Италианска афера

Български берачи на домати работят в условия на експлоатация и робство в Италия. Над 20 000 българи са сезонните работници, заети в земеделието на Ботуша. Материалът на Полина Ботева от bTV разказва за „доброволно“ пожелания капан, в който попадат те.

Полина Ботева, bTV

Повечето от българските берачи на домати във Фоджа не знаят езика и трудно намират работа сами. Разчитат на човека, който ги е довел – наричат го „капурал“. Той се занимава с всичко – от пристигането им, през настаняването във фургони и бараки, до уреждането на работа.

Много често обаче се случва капуралът да взима документите на работниците, да ги принуждава да живеят в нехуманни условия, да работят в нехуманни условия, да се подиграва с тях и да ги малтретира. Според италианците капуралите са тясно обвързани със структурата на местната мафия.

Само допреди десет дни между 700 и 1000 българи са живеели в гето в провинция Фоджа, област Пулия, Южна Италия – без къщи, в бараки и саморъчно направени колиби, където няма вода, ток и елементарни хигиенни условия. В Италия са го наричали „гетото на българите”.

„Повече от 10 години това е място, където идват хората от България, има и сериозно присъствие на много малки деца. И именно това беше основната причина, поради която властите успяха да разрушат гетото. Всички тези хора напуснаха това място, но сега са в нови по-малки гета и в необитаеми къщи в околността”, обяснява Рафаеле Фалконе, служител по имиграционните въпроси в местния земеделски синдикат.

„В България няма нищо, идваме да се прехраним. Хората искат изисквания, искат образование, ние имаме начално, в България хората искат диплома, искат образование, няма работа, общи работници няма. Затова сме тук, стоим по 4-5 месеца и през октомври се прибираме”, разказва Слав, който е от Сливен.

Ели, също от Сливен, обяснява защо е принудена да работи в Италия. „Да не мислиш, че на мен ми харесва тази мизерия. В България си имам къща, двор, всичко, ама като не те вземат, гладна можеш ли да останеш? Като няма откъде да вземеш и ти да си, и ти ще дойдеш”, категорична е тя.

Снимка: http://btvnovinite.bg

В Италия има 25 000 българи, които работят само в земеделието, около 90% работят сезонна работа и без договори, в нарушение на всякакви трудови норми. „Голяма част от българските работници са в условия на робство. Поради незнание на езика, поради това, че са в ситуация на всяка цена да намерят работа, идват и ползват услугите на посредници, които тук наричат капурали”, казва Валентина Васильонова, зам.-председател на Федерация на независимите синдикати от земеделието.

„В общия случай капуралът е от същата националност като работниците – българин, който се възползва от сънародниците си, взимайки процент от тяхната надница. Занимава се с всичко – от пристигането на хората, през настаняването им във фургони по 20 души, до намирането на работа. Той самият обаче не работи на полето, не бере домати, но изкарва много повече пари от тези, които работят”, допълва Рафаеле Фалконе.

По време на активния сезон представители на местните синдикати ходят на полето, за да говорят директно с хората, да разяснят правата им и да им помогнат да се спасят от порочния кръг, в който се намират.

„За много български работници, а и не само, капуралът е положителен субект. Той е човекът, който им дава работа, и те не се оплакват, защото предпочитат да му дадат част от това, което изкарват, защото за сметка на това имат работа и това е единствената система, която те познават”, обяснява Магдалена Явчак, секретар в местния синдикат.

„Много често обаче се случва капуралът да взима документите на работниците, да ги принуждава да живеят в нехуманни условия, да работят в нехуманни условия, да се подиграва с тях и да ги малтретира”, казва още тя.

В Италия се смята, че капуралите са тясно свързани с мафията. Te може да изкарват до 500-600 евро на ден.

Рафаеле Фалконе разказва, че е попаднал на български капурал, който организира 60 души и той взима по 50 цента на всяка касетка с домати. Така излизат около 300 евро на ден на гърба на хората, които берат. Освен това всеки човек дава по 5 евро на капурала за транспорта на ден, което означава още 300 евро.

Снимка: http://btvnovinite.bg

Капуралът само наблюдава дали работниците си вършат работата, но в момента, в който пристигнат синдикатите, веднага започва да работи с тях, за да се смеси с останалите.

„Този феномен е характерен за южната част на Италия, традиционно известна с паралелни структури, силни и все още действащи. Дали ще ги наречем мафия или паралелни обществени структури, но те са свързани с експлоатация и управление на хора с цел нечестно изкарване на пари. Капуралите са ниското ниво в тази верига”, отбелязва Валентина Васильонова.

Магдалена Явчак, секретар в местния синдикат, преди 17 г. също е дошла във Фоджа и е работила в същите мизерни условия. „Моят капурал беше от нашия род. Аз съм полякиня и в Полша той набираше хора, които да работят за него в Италия. Това, което ми помогна да изляза от порочния кръг, беше едно италианско семейство, което на практика ми даде възможност да се отделя от тази среда”, разказва тя.

На петдесетина километра от Фоджа, в Сера Каприола, животът за българските работници изглежда различно.

Там Емине от Разград допреди 2 години се е занимавала със земеделие, а вече има магазин и продава плодове и зеленчуци. „Лошото е, че аз 17 години съм тук, едва ли имам 2 години стаж. Отиваш на работа, цял месец работиш, два дни ти пишат. Ако искаш да те осигуряват, за теб работа няма. Ако работиш на черно – има работа”, признава тя.

„Незнаейки какви права имаш, какви са местните закони, ти можеш много лесно да попаднеш в ситуация, която те поставя в зависимост. Срещу това се опитваме да се борим с всички сили и най-вече да казваме на хората, преди да тръгнат от България, да са подготвени – да знаят къде отиват, какво ще им е работното място, кой ще им е работодателят, в какви условия ще живеят”, посочва Валентина Васильонова.

Оставете коментар