В категории:Анализи / Свят

Тулси Габард – един глас за мир срещу ястребите в Конгреса на САЩ

Габард предизвика остри атаки от страна на медийната и политическа върхушка заради скорошното си посещение в Сирия. Тя се опитва да убеди колегите си от Конгреса, че въоръжаването на ислямистки групировки и подхранването на войната за смяна на режима в Дамаск няма да доведе до мир, а до политически вакуум и катастрофа, подобно на Ирак и Либия

Тулси Габбард участва и в двупартийна инициатива за възстановяване на финансовата регулация Глас-Стийгъл Снимка: https://www.facebook.com/RepTulsiGabbard/

Още откакто се изказа против ограничаването на дебатите по време на вътрешните избори в Демократическата партия през 2016 г., конгресмен Тулси Габард се превърна в трън в очите на демократическата върхушка. Тогава тя се оттегли от зам.-председателското си място в националния съвет на партията, за да се включи в кампанията на сенатор Бърни Сандърс и се превърна в един от видните му помощници, припомня Observer. Тя бе един от малкото политици, които открито и активно подкрепиха протестите на коренното население в щата Дакота срещу изграждането на нефтопровод през резервата „Стендинг рок”.

През миналата година Габард, която е и ветеран, се присъедини към хилядите бивши военни, които заминаха за „Стендинг рок”, за да защитават протестиращите индианци и еколози от полицейското насилие. Подкрепата от страна на ветераните изигра ключова роля за решението на администрацията на Обама да спре строежа и да нареди на Инженерни войски да проучат възможностите за алтернативни маршрути, които да не застрашават водните ресурси на резервата. Строежът на спорния тръбопровод бе подновено с президентски указ почти веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп.

Заедно с други конгресмени от двете партии тя участва в инициатива за възстановяване на закона Глас-Стийгъл, чрез който десетилетия наред бе наложено разделение между търговското и инвестиционно банкиране. Премахването на тези регулации през 90-те изигра съществена роля за раздуването на банковия балон и избухването на глобалната финансова криза.

Габард обаче е най-известна с последователната си позиция против войната и политиката на интервенции за смяна на режими. Тя предлага на Конгреса да приеме изготвен от нея Закон за спиране на въоръжаването на терористи. В него е предвидена забрана за използването на пари на данъкоплатците за финансиране, обучение, въоръжаване или разузнавателна подкрепа за въоръжени групировки в Сирия, за които се знае, че действат съвместно с местните клонове на „Ал Кайда” и ИДИЛ, както и за подобна помощ за държави, които осигуряват директна или косвена подкрепа за тези групи.

Като пореден пример за издигането над партизанските борби в името на собствените ѝ принципи, наскоро Габард предприе необявено посещение в Сирия заедно с бившия конгресмен Денис Кусинич, който през 2002-2003 г. води съпротивата срещу войната в Ирак в Конгреса. Досега Кусинич е предприел няколко пътувания до Сирия в опит да насърчи намирането на мирен изход от конфликта.

Габард бе нападната остро от други американски политици заради това посещение. То обаче съвсем не е толкова изолиран случай, колкото критиците ѝ се опитват да внушат.  През 2015 г. авторът на документални филми за щатската обществена телевизия PBS Мартин Смит също направи подобно пътешествие до раздираната от война близкоизточна държава. Той снима документален филм за това как сирийският президент Башар Асад и живеещите в контролираните от правителството територии гледат на войната.

„В повечето случаи хората бяха откровени за своите надежди и страхове. А относно това как е започнала войната, те имаха консистентен разказ: че протестите, обхванали улиците през 2011 г са имали легитимни искания, но демонстрациите бързо са били отвлечени от подкрепяни от чужбина джихадисти. Те отхвърлят идеята, че подкрепяните от Запада бунтовници са „умерени”, както често биват наричани в САЩ”, пише Смит през 2015 г. Той също така изтъква, че макар да има критики срещу Асад, хората в Сирия не искат централното им правителство да се срине, както се случи в Ирак и Либия, чиято инфраструктура на практика бе унищожена. Смит прогнозира, че единственият начин за постигане на мир в Сирия би било споразумение между правителството и бунтовниците, дори ако то означава преначертаване на границите на страната.

За разлика от повечето конгресмени и анализатори, които лобират за военни интервенции, Габард е ветеран от Ирак и е виждала войната отблизо Снимка: https://www.facebook.com/RepTulsiGabbard/

След пътуването си до Сирия, Габард споделя подобни впечатления. „Животът на милиони сирийци е унищожен от тази ужасяваща война, която е довела до смъртта на хиляди и е принудила милиони да напуснат домовете си. Отидох там за да видя и чуя какво става директно от сирийския народ. Срещнах се с изгонени от домовете си хора от Източен Алепо, Рака, Забадани, Латакия и покрайнините на Дамаск. Говорих със сирийски опозиционни лидери, които са участвали в протестите през 2011 г., с вдовици и деца на мъже, биещи се както против, така и за правителството. Говорих с мюсюлмански и християнски лидери, хуманитарни работници, учени, студенти, собственици на малки бизнеси и много други.

Тяхното послание бе ясно: подхранваната от САЩ война за смяна на режима в Сирия не служи нито на интересите на Америка, нито на интересите на сирийския народ. Отново и отново ми бе задаван въпросът: Защо САЩ и съюзниците им помагат на „Ал Кайда” и други терористични групи да овладеят Сирия? Сирия не е нападала Съединените щати, „Ал Кайда” го нападна”. Аз нямах отговор. Това са гласове на недоволство, които не биват чути. Вместо това ние слушаме едностранни, непълни разкази, работещи в полза на войната за смяна на режими за сметка на сирийски животи”, заявява тя.

Габард също така споделя трагичните истории, които са ѝ били разказани от сирийски деца, станали жертва на т.нар „умерени бунтовници”. „Многократно ми бе казвано, че няма разлика между тях и „Ал Кайда” или ИДИЛ. Дори хора, опониращи на сирийското правителство заявяват, че уахабитските джихадисти, подкрепяни от чужди държави, представляват най-голямата заплаха за Сирия и нейната история на светска, плуралистична и някога мирна страна… Връщам се във Вашингтон с още по-голяма решителност да сложа край на нашата незаконна война за сваляне на сирийското правителство. От Ирак, през Либия и сега Сирия, САЩ водят войни за смяна на режими, всяка от които води до невъобразими страдания, опустошителна загуба на живот и засилване на групи като „Ал Кайда” и ИДИЛ”, изтъква тя.

Пътуването на Габард в Ливан и Сирия, по време на което се е срещнала и със сирийския президент Башар Асад, представлява отклонение от политическото статукво във Вашингтон, което предизвика остри атаки от страна на водещи медии и политици.

Републиканския сенатор Джон Маккейн заяви, че визитата на Габарт „праща погрешен сигнал” и е един вид „легитимация на един тип, който е изклал 400 хил. души от собствения си народ”. Самият Маккейн през 2013 г. направи тайно посещение до Сирия, където се срещна с ръководители на въоръжени групировки, воюващи срещу правителството, сред които и ислямисти. Друг републиканец от Конгреса – Адам Кинзингър заяви, че е срамно представител на властта в САЩ да се среща с човек, „който е избил 500 хил. души”. (Оценките на ООН, Арабската Лига и други организации за жертвите варират между 312 хил. и 400 хил. души от всички страни на конфликта, включително военните).

Тези реакции, които приравняват дипломатическите усилия на Габард с подкрепа за Асад, продължават линията на изопачаване на участието на Съединените щати в сирийската война. Редакторски коментари в издания като Washington Post и Daily Beast заявяват, че твърденията на Габард, че много от финансираните от САЩ бунтовнически групи са ислямисти и терористи, са неверни.

Доказателствата в подкрепа на Габард обаче са многобройни. През юни 2016 г. New York Times съобщава, че оръжията, предоставяни от ЦРУ на сирийски групировки, се озовават на черния пазар, тъй като шпионската агенция има малък контрол над групите, които въоръжава, обучава и финансира. През септември 2015 г. стана известно, че група обучавани от пентагона бунтовници са предали оръжието си на „Ал Кайда” веднага след влизането им в Сирия. През миналата година различни въоръжавани от ЦРУ и Пентагона групировки в Северна Сирия започнаха да се бият помежду си, което също бе отразено в щатските медии. Материали в Los Angeles Times и други медии потвърждават давания от Габард пример с групировката „Фурсан ал Хак”, която се финансира от ЦРУ, но се бие редом с „Ал Кайда”. Наскоро друга групировка, която в миналото е била въоръжавана от САЩ и често е давана за пример за „умерени бунтовници” в западните медии – „Нурадин аз-Зенки”, се присъедини към нова коалиция под ръководството на свързаната с „Ал Кайда” „Ан Нусра”.

Габард напусна ръководството на Националния комитет на Демократическата партия, за да работи за кампанията на Бърни Сандърс Снимка: https://www.facebook.com/RepTulsiGabbard/

Габард обяснява в своето предложение за Закон за спиране на въоръжаването на терористи, че Съединените щати по невнимание въоръжават терористи чрез помощта си за дезорганизираните бунтовнически групи. Критиците ѝ изопачават нейните заявления по начин по който да изглежда, че тя твърди, че САЩ директно предоставят на ИДИЛ и „Ал Кайда” оръжия и пари.

Двамата мъже, които са финансирали пътуването на Габарад и Кусинич – Басам и Ели Хавам, от години активно лобират за постигане на мир в Сирия. Двамата са  християни от Ливан живеят в Кливланд, щата Охайо, откъдето Кусинич бе избран за конгресмен. В отговор на критиките относно финансирането, Габард обяви, че ще възстанови разходите от собствения си джоб.

Демонстрацията на добра воля от страна на Тулси Габард се приема на нож от страна на войнолюбивите ястреби и от двете партии в САЩ, които напоследък експлоатират нео-маккартиската атмосфера около обвиненията за руска намеса в президентските избори, за да прокарват своя агресивен дневен ред по отношение на Сирия.

„Какво искат тези възмутени наблюдатели да направим „ние”, за да облекчим страданието на сирийците? За изявените умни глави и водещите медийни редакции, отговорът обикновено е да бомбардираме сирийското правителство”, пише Адам Джонсън в своя статия за The Nation. Той критикува политическите анализатори, които се преструват на възмутени за войната в Сирия, за да изградят консенсус за насилствена смяна на правителството в Дамаск. „Според статия във Washington Post, общите разходи на ЦРУ за финансиране на анти-Асад групировки в Сирия възлизат на 1 млрд. долара годишно. Това е един от всеки 15 долара от официалния бюджет на агенцията. Този неудобен факт бива удобно забравян в полза на пробутването на една опростена басня за това как САЩ са безразлични към случващото се, както е било в Руанда”, пише още Джонсън. Той изтъква, че макар анализаторите да признават, че няма стратегия за изход от интервенционистките катастрофи в Либия и Ирак, те не предлагат план как да бъде предотвратен подобен политически вакуум, ако постигнат целите си за премахване на сегашната власт в Сирия.

Същите тези про-военни коментатори, които в момента пропагандират за по-активна намеса в Сирия, правеха същото, за да осигурят консенсус за смяната на режими в Ирак и Либия. Позовавайки се на корупцията и нарушаването на човешките права на диктатори като Саддам и Кадафи, анализаторите работят за манипулиране на общественото мнение в подкрепа на интервенции за смяна на правителствата в тези страни. Тези интервенции на свои ред водят до още повече хаос в Близкия Изток и създават идеални условия за процъфтяване на терористични и екстремистки организации. По време на целия конфликт в Сирия Габард защитава позициите си за мир и против политиката на смяна на режими, но никога не е заявявала подкрепа за Асад. Вместо това тя изтъква безспорния факт, че в Сирия няма да настъпи мир, ако войнолюбивите ястреби във Вашингтон наложат дневния си ред за премахване на сирийското правителство.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар