Испания пред решаващ вот на извънредните избори

Венецуелската десница атакува „Подемос”, за да се отплати на Рахой.

Суматохата около Brexit напълно отклони вниманието на европейските медии от приключването на предизборната кампания в Испания, където на 26 юни предстоят извънредни парламентарни избори. Провеждането им се наложи, след като влезлите в парламента в Мадрид партии, излъчени на редовните избори на 20 декември м. г., така и не можаха да се споразумеят за съставяне на правителство.

Политическите сили закриха сегашната си кампания на 24 юни – точно в деня, в който станаха известни резултатите от референдума във Великобритания. И нов

По време на телевизионния предизборен дебат Мариано Рахой, Педро Санчес, Алберт Ривера и Пабло Иглесиас се усмихваха един на друг, но никой не отстъпи от принципните си позиции.
По време на телевизионния предизборен дебат Мариано Рахой, Педро Санчес, Алберт Ривера и Пабло Иглесиас се усмихваха един на друг, но никой не отстъпи от принципните си позиции.

ината от Острова взе превес над останалите теми. Всички водещи политически лидери изразиха съжаление от решението на британците за излизане от ЕС. Но интерпретациите им бяха според собствената им идейна окраска.

Британско ехо, испански страсти

Все още действащият премиер и лидер на Народната партия Мариано Рахой апелира към спокойствие сред испанците. Той се постара да изтъкне, че благодарение на досегашното му управление испанската икономика и финансова система били стабилизирани и щели да издържат на турбуленциите около Brexit.

Лидерът на социалистите Педро Санчес призова към европейско обновление въз основа на принципите на борбата с неравенството. Но не пропусна да изтъкне как референдумите само прехвърляли задачите на политиците върху гражданите и опростявали политиката до „да” и „не”. Препратката на Санчес бе към открадналата му вече доста електорат лява формация „Подемос”, която държи на провеждане на референдуми по повод самоопределението на автономните области в Испания.

Водачът на самата „Подемос” Пабло Иглесиас на свой ред нарече „тъжен ден за Европа” оповестяването на резултатите от вота във Великобритания и настоя ЕС да се промени, да се обърне към справедливостта и солидарността. А по повод подхвърлянията за референдумите предложи „да не се смесват сериозни въпроси от външната политика с функционирането на нашата демокрация”.

Ръководителят на либералната партия „Сюдаданос” Алберт Ривера също подкани европейския проект да се заеме с преконструирането си, като добави, че Испания се нуждае от нов премиер и от силно лидерско присъствие в ЕС.

Кой с колко

Тези четири партии тръгват към урните без почти никаква разлика в програмите и позициите, които отстояваха и при предишните изборите на 20 декември, довели до патовата ситуация с невъзможност за сформиране на правителство. Много наблюдатели отдавна предупреждават, че и сегашното гласуване може да свърши със същия блокаж. Още повече, че за три от четирите партии дори се предвиждат и същите резултати, както през декември.

Все пак има една съществена разлика. Поне според сондажите най-вероятно е „Подемос” този път да изпревари Испанската социалистическа партия (ИСРП) и да се класира втора по резултати, взимайки 26% от гласовете. В декемврийския вот формацията на Иглесиас имаше около 21%. Социалистите тогава взеха 22% и излязоха втори. Сега прогнозите им отреждат пак толкова, но това вече означава трето място за тях.

Нарастването на процентите на „Подемос” се дължи преди всичко на съюза, който сега „Подемос” сключи с по-малката Обединена левица (Izquierda Unida). Двете сили се явяват на изборите на 26 юни заедно под общата шапка „Унидос Подемос” („Обединени можем”) – хибридно наименование, съставено от оригиналните им имена.

Като първа сила продължава да стои Народната партия с нейните неизменни 28-29.%. Характерно за Испания е, че там цялата десница – от умерени християндемократи до крайнодесни наследници на франкизма, традиционно и твърдо гласуват за Народната партия. Докато левицата е разпиляна в многобройни формации, обикновено враждуващи помежду си. Това при доминиралия досега двупартиен модел винаги е облагодетелствало НП и я е дараявало с впечатляващи абсолютни мнозинства.

Нещата обаче се промениха на декемврийските избори с влизането в парламента и на „Подемос”, и на „Сюдаданос”. Втората от тези две нови партии съблазни доста бивши избиратели на НП, разочаровани от Рахой и от бездействието му по многобройните случаи на корупция сред висши дейци на правителството и на НП. „Сюдаданос” взе около 14% през декември, толкова се очаква да получи и сега. Включването ѝ в играта несъмнено разсейва десноцентристкия вот.

Никой не отстъпва от принципите

Раздробяването на местата в парламента през декември лиши НП от възможността да управлява, въпреки че получи относително мнозинство. Освен това никоя от другите три големи партии не пожела да сключва пакт за съвместно управление с Рахой. Пакт помежду си подписаха само социалистите и „Сюдаданос”. Но гласовете им бяха недостатъчни за управление – и кандидатурата за премиер на соцлидера Санчес не мина на гласуването в парламента.

Бламираха го в парадоксален синхрон дясната НП и лявата „Подемос”. Рахой беше предложил на социалистите и „Сюдаданос” широка коалиция, но те не приеха – и Рахой им отмъсти.

На свой ред Иглесиас беше направил опит да убеди Санчес за лява коалиция, но при условие „Сюдаданос” да не участва. Социалистите обаче не харесаха офертата, подразнени от близостта на Иглесиас с формации, пледиращи за самоопределение на автономни области и региони.

Никой не пожела да отстъпи от принципите си, за да се сформира правителство – и това бе пътеката, довела испанците отново пред урните.

Трима срещу един – страшилището „Подемос”

Трудно е да се предрича как и дали политическите сили сега ще излязат от досегашната задънена улица. Предубежденията на социалистите спрямо „Подемос”, по-точно вече спрямо „Унидос Подемос”, продължават – въпреки че, ако са верни сондажите, при прогнозираните проценти двете сили заедно биха могли да постигнат абсолютно мнозинство.

От страна на НП и „Сюдаданос” отхвърлянето на „Подемос” е още по-категорично. Партията на Иглесиас е представяна за „черната овца” на испанския политически живот, приписват ѝ екстремистки характеристики, наричат я „сепаратистка”. Всъщност доста анализатори сочат, че идейно „Подемос” трудно може да бъде определена като крайнолява. Тя по-скоро прилича на ИСРП от ранните години на испанския преход, когато младият ѝ тогава лидер Фелипе Гонсалес още говореше за социална справедливост, за народно участие, за пряка демокрация и за референдум за членството в НАТО.

Що се отнася до хипотетичния „сепаратизъм” на Иглесиас, това е чисто спекулативен етикет. Лично лидерът на „Подемос” нееднократно е заявявал, че той не иска разцпването на Испания, а само съживяването на демокрацията. Тя според него изисква хората от различните автономни области и провинции поне да бъдат питани (с референдуми) дали искат или не да останат в Испания. И чак въз основа на това политиците да разработват промените в законодателството.

Впрочем, по време на сегаштната предизборна кампания темата за референдумите почти не беше засегната от Иглесиас и хората му. Те много внимаваха и с риториката си спрямо социалистите – явно с мисъл за възможна бъдеща коалиция.

Тази идея обаче никак не е популярна в средите на ИСРП. Сатанизирането на „Подемос” дава своите ефекти.

Венецуелско цакане срещу партията на Иглесиас

Разбира се, най-усърден в тази посока е антиподът на „Подемос” – правителството на Народната партия начело с Рахой. Още от предишните, декемврийските избори очернящата пропагандна кампания срещу партията на Иглесиас не е спирала. Любимата дъвка на Рахой в нападките срещу нея е темата за хонорарите, които са получавали основателите на „Подемос” в периода, когато са работили по университетски проекти във Венецуела, още докато там управлява днес вече покойният президент Уго Чавес. Става дума за самия Иглесиас, както и за съратниците му Хуан-Карлос Монедеро, Иниго Ерехон и Луис Алегре. Монедеро дори бе принуден да се оттегли от формалното ръководство на „Подемос”, след като испанските данъчни власти го погнаха в началото на 2015-та за неточности в декларирането на получените във Венецуела суми.
Стремежът на Рахой е да докаже, че венецуелските пари всъщност са послужили за основаване и развитие на „Подемос”. А оттам – да внуши на избирателите, че това е създадена от Чавес партия, която лансира несвойствени за Испания модели. Тази линия се развива упорито и при предишната предизборна кампания, следва се и сега.

По начало обстановката във Венецуела стана ключов фактор в предизборните прояви на Рахой, който се зае активно да подкрепя опозицията в латиноамериканската държава и на този фон да се представя пред испанците като поборник за световна демокрация.

Във Венецуела в момента върви силна вътрешна ескалация на напрежението и расте подхранваната от външни спонсори (като испанското правителство) амбиция на опозицията да свали от власт наследилия Чавес на президентския пост Николас Мадуро. След като през декември м.г. венецуелската опозиция спечели парламентарните избори в страната си, нейни представители вече заемат две трети от местата в Националното събрание. Те задвижиха и процедура, която допуска чрез реферндум наистина да бъде отстранен президентът. Успоредно бяха провокирани улични сблъсъци, които накараха правителството на Мадуро временнода въведе извънредно положение.

В отговор Рахой пък демонстративно свика в Мадрид заседание на испанския Съвет за национална сигурност и излезе със статия за Венецуела във в. „Ел Паис” под заглавие „Да помогнем на братския народ”.

Опозиционер от Каракас се отблагодарява на Рахой и Ривера

Срещу подкрепата си испанският премиер естествено получава и ответни благодарствени жестове от своите венецуелски протежета. Най-ярка засега е инициативата на изявения венецуелски опозиционен депутат и председател на парламентарната Контролна комисия Фреди Гевара. Той измисли да призове официално в Каракас Иглесиас, Ерехон, Монедеро и Алегре, за да декларират те пред венецуелския парламент от кои пера на бюджета на страната са получавали своите хонорари, срещу какво и на колко точно възлизат сумите.

Успоредно Гевара призова испанските данъчни власти също да направят ревизия на представените от основателите на „Подемос” документи за приходите им от Венецуела. Заседанието, за което ги е призовал Гевара, ще е на 6 юли.

От Мадрид Иглесиас нарече „смешно” желанието на венецуелския парламент да призове него и съратниците му за показания и подчерта, че компетенцията за подобни действия е само на испанските съдилища. Същевременно и лидерът на „Подемос”, и приятелите му категорично отричат парите, получавани от тях, докато са били консултанти във Венецуела, да са влизали в партийната каса на „Подемос”.

Иглесиас нееднократно досега е заявявал, че партията му е постоянен обект на черен пиар от страна на политическите ѝ противници. Сегашната венецуелска инициатива, обслужваща най-вече Рахой и Ривера, очевидно е част от същите действия.

Впрочем, трябва да се припомни, че Ривера персонално пътува до Венецуела, проведе срещи в нейния парламент и сам също повдигна въпроса за проверки на доходите на Иглесиас и съратниците му, получавани във венецуелския им период.

Явно голям страх от „Подемос” тресе политическите ѝ опоненти.

Скандалът с вътрeшния министър

Последната предизборна седмица в Испания обаче премина под знака на друг скандал, който удря директно по Народното партия и нейното правителство. Лявото онлайн издание „Публико” публикува крайно компрометиращи властта записи от разговори между вътрешния министър Хорхе Фернандес Диас и шефа на каталунската „Антикорупция” Даниел де Алфонсо. Те са провеждани в министерския кабинет в периода 2-16 октомври 2014 г., в навечерието на състоялото се на 9 ноември 2014 г. допитване за независимост на Каталуня, което не бе признато от Мадрид. В разговорите двамата обсъждат как да предприемат действия, които да нарочат за корумпирани лидерите на най-радикално отстояващите каталунската независимост партии. Целта е те така да бъдат злепоставени, а оттам да се дискредитира и цялото движение за суверенитет.

Записите предизвикаха ефект на бомба в предизборната обстановка и е твърде вероятно да се отразят на крайния резултат на вота. Премиерът Рахой обаче остана верен на стила си и вместо да изиска разследване, обяви, че всичко е пропагандна предизборна поръчка срещу неговата партия. Той предпочете да се фокусира върху въпроса кой си е позволил да подслушва и шпионира вътрешния министър на страната и дори да поднесе въпроса като атака към националната сигурност.

Самият министър Фернандес, чиято оставка веднага поискаха социалистите, „Подемос” и „Сюдаданос”, отказа да се оттегли. А по повод записите обяви, че наистина се е срещал в този период с шефа на каталунската „Антикорепция”, но не помни съдържанието на разговорите.

Испанците обаче със сигурност ще си ги спомнят, когато пускат бюлетините си в неделя.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар