На 21 юни общественото радио и сдружението за колективно управление на авторски права „Музикаутор“, което контролира световния и български музикален репертоар, сключиха договор, с който бе сложен край на над шест месечен спор между двете организации. БНР обаче дори не съобщи за подписването на договора, а и до днес още не е обявило официално колко струва на данъкоплатците музиката в ефира му.
Разследване на “Барикада”, потвърдено от информация на “Офнюз”, получена по Закона за достъп до обществена информация, показа, че сумата е 773 хиляди лева, при 487 хил. за предходната година. Като изключим първите два месеца от годината, през които радиото не излъчваше съвременна музика заради спора с “Музикаутор”, се оказва, че увеличението за тази година е двойно. В същото време, единствената информация по темата, дадена от Иван Димитров – директор на “Музикаутор” – гласеше, че “увеличението е около 27-28% тази година”.
Шеметният ръст на разходите за авторски права може би обяснява усилията на директора на радиото Александър Велев да освободи 35-те служители в различните редакции на “Радио България”, тъй като БНР не може да поиска повече пари от бюджета, само за да ги даде веднага на “Музикаутор”, след като се е провалило тотално в преговорите с организацията. Такова искане би трябвало да бъде предшествано от оставката на настоящото ръководство.
Защо говорим за провал в преговорите?
Досега БНР плащаше 1% от субсидията си плюс 4.55% от собствените си приходи от реклама. Субсидията на радиото за 2017 г. е в размер на 42.2 млн.лв., а дори само процент от нея правеше БНР най-крупния платец на “Музикаутор”, осигурявайки около 40% от приходите от радиа. Въпреки това организацията настоя общественото радио да приеме правилата, които се прилагат към частните радиа, които заделят 4.4% от приходите си за авторски права върху музиката, която е основно съдържание при тях, за разлика от информационния и културен профил на най-слушаните програми на БНР.
В началото на преговорите Александър Велев категорично отхвърли предложението на „Музикаутор“ с аргумента, че субсидията не може да се разглежда като приход, подобен на онзи от реклама в частните радиа, тъй като тя не се определя от пазара и съответно по никакъв начин не зависи от излъчваната в ефира музика. При плащане на процент от субсидията излиза, че ако държавата реши да даде повече пари на БНР, за да произвежда собствена музика например, то ще трябва да отдели част от тези средства, за да плаща на “Музикаутор” допълнително, въпреки че всъщност би ползвало неговия репертоар по-малко.
Тогава ръководството на БНР предложи увеличение с 20% на средствата за 2017 г., но от “Музикаутор” отхвърлиха този вариант, като заявиха, че единствената възможна отстъпка от тяхна страна е да разтеглят увеличението в продължение на 5 години, след които общественото радио да бъде третирано като частните станции. След няколко месеца преговори става ясно, че Александър Велев е капитулирал напълно от позициите си като е приел варианта с постепенното увеличение, подписвайки за първите три години, тъй като през 2019 г. приключва мандатът му.
От официалната информация, предоставена на “Офнюз” (БНР още не са отговорили на въпросите на “Барикада”), става ясно, че процентът от държавната субсидия се увеличава от 1 на 2.12 за 2017 г. и продължава да расте до 2.62 и 2.89 през следващите две години. Освен това радиото заделя за “Музикаутор” 4.5% от останалите си приходи – от реклама, дарения и дори бартерни сделки. Например, ако решите да подарите на общественото радио техника за 1000 лева, трябва да приготвите и 45 лева за „Музикаутор“.
Вероятно най-абсурдната част от този договор е задължението радиото да плаща 4.5% и от приходите от реклами в уеб страницата си, която има изцяло информационен характер. В нея се публикуват новини и записи на интервюта, а не звучи музика, но „Музикаутор“ със съдействието на настоящото ръководство на БНР се закача и за този финансов поток.
За да покрие рязкото увеличение на разходите си, БНР ще трябва да съкращава служители, както се опита да направи с репортерите на “Радио България” или да опитва да си издейства по-голяма субсидия в следващите години. За данъкоплатците остава въпросът защо едно ръководство на обществено радио може да сключи неизгоден за държавата и тях договор без санкцията най-малко на Съвета за електронни медии?
