта от Владимир Плахотнюк, както искаха всички могъщи световни сили, сега ние ще гласуваме за комплекс от антиолигархични закони и ще махнем неговите хора от съдилищата, прокуратурата и държавната администрация. След това коалицията ще бъде разпусната и ще се проведат нови парламентарни избори – още наесен.

Партиите нямат нужда да уточняват, че ще бъде почти невъзможно да помирят своите програми и обещания, както и очакванията на поддръжниците си. Мнозинството от електората на ACUM са добре образовани, румъноговорещи жители на Кишинев, на централните и западните части на Молдова или са част от диаспората, която работи в Западна Европа. Те са частта от молдовското общество, която още не е загубила всички свои надежди, свързани с европейската интеграция. Те бяха много големи преди десет години и оттогава постоянно избледняват, докато Европа толерираше клептократската система в Кишинев и едва-едва произнасяше някоя критична дума за нея.

От друга страна, PSRM обединява по-бедното селско население, останките от работническата класа и (след сриването на Комунистическата партия) се радва на безспорен авторитет след националните малцинства. За привържениците на ACUM Игор Додон и лидерите на PSRM са агенти на Москва, докато привържениците на на PSRM помнят Мая Санду като министърката на образованието, която затвори училища в провинцията и открито предпочиташе румънския език пред руския. Последният е говорен в голяма степен от населението в молдовския юг.

Има и още нещо, по-важно, може би, от всички програми и идеологии, които (както показват демократите на Плахотнюк и социалистите) не трябва да бъдат приемани прекалено насериозно в Молдова. И PSRM, и ACUM искаха да отнемат Молдова от ръцете на Плахотнюк, за да станат доминиращата сила в страната, а не за да изграждат либерална, демократична система. Това е и намерението на международните играчи, които поддържат всяка от страните. За Русия идеалният сценарий за развитие би бил следният: Президентът Игор Додон, излъчен от PSRM, да бъде считан за човекът, който е унищожил олигарха, в резултат на което неговата партия увеличава и обединява своите привърженици и печели победа с голяма разлика на есенните избори. Тогава тя поема държавния апарат, осигурява си подкрепа на работещите в него (едно от най-желаните работни места в Молдова) и убеждава бившите кадри на демократите да се слеят със соцпартията. Дмитрий Козак – московският пратеник, който убеди Додон да направи коалиция с бившите си противници, посещава отново Молдова с повече съвети и инструкции. В крайна сметка собственият геополитически курс на Молдова е гарантиран. Може би дори се извършват някои социални реформи, за да не изгуби популярност социалистическата партия.

А какво биха искали ЕС и САЩ? Просто да сменят името на Додон с това на Нъстасе и Санду, която планира първото си посещение в чужбина в Брюксел.

И двете страни изглеждат много уверени в своите планове. Социалистите, които спечелиха последните парламентарни избори (без победата им да бъде категорична), се надяват отново да победят благодарение на народната подкрепа. Те се надяват да получат поне половината от гласовете на бившата Демократическа партия, както и тези на партията на Илан Шор – друг олигарх, който избяга от Молдова скоро след Плахотнюк и чиято партия е по-скоро негово бизнесначинание.

Блокът ACUM се надява да получи впечатляващ пакет от облаги от Европа и да се представи като силата, успешно победила олигархията и осигурила стабилност и просперитет на страната. Но докато двете страни подчертават как са се борили с олигарха, те ще търсят и начини да неутрализират и привлекат под свой контрол неговите активи. В крайна сметка хората на Плахотнюк още контролират примерно молдовските медии – ключов фактор в изборната година. Разбира се, антиолигархичните закони може да доведат до пълно преструктуриране на медийния сектор. Но ние сме виждали и предишни повратни моменти в молдовската политика. Протестите от 2009 г. в Кишинев доведоха до сриването на властта на Владимир Воронин и до създаването на проевропейското правителство. И тогава изглеждаше, че започва епоха без олигарси, но не стана така.

Подобни грижи съпътстват и други ключови антиолигархични мерки, които несъмнено ще бъдат взети. Става въпрос за прочистването на правосъдната система от най-корумпираните и нечестни личности, както и за разследването на големите финансови скандали на предишното десетилетие. Очевидно общата ревизия на прокуратурата и съдебната система ще се проведе на базата на компетентност и почтеност. Но е очевидно и че никой в Молдова не може да гарантира спазването на тези принципи. Какво ще стане, ако партиите започнат да водят борби помежду си и се стремят да осигурят присъствието на свои верни хора в институциите? Що се отнася до разследванията за кражбата на милиард долари от банковата система и други печалноизвестни афери, те ще се водят от парламентарни комисии с ограничени правомощия. Депутатите на Плахотнюк и на Шор още са в парламента. Новата коалиция вече направи известни жестове, които показват, че може би някои от дребните риби на „стария режим“ ще бъдат привлечени в новото управление, вместо да бъдат стигматизирани и изхвърлени от политиката. Един такъв жест е назначаването на представител на партията на Шор за председател на комисията по човешки права.

Къде стоят обикновените молдовци в това? Изглежда, че те са заети със своите проблеми и с нелекото си всекидневие. По време на предишните големи политически кризи в Кишинев – през 2009 г. и 2015-2016 г. имаше големи демонстрации пред парламента. Сега хората въобще не са гласовити. Единствената демонстрация, която се проведе, бе своеобразно театрално шоу. На участниците в него бе платено, за да изразят „възмущението“ си след „неконституционните“ действия на PSRM и ACUM. Молдовците правилно усетиха, че тяхното мнение не е от голямо значение в момента, тъй като великите сили вече са стигнали до консенсус какво да правят с олигарха, който ставаше все по-нелоялен и по-неконтролируем за всички.

Само че има друг начин, по който молдовците ще решат съдбата на страната, считана някога за „овощната градина на Съветския съюз“. Ако новият управленски елит след изборите се окаже не по-добър от хората на Плахотнюк и не настъпят качествени промени и нови възможности за молдовците, те просто ще продължат да емигрират. Държавата им вече е загубила повече население, отколкото страни, в които се водят военни действия. Молдова няма да оцелее още две десетилетия със сегашните демографски тенденции. Дали някоя от партиите, които се подготвят за властта, отчита този факт? Следващите месеци ще покажат.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар