В категории:Свят

Израел увеличава рестрикциите срещу поддръжници на движението за бойкот

Нов закон забранява влизането в страната на хора, подкрепящи про-палестинската кампания за бойкот, изтегляне на инвестиции и санкции. Подкрепяните от десните израелски политици ограничения са критикувани като контрапродуктивни и застрашаващи демократичните принципи

Движението за бойкот, изтегляне на инвестиции и санкции има привърженици в целия свят. Снимка: Wikimedia commons

Докато опитите на президента на САЩ Доналд Тръмп да забрани влизането в страната на граждани на редица мюсюлмански държави е широко обсъждано в международните медии, един от най-близките съюзници на Вашингтон въведе не по-малко скандална забрана за пътуване, която обаче минава почти незабелязано.

През миналата седмица израелските депутати одобриха закон, забраняващ влизане в страната на хора подкрепящи движението за бойкот, изтегляне на инвестиции и санкции (Boycott, Divestment and Sanctions – BDS). BDS е кампания, целяща да оказва натиск върху Израел да се съобразява с международното право, да прекрати окупацията на палестинските територии, да осигури равни права на гражданите от арабски произход и да признае правото на прогонените палестинци да се завърнат в родните си земи.

Новият закон забранява на хора с чуждо гражданство да влизат в страната, ако те или организация, от която са част, подкрепят бойкота. След приемането на закона парламентът качи на сайта си изявление, в което се казва, че „през последните години призивите за бойкот на Израел се увеличават. Това изглежда е нов фронт във войната срещу Израел, за който досега страната не се бе подготвила както трябва”.

Забраната се отнася за всеки активист, който „съзнателно прави публичен призив за бойкот на Израел, който предвид обстоятелствата има реална възможност да доведе до бойкотиране, и призоваващият е наясно с тази възможност”.

Новият закон забранява и издаването на визи и права за пребиваване и на хора, които призовават за бойкот на израелски институции „във всички зони под контрол”, включително еврейските селища на Западния бряг, които се считат за незаконни според международното право. Предвижда се възможност за изключения, които могат да бъдат правени по решение на вътрешното министерство. Засега не е ясно обаче дали чуждестранни политици, учени и журналисти ще бъдат връщани на границата заради критично отношение към политиката на Израел.

Приемането на закона, предложен от крайно-дясната партия „Еврейски дом”, идва след като Израел отказа да издаде визи на служители на Human Rights Watch и обвини хуманитарната организация в разпространение на „палестинска пропаганда”. По-рано този месец експерти от ООН призоваха Израел да уважава правата и свободите на активистите за човешки права в окупираните палестински територии. „Израел има задължения според международното право да осигурява защита на активистите за човешки права и да насърчава тяхната работа. Последните действия на Израел обаче вместо това са насочени срещу тези активисти и подкопават усилията им да защитават други хора”, заявяват независимите експерти на ООН, цитирани от Independent. Техните коментари бяха по повод случаи на използване на сълзотворен газ и гумени куршуми срещу мирни протестиращи от страна на израелските власти.

Въвеждането на забраната е критикувано дори и от хора и организации, които по принцип са против движението за бойкот. Американският еврейски комитет например заявява, че забраната няма да победи BDS движението, нито „да помогне на образа на Израел като фар на демокрацията в Близкия Изток, какъвто е”. Научното издание Inside Higher Ed съобщава, че група от учени от еврейски произход подготвят отворено писмо в протест срещу закона, който според тях е „пореден удар по демократичните основи на Израел”. Професор Мара Бенямин от колежа „Сейт Олаф”, която по принцип е противник на BDS, заявява, че законът „ще има негативен ефект за образователната дейност, както и върху хората, които искат в Израел да има здрава демокрация”.

Хана Вайсфелд, директор на британската еврейска организация „Яхад”, коментира пред Independent, че забраната може да засегне хора с роднини в Израел, които редовно посещават страната. „Макар движението за бойкот да не привлича значителна подкрепа сред еврейските общности, съществува активен дебат относно селищата на Западния бряг. Според социологически проучвания огромната част от еврейската общност в Обединеното кралство вярва, че селищата са пречка пред мира. Сред това мнозинство има отделни хора, които бойкотират селищата, било то публично или не, и не е ясно дали те ще бъдат засегнати от новия закон”, заявява тя.

След приемането на закона британското външно министерство обнови предупрежденията си за пътуване в Израел. В тях се изтъква, че британски граждани от палестински произход „могат да срещнат проблеми” и че всички пристигащи на летището в Тел Авив могат да очакват продължителни разпити и претърсвания, които могат да доведат до ограничаване на разрешителните за пътувания или дори 10 годишна забрана за влизане в страната. През миналата година 115 британски граждани са получили забрана да влизат в Израел заради про-палестински позиции, включително и изявени лектори.

Про-палестински активисти вече обвиняват Израел в дискриминация при граничните проверки, тъй като хора от арабски произход е много по-вероятно да бъдат разпитани или върнати на летището. Според правозащитници влизане в страната вече е било отказвано на хора, които са участвали в про-палестински демонстрации, подкрепяли са движението за бойкот в социалните мрежи или са критикували израелските власти. По време на разпитите граничните служби могат да поискат имената на палестинските контакти на пътуващия, както и детайли за неговия акаунт във Facebook, което им позволява да търсят в неговите списъци с приятели, коментари и лична комуникация.

Подкрепящите движението за бойкот изтъкват, че то използва само мирни средства за промотиране на борбата за независимост на Палестина и против нарушенията на човешките права. Доминиращите политическия живот в Израел десни политици обаче заявяват, че кампания отива отвъд това да се бори с окупацията и всъщност цели делигитимация и разрушаване на еврейската държава.

Министърът на образованието Нафтали Бенет от партия „Еврейски дом” приветства приемането на закона и заяви, че той „позволява на Израел да се защитава от конспиратори”. „В крайна сметка какво казва този закон – че ако си здрав човек, който обича тези, които го обичат, и мрази тези, които го мразят, не обръщаш и другата буза”, заявява Безалел Смотрич, също член на дясната партия.

Други израелски политици като Тамар Зандбер от лявата партия “Мерец” обаче критикуват закона, който по думите ѝ е „насочен против свободата на изразяване, представлява политическа цензура и има за цел да запуши устите на хората”. „Законът привидно е срещу бойкотиращите Израел, но той не прави разлика между Израел и селищата на Западния бряг, като по този начин в крайна сметка прави услуга на BDS движението”, изтъква тя пред вестник Haaretz.

Макар кампанията BDS да съществува повече от десетилетие, през последните години влиянието ѝ се разрасна, особено след войната в Ивицата Газа през 2014 г., която доведе до смъртта на голям брой цивилни палестинци и хуманитарна криза в блокираната територия. В отговор на това Израел използва силните си външнополитически лобита, особено в англосаксонския свят, за да лансира рестриктивни мерки срещу про-палестинското движение.

Няколко британски общини и други институции започнаха да бойкотират продукти, произведени в незаконните израелски селища, в отговор на което през миналата година правителството излезе с меморандум, с който се заявява, че с изключение на законово наложените санкции и ембарго, подобни ограничения от страна на обществени организации са „неуместни”. През февруари 2016 г. канадският парламент прие с огромно мнозинство декларация, осъждаща движението за бойкот, която бе подкрепена както от управляващите либерали, така и от намиращите се в опозиция консерватори. Още по-голям е натискът в САЩ, където само през миналата седмица местните власти в щата Ню Йорк прокараха три закона, забраняващи публичното финансиране за учебни заведения и студентски организации, участващи в инициативи на BDS.

Репресивните мерки срещу кампанията за бойкот обаче в много случаи изправя политиците в тези страни срещу мнението на избирателите им. Публикувано през февруари социологическо проучване показва, че 78% от канадците намират BDS движението за приемливо. Повече от половината анкетирани са изразили негативно мнение относно декларацията на канадския парламент. Проучването, финансирано от организациите Independent Jewish Voices, Canadians for Justice and Peace in the Middle East и независими журналисти показва, че подкрепата за BDS е особено висока сред привържениците на либерални и леви формации, като дори избирателите на Консервативната партия са разделени наполовина по този въпрос.

Изследването също така показва, че по-младите канадци симпатизират в по-голяма степен на борбата за правата на палестинците. Други социологически проучвания сочат подобни тенденции сред младите и в САЩ, макар там общественото мнение да остава преимуществено про-израелско.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар