През юни спорни предложения за “преструктуриране” на “Радио България” изведоха журналисти на протести и мобилизираха редица обществени институции в защита на програмата. Сега ръководството на БНР, в лицето на генералния директор Александър Велев, може би е в ситуация, която би изисквала не протестни действия, а намесата на отговорните институции, защото засягат начина, по който се харчат парите на данъкоплатците. Съветът за електронни медии (СЕМ), който назначава и освобождава директорите на радиото, обаче е парализиран от вътрешен скандал и вероятно в момента е неспособен да взема легитимни решения за бъдещето на обществените медии.
Казусът „Музикаутор“
Наскоро, на 21 юни, организацията за колективно управление на авторски права “Музикаутор” съобщи, че продължаващият повече от половин година спор между нея и националното радио е приключен, след подписването на нов договор. В началото на годината за два месеца от ефира на програмите на БНР изчезна съвременната музика, чиито права се контролират почти изцяло от “Музикаутор”, а спорът се пренесе в Комисията за защита на конкуренцията, СЕМ и съда.
Причина за това бе, че организацията поиска радиото да ѝ превежда над 3 пъти повече пари за авторски права, което логично бе определено от страна на ръководството на БНР като “рекет”. Медията на свой ред предложи увеличение със 100 хил. лева на плащанията към “Музикаутор”, което би представлявало 20% ръст спрямо 2016 г., но от организацията за колективно управление на авторски права заявиха, че единственото отстъпление, което могат да направят, е да разсрочат увеличението в следващите 5 години, но не биха се отказали от изисквания от тях размер на плащанията, а именно – 4.4% от субсидията на БНР.
Досега общественото радио плащаше 1% от субсидията плюс 4.55% от собствените си приходи от реклама, но “Музикаутор” настоя то да приеме правилата, които се прилагат към частните радиа. Те заделят 4.4% от приходите си за авторски права, но Александър Велев отхвърли предложението, логично заявявайки, че субсидията не може да се разглежда като приход, подобен на онзи от реклама в частните радиа. БНР се субсидира от централния бюджет, за да изпълнява обществената си мисия да достига до всички граждани и да реализира непазарни дейности, които са му вменени със закон и които не са зависими от авторските права върху музикални дейности. Неслучайно, спирането на музиката в ефира на БНР не се отрази негативно на рейтинга му.
При тези условия програмите на БНР осигуряваха 40% от всички плащания на радиа към “Музикаутор”, макар да се слушат от едва около 10% от аудиторията. Въпреки това, генералният директор на “Музикаутор” Иван Димитров твърди, че общественото радио е получавало пазарно предимство, тъй като плаща “4 пъти по-ниско спрямо частните радиа” – като процент от приходите – при положение че то дори не може да се конкурира свободно на пазара, тъй като има ограничения във времето за реклама.
Петилетката за три?
На този фон новината, дошла от “Музикаутор” в края на юни, че е подписан нов договор за ползваната от програмите на БНР музика, звучеше меко казано странно. В нея се казва следното за новоподписания договор:
“Параметрите в него са отново за поетапно увеличаване на авторските възнаграждения, каквото бе предложението на Музикаутор от началото на преговорите преди година. Вместо за пет години, обаче, възнагражденията ще се увеличават за три.”
Ако това е вярно, значи БНР е отстъпило изцяло от позициите си и след месеци на преговори дори първоначалното предложение на “Музикаутор” за разсрочване в продължение на 5 години е намалено на 3. И този договор, който изглежда в ущърб на общественото радио и следователно на данъкоплатците, бе подписан броени дни преди КЗК да обяви, че според нея начинът, по който се е държала организацията за колективно управление на права по време на преговорите с БНР представлява злоупотреба с монополно положение.
От “Музикаутор” отказаха коментар за “Барикада” с аргумента, че договорът се отнася до търговски отношения, въпреки че тя официално е нестопанска организация, която не извършва търговска дейност. От БНР пък изобщо не писаха за сключения договор, което само задълбочава съмненията за неизгодни условия. Новини се появиха само в размирното напоследък “Радио България”, което пусна съобщения на различни езици, направени на база на новината, разпространена от “Музикаутор”. В същото време БНР отказаха да отговорят на въпросите на “Барикада” относно сключения договор.
В свое участие в програма “Христо Ботев”, директорът на “Музикаутор” Иван Димитров потвърди, че договорът е сключен за три години до 2019 г., а увеличението по думите му е “под 30% реално”, тъй като била договорена отстъпка за януари и февруари, в които в ефира на БНР не звуча съвременна музика, както и за следващите 4 месеца, през които вървяха преговорите. Ефектът от това според него е, че “увеличението е около 27-28% тази година”.
Иван Димитров обаче казва и че „радиото извърши това плащане, струва ми се вчера или онзи ден“, т.е. на 28 или 29 юни. Справка на сайта на БНР (в рубрика с ироничното название “прозрачно управление”) показва едно значително плащане с неясен адресат за тези дати. То е в графа “издръжка”, направено от централното управление на медията в размер на 773 308,23 лв. Ако това наистина е сумата за “Музикаутор”, увеличението би било в размер на около 58%. А ако изключим от сметката първите два месеца от годината, в които радиото не използва услугите на нестопанската организация, то ръстът би бил в размер на 88%.
Всичко известно досега, както и всичко неизказано от страна на обществената медия по темата, навежда на мисълта, че има голяма вероятност ръководството на БНР да е сключило подчертано неизгоден договор с пари от държавната хазна и то непосредствено преди КЗК да се изкаже в подкрепа на тезата на радиото. “Барикада” ще продължи да се опитва да получи официална позиция от страна на БНР по казуса.
