Властта ще отдели 28 милиона лева за обучение на социалните работници, съобщи зам.-министърът на социалните грижи Деница Сачева по време на обществена дискусия на тема „Гарантират ли се правата на децата с промените в Семейния кодекс“ в понеделник (12 септември).
От думите ѝ стана ясно, че парите са нужни за решаването на „нравствени“ въпроси, свързани с „промяна в културата и взаимоотношенията помежду ни като цяло”. Откъде ще дойдат парите за нравственото обучение на социалните работници, така и не стана ясно. Най-вероятно това ще са средства по европейски програми, доколкото цялостната политика на ЕС е насочена към спонсориране на мерките, разграждащи досегашната система за социални грижи и създаването на паразитни посреднически структури и неправителствени организации, препитаващи се от детското нещастие.
В България вече има натрупан опит в тази област с т.нар. приемна грижа, изродила се в търговия с детски съдби. Дори терминологията, въведена около тази услуга, бе в духа на долнопробното търгашество – там се говори за „доставчик на услугата „приемна грижа“, за „трудов договор“, за реинтегриране в „биологично“ и „разширено“ семейство и пр. Стотици милиони бяха похарчени за прословутата деинституционализация – закриването на държавните детски домове и създаване на всевъзможни защитени жилища, SOS-селища, приемни грижи и прочие. В резултат на цялата тази финансово-хуманитарна операция много деца се озоваваха за кратко в различни семейства срещу заплащане, наричаха „мамо“ разните си платени детегледачки с всички произтичащи от подобен експеримент психологически последици.
28 милиона лева за обучение на социални работници са съмнителна инвестиция в абстрактна категория като „нравственост“. Още повече, че въпросните работници утре могат да сменят занаята. Същите пари, вложени в реално подпомагане на нуждаещи се деца без родителска грижа – осигуряване на жилища, работа и пр., вероятно биха имали по-значим социален ефект.
Целта на средствата, а и въобще на промените в Семейния кодекс, обаче, е друга – аутсорсинг на услугите в социалната сфера, постепенното изземване на функции на държавата и отваряне на ниша за посреднически бизнес. Както признава самата Сачева, чието министерство е съвносител на промените, заедно с това на правосъдието, занапред проучването на семействата, желаещи да осиновят дете, ще може да се възлага на външен доставчик на социална услуга, уж за да не се бавят хората, подали своите документи за вписване в регистъра на осиновителите. Това предполага обрастването на социалната грижа с външни посреднически организации, към които ще се насочат и част от тези средства.
В същото време с новите изменения в кодекса се предлага централизация на процедурата по осиновяване, което ще рече и централизация на средствата за управляване на процеса. Предвижда се закриването на 26-те регионалните съвета по осиновяване и обединяване на тяхната дейност в един национален орган. Експерти вече предупредиха, че това в никакъв случай няма да ускори процедурата по осиновяване, каквато е заявената цел. Да не говорим, че така значително се улесняват опитите за корумпиране на членовете му – проблем, който се изтъкваше като сериозен недостатък досега.
И сега – внимание!
За първи път в Семейния кодекс се въвежда задължение за осиновителите да съобщят на детето си, че е осиновено. Освен, че предложението е твърде спорно от морално-психологическа гледна точка, както за детето, така и за осиновителите и биологичните му родители, то отново е продиктувано от строго корпоративен интерес.
Проектът предвижда задължително посредничество при търсенето на информация за биологичния произход. Това ще рече, че ако осиновеният иска да разбере кои са истинските му родители, то задължително трябва да използва услугите на посредник. Според проекта това може да е юридическо лице с нестопанска цел, получило разрешение от министъра на правосъдието. Услугата ще включва консултиране на търсещите и осъществяване по „подходящ начин на контакт с родителите по произход и подпомагане на срещи между осиновен и родители по произход“. Въвеждането на тази задължителна „психологическа помощ“ е строго лобистка промяна, която облагодетелства гореспоменатите неправителствени организации, паразитиращи върху грижата за детето.
Целият проект за промени в Семейния кодекс е пропит от лобизъм в полза на неправителствени организации, гравитиращи около българската десница и легитимирани като правозащитни. Всички те ще могат да се настанят в създадените със закона ниши с цел усвояване на средства.
Впрочем не бива да се забравя, че Сачева е тясно свързана с участващия в управлението Реформаторски блок, макар и формално да не членува в нито една от съставляващите го партии. През 2013 г. бе водач на листата на ДСБ в Хасково на парламентарните избори, след това влезе в ръководството на коалиция „Десните“, в която се групираха недоволни бивши седесари, изхвърлени зад политическия борд, както и десни партии-джуджета като „Синьо единство“, ЕНП, Български демократически форум (БДФ). През 2012 г. рекламната агенция на Сачева – „Интелдей Солушънс“ проведе активна пиар кампания под наслов „Свобода за Сирия“, която бе част от усилията за очерняне на режима на Асад и в подкрепа на бежанците от арабската държава. Самата Деница Сачева се похвали, че екипът ѝ е работил в тясно сътрудничество с тогавашния външен министър Николай Младенов, който организира в България тайна среща на сирийската опозиция.
