“Не се увеличава административната тежест” – пише в оценката за въздействие на първоначалния законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, който трябваше да бъде актуализиран в съответствие с евродиректива 2014/26/EC. Между двете четения обаче бяха внесени още промени, които създават допълнителна тежест както за лицата, стопанисващи търговски обекти, така и за общините. Промените също така създават впечатлението, че транспонирането на директивата се използва за прокарване на лобистки поправки, които бяха внесени от депутати от ГЕРБ, а най-спорните от тях – от Тома Биков, който е и бивш съучредител на партията на Меглена Кунева, основоположник на Реформаторския блок и по-късно на Института за дясна политика.
В края на миналата седмица депутатите гласуваха предложенията, които вмениха на кметовете на общините ново задължение – да контролират “частни гражданскоправни отношения”, както те са дефинирани в мотивите към законопроекта. Вече лицата, стопанисващи всички търговски и туристически обекти ще трябва веднъж годишно да предоставят “доказателства”, че имат право да ползват аудио-визуални произведения.
Така нарушители на закона до доказване на противното се оказват всички места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, атракциони, музеи, ски писти, стадиони, автобуси, таксита, тоалетни и пр., които ще трябва да гарантират, че имат договори с организациите за колективно управление на права “Музикаутор” и “Профон” за музиката, която потенциално е част от бизнес модела на тези обекти. Мярката ще отвори допълнителни административни задължения за около 100 хил. обекта в страната.
Това ще е допълнителна тежест и за всичките 265 общини. Те ще трябва да наемат администратори, които да обработват събраните “доказателства”. Срещу това общините получават правото да налагат глоби от 2 до 10 хил. лв. на установените нарушители. Половината от приходите ще остават в съответната община, а останалите ще отиват във фонд “Култура”.
“Музикаутор” лобира за вменяването на това задължение на общините от няколко години насам с аргумента, че кметовете и без това упражняват контрол върху търговските и туристически обекти по други поводи. Досега на организацията се налагаше сама да идентифицира обектите, които използват музика без да плащат за авторските права, и да изпраща сигнал към Министерството на културата, което да извърши проверка.
По закон “Музикаутор” и другите организации за колективно управление на авторски права (ОКУП) са неправителствени нестопански организации, които монополно управляват даден продукт, защитен от закона за авторското право. Новият закон формално разбива монопола, както изисква европейската директива, допускайки на пазара независими търговски организации, но на практика техните възможности да се конкурират с организации като “Музикаутор”, който контролира 95% от световния репертоар, са силно ограничени.
ОКУП разпределят приходите си към авторите от България и света, като задържат само средствата, необходими им за издръжка. Така тези организации не могат да генерират или разпределят печалба, но могат да определят каква част от приходите си харчат за дейности и за плащане на директорите и членовете на управителните си съвети.
Например издръжката на “Музикаутор”, която управлява правата на авторите на музика и текстове на песни, в последните години варира между 17 и 19% от приходите. През 2017 г. делът на административните разходи е 18.3%, което се равнява на 1.35 млн. лв. Промените в закона би трябвало да гарантират на организацията по-високи приходи от заведенията при намалени административни разходи, които сега ще се стоварят върху общините.
Друга промяна, за която “Музикаутор” настоява отдавна, също бе приета между двете четения на законопроекта. Тя засяга провеждането на концерти, при които организаторите, освен на изпълнителите, следва да плащат и на “Музикаутор” под формата на 8.73% от приходите на събитието. Ако то е безплатно, по време на общински фестивал или благотворително събитие, организаторът дължи същата част от бюджета на събитието. По-малък процент се дължи, когато се провежда събитие със съпровождаща музика. “Музикаутор” обаче има проблем със събирането на част от тези средства, защото организаторите, които не искат да плащат, просто регистрират отделна фирма за всяко от събитията си. Ето защо от организацията за колективно управление на авторски права настояваха да се вмени отговорност и на лицето, което стопанисва залата и мястото, на което се провежда събитието. Така контролът отново е прехвърлен към трети лица, които в случаите с публичните пространства, зали и стадиони отново може да се окажат кметовете на общините.
В първоначалния проект за изменение на закона също бе записана възможността ползвателите на репертоара, управляван от “Музикаутор” или друга ОКУП, да инициират преговори за предоговаряне на тарифите. Вероятна причина за създаването на тази законова възможност е спорът между организацията и БНР, който доведе до спиране на музиката в националното радио. Действията на “Музикаутор” бяха обявени от КЗК като злоупотреба с монополно положение, но малко преди това БНР необяснимо капитулира пред исканията за рязко увеличение на таксата. През 2017 г. приходите на “Музикаутор” от радиостанции нарастват с 54%, благодарение на допълнителните плащания от страна на БНР, което дори поиска увеличение на бюджетната субсидия, за да покрие разходите си за авторски права.
“Музикаутор” реагира с масирана кампания срещу възможността ползвателите да инициират преговори за промяна на тарифите, в която дори мобилизира известни изпълнители, начело с Кирил Маричков, който е бивш член на управителния съвет на организацията, и Деян Каменов, който е настоящ член. Клипът съдържа музика на Маричков и е публикуван в YouTube, което означава, че платформата ще трябва да плати на “Музикаутор” за правото да излъчва този клип в България.
Друг резултат от кампанията е, че преговорите за промяна на тарифите ще могат да се стартират само от съответната организация за колективно управление на права. Депутатите все пак записаха изключения за обществените медии – БНТ и БНР, според които тарифите за тях ще се договарят отделно от тези на търговските медии, тъй като те имат различна функция, ограничения за времетраенето на рекламите и вменени от закона задължения. Това фактически решава спора между БНР и “Музикаутор”, в който организацията искаше медията да плаща по тарифата за търговските радиа. Националното радио би могло да използва промените за предоговаряне на условията, но… законът не му дава възможност да стартира такива преговори.
