Рахой в „течната реалност”

Испанският министър-председател показа, че трудно се ориентира в динамичните процеси сред опозицията, където социалистите, „Подемос” и „Сюдаданос” все по-добре се разбират в общата си непоносимост към управлението на Народната партия

Премиерът Мариано Рахой по време на парламентарната сесия на 30 август, посветена на корупцията в неговата Народна партия. Снимка: Cadena SER
Премиерът Мариано Рахой по време на парламентарната сесия на 30 август, посветена на корупцията в неговата Народна партия. Снимка: Cadena SER

Първата съвместна инициатива на социалистите и „Подемос” в испанския Национален конгрес – провеждането на специална парламентарна сесия, на която премиерът Мариано Рахой да дава обяснения за злоупотребите в неговата Народна партия – и преди всичко за нашумелия корупционен скандал „Гюртел” – оставя двояко впечатление.

От една страна, Рахой не измени на арогантния си и пренебрежителен тон към опозицията, не даде абсолютно никакви обяснения по темата за корупцията и очаквано размаха като щит любимата си теза за необходимост от „политическо единство в борбата с джихадисткия тероризъм, в противопоставянето на предизвикателството на каталунските борци за независимост и в консолидирането на икономическото възстановяване”.

От друга страна обаче пленарната сесия в сряда показа, че съвременната „течна реалност”, която описа в трудовете си големия социолог Зигмунт Бауман, се е просмукала и в испанския парламент. Тоест – разединението на опозицията, на което Рахой базира самочувствието и безпардонността си, вече не е твърд факт, а доста подвижна субстанция. И за премиера е по-добре да внимава преди да се подиграва с неуспеха ѝ да го свали на един вече провалил се вот на недоверие. Защото следващият може и да успее.

„Течната реалност” е способна да превръща в тактически съюзници дори нетърпими доскоро една за друга политически сили като „Сюдданос” и „Подемос”, които още преди месеци се разбраха например, че ще настояват съвместно за ограничаване на премиерските мандати до осем години.

Вярно, когато те се договориха за това през март т.г., Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) не ги подкрепи, защото се притесни, че подобна корекция в Закона за правителството може да изисква и конституционна промяна, което трудно ще мине. Но – внимание! – през март разбиращият се добре и със „Сюдаданос”, и с „Подемос” Педро Санчес още не беше възкръснал начело на ИСРП, откъдето го бяха прогонили „бароните”. Докато сега вече той предвожда социалистите. И усърдно размива почвата под краката на Рахой, продължавайки да работи за мечтата си – ИСРП, „Сюдаданос” и „Подемос” заедно да свалят Народната партия от власт.

Едва ли ще стане утре, както нямаше как да стане и вчера, в сряда, когато не това беше и пряката цел. Социалистите и „Подемос”, свикали вчерашната сесия, не са паднали от небето и няма как да са живели с илюзията, че след като Рахой дори пред съда, където бе призован да свидетелства за „Гюртел” в края юли, се направи на ни чул, ни видял за корупцията под носа му, то няма как да се държи по-малко нагло и пред парламента. Но изглежда те търсеха точно този ефект – от типа „колкото повече, толкова повече”. Колкото повече публични изяви на Рахой демонстрират безочието му, толкова повече узряват политическите условия и лявата, и дясната опозиция да се координира за отстраняването му.

Лидерът на дясно-либералната „Сюдаданос” Алберт Ривера, който бе основната „патерица” за сегашното премиерстване на Рахой, вчера видимо се изнерви от държанието му пред депутатите и даде воля на избилия още преди месеци разрив помежду им. Ривера директно обвини министър-председателя в лъжи по корупционната тема и заяви, че „няма лекарство срещу Народната партия”. Тъй като идеята на самия Ривера беше да се създаде специална парламентарна комисия по случая „Гюртел”, а не да се свиква пленарна сесия, която да избие на говорилня, той не се сдържа да натякне на ИСРП и „Подемос”, че с тази сесия са предоставили на Рахой възможност за държи речи „като на митинг”. Но веднага добави, че „законодателният орган все пак може да вдене конеца в иглата и да започне да преправя испанската демокрация”. Ривера отново извади идеята за ограничаване на премиерските мандати до осем години и внесе това предложение за разглеждане на парламентарното заседание в понеделник. „Подемос” са „за”, нищо чудно и оглавяваната вече от Педро Санчес ИСРП да го подкрепи.

Не, това няма да свали сега управляващия от 2011 г. Рахой. Но ще е ясен сигнал за него, че слабата му ориентация в „течната реалност” тепърва предстои да му играе лоши шеги.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар