Като част от турнето си „Слава богу, че не избрахте мен”, Хилари Клинтън направи дебюта си в австралийската телевизия с интервю пред ABC. Макар тя да не повтори за пореден път твърдението си за „17-те разузнавателни агенции”, подписали доклада за руската намеса в изборите (което отдавна е опровергано), в интервюто все пак се чуха достатъчно опашати лъжи.
Като се почне с нелепото ѝ твърдение, че съпроводеният с протести конгрес на Демократическата партия е бил „много позитивен”, и се стигне до напълно неоснователното ѝ заключение, че Бърни Сандърс „не е могъл да обясни програмите си” по време на вътрешните избори, Клинтън успя да ни напомни защо средностатистическият американец я намира за заслужаваща доверие колкото и гладен крокодил. Макар да продължава да хвърля вината за загубата си върху Джеймс Коми, Барак Обама, Бърни Сандърс, самомразещите се жени, медиите, неинформираните гласоподаватели, пречките за гласуване, собствения ѝ екип, ръководството на партията ѝ, законите за финансиране на кампании, Джил Стайн, Избирателната колегия, Антъни Уийнър, Владимир Путин и сексизма, Клинтън запазва лъвския дял на отговорността за падението си за организацията, която мрази повече от всички други: WikiLeaks.
По време на интервюто си пред австралийската ABC, Клинтън изрече пет лъжи за платформата, основана от Джулиан Асанж.
Лъжа 1: WikiLeaks никога не са публикували документи за Русия.
„И ако той е такъв, нали знаете, мъченик на свободното слово, защо WikiLeaks никога не са пускали нещо за Русия?”, попита Клинтън само няколко седмици, след като WikiLeaks публикува огромно количество документи за системата за следене в Русия. В миналото WikiLeaks вече са публикували стотици хиляди критични документи, отнасящи се за Русия. Тя излъга – и няма как да не знае, че лъже.
WikiLeaks Spy Files Russia, Part 1 #SORM #FSB #SpyFilesRU https://t.co/CJMQVrNXef pic.twitter.com/X9jIHEc7Jp
— WikiLeaks (@wikileaks) September 20, 2017
Лъжа 2: Изтеклите имейли на Подеста са публикувани, за да отвлекат вниманието от вулгарните записи на Тръмп
„WikiLeaks обеща да разгласи някаква тайна, която може да окаже влияние. Това бе много умен, диаболичен отговор на записите от Hollywood Access”, заяви Клинтън в отговор на въпрос за публикуването на имейлите на ръководителя на щаба ѝ Джон Подеста, което стана малко след като излязоха наяве циничните записи на Тръмп.
Това е друга безпардонна лъжа. Асанж обяви предстоящата публикация преди да излязат записите на Тръмп на 7 октомври 2016 г. Това се вижда от публикации по темата, включително в медии като Reuters. Всички знаеха, че WikiLeaks ще пусне документи за изборите. Според източници от телевизия NBC, цитирани от TMZ, всъщност публикуването на записите на Тръмп е било отлагано, за да е по-близо до датата на изборите.
There’s something wrong with Hillary Clinton. It is not just her constant lying. It is not just that she throws off menacing glares and seethes thwarted entitlement. Watch closely. Something much darker rides along with it. A cold creepiness rarely seen. https://t.co/JNw2dkXgdu
— Julian Assange ? (@JulianAssange) October 15, 2017
Лъжа 3: Няма нищо изобличаващо в публикуваната кореспонденция на Демократическата партия.
По време на интервюто Клинтън бръщолевеше за конспиративните теории, за руската пропаганда, както и за това, че съдържанието на изтеклите имейли е било изкривено в нещо фалшиво. Изобщо бръщолевеше за всичко, освен за безспорно уличаващите неща, съдържащи се в тези документи.
RELEASE: the first 2050 of well over 50000 emails from Clinton Campaign Chairman John Podesta https://t.co/rpK9rbJ8ah #Podesta #imWithHer
— WikiLeaks (@wikileaks) October 7, 2016
Винаги, когато говори за WikiLeaks, Клинтън настоява, че проблемът не е в разкритието за ужасяваща корупция, а в подкрепяната от Кремъл пропагандна кампания, целяща да накара напълно невинни имейли да изглеждат лошо.
Върхушката на Демократическата партия отдавана следва тази тактика по отношение на срамните разкрития от 2016 г. – да поддържа абсурдната история, че имейлите на ръководството на партията и Подеста са били напълно чисти, и само руската пропаганда ги изкарва като уличаващи. Това е необходимо, за да могат демократите да твърдят, че WikiLeaks им е коствала изборите, и че те не са направили нищо нередно. Само така може и вълкът да е сит, и агнето да е цяло.
Реално обаче в изтеклите писма се вижда конспираторско общуване с тон „ние срещу тях” между администрацията на партията и кампанията на Клинтън. Това без съмнение е откровено нарушение на хартата на Националния комитет на Демократическата партия. В нея се обещава, че председателят на комитета (изпълняващите тази функция през 2016 г. Деби Васерман Шулц и Дона Бразил са герои на изтеклите имейли) трябва да гарантира, че служителите на партията ще „поддържат безпристрастност по време на процеса по избиране на кандидат за президент”. Този ангажимент очевидно не бе спазен, както става ясно от някои от изтеклите писма. Това обещание за безпристрастност на партийното ръководство при вътрешните избори е вписано в хартата след драматичен конгрес от 1968 г., но през 2016 г. то несъмнено бе нарушено.
Колкото и зле да изглеждаха имейлите на Подеста и Националния комитет, някои изтекли след това документи баха още по-уличаващи. Оказа се, че Дона Бразил е действала като къртица срещу кампанията на Сандърс и е осигурявала предварително на Клинтън въпросите от предстоящите дебати. Изскочиха писма от ръководството на банка CitiGroup от 2008 г., в които се дават инструкции какви хора да бъдат назначени в кабинета на Барак Обама. Разбра се, че фондацията на семейство Клинтън е вземала щедри рушвети от Катар и Мароко, както и от други страни и политически организации, свързани с ислямския екстремизъм. Появиха се доказателства, че Националният комитет на демократите е подготвял победата на Клинтън още от 2014 г. и е обмислял как да оказва натиск върху Сандърс през 2015 г. Видя се и как Клинтън е обещавала на представители на Goldman Sachs да лъже американския народ в тяхна полза и ги е уверявала, че тя има различна „публична и частна позиция” по икономическите въпроси. Имаше повече от достатъчно шокиращи разкрития, които оправдано да накърнят рейтинга на доверие към Клинтън.
Така че внушенията, че са били нужни фалшиви новини и руска пропаганда, за да може публикациите на WikiLeaks да навредят на кампанията на Клинтън, са очевидно измамни. Не фалшивите новини и руската пропаганда навредиха на Клинтън – навреди ѝ истината.
Лъжа 4: Джулиан Асанж е „инструмент на руското разузнаване” и „изпълнява заповеди на диктатор”.
Официални лица от разузнаването от времето на Барак Обама, както и самият Обама, са завявали ясно, че няма явни връзки между WikiLeaks и руското разузнаване. Години наред WikiLeaks са публикували нелицеприятни неща за Русия и са изразявали солидарност с руски дисиденти. Организацията изпълнява заповеди на кремълското разузнаване само в психотичните делюзии на клинтънистите, чиито когнитивен комфорт зависи от това да виждат зад всяка сянка спотайващият се Дарт Путин.
Hillary Clinton has a friend in her war against WikiLeaks perfect authentication record. Vladimir Putin. https://t.co/90Q1DjSEFG pic.twitter.com/1cXTo73gn0
— Julian Assange ? (@JulianAssange) October 16, 2017
Лъжа 5: WikiLeaks помагат за разпространението на лъжи, поради което не са защитени от първата поправка
Водещ: Нима не правят каквото се очаква от журналисти – да публикуват информация, с която са се сдобили?
Хилари Клинтън: Не смятам така. На първо място считам, че това е открадната информация, а на второ – ако само си я публикувал, това е друго нещо. Само че имаше съгласувана операция между WikiLeak и Русия, а вероятно и между някои хора в Съединените щати, за да бъде превърната тази информация в оръжие, да се измислят истории – небивали, често ужасни истории, които не се основават на никакви факти, нито дори на самите имейли. Те бяха използвани да очернят мен, кампанията нми, хората, които ме подкрепят, и да помогнат на Тръмп.
…
Пълна лъжа! Аз, нали знаете, нямам възражения срещу публикуване на информация, която е вярна. Имам предвид – това е смисъла на Първата поправка, това е свободата на словото.
Противно на тези твърдения на Клинтън и на лъжите, разпространявани от пропагандисти на статуквото като Малкълм Нанс, WikiLeaks има неопетнена история на публикуване на автентични документи и никога не се е налагало да изтегля материали заради некоректност. Ако е вярно твърдението на Клинтън, че WikiLeaks са повлияли на „възприятията и възгледите на милиони избиратели”, то тези възприятия и възгледи са повлияни от истината.
WikiLeaks, подобно на New York Times, Washington Post или което и да е друго издание, публикувало изтекли документи, са защитени от Първата поправка към Конституцията на САЩ. Това се отнася и за международните издания, тъй като Конституцията забранява на щатското правителство да ограничава свободата на каквато и да е преса, а не само на гражданите на страната. Противно на предположенията на директора на ЦРУ Майк Помпео, свободното слово е неотменимо човешко право, а не нещо, което властта великодушно гарантира на едни хора, но не и на други.
Както е отбелязвано и преди, на Хилари Клинтън ѝ е необходимо да продължава да се изявява и да се скъсва от лъжене, тъй като кампанията ѝ вещаеше, че светът ще свърши, ако тя загуби. Тъй като те не могат да признаят, че Тръмп е просто обичаен тип републиканец като всеки Буш или Рейгън, и тъй като лъжеха за всичко, за да накарат хората да я подкрепят от страх, сега те трябва да продължават да лъжат всички, за да не бъде обвинява Клинтън, че е помогнала да бъде избран един ходещ Армагедон.
Хората са наплашени, а Клинтън се вълнува с какво ще бъде запомнена. Така че тя трябва да продължи да лъже, за да избегне унижението да бъде обвинявана за загубата от Тръмп. Ето за какво е всичко това. Винаги е било заради това.
