Победата на Доналд Тръмп е шокираща, не защото социологическите агенции са сгрешили в прогнозите си. В крайна сметка, не е нужно да си социолог, за да разбереш, че в случая на един кандидат с крайни изказвания като Тръмп има в голяма степен изкривяване на резултатите от проучванията. Хората просто се въздържаха да обявят истинския си избор преди самия вот. В същото време на тези нетипични избори, на които се сблъскаха популизмът и естаблишмънтът, избиратeлната активност се обяснява с познатите модели на мобилизацията.
Защо Клинтън загуби?
Всъщност, големият шок идва оттам, че естаблишмънтът не можеше да си представи, че ще загуби от един евтин демагог, дошъл от външни за политическия елит среди. Естаблишмънтът беше решил, че това е невъзможно и по този начин помогна на Тръмп да спечели. Голяма част от кампанията на Клинтън беше базирана на негативни послания, намиращи се на границата на шантажа. Тя буквално каза: „Няма как да гласувате за такъв човек, невъзможно е, затова трябва обезателно да изберете мене – просто нямате друга алтернатива“. Когато отправиш подобно послание, е невъзможно електоратът да не ти покаже, че той държи правото на избор. Няма как избирателят да не реши да гласува срещу тебе – дали заради шантажа, или заради други мотиви. Да оставим настрана, че Клинтън обиди тежко избирателите на Тръмп, наричайки ги расисти, сексисти, хомофоби и достойни за презрение (“deplorables”). Тя се опита да играе играта на Тръмп и не се получи добре.
Американските избори са нагласени по много начини – в изборните процедури, във финансирането, в медиите. Но може би най-характерно за подмяната е фактът, че естаблишмънтът е овладял властта и е направил така, че всяка управленска алтернатива на двете основни партии няма никакво значение. Заради това и основният аргумент на медиите и интелектуалците зад Клинтън – „трябва непременно да гласуваме за нея, за да спасим демокрацията“, е толкова недалновиден и дразнещ. Коя демокрация?
Когато онези, които са подправили демокрацията, ти казват, че си задължен да гласуваш за тях, без да ти дават друг мотив, освен спасяването на демокрацията, тогава може би тази историческа конфигурация на конкретната номинално демократична система е износена и става възможен разколът – отклонението от нейния път.
Както вече беше отбелязано, Клинтън изрази позиция по много различни теми. Няма как да е другояче в американската предизборна надпревара. Демократката се ангажира да постигне много конкретни неща. Но нейната кампания не направи никакво значимо предложение на електората освен да повтори относително силните обещания на Обама. Той самият не ги изпълни, но поне благоволи да ги анонсира по времето на своята кампания. Посланието на Клинтън беше по принцип негативно и шантажистко и негативите от него се обърнаха като бумеранг към нея.
Как е възможно по такъв краен и бунтовен начин да бъде избран един толкова провинил се демагог, който е расист, шовинист и женомразец? От десетки години американската политика служи само на големите икономически интереси. Тези интереси може би обхващат повече хора, отколкото съдържа единият процент от най-богати в обществото, но със сигурност изразяват по-малко от 10% от населението. Останалото е театър – една незначителна управленска алтернатива, след като левицата, както и в Европа, се отказа до голяма степен от прогресивните си възгледи. От десет години останалите 90% обедняват постоянно. Това се случва включително и най-вече със средната класа. Икономическите неравенства растат отчетливо.
Но дори и след като получи подкрепата на Сандърс отляво, Клинтън остана здраво вдясно – или просто неопределена – по социалните и икономическите въпроси. А на естаблишмънта му се струва толкова естествено това обслужване на големите икономически интереси. И щом като икономическите въпроси остават настрана за Клинтън, тя започва да мисли, че Тръмп не може да бъде избран, защото е женомразец. Подобна схема в политически план няма никакъв смисъл. Още повече, че от гледна точка на естаблишмънта екстремизмът, заради който Тръмп не можел да бъде избран, за него не е нищо повече от една маска, която му дава статута на аутсайдер. И така достигаме до кампанията за демонизация на Тръмп и до шантажа да бъде спасена демокрацията. Тази кампания на практика му помогна да спечели. Победата на Тръмп е неизбежен инцидент за една блокирала, но крайно арогантна и скована демокрация. Тя не създава повече това, което е обещала да произвежда. И може би победата на Тръмп е шанс за тази демокрация да се реформира. Само че според идеалния прогресивен модел (олицетворяван от Бърни Сандърс – бел. прев.), нещата не би трябвало да се случат така…
Как Тръмп спечели?
Повечето журналисти, които са останали с ясно съзнание и не са участвали в кампанията за „спасяване на демокрацията“, казват, че либералите са докарали на власт Тръмп. Между другото за румънците подобна компания странно резонира със спомените от пропагандата по времето на Чаушеску и особено с култа към личността му. Обаче не само либералите, а и Тръмп е творение на цялата система, на тази подправена демокрация, и именно затова аргументът за спасяване на демокрацията е толкова перверзен и дразнещ. Защо да я спасяваме от една опасност, създадена и измислена от самата нея, но без тя да признае в нито един момент вината си? Да спасим демокрацията от един клоун, творение на подправената демокрация, именно, за да я легитимира и да ѝ помогне да съществува вечно? Същите абсурдни и перверзни „опасности“ се използват в румънските избори от последните години, за да ни подтикнат да спасяваме демокрацията, макар и в друга координантна система. В САЩ също има достатъчно „красиви и умни хора“.
Тръмп бе създаден от системата на първо време чрез това предателство на икономическите и социалните интереси на голямото мнозинство. Със сигурност Тръмп няма да направи нищо за работническата класа или за средната класа, които гласуваха за него. Това обаче е друга история. В крайна сметка протестният вот може да има и функцията на протест. Клинтън и другите демократи и републиканци откриха, че в САЩ съществуват и други избиратели освен 10-те процента, чиято воля те изразяват.
Само че Тръмп бе създаден директно от системата. Както показват имейлите, разпространени от Wikileaks, кампанията на Клинтън стимулира възхода на един екстремистки клоун-контракандидат, защото усещането на екипа ѝ е било, че властта им се полага по право и са били сигурни в победата си в тази конфигурация. С други думи демократическата кампания енергично пробута Тръмп до върха. Това развитие не е показателно за интелигентността на Клинтън или на съветниците ѝ, а свидетелства за склерозата на подправената политическа система.
Заради какви други причини спечели Тръмп? Защото естаблишмънта, срещу който той се кандидатира не е само безкрайно арогантен, но и също така неограничено лицемерен. В крайна сметка – отново както в Румъния – политиката беше сведена до цивилизация и маниери. Ако гледаш внимателно много от проблемите на Тръмп съществуват и при Клинтън, само че в много по-систематични и нормализирани форми. Като част от политическата си стратегия, оказала се неочаквано победеносна, Тръмп обаче предпочете да изрази без задръжки всички отклонения, които му дойдоха на ум. Дали победителят на вота е тъп и патологичен лъжец? Нима и Клинтън не е много далеч от подобни етикети, както показва скандалът със сървъра, казусите с фондацията на семейството ѝ, превръщането на политическата лъжа в принцип в нейна реч пред Уолстрийт… Само че, определено, Клинтън има много по-добри маниери.
Тръмп, разбира се, е безусловно расист. Но от друга страна антирасизмът на Клинтън е само на декларативно ниво и се простира до повърхностните политически въпроси – като например очевидно расистките изборни процедури. Не съм я чул обаче да говори за институционалния расизъм в САЩ – в процедурите на полицията и прокуратурата, в системата на затворите и т.н. Тя дори заяви подкрепа за системата на затворите, която е очевидно расистка – нещо толкова типично за Щатите.
Тръмп направи плашещи ислямофобски декларации. Но от друга страна, Клинтън поддържа безусловно външната политика, започнала от Буш-младши, която доведе до смъртта на стотици хиляди напълно невинни араби. Това са по консервативни оценки стотици хиляди души и към тях трябва да се добавят милиони сираци, ранени, останали без жилище, бежанци и т.н. Същата тази външна политика няма как да не съдържа в себе си едно вродено убеждение, че арабите са по-низша раса. Така че, ако сравняваме двамата кандидати по техния расизъм и извадим от уравнението маниерите и нормалността на възприятията, наложени от системата, в чия полза ще бъде сравнението?
Клинтън фокусира голяма част от кампанията си върху сексизма и проблемите, свързани с половете. При положение, че е жена, която се изправя пред тотален женомразец (нещо повече, дори признат сексуален агресор) като Тръмп, това изглежда добро решение. Само че то не сработи. Политиката на идентичността отстъпи на икономическите проблеми и на натрупаното през десетилетията недоволство от естаблишмънта. Дори и ако тук няма разлика между двамата, на ниво на маниери или по разделението системен/антисистемен – такава съществува. И няма как да е другояче.
Клинтън по принцип продължава да има добра репутация на ниво ефективни политики. Основният ѝ проблем е, че е съдействала пламенно за демонтажа на социалната система, който непропрорционално е ударил по-сериозно бедните жени. Разбира се, политическата подкрепа на едно принципно ниво за равнопоставеността на половете, правата на LGBT общността, репродуктивните права и т.н. е много важна. Тук Клинтън е антиподът на Тръмп. Но трудният момент е социалният и икономическият. Клинтън винаги е била с неолиберална и милитаристка същност, а това са антипрогресистки вектори в политиката. Те се противопоставят на еманципацията на жените, на правата на сексуалните малцинства и т.н.
Какво следва след победата на Тръмп?
Всичко това не означава, че изборът на Тръмп не е катастрофа. Оценяването на този резултат се движи между клинтънистката пропаганда, че Тръмп е краят на демокрацията, абсолютният апокалипсис и т.н. и надеждата, че президентът Тръмп би дал голям импулс на левицата. Аз лично не вярвам нито в едното, нито в другото. Това не е краят на демокрацията, защото, както обясних, това, което сега съществува, е само една номинална демокрация. Това не означава, че не може да бъде по-лошо. Но ако отдадем една минимална стойност на термините,това не е „краят на демокрацията“. Съществува известно изследване с безспорна академична стойност, според което САЩ е всъщност олигархия, а не демокрация, така че победата на Тръмп е най-вече стъпка в по-дълъг процес на упадък.
Не смятам и че изборът на Тръмп ще даде импулс на левицата, защото ако говорим за реформа на номиналната демокрация, решението би било едно движение от типа на Сандърс – донякъде популистко, но в същото време и институционалнно. Затова Сандърс остана в системата и подкрепи Клинтън, вместо да се свърже с Джил Щайн – кандидатката на зелените. Но не виждам как Тръмп би могъл да помогне в този смисъл. Неговата победа изглежда най-вече поставя левицата в една по-лоша позиция спрямо тази, ако Клинтън бе спечелила. Така че засега Тръмп поражда една голяма неопределеност и толкова. Най-вероятно е оформящата се нестабилност, породена от псевдодемократичната закостеняла система, скъсала се малко по шефовете, да бъде погълната в системата през следващите четири годни. Възможно е и да възникнат наистина тежки смущения и да се плати прекалено голяма човешка цена (по-голяма от плащаната в сегашната система) – и в САЩ, и в света.
Халюцинират ли румънските анализатори?
В Румъния основното съжаление, свързано с победата на Тръмп, идва от страна на загрижените, че изолационизмът ще ни остави без защитата на силното НАТО, тъй като милитаристката Клинтън няма да може даде от Белия дом силен отговор на Русия. Тази реакция се основава на презумпцията за руски експанзионизъм, която е измислена тъкмо от американската външна милитаристка политика като претекст за собствения ѝ експанзионизъм.
Не знам засега до каква степен Тръмп би могъл да отслаби предлаганата от НАТО защита. Може би той не много. Но тази неяснота е проблемът с избора на Тръмп, който ни бе даден като скъп подарък от американската демокрация. Просто не знаем. Политиката на конфронтация, обявена твърдо от Клинтън, също щеше да носи рискове за страните от Източна Европа. Те нямаше да са непременно военни – макар че никога не се знае. По-скоро щяха да са свързани със системите за сигурност и наблюдение и с упадъка на демокрацията заради извънредното състояние, което се установява по измислени причини в тези страни.
Настрана от това забележителните реакции в Румъния са две. В интелектуалните среди – най-вече в лявоцентристките, доминира по линия на пропагандата на Клинтън една нелепа реакция, за провала на демокрацията и пропадането ѝ в капан. В политическата сфера обаче – най-вече в крайнодесните среди, които от известно време са просто дясно, доминира екстремно веселие от срива на политическата коректност и на самия социализъм. В нашата среда халюцинациите са доста силни.
Бих отбелязал и една статия, също така фантазна, във в. Ziarul Financiar, който е може би най-важното икономическо издание в Румъния. В нея главният редактор Сорин Пъслару призовава румънските предприемачи да станат и те като Тръмп, да вземат властта и пише, че страната има нужда от проект „Тръмп“, описан от него със словесни дитирамби. Няма какво да се добави, статията трябва да се прочете, за да се разбере пълният ужас, който ни сервират и който можем да очакваме от лидерите ни в икономиката и пресата.
За американската преса и въобще за западните медии е необходим един последен коментар. По принцип те са толкова ефективни и полирани, че трябва малко усилие, за да разбереш по какъв начин са политизирани и контролирани от финансовите интереси. Но със своето емоционално участие в кампанията за спасяване на демокрацията – и по-точно за спасяването на интересите, обслужвани чудесно от политик като Клинтън, докато за Тръмп не се знае какво би правил – световните медии слязоха на нивото на най-низката и обикновена пропаганда. Не само мейнстрийм пресата, но и една част от алтернативната преса вляво, която през последните години бе добър източник на информация и анализ, паднаха до това ниво. Това е един урок за либерализма. Тъжно е. Всъщност, алтернатива няма.
