Най-сериозният икономически блок в Южна Америка – „Меркосур”, в който влизат внушителни икономики като бразилската и аржентинската, потъна в дълбок вътрешен разкол насред продължаващите преговори за споразумение за свободна търговия с Европейския съюз. Очевидно е, че именно тези преговори с техния политически контекст до голяма степен са и част от разгарящата се в момента драматична конфронтация сред страните от южноамериканския общ пазар.
Трупащотото се от месеци напрежение между Венесуела, която е ротационен председател на „Меркосур”, и останалите редовни членки и учредителки на организацията – Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, достигна експлозивни нива. Причината е в разигралата се в аржентинската столица Буенос Айрес безпрецедентна и заредена с много емоции ситуация, в която ключова фигура се оказа венесуелската външна министърка Делси Родригес.
Венесуелското правителство официално алармира в четвъртък, че аржентинската полиция е нарушила дипломатическата неприкосновеност на Делси Родригес, като се е опитала да ѝ попречи да влезе във външното министерство на Аржентина, където е протичала министерска среща на „Меркосур”. При противопоставянето аржентински полицай е наранил ръката на министърката. Според венесуелския президент Николас Мадуро, който днес излезе с осъждаща Буенос Айрес протестна декларация по случая, става дума за „сериозна травма, възможно е счупване на ключицата”.
Каква е предисторията
Когато Венесуела влиза в „Меркосур” през 2012 г., в повечето членуващи в организацията държави управляват леви президенти, които са в отношения на приятелство и сътрудничество с тогавашното венесуелско ръководство в лицето на починалия година по-късно президент Уго Чавес. При встъпването си в „Меркосур” Венесуела поема ангажимента да изпълни редица критерии, залегнали в устава на организацията, повечето от които са икономически. Но има и други – политически, свързани с демократичните норми и човешките права, за които по онова време няма претенции към официален Каракас.
През последната година обаче политическата панорама в членуващите в блока Аржентина и Бразилия се промени радикално. През декември 2015-та за аржентински президент бе избран десният Маурисио Макри. А малко по-късно срещу тогавашната бразилска президентка Дилма Русеф започна процес по импийчмънт, който доведе до отстраняването ѝ през лятото на 2016-та, квалифицирано от нея и съмишлениците ѝ в цяла Латинска Америка като „държавен преврат”. Постът ѝ бе поет от бившия вицепрезидент с десни възгледи Мишел Темер.
Редно е да се припомни още, че през 2012-та – същата година, когато Венесуела влезе в „Меркосур”, в Парагвай също чрез импийчмънт от власт бе отстранен президентът Фернандо Луго, представител на „лявата вълна” в Латинска Америка. Тогава по инициатива на Каракас, който заедно с останалите леви правителства видя в случилото се „държавен преврат”, бе суспендирано членството на Парагвай в „Мекросур” като наказателна мярка. След година парагвайското членство бе възстановено.
„Тройния съюз”
В момента Аржентина, Бразилия и Парагвай оформят вече едно откровено дясно трио със силно критична позиция спрямо политическия профил на Венесуела, която пък ги нарича „Тройния съюз”. Другият член в „Меркосур” – Уругвай, в който все още на власт е лявата коалиция Широк фронт чрез своя президент Табаре Васкес, се стреми да запазва по-скоро неутрална и диалогична позиция в това противопоставяне. Определена роля играе и Боливия, която засега има статут на асоцииран член на „Меркосур” и няма право на глас в организацията, но политически е твърдо в лагера на Венесуела.
Това е разположението на силите, при което на Венесуела се падна настоящото ротационно председателство на „Меркосур”. Срещу нея обаче от месеци се отправят все по-остри критики от страна на „Тройния съюз”. Извадени са отново политическите условия за членството ѝ и в контекста на възгледите на сегашните ръководства в Аржентина, Бразилия и Парагвай венесуелското правителство постоянно е атакувано за нарушения на демократичните норми и на човешките права.
Такава атака отправи лично аржентинският президент Маурисио Макри още при първата си поява на срещата на върха на „Меркосур” през декември м.г. в парагвайската столица Асунсион, веднага след избирането му за държавен глава. В тогавашната си реч на форума той настоя, че властта в Каракас може да бъде призната за демократична, само ако незабавно освободи всички „политически затворници”.
Отговор на Макри даде не венесуелският президент Николас Мадуро, който липсваше в Асунсион, а външната министърка на Венесуела Делси Родригес, представяща там страната си. В изказването си тя категорично отрече във венесуелските затвори да има политически затворници и показа в залата снимки, на които личаха венесуелски опозиционни дейци, заснети как участват с оръжие в улични сблъсъци. Министърката подчерта, че те са осъдени именно заради такива действия, довели до жертви, а не заради политически възгледи. И веднага контраатакува – обвини политическа тенденция на Макри като наследник на десните диктатури, избивали противниците си през 60-те, 70-те, 80-те години на ХХ век, следвайки спуснатия от САЩ „План Кондор” за изтребване на латиноамериканската левица.
Именно тогава между Делси и Макри прехвърчаха онези искри на взаимна непоносимост, заради които венесуелската първа дипломатка казва сега, че инцидентът с нея в Буенос Айрес от 14 декември е „отмъщението” на аржентинския президент.
Защо бе суспендирано членството на Венесуела
Но преди да се върнем към актуалния епизод, нека дадем още малко предшествали подробности. „Тройния съюз” от месеци вече заплашва да блокира венесуелското членство в „Меркосур”, ако Каракас не отговори на „демократичните критерии”. Като пробен камък беше избран въпросът с референдума, който взелата мнозинство във венесуелския парламент опозиция беше замислила с цел да предизвика отстраняване от власт на президента Николас Мадуро. Процедурата с референдума беше задвижена още през пролетта. Но след като през октомври няколко регионални избирателни комисии откриха нарушения при събирането на подписи за допитването от страна на опозицията и сезираха Централния изборен съвет, той отмени провеждането му.
След това решение вече „Тройния съюз” твърдо тръгна към санкционни мерки срещу Венесуела. Те се конкретизираха на 2 декември т.г., когато министрите на външните работи на Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай изпратиха колективно писмо до външното министерство на Венесуела, в което уведомиха страната, че са взели решение за суспендиране на членството ѝ в „Меркосур” поради неизпълнение на условията за членство.
Каракас отвърна, че не признава това решение, че то е нелегитимно, защото не е взето след гласуване на среща на върха, както изисква уставът, че мотивите му са политически, че Венесуела е изпълнила „95 процента” от изискванията за членство и че ще продължи да осъществява своята роля на ротационен председател на „Меркосур”.
Сблъсъкът в Буенос Айрес
Ето така се стигна до свиканата в Буенос Айрес на 14 декември министерска среща на организацията, на която Венесуела не бе поканена и бе предвидено ротационното председателство да се поеме от Аржентина.
Въпреки отсъствието на покана обаче Делси Родригес каца в аржентинската столица и още на летището заявява: „Ако не ни пуснат през вратата, ще влезем през прозореца”. Тя се отправя към аржентинското външно министерство, решена да присъства на срещата и да изпълнява функциите на ротационен председател. Като твърд съюзник редом с нея е и външният министър на Боливия Давид Чокеуанка. Но не само. Пред външното министерство в Буенос Айрес ги чака внушителна демонстрация на аржентински левичари, дошли да подкрепят Венесуела и първата ѝ дипломатка.
В опит да тушира конфуза аржентинската външна министърка (и доскорошна кандидатка за висшия пост в ООН) Сузана Малкора пресреща Делси Родригес и я кани заедно с Чокеуанка на работна среща в друга сграда, разположена срещу министерството. На срещата е и уругвайският външен министър Рикардо Нин Новоа. Малкора и Нин Новоа часове наред убеждават Делси Родригес да се откаже от участие в срещата и да приеме, че страната ѝ е със суспендирано членство. Тя обаче категорично отказва, подкрепена и от боливийския си колега.
Венесуелката излиза и, заобиколена от своята делегация и от симпатизантите си на улицата, се насочва да влиза във външното министерство на Аржентина. Пътят ѝ е препречен от полицаи и от цивилни агенти на охраната. Сред блъскането, бутането и виковете тя протяга ръка нагоре, провиквайки се: „Аз съм външната министърка на Венесуела!” Именно тогава ръката ѝ е ударена от аржентински полицай.
Кадрите, излъчени по всички латиноамерикански телевизии, показват как сред растящо напрежение Делси Родригес все пак успява да си проправи път през външния портал на министерството и да напредне по стълбите, постоянно настоявайки на висок глас за „зачитане на правата на жените”.
Празната зала
Суетата на агентите около Делси Родригес в един момент отслабва – явно получават разпореждане да не я възпрепятствят повече. Венесуелската министърка заедно с екипа си и с Чокеуанка най-накрая стигат до залата, където трябва да заседават министрите, но тя е празна. Личи, че доскоро местата на държавите около голямата маса, маркирани с национални знаменца, са били заети – има недопити чаши с кафе и недоядени сладки. Сред знаменцата е и флагът на Боливия, но венесуелският липсва. „Къде е знамето на Венесуела? Да се сложи незабавно знамето ни!” – разпорежда Делси Родригес, която през цялото време не спира да си усмихва.
След това двамата с Чокеуанка сядат един до друг, снимат се и тя пуска фотото в Туитър с текста: „Тук сме, чакаме да започне срещата.”
Но среща вече няма, свършила е, другите министри са на „работен обяд извън сградата” – така уведомяват венесуелката.
По-късно аржентинската външна министърка Малкора ще заяви смутена пред медиите: „Беше сложна ситуация. Тя направи всичко, за да влезе в сградата. Щеше да влезе, ако не през вратата, през прозореца, както предупреди. Това предизвика много напрежение. Оставихме я да влезе, за да не възникнат по-големи проблеми. Не знам за друг такъв прецедент – да влезеш на официална среща без да имаш право.”
Европейската връзка
Делси Родригес също направи изявления. „Възприемам нещата като отмъщение на господин Макри за случилото се в Асунсион,” каза тя, визирайки миналогодишната им размяна на остри изказвания на срещата в парагвайската столица. И добави: „Единствената цел на всичко, което става, е да се изолира и изключи моделът на Венесуела. Външната министърка Малкора ясно е заявила на тази среща, че Венесуела не бива да участва в договора за свободна търговия с Европейския съюз – договор, който се подготвя при затворени врати, зад гърба на народите”.
Като се има предвид контекстът на доста подобни договори за свободна търговия, това обяснение звучи повече от правдоподобно.
Коя е Делси Родригес
Личността, политическата тежест и семейната история на външната министърка на Венесуела Делси Родригес също са важен елемент от картината. Първата дипломатка, назначена на поста си през 2014-та, бързо се превърна във второто след президента Мадуро най-разпознаваемо лице на страната си пред света. Юристка по образование, тя е речовита, решителна, страстна и привлича вниманието на всички международни форуми.
През юни т.г. по време на честване на годишнина от важна историческа битка президентът Мадуро награди Делси Роригес с военния орден „За национална отбрана” и обяви, че отличието ѝ се връчва „за интензивната борба в защита на отечеството от международни сценарии”.
Делси е родена през 1969 г. в Каракас и е дъщеря на известния деец на венесуелското студентско движение Хорхе Антонио Родригес, който през 70-те е оглавявал Движението на революционната левица и Социалистическата лига. Той е арестуван през 1976 г. от властите по подозрение за конспиративна дейност и е подложен на жестоки изтезания в полицията, вследствие на които умира.
Идеите му и мъченическата му смърт са оказали огромно влияние върху формирането на Делси, а и на по-големия ѝ брат – родения през 1965 г. Хорхе Хесус Родригес Гомес. В периода 2007-ма до 2008-ма баткото е вицепрезидент на Венесуела, по-късно е натоварен от Уго Чавес да изгради структурата на Единната социалистическа партия на Венесуела, а от 2013-та е кмет на Каракас.
Тази семейна закваска очевидно придава допълнителен хъс на първата дипломатка на Венесуела в сегашните сложни времена на конфронтация.
