В категории:Анализи / Свят

Тръмп и саудитците сеят хаос, Иран им го връща

Дори повърхностен поглед върху баланса на силите в Близкия Изток показва колко неравностоен би бил конфликт между Рияд и Техеран

Снимка: Ройтерс

Дейвид Хърст, Middle East Eye

Шок и ужас.

Това са думите, които Пентагонът използва, когато се радваше на монопол в прилагането на сила и се подготвяше да стовари мощта си върху Саддам Хюсеин. Двама президенти  по-късно, тези думи им се връщат тъпкано.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и държавният му секретар Майк Помпео са шокирани и ужасени от Иран. Техеран – а не Вашингтон – умело демонстрира способност да доминира и дезориентира врага. Едва ли би могло да има по-голяма демонстрация на „шок и ужас“ от ударите, поразили два от най-големите петролни терминала на Саудитска Арабия.

Дронове или ракети?

Саудитците се оказаха беззащитни, а целите бяха ударени с хирургическа точност. Макар САЩ да се опитват да насочат вниманието към Иран, има малко съмнение, че поне някои от използваните за атаката дронове и евентуално ракети са прелетели над Кувейт, което означава, че са летели южно от Ирак.

Ловец на птици, който се е намирал на тройната граница между Кувейт, Ирак и Саудитска Арабия, е станал свидетел на нападението и го е снимал. В три различни клипа се чува шум от дронове или ракети, пътуващо на юг.  В едно от видеата, разпространени в социалните мрежи, ловецът говори за 4 или 5 малки самолета, следвани от нещо, което той смята за ракети.

За още по-голяма радост на Иран, атаките бяха последвани и от спор между разбираемо разярения иракски премиер и Помпео. Първоначално американците публикуваха сателитни снимки, на които се вижда, че петролните резервоари са ударени от северозапад – доказателство, че дроновете и ракетите са дошли откъм Ирак, а не от изток, от Иран. Скоро след това обаче започнаха да твърдят, че атаката е дошла директно от Иран. Изявлението на иракския премиер Адел Абдул Махди, което той принуди американците да подкрепят, представляваше майсторска смесица от отричане и потвърждаване чрез заплахи. Той отрече атаката да е била осъществена от иракска територия – което бе в противоречие с разузнавателната информация, която току-що бе получил – и същевременно с това отправи заплахи срещу всички, възнамеряващи да използват проксита в Ирак. Това предупреждение бе насочено не само към съседните държави, но и към Помпео.

Още една война в Залива 

Преди месеци САЩ са намекнали на Махди, че искат да бомбардират база на иракската „Хизбула“, една от иранските прокси милиции, откъдето е била осъществена по-ранна атака с дронове срещу Саудитска Арабия. Абдул Махди е убедил Помпео да не осъществява атаката. Вместо това обаче през август САЩ позволиха на Израел да използва бази в Сирия, за да удари с дронове подкрепяните от Иран „Хашд ал Шааби“. Според някои сведения операцията е била финансирана от Саудитска Арабия.

След тези атака Абдул Махди бе изправен пред силен натиск от вътрешните си политически съюзници да назове Израел като агресор. Той отказа да го направи по същата причина, поради която сега отрича откъде е била осъществена ответната атака. Ако тогава бе назовал основният съюзник на САЩ в региона като агресор, то това би било официално обявяване на война между хилядите щатски войници в Ирак и отрядите „Хашд ал Шааби“ – едни от най-боеспособните иракски части, които той се опитва да интегрира в националната армия.

Наистина ли Вашингтон иска това да се случи? Готови ли са САЩ, или искащият преизбиране президент Тръмп за нова война в Залива? Ирак не е ли страдал достатъчно от войни през този век? Тези аргументи на Абдул Махди са доста убедителни. Чудещите се как да отговорят „пропорционално“ Тръмп и Помпео просто нямат отговор на тези въпроси – нито преди месец, нито сега.

Готови за бой 

Досега Иран и  мрежата му от милиции в Йемен и Ирак са успели да свалят щатски дрон, да атакуват танкери в емиратски пристанища, да конфискуват британски танкер, да осъществят нападения над саудитски летища, тръбопроводи и петролни терминали. Случилото се в края на миналата седмица пък представляваше най-тежкият удар върху саудитската петролна промишленост в цялата изпълнена с войни история на Персийския залив. Нито по време на ирано-иракската война, нито при инвазията на Саддам в Кувейт и операция „Пустинна буря“, нито по време на втората иракска война се е налагало на Саудитска Арабия да намали наполовина петролното си производство, както се случи тази седмица.

С това Иран праща на Тръмп ясно послание: „Искаш хаос? Искаш да скъсаш международните споразумения, договорени от предшественика ти и да ни задушиш със санкции? Е, ние можем да ти осигурим хаос, и ти скоро ще научиш колко са уязвими съюзниците ти“.

Месеци наред иранският външен министър Джавад Зарис използва всеки международен форум, за да сигнализира за намерението на Техеран да отвърне на натиска. През август той заяви в Стокхолм: „Няма как президентът Тръмп да е непредсказуем, но да очаква останалите да са предсказуеми. Непредсказуемостта му ще доведе до взаимна непредсказуемост, а непредсказуемостта е хаос“.

Зариф не бе послушан тогава. Може би ще го послушат сега.

Един бегъл поглед върху баланса на силите в региона би трябвало да покаже на Тръмп колко неравностоен ще е конфликт между Саудитска Арабия и Иран.

Стратегическа дълбочина 

Отне десетилетия на Иран да изгради това, което нарича „стратегическа дълбочина“ – закалените в битки милиции, които Техеран винаги е защитавал, финансирал, въоръжавал и обучавал. И със сигурност няма да ги изостави сега, колкото и да бъдат атакувани от Израел.

Саудитска Арабия също финансира и подкрепя милиции в региона, най-вече в Сирия, но Рияд е пословичен с това, че редовно изоставя съюзниците си и започва преговори с техните врагове. Това се случи в Сирия и Йемен.

Иран, който е преживял десетилетия на санкции и война, има висок праг на болката. Страната е развила собствена оръжейна индустрия и може да се защитава. Саудитска Арабия от своя страна има много нисък праг на болка и не е способна да се защитава сама. Както самият Тръмп е напомнял, кралството няма да изкара и две седмици без американска защита.

Иранската регионална мрежа е добре разгърната и напълно функционираща. Оръжията ѝ са заредени и готови за бой. Техеран е изградил стратегически съюз с две други военни сили в региона – Русия и Турция. Този съюз изглежда е способен да издържи значителните търкания между тези страни в Сирия.

Същевременно регионалната мрежа на Саудитска Арабия се разпада. Най-близкият ѝ съюзник – Обединените Арабски Емирства, очевидно напуснаха саудитската коалиция срещу хутите в Йемен. Заявлението на ОАЕ, че изтегля въоръжените си сили от Йемен, изненада саудитците. След това се стигна до междуособните сблъсъци между милиции в пристанищния град Аден, при които саудитци и емиратци бомбардираха взаимно прокситата си. Емиратският план – да инсталират подопечните им сепаратистки сили в южната част на Йемен и да зарежат северната част на страната – очевидно не решава проблемите на Рияд, които са съсредоточени в хутските територии на Север.

Саудитско-емиратско напрежение

Напрежението между саудитци и емиратци в Йемен изригна през държавните им медии. След като наскоро шестима емиратски войници загинаха, се появиха някои доказателства, че те са били убити в Либия, а не в Йемен. Емиратците не могат да признаят, че воюват на страната на Халифа Хафтар и нарушават международното ембарго.

Саудитският държавен канал  Al Arabiya, който иронично е базиран в Дубай, отказа да следва официалната емиратска линия и съобщи само, че войниците са били „убити“, като отказа да ги обяви за паднали в името на вярата.

Това доведе до необичайно избухване на емиратски активист, близък до властите в Абу Даби – Амед ал Мазруи. Той обяви Al Arabiya за „най-курвенската медия, нямаща конкуренция в това отношение“. Впоследствие той изтри този си туит, но продължи да атакува ръководството на саудитската телевизия.

На терен в Йемен хутите схванаха каква фаустовска сделка се опитват да сключат емиратците с Иран – вие задръжте Севера, ние ще вземем Юга. Хутите се съгласиха на размяна на военнопленници с подкрепяните от ОАЕ милиции, но не и с тези, лоялни на просаудитския президент на Йемен в изгнания Мансур Хади.

Нови фронтове 

В по-широк контекст Иран има установени връзки с Турция и Русия, въпреки твърде различните цели, преследвани от трите страни в Сирия. От своя страна Саудитска Арабия, недоволна от хаоса, който сама създаде в собствения си заден двор, се опитва да отваря нови фронтове.

Престолонаследникът Мохамед Бин Салман заявява, че търпението му към Турция се е изчерпало заради начина, по който Анкара се отнася към убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги в саудисткото консулство в Истанбул през октомври миналата година. Като част от кампанията му срещу Турция, Салман се опитва да се намеси в кипърския конфликт.  По време на неотдавнашната си визита в Кипър саудитският външен министър Ибрахим Абдулазис ал Ашаф заяви, че Рияд подкрепя гръцки Кипър срещу турските проекти за добив на петрол и газ около средиземноморския остров.

Съюзници на привършване 

Не е изненадващо, че саудитците се оказват без регионални съюзници, които да ги пазят. Те не могат да воюват с Иран сами. Фактическият господар в Рияд – престолонаследникът Бин Салман, е воден от две основни неща – глупост и неопитност. Как иначе да се обясни, че той се заканваше да пренесе битката „в сърцето на Иран“, а вместо това се оказа в положение да потушава пламъци в сърцето на Саудитска Арабия?

Салман е сам, с изключение на неохотно и наивно действащия президент на САЩ, който има в ръкава си по-малко козове и от него. Поведението на Тръмп не представлява добра възвръщаемост на огромните суми пари, които Бин Салман похарчи за оръжейни поръчки от САЩ.

За предишните поколения саудитски владетели поне можеше да се каже, че при все всичките им недостатъци те поддържаха внимателен контрол върху региона. Знаеха как да балансират съперничещи си интереси и успяваха да покровителстват повечето от тях. Мохамед бин Салман изхвърли предпазливостта на вятъра и сега се оказва с много малко варианти за действие. Йемен, Оман и Йордания са враждебно настроени. Катар и Турция открито застават на страната на Иран. Емиратците преследват собствените си цели.

За разлика от иранците, саудитците не са свикнали да търпят трудности и са дълбоко неспособни да водят регионалната война, която сами насърчават. Може би затова и този „шок и ужас“ от миналата седмица ще бъде последван от мълчание.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар