В категории:Анализи / Свят

САЩ късат със Саудитска Арабия, но не съвсем

Убийството на Джамал Хашоги доведе до безпрецедентно политическо охлаждане на Конгреса и медиите към Рияд. Реалната промяна в статуквото и прекратяването на ужасяващата война в Йемен обаче ще изискват преодоляване на могъщи лобита и инерцията на геополитическия цинизъм

Сенатор Бърни Сандърс е от малцината членове на Конгреса, които от години водят активна борба за прекратяване на участието в Йеменската война.

Бруталното убийство на саудитския дисидент Джамал Хашоги води до все по-видима промяна на отношението към Рияд сред политическите среди в САЩ. В четвъртък Сенатът прие безпрецедентно решение да спре военната подкрепа за саудитската интервенция в Йемен и да обвини саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман за убийството на колумниста на Washington post.

Гласуването на тези резолюции обаче остава до голяма степен символично, тъй като за да се превърнат в закон, те трябва да бъдат одобрени и от Камарата на представителите, където републиканците засега успяват да блокират мерки, насочени срещу Саудитска Арабия. Освен това Белият дом заплашва да наложи вето, ако тези мерки бъдат одобрени от двете камари на Конгреса.

Общо 56 сенатори гласуваха за спиране на военната подкрепа на САЩ за предвожданата от Саудитска Арабия коалиция, воюваща в Йемен, а 41 се обявиха против. Риад и съюзниците му се намесиха в гражданската война в Йемен в началото на 2015 г., а САЩ подкрепят военните действия на саудитците с огромни доставки на оръжия, зареждане на самолети във въздуха, разузнавателна информация и целеуказване. Обединените нации определят ситуацията в Йемен като най-тежката хуманитарна криза в света. Според последните оценки в от 2016 г. насам в конфликта са убити поне 60 хил. души, което е шесткратно повече, отколкото се считаше доскоро. Това означава, че убитите от началото на конфликта вероятно достигат 80 хил. Освен това през последните три години поне 85 хил. деца в Йемен са умрели от глад.

Автори на приетата от Сената резолюция са независимият Бърни Сандърс и републиканецът Майк Лий. Документът бе подкрепен от още шестима републикански сенатори. Приемането му представлява морална и политическа победа за сенатор Сандърс, който доскоро бе един от малкото членове на Конгреса, борещи се активно за прекратяване на подкрепата за кървавия конфликт, заедно с някои членове на Камарата на представителите като Ро Кана и Тулси Габард. Предишният опит на Сандърс и Лий да прокарат такова решение в Сената през март бе отхвърлен с 55 на 44 гласа.

Приемането на резолюцията има символно значение не само защото представлява крайно закъснял шамар към един от най-интимните съюзници на Вашингтон в Близкия Изток. Това е първият случай, в който някоя от камарите на Конгреса гласува за изтегляне на щатски военни сили, позовавайки се на Закона за военните правомощия от 1973 г. С този закон Конгреса се опитва да сложи край на виетнамската война и да възстанови конституционната си роля да решава кога Съединените щати да влизат във военен конфликт.

“Това е исторически ден. За пръв път от 45 години щатският Сенат се обединява, за да сложи край на неоторизирана война. Ние припомнихме на Конгреса конституционните му задължения. Това представлява ново начало”, заяви Сандърс. Той също така отбеляза, че с това решение “казваме на деспотичния режим в Саудитска Арабия, че няма да сме част от техния военен авантюризъм”.

Незабавно след гласуването за Йемен, Сенатът единодушно подкрепи и резолюция, обвиняваща за убийството на Хашоги принц Мохамед бин Салман, който фактически управлява страната през последните две години. В документа се настоява саудитските власти да потърсят отговорност от всички, виновни за убийството му.

Хашоги, който през последната година живееше в САЩ и публикуваше коментари и анализи във вестник Washington post, бе убит в саудитското консулство в Истанбул през октомври. Ужасяващите подробности по случая биват публикувани на час по лъжичка от турските власти, което отразява стремежа на Реджеп Ердоган – самият той пословичен с репресиите срещу журналисти и дисиденти, да използва престъплението, за да трупа политически дивиденти. В крайна сметка след много отричания саудитците трябваше да признаят, че Хашоги е бил убит по особено жесток начин в консулството.

Макар през цялата си кариера Хашоги да е бил апологет на режима и близък до властта, след рязкото разместване на вътрешнополитическите пластове, белязало издигането на Мохамед бин Салман, той се оказа на губещата страна. Заради страхове за сигурността си той се премести в САЩ, където започна да се изявява като критик на новата власт в Рияд, което в крайна сметка коства живота му. Но позиционирането му сред коментаторския медиен елит в САЩ доведе до това, че убийството му предизвика далеч по-остра реакция, отколкото другите – често още по-страшни – зверства на саудитския режим.

Макар войната в Йемен да тече вече четвърта година, тя намираше място на първите страници на щатските медии рядко и за кратко – обикновено около поредната саудитска бомбардировка на сватба, погребение или училищен автобус. В последно време обаче големите корпоративни медии, които допреди няколко месеца възторжено участваха в ПиАр кампанията на принц Салман, започнаха да публикуват потресаващи репортажи за ужасите на войната и глада в най-бедната арабска страна. Списание Time, което през април сложи лице на корицата си принц Салман, през декември избра за личност на годината убитите и затворени журналисти, включително Хашоги.

Преди по-малко от година принц Салман огря корицата на Списание Time. Сега жертвата му Джамал Хашоги бе определен за една от личностите на годината в класацията на изданието.

Повечето новинарски заглавия определят гласуването като удар по Тръмп, който продължава да се придържа към типичната и за всички предишни администрации цинична пресметливост по отношение на Саудитска Арабия – дори и след като ЦРУ излезе със становище, че убийството на Хашоги е поръчано от принц Салман.

Опонентите на резолюцията за Йемен в Конгреса и Белия дом аргументират нежеланието си да предприемат действия с опасността да бъдат накърнени “стратегическите” отношения със Саудитска Арабия. Освен огромен купувач на оръжие и производител на петрол, Рияд е считан за “противотежест” на Иран, който е възприеман като архивраг от близкия съюзник Израел. Саудитска Арабия е ключов фактор и в “окончателния” план за мирно споразумение между Израел и палестинците, подготвян от зетя на Тръмп Джаред Кушнер. Макар подробностите за плана все още да не са обявени официално, от наличната до момента информация изглежда, че той ще се свежда до това саудитците да подкупят с много пари палестинците, за да се откажат от териториите и независимостта си.

Тежестта на тези съображения, и най-вече влиянието на свързаните с тях лобита, прави много трудно прокарването на реални мерки, които да променят съществено двустранните отношения със Саудитска Арабия.

Това бе демонстрирано много явно по-рано тази седмица, когато предвожданото от Пол Райън републиканско мнозинство в Камарата на представителите успя да блокира до края на годината всякакви опити за прекратяване на щатското участие в йеменската война. Те направиха това чрез включване на разпоредба в Закона за земеделските стопанства за 2018 г., която определя такива правила за обсъждането и гласуването на текстовете, че фактически прави невъзможно приемането на каквато и да е мярка за спиране на войната до изтичане на тази сесия на Конгреса. Това се оказа прекалено цинично дори за някои републикански конгресмени, защото 18 от тях гласуваха против тази схема, а други 17 се въздържаха.

Журналистът от Jacobin Бранко Маркетич отбелязва, че това също е показателно за политическия ефект от убийството на Хашоги, което е превърнало войната в Йемен във все по-некомфортна тема дори в редиците на републиканците. В крайна сметка разпоредбата на Пол Райън е приета само с три гласа, благодарение на гласовете на няколко демократи-центристи – всички от които имат очевидни връзки с лобита на петролната индустрия и/или военно-промишления комплекс.

След гласуването на резолюцията за Хашоги в Сената, от Белия дом коментираха, че вече са наложени санкции върху 17 саудитски граждани заради убийството. “Споделените ни стратегически интереси със Саудитска Арабия остават, и ние продължаваме да считаме за постижимо, както да предпазваме Америка, така и да държим отговорни убийците”, заяви говорителят на президентството.

Поне 85 хил. деца са загинали от глад в Йемен през последните три години. Снимка: New York Times

В отговор на засиления политически натиск, в края на октомври държавният секретар Майк Помпео и военният министър Матис излязоха с призив за мирни преговори за Йемен под патронажа на Обединените нации. Тази седмица разговорите, провеждащи се в Швеция, доведоха до споразумение за размяна на пленници, осигуряване на хуманитарни коридори и прекратяване на боевете около пристанищния град Ходейда. Офанзивата към града, водена основно от силите на Обединените арабски емирства, заплашва да прекъсне и без това недостатъчните доставки на храни и лекарства в Йемен. Предвид липсата на конкретни мерки от страна на САЩ обаче преговорния процес бе белязан с ожесточение на боевете, тъй като коалицията се опита да заеме по-добри позиции по фронтовете, преди да се е стигнало до примирие.

Подкрепящите резолюцията в Конгреса обаче заявяват, че ще продължат да натискат за нови мерки. В сряда двупартийната група сенатори обеща да работи за налагане на хуманитарни санкции и забрана за продажба на оръжия на Саудитска Арабия. “Следващата стъпка е да направим всичко възможно, за да изискаме членовете на Камарата на представителите да получат възможност да гласуват по тези въпроси”, заявява Сандърс пред Reuters. През януари демократите вече ще имат мнозинство в долната камара, така че е много по-вероятно подобна резолюция да бъде одобрена. Мерките вероятно ще могат да минат и отново през Сената, макар че мнозинството на републиканците там ще е по-голямо следващата година. “Смятам, че ще победим в сената и ще успеем да направим това, което американците искат – да сложим край на участието си в тази ужасяваща и опустошителна война”, казва Сандърс.

Тези политически развития в САЩ са израз на една тъжна ирония – убийството на една високопрофилна личност предизвика това, което смъртта и страданието на десетки хиляди невинни, но анонимни хора в Йемен не успя. Фокусирането върху личностите, а не върху системните фактори обаче има и друг ефект – изолирането на принц Салман като основен виновник и въплъщение на проблема оставя вратичка за връщане към доскорошното положение и отработените цинични преструвки. Евентуалното му премахване от политическия връх в Рияд няма да демократизира, цивилизова или облагороди Саудитска Арабия, но би осигурило оправдание на политическата и медийна класа в САЩ да си измият ръцете и да възстановят “обичайния бизнес” със саудитците. Остава да се надяваме, че това няма да се случи преди да е сложен край поне на съвместните им военни изстъпления върху изстрадалото население на Йемен.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар