В дните след 11 септември 2001 г. Съединените щати се заеха да унищожат Ал Кайда. Президентът Джордж Буш-младши се зарече „да задуши финансирането на терористите, да ги обърне едни срещу други, да ги гони от място на място докато не могат да намерят убежище и покой”.
Седемнадесет години по-късно, Ал Кайда може би е по-силна от всякога, пише Los Angeles Times. Критиците посочват, че екстремистката групировка и нейните разклонения не само не изчезват, но изглежда политиките на САЩ само окуражават разрастването им.
„Това, което управляващите в САЩ не схващат е, че Ал Кайда е нещо повече от група хора”, коментира Рита Кац, директор на SITE Intelligence Group. „Това е идея, и то идея, която не може да бъде разрушена с усъвършенствани оръжия, убийства на лидери и бомбардировки на тренировъчни лагери”, казва тя.
В момента групировката е натрупала най-голямата бойна сила в цялото си съществуване. Според някои оценки само в Сирия и Йемен може да има над 20 хил. бойци на Ал Кайда. Групировката е горда с филиалите си в Северна Африка, Източното Средиземноморие и части от Азия, и остава силна в районите около афганистанско-пакистанската граница. Ал Кайда също така е сменила тактиката си. Вместо терористични атаки, които да доминират новинарските заглавия, брутални публични екзекуции и изпипана пропаганда, използвани от Ислямска държава (някога разклонение на Ал Кайда, а сега – съперник), групировката се вгражда в местните общности и печели доверието на мюсюлманите-сунити в раздираните от войни страни.
Ето кратък преглед на това как Ал Кайда се е разраснала в някои ключови близкоизточни държави:
ИРАК
Съединените щати започнаха войната в Ирак през 2003 г. на основата на твърдението – по-късно опровергано – че Ал Кайда има връзки с диктатора Саддам Хюсеин.
Това твърдение обаче се превърна в самоосъществяващо се пророчество.
След своята победа САЩ разпуснаха иракската армия, изхвърляйки стотици хиляди недоволни мъже с военно обучение на улицата. Бунтовете родиха Ал Кайда в Ирак, местно разклонение на групировката, което инициира терористичните атаки срещу мюсюлмани-шиити, считани за отстъпници от сунитските екстремисти.
През 2007 г. увеличеният щатски контингент в сътрудничество с проправителствени сунитски милиции до голяма степен успя да победи Ал Кайда в Ирак. Но през 2010 г. групировката вече е била в същото състояние като преди увеличаването на броя на контингента, според оценката на ген. Рей Одиерно, водещ щатски командир в Ирак по онова време. Започналата през 2011 г. война в съседна Сирия осигури на групировката нужното ѝ пространство за развитие. Две години по-късно тя се появява като Ислямска държава в Ирак и Левант (ИДИЛ) и се отделя от централното лидерство на Ал Кайда. Групировката също така предприе дръзка офанзива, в резултат от която големи части от територията на Ирак попаднаха в ръцете на джихадистите. Макар оттогава Ислямска държава да е изгубила повечето си територии, групировката остава заплаха.
ЙЕМЕН
Ал Кайда бе активна в Йемен още преди атентатите на 11 септември. През октомври 2000 г. групировката организира атаката срещу щатски разрушител в пристанището Аден. След унищожаването на кулите-близнаци, Буш похвали тогавашния йеменски президент Али Абдула Салех като ключов партньор в обявената от САЩ война срещу терора. По думите на самия Салех, той е получил „неограничена” подкрепа от САЩ за борбата с джихадистите. В замяна на това той предостави на САЩ пълна свобода да извършват атаки срещи дейци на групировката на територията на страната – включително крайно противоречивите удари с дронове, започнали през 2002 г.
През януари 2009 г. обаче бе обявено създаването на Ал Кайда на Арабския полуостров (AQAP), която скоро започна да се приема като най-опасното разклонение на групировката.
Президентът Обама прати специалните части да гонят членовете на AQAP. Той също така усили ударите с дронове – около 200 между 2009 и 2016 г. според доклад на Бюрото за разследваща журналистика. Президентът Тръмп е осъществил 160 такива удара в Йемен, откакто е на власт.
Бомбардировките и щурмовете обаче често убиват повече цивилни, отколкото бойци.
В края на 2014 г. подкрепяните от Иран шиитски бунтовници, известни като хути, овладяха северозападната част от страната, включително столицата Сана. В последвалия хаос AQAP се сдобива с голяма награда – град Мукала, третото най-голямо пристанище в страната. Той се превърна в център на феодалните владения на Ал Кайда в страната.
Още в началото на 2012 г. Насър Ухайшли, самообявилият се „емир” и основател на AQAP, заяви, че групировката трябва да спечели на своя страна хората, „като се грижи за ежедневните им нужди”. Групировката се преименува на Ансар ал Шариа, или Поддръжници на ислямския закон, и постепенно започна да налага строга форма на ислямските закон и управление.
След идването на власт на Тръмп, САЩ до голяма степен продължиха политиките на Обама в Йемен. Вашингтон осигурява пълна подкрепа за въздушната кампания на водената от Саудитска Арабия коалиция срещу хутите, въпреки критиките, че тези бомбардировки са отговорни за повечето от 16-те хиляди цивилни жертви от началото на войната. Макар че САЩ продължават да осъществяват въздушни удари и щурмове срещу AQAP, групировката се е позиционирала като ключов съюзник на подкрепяната от Вашингтон коалиция, и воюва срещу хутите редом с племенните бойци, финансирани от Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства. (Скорошно разследване на Associated Press разкри, че изтеглянето на Ал Кайда от Мукала и други територии е станало в замяна на плащания от страна на ОАЕ. Бойци на групировката също така редовно биват привличани в милициите, финансирани от коалицията).
СОМАЛИЯ
Падането на сомалийското правителство през 1991 г. доведе до възхода на Съюза на ислямските съдилища – сбор от духовнически организации, които организираха съдебна система, основана на шериата. Тази организация придоби легитимност сред обществото като осигуряваше услуги като образование и здравеопазване.
Вашингтон, подозирайки връзки с Ал Кайда, подкрепяше враговете на групировката и нае етиопската армия да я смаже – което бе направено през 2006 г. По време на последвалата фактическа окупация, радикалното младежко крило на Съюза на ислямските съдилища – Шабаб – се разви като самостоятелно движение за съпротива, което овладя голяма част от централните и южни региони на Сомалия.
Макар прилагането на фундаменталистката им уахабитска доктрина от тяхна страна да не е популярно, жителите на страната толерираха Шабаб, защото групировката воюваше с етиопците, които са предимно християни, а враждебността между двата народа е отколешна. През 2012 г. Шабаб се обяви за нов клон на Ал Кайда. Промененият статут привлече значителен брой чуждестранни бойци, включително такива от Съединените щати.
Ударите с дронове по времето на Обама, в съчетание с мироопазващите сили на Африканския съюз, изтласкаха Шабаб от столицата Могадишу през 2011 г. Групировката изгуби контрола над повечето градове в Сомалия, а през септември 2014 г. удар с дрон уби лидера ѝ Ахмед Абди Годан, известен и като Мукхтар Абу Зубейр.
Но групировката поддържа влиянието си в селските райони, където нейните между 4000 и 6000 бойци я правят един от най-големите клонове на Ал Кайда. Те извършват партизански атаки срещу силите на Африканския съюз и цивилни цели. Извършват нападения и в други части на Източна Африка, включително атаката в търговски център в Найроби, Кения през 2013 г.
СИРИЯ
На 23 декември 2011 г. кола-бомба избухва в жилищен квартал на сирийската столица Дамаск, в който се намира централата на службите за сигурност. Сградата е почти разрушена. Шофьорите, имали нещастието да минават близо до мястото на експлозията, са погребани живи. Втора кола-бомба избухва скоро след това. Общо 44 души са убити. Тази атака маркира дебюта на „Фронт Ан Нусра” – клонът на Ал Кайда в Сирия.
Някога сирийското правителство е допускало джихадисти да преминават на иракска територия, за да се бият с коалиционните сили там. След началото на гражданската война мнозина от тях идват в Сирия, за да върнат услугата. Закалените в битки бойци на Нусра подсигуриха зашеметяващия успех на бунтовническата коалиция, искаща да свали президента Асад.
Те бяха толкова ефективни, че официални лица от САЩ, включително бившият директор на ЦРУ Дейвид Петреъс, предлагаха джихадисти от Ал Кайда да бъдат въоръжавани и пращани да се бият с бившите си другари от ИДИЛ.
Въпреки придържането към строги ислямски норми и налагането на шериата в контролираните от нея територии, групата се радва на голяма подкрепа сред цивилните, уморени от разправиите с грабливите опозиционни фракции, които се интересуват повече от плячкосване, отколкото от водене на боеве.
И в този случай разклонението на Ал Кайда не обяви халифат. Вместо това се ребрандира и заяви, че прекъсва връзките си с Ал Кайда, макар че голяма част от ръководството на групировката остава същото. Според оценките групировката, в момента подвизаваща се като Хаят Тахрир Аш Шам (Организация за освобождение на Левант), разполага с между 10 хил. и 15 хил. бойци, включително чужденци от Албания и Чечня.
ЛИБИЯ
Официално в Либия няма групировка, която е част от Ал Кайда. Официалното крило на групировката там – Либийска ислямска бойна група – бе разформирована през 2011 г. Членовете ѝ отхвърлиха насилието, но след началото на бунта срещу Муамар Кадафи се отличиха като сравнително дисциплинирани бунтовници.
Оттогава някои от тях, включително бившият лидер на групата Абдел Хаким Бенхадж, който е воювал редом с Осама бин Ладен в Афганистан и е бил задържан от САЩ след 2001 г., се превърнаха в силни ислямистки лидери, имащи значителна роля в хаотичния политически живот на Либия.
Други се присъединиха към либийския клон на Ислямска държава или други джихадистки групировки, включително тези, които овладяха столицата Триполи.
Докато САЩ и съюзниците им от Западна Европа и Персийския залив са се фокусирали почти изцяло върху изтласкването на ИДИЛ от бастионите им в северната и севроизточната част на страната, Ал Кайда се активизира, показва доклад на ООН публикуван през август.
Чак през тази година САЩ отчетоха, че има заплаха от Ал Кайда в Либия. През март Африканското командване на Пентагона обяви, че двама бойци на Ал Кайда са убити при удар с дрон в Либия. За единия се твърди, че е бил високопоставен представител на групировката. Това бе първата подобна атака срещу Ал Кайда в Либия. Последваха още бомбардировки и разширяване на „контратерористичните” операции в страната.
