В началото на отиващата си седмица – на 17 и 18 юли, в Брюксел най-после се състоя Третата среща на върха ЕС-СЕЛАК (Общност на латиноамериканските и карибските държави). Многократно отлагана, тя се проведе цели осем години след Втората среща (2015 г.), макар че по замисъл такива форуми трябва има на всеки две години. Но през 2017 г. тя се отложи заради първия транш от последвалата цяла канонада санкции на САЩ и ЕС срещу Венесуела; през 2019 г. започна авантюрата със самопровъзгласилия се за президент на същата страна опозиционер Хуан Гуайдо, бързо признат във Вашингтон, а и във водещи европейски столици, тон на които даде тогавашният и сегашен испански премиер Педро Санчес; после дойде пандемията – и така осемте години неусетно се натрупаха.
Междувременно в Латинска Америка настъпиха сериозни политически промени и в момента в повечето страни там управляват повече или по-малко леви лидери. А за Европа не можем да не се съгласим с наблюдението на колумбийския президент Густаво Петро, който каза на сегашния форум в Брюксел, че тя „одеснява”.
Тази среща ЕС-СЕЛАК бе не само едно от най-амбициозните събития под егидата на започналото на 1 юли Испанско председателство на ЕС, но със сигурност и най-многолюдното. То събра лидерите на общо 60 държави – 27 от ЕС (сред тях и българският премиер Николай Денков) и 33 от СЕЛАК.
Струва си да се отбележи, че Венесуела бе представена от вицепрезидентката си Делси Родригес, срещу която все още тегнат санкции на САЩ и ЕС. Наред с други неща, те ѝ забраняват да стъпва на територията на Евросъюза. Но тази клауза бе временно отменена със специално решение, та да може Делси Родригес да участва във форума и да не увиснат безответни възобновените добри чувства на Брюксел към правителството в Каракас и към венесуелския петрол. С гостенката любезно се снимаха председателите на Еврокомисията и Европейския съвет Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел, както и премиерът на поелата от 1 юли председателство на Съвета на ЕС Испания – Педро Санчес. Не се чу офиицално извинение от никого от тях за увлечението им по Гуайдо, който вече е кръгла нула на политическата карта.
Делси Родригес прие дипломатичната игра, защото за страната ѝ най-важното е с всички средства да действа за отмяна на санкциите и за възвръщане на присвоените чрез американски и европейски банки активи на Венесуела. Вицепрезидентката, придружена от представител на венесуелската опозиция, с която официален Каракас води политически диалог, участва и в обща среща с представители на европейските институции, целяща да затвърди подкрепата на ЕС за този диалог с перспектива към цялостно нормализиране на отношенията с Венесуела.
След това Делси Родригес участва и в провелата се пак в Брюксел, в Белгийския свободен университет, успоредно със срещата на върха ЕС-СЕЛАК, алтернативна Среща на народите, в която участваха около 1000 представители на над 140 неправителствени организациии и граждански движения от около 30 държави в Латинска Америка и Европа. В словото си пред тях Делси Родригес настоя, че „империите от вчера и днес” държат „морални, етични и финансови репарации” на карибските и латиноамериканските народи за историческия геноцид на черните роби, докарвани навремето от Африка, и за ограбването в продължение на векове на природните и трудовите ресурси на тези народи. В същия контекст тя спомена и сагата с Хуан Гуайдо, посочвайки, че според нея това е бил план на бившия американски президент Доналд Тръмп, чрез който „да открадне от венесуелския народ неговите активи, неговите пари в банките, за да се замрази цялата венесуелска собственост в чужбина”.
Пред Срещата на народите, сред чиито съорганизатори бе и Групата на левите и зелените в Европейския парламент, не пропуснаха да се изкажат и повечето латиноамерикански лидери, участвали във форума на върха ЕС-СЕЛАК.
Стремежът на испанския премиер и ротационен председател на Съвета на ЕС Педро Санчес бе срещата ЕС-СЕЛАК да влезе в рамките на европейските приоритети, да бъде отчетена като успешна и да му донесе дивиденти за предсрочните парламентарни избори в родината му на 23 юли.
Но планът му забуксува още на работно ниво преди началото на форума. Повечето държавни водачи от СЕЛАК се възпротивиха на идеята на Санчес да покани на срещата и украинския президент Володимир Зеленски, та латиноамериканските страни, разполагащи с руско оръжие, да бъдат подтикнати да зарадват с него Киев. Преобладаващата реакция бе, че Зеленски няма място на сбирка за сътрудничеството между Европа и Латинска Америка, че войната в Украйна не е насъщен проблем за СЕЛАК и че регионът смята други теми за по-важни в отношенията с ЕС – като климатичните проблеми, чистата енергия, инвестициите, висящото от много години споразумение ЕС-Меркосур, миграцията, борбата с неравенствата и т. н.
За да замаже разминаването по украинската тема и да опази реномето на Санчес, на помощ му се притече председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, който обяви, че Съветът сам е преценил за неподходящо да се кани Зеленски на форума със СЕЛАК.
Въпреки това войната в Украйна и произлизащите от нея напрежения в света си останаха вододелна тема на двудневната среща на върха в Брюксел. Тя бе постоянно повдигана от европейските лидери, докато повечето им латиноамерикански колеги упорито фокусираха вниманието върху друга, по-важна за тях проблематика.
Ето как предава този белег на обстановката кореспондентката в Брюксел на испанското електронно издание „Публико” Мария Сорноса: „От 24 февруари 2022 г., началото на руското нахлуване в съседната страна, подкрепата за Украйна и осъждането на Русия са просмукали всички сфери на живота и политиката на Брюксел. Манията на европейците да заковават Москва на позорния стълб при всякакви международни контакти – от Китай до Г-7 или ООН, зарази и срещата със СЕЛАК. На моменти съвместното финално изявление беше застрашено. „Понякога е по-добре да нямаме заключителна декларация, отколкото тя да съдържа думи, които не означават нищо“, коментира Лео Варадкар, министър-председателят на Ирландия.”
В крайна сметка все пак общият заключителен документ бе изработен, но с големи усилия, след продължили часове наред преговори, със съгласуване на всяка буква и запетйка. В него се изразява „голяма загриженост” от войната в Украйна и се отбелязва, че тя „продължава да причинява огромно човешко страдание и изправя нарастващата нестабилност на глобалната икономика пред големи изпитания, намалявайки растежа, увеличавайки инфлацията, прекъсвайки веригата на доставки и оскъпявайки цените на храните и енергията“. Посочено е още, че страните подкрепят „всички дипломатически усилия, насочени към постигане на справедлив и устойчив мир в съответствие с Устава на ООН”.
Дори и тази мека форма на изразяване обаче не можа да накара Никарагуа да подпише декларацията – и във финала ѝ е отбелязано, че един от участниците във форума (Никарагуа бе представена от външния си министър) не е подписал документа. По-късно бе огласено и изрично никаргуанско възражение срещу съобщението за наличието на заключителна декларация, тъй като според Манагуа такава не може да има, щом не е приета с консенсус от всички участници.
Подписалите документа латиноамерикански лидери предпочитат да акцентират върху други негови аспекти. Например: „Потвърждаваме отново, че чрез сътрудничеството ни като суверенни партньори, ние сме по-силни и сме в по-добра позиция да се изправим пред многото кризи и многобройните предизвикателства на нашето време, като продоволствена несигурност, бедността, неравенствата и в двата наши региона, прекъсванията във веригата за доставки и нарастващата инфлация.“
Декларира се готовност от страна на ЕС и СЕЛАК да си сътрудничат на принципа на равноправието и общата отговорност, но съобразно с различния капацитет, за намаляване на негативните ефекти от климатичните промени и замърсяването на околната среда.
Обявява се също желание за засилване на сътрудничеството в рамките на международните финансови институции и многостранните връзки с оглед осигуряването на ресурси за устойчиво развитие и за задоволяване на специфичните нужди на най-уязвимите страни.
Подписалите декларацията изтъкват и необходимостта от укрепване на многостранното сътрудничество, като се ангажират „да съдействат за по-ефикасно и включващо световно управление, което да зачита международното право”.
Впрочем, точно по-доброто световно управление и промяната в настоящия международен ред бе и ключова тема от позициите, застъпени на форума от бразилския президент Инасио Лула да Силва. Той направи две изказвания – на откриването на срещата на върха ЕС-СЕЛАК, и пред състоялата се в нейните рамки Кръгла маса с бизнеса.
Президентът на Бразилия Лула да Силва по време на форума ЕС-СЕЛАК в Брюксел. Снимка: Рикардо Стукерт/РП
„Днешният модел на световно управление поддържа асиметриите, подхранва нестабилността и ограничава възможностите на развиващите се страни,” заяви Лула. Той призова за изграждането на „един по-солидарен, по-братски, с по-малко неравенства свят”.
За войната в Украйна каза, че тя онагледява неефективността на Съвета за сигурност на ООН, призван, но не съумяващ да пази глобалния мир и безопасност, както и да не позволява различията да се решават на бойното поле.
„Не приемаме силата като средство за решаване на спорове. Бразилия подкрепя всички инициативи, произлизащи от различни страни и региони, за спиране на огъня, за спиране на омразата и за мир, постигнат с преговори”, каза Лула. Той нарече „лудост” разделението на света на антагонистични блокове и подчерта, че мирът е необходимост за преодоляване на „големите предизвикателства пред човечеството”.
Лула се зарече, че през тази призма ще се развива и бразилското председателство на Г-20, което страната му ще поеме догодина.
Без да споменава конкретна страна, бразилският президент потвърди своята традиционна позиция на отхвърляне на всякакви санкции и блокади, които се движат по ръба на международното право и служат, „само за да наказват най-уязвимите част от населението”.
За СЕЛАК каза, че трябва да развива и задълбочава регионалната интеграция, търговията, инвестициите, да осъществява трансфер на технологии и изграждането на цялостна производствена верига, за да преодолее сегашното регионално неравнопоставено положение спрямо глобалния Север. „Трябва да сложим край на международното разделение на труда, което обрича Латинска Америка и Карибието на ролята само на доставчик на суровини и на зле платена и дискриминирана работна ръка,” заяви Лула.
Той изтъкна, че завършването на споразумението ЕС-Меркосур е сред приоритетите на неговото управление в Бразилия, но наблегна, че то трябва „да се базира на доверието, а не на заканите”, защото „отстояването на ценностите в опазването на околната реда не може да е извинение за протекционизма”. Лула отбеляза: „Не можем да се съгласим, че амазонската джунгла е само екологично светилище. Развитието има три неотделими едно от друго измерения: икономическо, социално и свързано с околната среда. Светът трябва да се загрижи и за правото на обитателите на Амазония да имат достоен и качествен живот. Затова ще свикаме среща на върха на амазонските страни и ще разговаряме точно по тези въпроси”.
Бразилският президент също така наблегна, че народите от Юга не бива повече да плащат за консуматорския модел на Севера и всичките му поражения. Той напомни: „През 2009 г. богатите страни обещаха да отделят по 100 милиарда долара годишно за развиващите се страни като форма на компенсация за щетите, нанесени на планетата от Индустриалната революция насам. Това обещание така и не е изпълнено”.
Лула смята също, че светът така и не си е извлякъл поуки от „суровия урок” на пандемията от Ковид-19 и продължава да се държи „по безотговорен начин с консумативизма си”, без да предприема конкретни мерки срещу климатичните промени, макар да ги осъзнава. Резултатът е, че „богатите стават по-богати, бедните – по-бедни и 735 милиона човешки същества в момента страдат от хроничен глад,” подчерта президентът на Бразилия.
Той също така разкритикува линията на ЕС към повишаване на военните разходи заради войната в Украйна и натякна, че влаганите в това ресурси биха могли да се вложат много по-смислено в икономиката и в социални програми.
Подобно заключение направи в изказването си и президентката на Хондурас Сиомара Кастро: „Трилиони долари се влагат във въоръжения за водене на война, но не се намират средства, за да се допринесе за цялостното и устойчиво развитие на човечеството, предложено от ООН”.
Силно впечатление на срещата ЕС-СЕЛАК направи и изказването на президента на Колумбия Густаво Петро. По повод войната в Украйна той каза: „Несъмнено има имперско или империалистическо нахлуване в Украйна. Но как се казва онова, което се случи в Ирак, Либия или Сирия? Защо сега виждаме тази реакция, а в предишните войни от този век я нямаше? Не би ли било по-добре да работим върху обща концепция, която да не позволява на никого да нахлува в друга страна, независимо кой е този никой?“
Петро не поколеба да заяви още: „ЕС се концентрира върху тема, която е чужда за нас – войната в Украйна. Това е техният приоритет, не нашият”.
Трябва да се отбележи, че изцяло на европейската позиция относно войната в Украйна беше младият чилийски президент Габриел Борич, който се изяви като привърженик и на идеята на форума за се покани Володимир Зеленски. В своето изказване той призова и за подпомагането на Украйна с оръжия, защото на нейно място утре „може да се окаже всеки един от нас“. Без директно да влиза в спор с него, при въпроси на журналисти по темата бразилският лидер Лула да Силва коментира, че Борич бил още прекалено млад и с прекалено малко политически опит.
Но нека се върнем към изказването на колумбийския президент Густаво Петро, което съдържаше и визионерски елементи. Той се опита да характеризира двата различни свята на ЕС и СЕЛАК, които се срещнаха в Брюксел. За европейския той открои наред със споменатото по-горе „одесняване”, също така и „многото страхове”, които доминират обществата в ЕС, уплашени, че има много какво да губят – за разлика от европейската работническа класа през 19-ти век, която се е хвърляла без страх в революции.
Същевременно според Петро СЕЛАК и народите от региона още търсят своята „латиноамериканска идентичност”. Той подложи на съмнение класическите определения за ляво и дясно, като заяви, че в момента, с оглед климатичната криза, най-важното е защитата на живота, а не идеологиите. Макар да е смятан за ляв, той каза още, че ако би заложил на модела ляво-дясно, не би спечелил президентските избори в Колумбия. Победил, защото заложил на живота.
Също така Петро посочи, че въпреки своя огромен потенциал да оцелява във всякакви кризи, капитализмът в сегашния му вид не е способен да се справи с климатичните промени, защото сам по своята същност е замърсител на природата. Трябвало да бъде убеден, че за самия него ще е печалба да развива чистата енергия – и колумбийският президент увери, че Латинска Америка е „най-силният” регион за такава чиста енергия.
Срещата ЕС-СЕЛАК постигна и поредица конкретни споразумения – например, ангажимент от страна на ЕС да инвестира в Латинска Амрика и Карибието 45 милиарда евро до 2027 г.
Бяха сключени също така меморандуми за разбирателство между ЕС и Аржентина (за енергетика), Еквадор (за околна среда, миграция, образование, енергетика, социални програми и др.), Хондурас (за политически консултации) и Салвадор (за засилвне на двустранните връзки), както и споразумения с Чили (за мед и литий) и Уругвай (за зелена хидроенергия).
Много важната за латиноамериканските тема за все още висящото споразумение ЕС-Меркосур бе само спомената в контекста на „продължаваща работа” по него. Но Педро Санчес увери гостите отвъд океана, че усилията са форсирани и се надява до края на Испанското председателство на ЕС документът да бъде ратифициран.
Важен акцент на заключителната декларация е категоричното обявяване за вдигане на финансово-икономическата и търговска блокада на САЩ срещу Куба. Въпросът е приоритетен за Испанското председателство, тъй като в кубинската икономика и най-вече в сферата на туризма са вложени внушителни испански инвестиции, които силно страдат от особено засилените по времето на Доналд Тръмп американски наказателни мерки срещу Хавана и чуждестранните ѝ партньори.
Аржентина също може да е доволна от заключителната декларация, защото в нея се подкрепя воденето на диалог по повод суверенитета над Малвинските острови, за който засега Великобритания изобщо отказва да дискутира. Лондон сега се възмути и от факта, че спорните острови фигурират в заключителния документ само с аржентинското им наименование – Малвински, без британското – Фолклендски.
В декларацията от Брюксел също така се изразява тревога от хуманитарната криза в Хаити, подкрепя се мирния процес в Колумбия, апелира се за конструктивен диалог във Венесуела.
Не бива да се пропуска обаче и резултатът от работата на алтернативната Среща на народите, защото много от лидерите, участвали във форума ЕС-СЕЛАК, участваха и в нея, придавайки ѝ не по-маловажно значение. С особен ентусиазъм на нея бе посрещнат кубинският президент Мигел Диас-Канел.
Сред включилите се в работата на Срещата на народите бяха лидерът на „Непокорна Франция” Жан-Люк Меланшон, бившият водач на британските лейбъристи Джереми Корбин, генералният секретар на Испанската комунистическа партия Енрике Сантяго, испанският ляв евродепутат Ману Пинеда. Сред изказалите се бяха също президентите на Боливия и Колумбия Луис Арсе и Густаво Петро.
По време на двудневните дискусии на Срещата на народите в Белгийския свободен университет бяха обменени мнения за климатичната справедливост, въпроса за външния дълг, социалните борби и тяхната криминализация, мирната дипломация и др.
Нейният заключителен документ също се обявява за вдигането на антикубинската блокада на САЩ, а също така и за отмяна на наказателните мерки и санкции срещу Венесуела и Никарагуа. Осъдени бяха и репресиите на сегашните управляващи в Перу срещу продължаващите вече над половин година бурни протести в тази страна срещу извършения там институционален преврат срещу законния президент Педро Кастийо.
В заключителната декларация на Срещата на народите се посочва още, че в разгара на офанзивата на империализма за разделяне на света на блокове с натиск върху онези народи, които не са му подчинени, „срещата между CELAC и ЕС е възможност за напредък в създаването на многополюсен свят, с многостранни отношения, които позволяват на човечеството да напредва в мир в хармония с Майката Земя“.
В текста се насърчават усилията за установяване на отношения на взаимно уважение и реципрочност между Европа от една страна и Латинска Америка и Карибието от друга. Същевременно се осъждат медийните кампании, насочени към дестабилизиране на демократично избрани правителства в страните от СЕЛАК.
Приветства се създаването на наднационални образувания, основани на солидарност и сътрудничество между суверенни държави и регионална интеграция като тази, упржнявана от СЕЛАК и от другата авторитетна организация – УНАСУ (Съюз на южноамериканските анроди). Срещата на народите също така даде висока оценка на „авангардната роля на Боливарския алианс за народите на нашата Америка (AББA), основан от Фидел Кастро и Уго Чавес.”
По отношение на Европа Срещата на народите осъди настъплението на крайнодесните сили на Стария континент и защити „прилагането на политики за социален напредък, за да не страдат народите на Европа от последствията на кризи, които не те причиняват“.
