Разследване на чуждестранното финансиране на действащи във Великобритания джихадистки групи, поръчано по времето на Дейвид Камерън, може никога да не бъде публикувано заради чувствителното си съдържание, съобщава Guardian, позовавайки се на Вътрешното министерство на страната. Докато ролята на страни от Персийския залив във финансирането на терористи зае централна роля в последната седмица от предизборната кампания на Острова, Саудитска Арабия прекъсна дипломатическите отношения с Катар заради обвинения, че емирството финансира терористи.
Чувствителна информация
Проверката на финансирането на ислямисти бе поръчана в следствие на сделка между консерваторите и либерал-демократите през декември 2015 г. в замяна на подкрепа за удължаването на британските въздушни удари срещу ИДИЛ в Сирия. Макар да трябваше да бъде публикувано през пролетта на миналата година, досега то не е завършено и може никога да не стане публично заради „силно чувствителното” му съдържание. Смята се, че докладът е фокусиран върху Саудитска Арабия, с която наскоро Лондон сключи оръжейна сделка на стойност 3.5 млрд. паунда.
Разследването получи зелена светлина от правителството през януари миналата година, като според информацията в медиите подразделението за анализ на екстремизма към вътрешното министерство е трябвало да представи информацията за чуждестранното финансиране на Камерън и на сегашния премиер Тереза Мей, която по онова време бе вътрешен министър.
Година и половина по-късно обаче министерството е потвърдило пред медиите, че докладът все още не е завършен и не е задължително изобщо да стане публичен. Според говорителя на ведомството, решение за бъдещето на разследването може да бъде взето „след изборите от следващото правителство”.
Том Брейк, говорител на либерал-демократите по външнополитическите въпроси, е изпратил писмо до Тереза Мей с искане тя да потвърди, че докладът няма да бъде скрит. „Като вътрешен министър в онзи момент, ръководеното от вас ведомство имаше водеща роля в доклада. Осемнадесет месеца по-късно, както и след два ужасяващи атентата, извършени от родени във Великобритания граждани, докладът все още остава недовършен и непубликуван. Не е тайна, че Саудитска Арабия предоставя финансиране за стотици джамии в Обединеното Кралство, които приемат една изключително твърдолинейна, уахабитска интерпретация на исляма. Точно в тези институции често се корени британският екстремизъм”, се изтъква в писмото.
Wanna fight terrorism?
Follow the money!#LondonAttacks pic.twitter.com/uk2laXkLEP— Carlos Latuff (@LatuffCartoons) June 4, 2017
Съдържанието на доклада може да се окаже както политически, така и законово нелицеприятно. Макар Саудитска Арабия да е сред основните спонсори на ислямистки проповедници-фундаменталисти, премиерът Тереза Мей направи посещение в страната по-рано тази година. Редица други представители на британското правителство също посетиха кралството, за да стимулират търговските връзки, въпреки хуманитарната катастрофа, предизвикана от военната интервенция на Риад в Йемен. Според данни на Кампанията против търговия с оръжие (CAAT) Великобритания е дала лицензи за продажба на оръжия на Саудитска Арабия на обща стойност 4.1 млрд. паунда след предишните избори през май 2015 г.
През миналия декември в медии изтече доклад на германското разузнаване, който обвинява няколко групи от Персийския залив във финансиране на религиозни училища и радикални салафиски проповедници и джамии като част от „дългосрочна стратегия за влияние”.
Политически реакции
Лидерът на либерал-демократите Тим Фарън коментира пред Guardian, че според него правителството не е изпълнило своята част от сделката. По думите му докладът трябва да бъде публикуван, когато бъде завършен, независимо, че информацията в него може да се окаже чувствителна.
„Този късоглед подход трябва да бъде променен. От критична важност е тези екстремистки, твърдолинейни виждания да бъдат конфронтирани директно, а тези, които ги финансират да бъдат посочени публично. Ако консерваторите са сериозни относно спирането на тероризма, трябва да спрат да мотаят разследването за чуждестранното финансиране на агресивния екстремизъм в страната”, добавя той.
We need to have some difficult conversations, starting with Saudi Arabia & other Gulf states that have funded and fuelled extremist ideology pic.twitter.com/dZuGWbcAYL
— Jeremy Corbyn (@jeremycorbyn) June 4, 2017
Самата Тереза Мей призна в своята реч след последния атентат в Лондон, че противопоставянето на тероризма ще изисква „някои трудни и често неудобни разговори”. Тя бе поставена под натиск относно доклада и от лидера на Лейбъристката партия Джереми Корбин. „Да, ние наистина трябва да проведем трудни разговори, като се почне от Саудитска Арабия и други държави от Залива, които финансират и подклаждат екстремиска идеология”, завява той. „Не е добре, че Тереза Мей потиска доклада за чуждестранното финансиране на екстремистки групи. Трябва да се заемем сериозно с прекъсването на финансирането на тези терористични мрежи, включително ИДИЛ. Както тук, така и в Близкия Изток”, казва още лейбъристкият лидер.
Тероризъм, лицемерие и Иран
На фона на тези предизборни дебати във Великобритания, самите държави в Персийския Залив изпадат в остро противопоставяне помежду си. Саудитска Арабия и близки до Риад режими като Египет, Обединените Арабски Емирства и Бахрейн скъсаха дипломатическите си връзки с Катар, иронично обвинявайки емирството в подкрепа на терористични организации. Ситуацията повтаря подобно прекъсване на отношенията през 2014 г., когато Саудитска Арабия и съюзниците ѝ изтеглиха посланиците си от Катар за период от осем месеца. Този пък обаче натискът срещу Катар е по-силен, тъй като съседните държави прекъсват и транспортните си връзки с Доха, което води до сериозни икономически щети и затруднява доставките на храни. Транспортната блокада създава и рискове за способността на Катар да изпълни задълженията си като домакин на световното първенство по футбол през 2022 г.
Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн дадоха срок от две седмици на катарските граждани да напуснат територията им. Катар също така бе изхвърлен и от водената от Саудитска Арабия коалиция, воюваща срещу хутите в Йемен.
Разривът между Доха и Риад може да има последствия в целия регион, където сунитските държави от Персийския залив използват финансовата си и политическа мощ, за да влияят на събитията в страни като Либия, Египет, Сирия, Ирак и Йемен. Макар и Саудитска Арабия, и Катар да използват ислямистки групировки за целите си, Доха се стреми да изгражда своя отделна мрежа за влияние, което води до конфликти с по-големия съсед.
Основната ябълка на раздора е подкрепата на Катар за „Мюсюлмански братя” и свързани с тях организации, които са обявени от Саудитска Арабия за терористи, тъй като действат ѝ на нейна територия. Най-мащабната изява на този конфликт бе в Египет, където Саудитска Арабия и съюзниците ѝ подкрепиха военния преврат срещу правителството на „Мюсюлмански братя”. Катар също така е основен спонсор на движението „Хамас”, което контролира Ивицата Газа и дава убежище на някои от лидерите на палестинското движение в изгнание като Халед Машаал. Западни официални лица също са обвинявали Катар, че позволява и дори окуражава финансирането на сунитски екстремисти като клона на Ал Кайда в Сирия, известен доскоро като Фронт Ан Нусра, отбелязва AP.
В официално изявление, разпространено от саудитската държавна агенция SPA, Риад обвинява Доха за „подкрепа на многобройни терористични и сектантски групи, целящи да подриват стабилността в региона, включително Мюсюлмански братя, ИДИЛ и Ал Кайда”. Саудитска Арабия също така обвинява Катар, че използва медиите си за постоянно промотиране на посланията и схемите на тези групи. Емирството е обвинено дори в подкрепа на про-ирански шиитски групировки, действащи в населените предимно с шиити региони на Саудитска Арабия и Бахрейн, където управлява инсталиран от Риад режим. Сигналите на управляващите в Катар, че търсят подобрение на отношенията с шиитски Иран, вероятно е основен двигател на новата криза в отношенията с Риад.
Катар, където също така се намира голяма военна база на САЩ с около 10 хил. американски войници, критикува скъсването на отношенията и транспортната блокада като „нарушение на суверенитета” на страната. Емирството отрича всички обвинения и заявява, че кризата е движена от „абсолютни фалшификации”, свързани с хакването на държавната новинарска агенция.
Verified Twitter account (@khalidalkhalifa) of Bahrain’s Minister of Foreign Affairs is tweeting government’s crimes in apparent hacking: pic.twitter.com/Lq0aduNHGg
— Iraqi Expat (@IraqiExpat) June 3, 2017
В края на май в държавната катарска медия бяха публикувани цитати на емира, критикуващи Саудитска Арабия и САЩ заради нагнетяването на напрежение с Иран. В последствие Катар излезе с твърдението, че публикацията е дело на хакери. Въпреки това Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет блокираха достъпа до катарски медии, включително телевизия Al Jazeera.
Напрежението се нагнети и след като на 27 май емир Тами бин Хамад Ал Тани се обади на иранския президент Хасан Рухани, за да го поздрави за преизбирането му. Това обаждане представляваше открито и публично противопоставяне на саудитската политика, според която Иран е най-големият враг и заплаха за регионалната стабилност. Катар и Иран делят голямо офшорно газово находище, като алтернативните им планове за изграждане на газопроводи до Средиземно море имат ключова роля в борбата за теоритории в Сирия и Ирак.
Кризата идва 10 дни, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп направи обиколка в Близкия Изток, която включваше и посещение в Риад, където бе сключена сделка за продажба на оръжие за над 100 млрд. долара. По време на обиколката Тръмп направи серия остри анти-ирански изказвания, макар междувременно реформаторът Рухани да спечели изборите в Иран.
„Изглежда саудитците и емиратите са се почувствали окуражени от това, че администрацията на Тръмп се приравни така с техните регионални интереси”, коментира пред Reuters Кристиан Улрихсен, експерт по Близкия Изток в института Бейкър. „Решили са да се разправят с Катар и неговия алтернативен подход, предполагайки, че ще имат подкрепата на щатската администрация”, добавя той. В понеделник държавният секретар на САЩ Рекс Тилерсон заяви, че този конфликт няма да повлияе на борбата срещу Ислямска държава, и че Вашингтон окуражава съюзниците си от Залива да намерят решение за противоречията си.
Напрежението в Персийския залив доведе до повишаване на цените на петрола и другите енергийни ресурси, тъй като Катар е един от най-големите производители и износители на втечнен природен газ в света. Повишаването на котировките е от полза за Саудитска Арабия, която подготвя продажбата на част от акциите на държавната петролна компания Aramco.
