В категории:България

Обществена телевизия или „Телевизия за пазарна икономика“ ?

Българската национална телевизия последователно и систематично пропуска да отразява една демократична гражданска инициатива. Въпреки многото възможности да го стори, уж обществената телевизия по-скоро играе ролята на медиен мегафон на властта, отколкото да бъде публичен коректив и да намира телевизионно време и за въпроси, повдигането на които може би не е изгодно на „силните на деня“.

Свободата на словото и състоянието на медийната среда в България е тема, която сравнително често предизвиква внимание у нас – през няколко месеца ту някое проучване ни известява, че отново се сриваме в класация по медийна свобода, ту се разразява голям скандал, свързан със свалено предаване. И ако най-често случки като тази с Люба Кулезич и „Би Ай Ти“ касаят взаимоотношения в частни медии, то по-рядко се обръща внимание на онова, което се случва в обществените медии.

Най-голямата от тях без никакво съмнение е Българската национална телевизия, за политиката на която поговорихме повече (но далеч не достатъчно) съвсем наскоро около избора на нов генерален директор. Макар и не особено често, през годините покрай подобни поводи се поставя въпросът за обществената функция на БНТ и доколко телевизията я изпълнява. Уви, подобни дебати в повечето случаи остават на т.нар. „експертно“ ниво, заключени в наглед скучни дискусии или далеч от ушите и очите на същото общество в името на което се организират те.

Около три месеца след изслушването на новия директор Константин Каменаров, който заяви, че „новините и публицистиката са гръбнакът на обществената телевизия, който се е доказал във времето“, националната телевизия получи реална възможност да докаже, че е призвана да защитава обществения интерес и да бъде негов гръбнак. За разлика от частните телевизии, които имат пълно право изцяло да определят политиката си така, както е изгодно на техните собственици, то БНТ трябва да намира телевизионно време и за въпроси, повдигането на които може би не е изгодно на управляващите и „силните на деня“, но са от значим обществен интерес.

Слаб 2+

Такава възможност беше предоставена на националната телевизия от инициативата „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“, която стартира на 11 септември, а два месеца по-късно организаторите ѝ успяха да внесат в деловодството на Народното събрание над 30 000 подписа, събрани в подкрепа на двете искания, които лансира инициативата. За съжаление шансът да сте разбрали за случилото се е почти нулев, ако сте зрител на БНТ.

Българската национална телевизия последователно и систематично пропусна да отрази инициативата и случващото се с нея, пренебрегвайки демократичната воля и гражданска активност на няколко десетки хиляди български граждани. Началото бе дадено с отсъствието на екип на БНТ на пресконференцията в БТА, на която бе обявен старт на кампанията. Присъствието на редица авторитетни учени и университетски преподаватели, президентът на един от двата най-големи синдиката в България КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, неправителствени организации и дори лидерите на няколко партии не се оказа достатъчно интересно и „обществено значимо“ за новинарите в обществената телевизия. Нещо повече – стартът на гражданската инициатива беше отразен от новините на големите им конкуренти bTV и „Нова телевизия“, но не и от БНТ.

Случва се дадено събитие да бъде пропуснато или „жертвано“ в безспорно най-важния елемент на всяка сериозна телевизия – новинарската емисия, но медия като БНТ разполага с достатъчно възможности да компенсира подобен пропуск, като отрази събитието на следващия ден, било като се свърже с организаторите и направи собствен материал, било в някое от своите публицистични предавания. Уви, такива сценарии не бяха разиграни в този случай. На 12 септември предаването „Още от деня“ все още е в летен отпуск, а в сутрешния блок са продължени темите, на които е отделена и почти цялата емисия новини от предната вечер – ураганът Ирма и платеният откуп за отвлечения Адриан Златков, като от различен ъгъл темата първо коментира Тихомир Безлов, а след това друг редовен коментатор в лицето на Харалан Александров. Разработени са също така темите за сигурността в мрежата, хип-хоп танците като алтернатива на компютрите и какви са правата ни, ако си купим билет за концерт, а той не се състои.

Телевизионни камери отсъстваха и на проведената месец по-късно дискусия, посветена на инициативата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, макар на нея отново да присъстваха куп академични фигури, бивш председател на Народното събрание, евродепутатът Костадинка Кунева и много други.

„На тъмно“ за зрителите на обществената БНТ остана и самото внасяне на подписите в Народното събрание на 10 ноември, когато представители на инициативата проведоха среща с Комисията за взаимодействие с гражданските организации в сградата на парламента, а след това дадоха брифинг в кулоарите, където БНТ разполага с няколко екипа. Част от тях присъстваха, а камерите дори работеха, но в скъпото телевизионно време на обществената телевизия така и не бяха открити поне 30 секунди, за да бъде съобщено на зрителите, че са събрани над 30 000 подписа с искане за промяна на данъчната система – въпрос, който касае абсолютно всеки един български гражданин.

Вместо това, след безспорно актуалните въпроси от същия ден, като избора на нов министър на здравеопазването, успяхме да научим и мнението на транспортния министър Ивайло Московски за неговия началник – премиера Бойко Борисов. „Тук искам да кажа, че личната намеса на премиера Бойко Борисов оказа изключително сериозно, така, въздействие, върху администрацията, която работеше в Брюксел, по одобряване на апликационната форма“, информира ни Московски през централната емисия на БНТ по въпроса с напредъка на строежа на АМ „Струма“. По темата е включено и изказване на регионалния министър. Но да оставим настрана схващането си, че функцията на БНТ не може да се изчерпа само с това да бъде медиен мегафон на правителството.

В същата емисия напоително беше отразен и въпросът за обирите на банкомати, като след материала, в който прокуратура и МВР обясняват детайли около последния случай и ни съобщават, че „извършителите все още се издирват“, е включен и втори, отделен материал. В него думата е дадена на „експертите“. Или поне на един експерт. Или поне на един представител на властта.

Материалът, посветен на въпроса как банкоматите да бъдат охранявани по-добре ни запознава с изключително проникновеното умозаключение, че „според експертите е много важно да има правила, които да бъдат спазвани“. Оказва се още, че експертът всъщност е един и той е… депутатът от ГЕРБ Мануил Манев. Същият е бил гост в сутрешния блок на БНТ, но съобщението му, че „в новия закон за частната охранителна дейност за първи път се въвеждат минимални изисквания за охрана на обектите“ изглежда се е сторило изключително важно на колегите от БНТ, които са решили да ни го повторят и в централната емисия. В края на информационната и аналитична разработка, посветена на банкоматите и отнела значително телевизионно време, експертът Манeв все пак ни успокоява, че „при такъв обир губещи няма, защото банките застраховат всички свои парични средства“. Губещи няма, освен зрителите.

И ако централните новини трябва да бъдат напълнени с въпроси от наистина централно значение, а не за данъците и нечуваната в ЕС данъчна система, която действа в България и срещу която се формира обществена съпротива, то може би все пак ще има място за подобна дребна тема в късната емисия?

В нея „експертният материал“ е паднал, но е включен друг – за семейство лютиери от Асеновград, което е станало жертва на мерките за сигурност на летището в Пловдив. Те били накарани да демонтират струните на цигулка от престарал се служител. От късната емисия научаваме също така, че „хърватският парламент обсъжда вот на недоверие за правителство“ (обещаваме при първия вот на недоверие срещу кабинета „Борисов“ 3 да прегледаме внимателно емисиите на хърватската национална телевизия). Не, че това не са важни въпроси, но едва ли е укоримо човек да се запита дали някой от тях не можеше да бъде спестен, за да бъдат информирани зрителите поне на късната емисия, за една инициатива, обединила хиляди и стигнала до парламента?

Ако все пак престараването на персонала на летището в Пловдив и събитията в Хърватия не ви се струват подходяща „жертва“, какво да кажем за материала, който ни съобщава, че „филм за Чърчил излиза на екран“.

