Какво няма да ви кажат за Португалия

И за членството ѝ в клуба на златния милиард

159440739Всички научиха, че храбрата Португалия – с куцукащия си капитан Роналдо начело, е станала европейски шампион по футбол. Това, което никой няма да ви каже е, че демокрацията и човешките права в Португалия здраво са куцали, когато страната е влязла в НАТО. Вече недоумявате: какво е общото между двете неща?! Признавам си – нищо. Просто отдавна си търся повод да кажа, че НАТО не е родината на демокрацията и използвам момента, в който всички говорят за португалците.

Още няколко факта: Португалия става учредителка на НАТО през 1949 година в качеството си на диктатура. И остава такава още цели 25 години, без да бъде изключена от съюза на „най-демократичните държави“ (по израза на българските политолози). Нещо повече – диктаторът Саласар домакинства ключовата Лисабонска конференция на пакта от 1952 г., на която се взимат решения за по-интензивна употреба на ядрени оръжия.

Гърция и Турция също минават през периоди на диктатури – съответно през 1967-75 г. и 1980-83 г. , без това да се отрази върху членството им в НАТО. Наскоро за член на Североатлантическия съюз без малко да бъде приета и Грузия, чийто тогавашен президент – кавказкият атлантик Михаил Саакашвили, беше избиран „демократично“ с 96,27% от гласовете.

Така стигаме до най-новия, 29-и член на НАТО – Черна гора. Нейният управител Мило Джуканович печели „демократични“ избори с по-нисък процент от Саакашвили, но за сметка на това никога не ги е губил и все още не е бил принуждаван да бяга от родината си, издирван от правосъдието. В момента кара 20-тата си година като премиер (има и четири като президент) и съвсем скоро може да подобри рекорда на Саласар по пребиваване във властта. След всеки вот черногорската опозицията надава кански писъци, че вотът е бил подправен или манипулиран. Новият княз на Черна гора обаче не е нарочен за нов Милошевич от Запада благодарение на североатлантическата си ориентация.

Малката държава ще стане официално член на пакта след като минат ратификациите в парламентите на останалите страни-членки. На 30 юни такава формална процедура мина и през българското Народно събрание със само 5 гласа „против“ и 1 „въздържал се“. „Както България прие пътя си да бъде част от НАТО и Европа, така и Черна гора е избрала своя път и го е определила през 2012 година“, заяви дълбокомислено Цветан Цветанов от ГЕРБ.

В тази връзка – спомняте ли си две условия, които бяха поставени на България, когато „избра“ пътя си за членство в НАТО: 1) Да има национален консенсус по решението за присъединяване; 2) Страната да е функционираща демокрация, в която властта да се е сменявала поне веднъж по демократичен път. Нито едно от двете не важи за Черна гора, никой дори не говори за подобни „изисквания“. Явно времената са други, та няма нужда от „демократичен“ целофан. А някои черногорци директно наричат решението не присъединяване, а анексиране.

Цивилизационният избор (по израза на експрезидента Петър Стоянов) за принадлежност към НАТО може да се дефинира с много понятия. Наречете го „антикомунистически пакт“ (преди) или прокапиталистически, може и „антируски съюз“ (и преди, и сега), военен алианс на най-силните икономики, страж на златния милиард от човечеството и пр. и пр. Само оставете демокрацията на мира. Тук изобщо не става дума за нея.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар