Победата на Доналд Тръмп над Хилъри Клинтън бе представена от повечето традиционни медии като пълна изненада, шок и катастрофа. Веднага почна да се търси къде е вината – като в повечето случаи се търси навсякъде, но не и в загубилия кандидат и в медиите, които го подкрепяха.
Наред с ФБР, Wikileaks, Русия, женомразието и расизма, като основен виновник биват сочени социалните мрежи и сайтовете, произвеждащи фалшиви новини. Google и Facebook дори обявиха, че ще предприемат мерки за спиране на възможностите за финансиране на подобни платформи. Някак си напълно в тон с това учените, работещи над Оксфордския речник, обявиха за дума на годината „пост-истина”.
Избирането на Доналд Тръмп обаче е резултат от условия, създадени от медиите, претендиращи да представят истински новини, пише Obeserver. Публикуваните от WikiLeaks документи дават ясни доказателства чия е вината за „бедствието Тръмп”. В писмо от април 2015 г. председателят на щаба на Клинтън Джон Подеста разкрива, че отрано е била разработена стратегия да се използват пресата, за да бъдат тиражирани „удобни” опоненти, включително Доналд Тръмп. След като Тръмп обяви официално кандидатурата си през юни 2015 г., мейнстрийм медиите станаха като обесебени в отразяването му.
Социологическите проучвания тогава сочеха, че в най-голям интерес за кампанията на Клинтътн е тя да се изправи срещу Тръмп на президентските избори. Умерените републикански кандидати излизаха с няколко процента пред Клинтън, освен това щабът ѝ имаше нужда да разсейва вниманието от разследването на ФБР, съмнителните практики и конфликтите на интереси на фондация „Клинтън”, както и различните ѝ публични гафове.
„Клинтън и Тръмп размениха обиди с разгорещяването на реториката между двамата фаворити”, четем в заглавие на CNN от септември 2015 г. „Хилъри Клинтън отговаря на забележките на Доналд Тръмп, подценяващи жените”, уведомява от своя страна New York Times няколко месеца по-късно. „Търсещите загубеното величие на Америка намират Тръмп за най-привлекателен”, пише Washington Post през октомври 2015 г. Малко по-рано същият вестник съобщава, че „Доналд Тръмп вече се изравнява с Хилъри Клинтън”.
Вместо да приемат отговорността за обсесията си около Тръмп, която издигна кандидатурата му в очите на публиката и го оформи като говорител на Републиканската партия, майнстрийм медиите се заеха да прехвърлят вината към „фалшивите новини”.
На 17 ноември т.г. Washington Post публикува статия, която използва източник на „фалщиви новни”, за да потвърди наратива, че фалшивите новини, а не традиционните медии, са отговорни за победата на Тръмп. Статията включва интервю с автора на измислени новини Пол Хорнър, който е третиран така, сякаш е достоверен източник на информация.
Насочването на вниманието към фалшивите новини служи за разсейване от факта, че корпоративните медии, включително Washington Post, осигуриха на Доналд Тръмп отразяване, което по пазарни цени има стойност близо 2 млрд. долара. Това е двойно повече от вниманието, обърнато на Хилъти Клинтън, и над пет пъти повече от отразяването на сенатор Бърни Сандърс.
И докато Washington Post спомагаше за развитието на Тръмп като фаворит на Републиканската партия, активно се включваше в кампанията против Бърни Сандърс. През месец март вестникът успя да публикува 16 негативни материала срещу съперника на Клинтън за номинация на Демократическата партия само в рамките на 16 часа.
„Демократите трябва да са луди, за да номинират Бърни Сандърс”, предупреждава заглавие на Washington Post, публикувано няколко дни преди вътрешните избори в щата Айова. Редакторите на изданието настояват, че кампанията на Сандърс е „пълна с фантазии”. „Най-язвителните поддръжници на Бърни Сандърс наистина подлагат на тест значението на думата прогресивен”, гласи друго заглавие от 10 март. На 12 януари пък вестникът е разсъждавал върху „Проблемът с аргумента за избираемостта на Бърни Сандърс”. Тази статия е последвана от друга, посочваща „Истинският проблем на Бърни Сандърс с чернокожите и испаноезичните избиратели”. Тъй като в политическата биография на Сандърс липсват скандали, подобни на тези, съпътстващи Клинтън, Washington Post и другите про-Клинтън мейнстрийм медии измисляха проблеми с неговата кампания.
От една страна медии като Washington Post спомагаха за превръщането на Тръмп в страховит враг за Клинтън, а от друга работиха за делегитимация и потискане на кампанията на Сандърс. Президентската надпревара между Клинтън и Тръмп бе в голяма степен резултат от усилията не на сайтовете за фалшиви новини, а на традиционните медии. Те възвеличаваха Клинтън, като същевременно работеха за това да бъде издигнат „най-добрия” възможен кандидат. Тази стратегия имаше обратен ефект, и сега същите медии прилагат същите тактики, за да избегнат отговорността за бъркотията, която създадоха.