Но безспорно най-голямата ирония е в самия край на емисията. Включен още в централната емисия, но в съкратен вариант, късната емисия завършва с подробен материал за наградите на 17-тия медиен фестивал „Българската Европа“ в Русе. На фестивала БНТ получава специална награда за… „чувствителността към граждански инициативи“. Да го бяхме измислили в рубриката „Плюс-минус“, не бихме се справили толкова добре, колкото го е оформила реалността.

Внасянето на подписите се случва в петък, така че в събота и неделя редакторите на публицистичните предавания имат достатъчно време, за да подготвят темата и да я включат в плановете си за понеделник. Вместо това в „Денят започва“ се срещаме с Цветан Цветанов, а също така и с Александър Йорданов – този път в „качеството“ му на дипломат с експертиза относно задържането на наши лекари в Босилеград. По повод предстоящото приемане на държавния бюджет в студиото са поканени „работодателите“ в лицето на Божидар Данев от БСК и президентът на КНСБ – Пламен Димитров, но пряко свързаната с това тема за необлагаемия минимум и намаленото ДДС отново липсва. В „Още от деня“ в понеделник също няма място за тази тема – вместо това са поканени депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова, която е тръгнала „по следите на приватизацията“, а Славчо Велков от БСП ни разкрива „има ли нов бежански натиск“. Времето запълват зам.-министърът на образованието Деница Сачева и бившият депутат от Реформаторския блок Настимир Ананиев, който отговаря на въпроса „ставаме ли автоморга за дизелови автомобили от Европа“.

Нов шанс да спомене поне с едно изречение инициативата националната телевизия получи на 23 ноември, когато Комисията по бюджет и финанси прие на второ четене Закона за държавния бюджет. Камерите на БНТ отново бяха там, но не видяха как депутатите бяха посрещнати с плакати от гражданите, които стоят зад кампанията. Изключени останаха и камерите по време на краткото представяне на инициативата в рамките на самото заседание. В централната емисия на БНТ заседанието беше отразено, а от парламента имаше дори живо включване. Но зрителите бяха запознати единствено с основните параметри на бюджета, както и с мнението на председателя на комисията Менда Стоянова, но по други въпроси, въпреки че самата Стоянова коментира, макар и лаконично, гражданската инициатива.

В същата емисия са отразени теми като сондажът на „Галъп“ относно действията на Димитър Главчев, черният петък и поръчаната от гражданин на Пирдоп съдомиялна машина, временното закриване на паркинга около НДК и годишните награди „Най-голям корпоративен дарител“. Емисията пък завършва с материал за проверки на коледните гирлянди, както и с новина за Париж, където вече „грейнаха коледни светлини“.

На следващата сутрин „Денят (отново не) започва“ с гражданската инициатива. Вместо това в студиото е Лиляна Павлова, за да съобщи последните новости около организацията на европредседателството. Сериозно внимание е отделено на това как да „пазаруваме с повишено внимание в Черния петък“, както и на въпроси като това „как да научим децата да ходят на зъболекар“ и „как да се предпазим от взрив на газова бутилка“. Няколко часа по-късно в „Още от деня“ се срещаме с екоминистъра Нено Димов, евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев и опозиционния Таско Ерменков, който говори за… „подслушване и саниране“.

От упоритото нежелание на БНТ да обърне внимание на гражданската инициатива в своите новинарски емисии и ежедневните публицистични предавания има едно изключение. Става дума за седмичното обзорно предаване „Панорама“, където на 20 октомври беше поканен журналистът Калин Първанов, който е част от Инициативния комитет, натоварен с организацията на подписката. На съседния стол случайно или не беше поставен един от най-яростните защитници на сегашната данъчна система – Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, който изпълни задачата си и почти през цялото време на ръба на истерията репликираше и говореше върху другия гост. Ганев е популярен с твърдението си, че ако има данъчните облекчения, те задължително трябва да бъдат за богатите, а не за работещите, защото във втория случай… „ще отидат в тоалетната“.

Българска национална телевизия за пазарна икономика

И ако инициативата за промяната на данъчната система в България така и не успява да се стори интересна и достатъчно обществено значима за новинарите в БНТ, то други организации с далеч по-скромна представителност (и техните експерти, защитаващи съвсем конкретни икономически възгледи) могат да се похвалят с далеч по-благосклонно отношение от обществената телевизия. Макар кампанията „Да спрем машината за неравенство“ целенасочено да стартира успоредно с процедурата около приемането на бюджета за догодина, но представителите ѝ да не бяха сред желаните от БНТ, една от организациите, основни автори и защитници на сегашната данъчна система – Институтът за пазарна икономика (ИПИ) – редовно запознава зрителите на БНТ със своите възгледи.

Така например, на 12 октомври, експертът от института Явор Алексиев открива сутрешния блок на БНТ „Денят започва“ и заедно с водещата анализира икономическото състояние на Северозападна България. На 21 октомври, ден след дискусията за неравенство в СУ, Петър Ганев от ИПИ е в предаването „Плюс това“, за да коментира „различните гледни точки за живота в малкия град“. На 25 октомври Ганев е отново в националния ефир, този път в Новините по БНТ2, анализирайки „Младежкото предприемачество и заетост“.

На 9 ноември, ден преди внасянето на подписите в парламента, Петър Ганев отново е в БНТ – този път в „Денят започва“ и съвсем по темата, за да коментира „за кого и за какво ще има повече пари“ в новия бюджет. Пет дни по-късно, на 14 ноември в „Референдум“ гостува и основателят на ИПИ Красен Станчев, а темата е приватизацията и губещите от нея. „За разнообразие“ компания му правят фигури като вече споменатия Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии и Емил Хърсев – който в ефира на „Нова телевизия“ заяви, че е „наглост“ български граждани да искат данъчната ни система да се доближи до европейската.

Ден по-късно, на 15 ноември, новините на БНТ отново отделят сериозно внимание на позицията на ИПИ по бюджета, като цял материал относно въпроса „колко пари ще задели българинът за увеличенията в бюджета“ се базира на позицията на експерта в института Десислава Николова.

Фактът, че „икономистите“ (много от тях всъщност не са такива по образование) на ИПИ и няколко подобни организации шестват из българското медийно пространство като почти единствени носители на икономическа експертиза в България си заслужава отделен анализ. Ще отбележим само, че е крайно време редакторите в тези медии да осъзнаят едно – въпросните господа и дами изповядват и защитават съвсем конкретен набор от идеи. Без да отричаме това тяхно право е задължително да знаем, че срещу техните тези стоят други, не по-малко значими. Да поканиш по дадена тема единствено представител на Института за пазарна икономика, който да бъде представен като „експертите“/“икономистите твърдят“ е груба форма на непрофесионализъм. Това е все едно да направиш политическа разработка и да поканиш в студиото само депутат от БСП, който да представиш просто като „политик“. Както има политици от една или друга партия с коренно противоположни (поне в идеалния случай) възгледи, така има икономисти и икономисти.

Добрата новина

Добрата новина е, че за Българската национална телевизия все още не е късно да влезе в своите функции и да поправи грешките, които допусна в последните около два месеца. Най-голямата цел на инициативата е повдигането на дебат относно неработещата, несправедлива и неевропейска данъчна система, която действа в България – именно дебатът е първата крачка към промените. БНТ все още има достатъчно време и големи възможности да спомогне за провеждането на този дебат. Задължително, а не желателно, е да го направи, ако все още се счита за обществена телевизия. Законът и начинът на финансиране са достатъчно категорични в това отношение. Остава ръководството и редакторите в националната телевизия да си спомнят, че са отговорни не пред временните обитатели на сградите на бул. „Дондуков“ №1 и пл. „Народно събрание“, а пред цялото общество.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар