До 21:30 ч. в неделя вечерта Александър Вучич все още изглеждаше всемогъщ. Неговото каменно изражение гледаше от предизборните плакати, покриващи фасадите на сградите, в които се твърдеше, че по време на 14-годишното управление на неговата Сръбска прогресивна партия (СПС) страната „се справя все по-добре, ден след ден“. Парламентарните избори в неделя бяха помрачени от съобщения за нередности, включително заплашване на избиратели и побои в избирателните секции, за които се твърди, че са извършени от бандити, свързани с управляващата партия. В часовете преди затварянето на избирателните секции в белградския парк „Пионирски“, до Републиканската избирателна комисия (РИК), се събраха сили на спецполицията, което накара мнозина да повярват, че Вучич се готви да обяви победа, независимо от резултатите от преброяването. Може би най-зловещо беше, че големи групи мъже, облечени в черно, много от които футболни хулигани, за които се носеха слухове, че имат връзки с държавата, започнаха да се събират в центъра на града. Почти всички очакваха кръвопролитие. Про-Вучич медиите дори предупредиха за възможността от гражданска война.
В крайна сметка Вучич изненада всички — с ранното си признание на поражението. „Ясно е, каза той, докато покорно се качи на подиума в централата на СПС, че загубихме тези избори“. Най-влиятелният човек в Сърбия в продължение на 14 години, лидер, който внимателно беше изградил имиджа си на силен водач, се оттегли без и най-малката следа от съпротива. Това, което направи признаването на поражението му още по-чудно, беше срещу кого загуби: „Студентската листа“ (СЛ) – ново политическо образувание, възникнало в резултат на две години масови протести. Всеки един от 250-те кандидати на СЛ беше избран чрез децентрализирани студентски пленуми; никой от тях не е професионален политик. Сред тях имаше академици, лекари, адвокати, артисти и спортисти. За политическите новаци мащабът на победата се равняваше на предизборен преврат. Според CRTA, независима агенция за проучвания, „Студентска листа“ получи 52,45% от гласовете, докато списъкът на Вучич „Обединена Сърбия“ получава едва 39,2%. Избирателната активност, малко под 70%, беше най-високата от десетилетия насам.
Загубата на Вучич изкара хиляди хора по улиците в цяла Сърбия. Площад „Славия“ в Белград – кръстовище с голям фонтан в центъра – се превърна в спонтанно място за среща и масови празненства. Тъй като движението беше напълно блокирано, празнуващите се качиха на трамваи, изкачиха се върху автобусните спирки и покривите на сградите и танцуваха коло – традиционен народен танц. Не един непознат се срина, ридаейки, в прегръдките ми. Беше празник, в който участваха хора от всички поколения: студенти доведоха родителите си, а малки деца бяха на раменете им. Някои махаха с червени футболни факли и запалваха оглушителни фойерверки. Безброй хора от тълпата продължаваха да повтарят „14 години“ в състояние на замаяност и неверие. Други скандираха „победа!“ — „победа!“. Някои преместиха столове от „Чациланд“ – лагера на привържениците на Вучич, разположен отсреща на сградата на парламента, който се беше превърнал в символ на конфронтацията между студентското движение и правителството.
„Празнуваме свободата си за първи път от 30 години насам – не от 14 години, а от 30 години“, сред цялата тази какофония ми обясни Катарина, покрита със значки и други атрибути на „Студентска листа“. „30 години“ се отнася до широко разпространеното убеждение, че след революцията, която свали Слободан Милошевич на 5 октомври 2000 г., промените са били крайно недостатъчни. В Сърбия някои дори обичат да казват, че „6 октомври не е съществувал“, което означава, че не е имало истинско сблъскване с миналото или с атавистичната авторитарна тенденция в обществото. След падането на Милошевич Сърбия никога не премина през задълбочен процес на преходно правосъдие, което остави широки слоеве от сектора за сигурност нереформирани, а бивши министри като Вучич – свободни да поемат отново властта. „Студентска листа“ се е заклела да поправи това и да предприеме строга чистка, която ще привлече бившите функционери на СПС под отговорност.
Време беше. Предишните протестни движения срещу Вучич винаги предизвикваха вълнение, но след няколко месеца затихваха. Студентските протести обаче никога не загубиха сила. Поводът за двете години на безредици беше скръбта, която бързо се превърна в гняв. На 1-ви ноември 2024 г. навесът на жп гарата в северния град Нови Сад се срути, като причини смъртта на 16 души. Мнозина смятаха, че неотдавнашната реконструкция на навеса е била възпрепятствана от корупция. Лозунгът на последвалите протести беше „корупцията убива“, а техният символ – кървав червен отпечатък от ръка. Според информациите реконструкцията на навеса е струвала повече от пет пъти повече от първоначалната прогноза, а основният проект е бил възложен без провеждането на обичаен публичен търг. За мнозина в Сърбия срутването на навеса беше символ на една страна в упадък. Критиците твърдят, че под управлението на Вучич Сърбия се е превърнала в място, където строителните договори се възлагат въз основа на лични връзки; където държавните институции се напълват с лоялни към режима хора и се разграбват; и където здравето и безопасността почти не се вземат под внимание.
И наистина, корупционните скандали около правителството на Вучич са безбройни. През април 2016 г. маскирани мъже събориха посред нощ сгради в белградския квартал „Савамала“, намиращи се в близост до планирания луксозен комплекс „Belgrade Waterfront“. Сградите пречеха на изграждането на финансирания от ОАЕ комплекс, който беше част от сделка, ръководена от Вучич. В продължение на години мнозина смятаха, че той или някой от близкото му обкръжение е наредил това, а в навечерието на изборите бившият началник на общинската полиция в Белград го потвърди. Широко се говори също, че Вучич поддържа тесни работни връзки с агресивни футболни фенове и организираната престъпност.
Не е чудно тогава, че в някои от студентските протести участваха над 300 000 души – безспорно най-мащабните от падането на Милошевич насам. При ограничен достъп до медиите, контролирани от Вучич, студентите успяха да намерят нови начини да привлекат вниманието към себе си. Те блокираха факултетите на университетите, което доведе до почти шестмесечно прекъсване на академичния живот. Надявайки се да привлекат вниманието на представителите на ЕС, които години наред считаха добрите отношения със силния човек за необходимо зло за поддържането на регионалната стабилност и за контролирането на по-опасните ултранационалисти, някои студенти прекосиха с велосипеди разстоянието от Сърбия до Страсбург и Брюксел. А по време на безбройните улични протести те провеждаха мълчаливи бдения, стоящи на улицата, винаги точно по 16 минути — по една за всеки загубен живот при срутването на навеса.
През последните две години на протести Вучич се опита да овладее недоволството по различни начини. Първо, той смяташе, че просто ще изчака протестиращите да се изтощят, точно както се беше случило с техните предшественици. Когато това не даде резултат, той се опита да пожертва някои от най-близките си сътрудници. В началото на миналата година Вучич накара своя министър-председател Милош Вучевич да подаде оставка, в опит да умилостиви студентите. Но когато и това се провали, Вучич предприе по-драстични мерки. В един особено шокиращ епизод правителството, както се твърди, е използвало така нареченото „звуково оръжие“ срещу протестиращите, което накара хората да се разпръснат в внезапна паника. Полицията и бандити, свързани със СПС, също са пребивали протестиращи, в някои случаи жестоко.
През цялото това време Вучич представяше протестите като „цветна революция“, подкрепяна от Запада, докато негови поддръжници твърдяха, че движението се подкрепя от „усташи“ – препратка към фашистката организация, управлявала Хърватия по време на Втората световна война и извършила масови убийства на сърби, евреи и роми. Правителството също така използваше „Пегас“ – мощен израелски шпионски софтуер – за да следи протестиращите чрез телефоните им.
А в дните преди гласуването полицията нахлу в офисите на „СЛ“ и в частните домове на няколко активисти на партията. Най-малко седем души бяха арестувани, обвинени в планиране на безредици в деня на изборите. Но студентите и техните поддръжници не се обезкуражиха. Както ми казаха повече от един: „Вече не се страхуваме.“ Изправен пред решителна опозиция и при рязък спад на подкрепата за собствената си партия, Вучич вероятно реши, че оттеглянето е за предпочитане пред кървава улична революция.
Най-впечатляващото постижение на студентите беше превръщането на уличните протести в жизнеспособен изборен инструмент. На първо място, „СЛ“ беше категорична, че нито един лидер няма да доминира в движението. Това попречи на опортюнистите да отклонят протестите в полза на собствените си цели и изключи онези нарцистични личности, които исторически са били привлечени от сръбската политика. Това също така предотврати повтарянето на същия персоналистичен стил, който десетилетия наред е обезобразявал сръбската политика. Липсата на лидер в движението затрудни Вучич да започне клеветнически кампании срещу опонентите си в проправителствените таблоиди – характерна черта на неговото управление, която винаги е държала политическите му съперници в страх. Официалната опозиция в Сърбия също беше изключена от движението още от самото начало, тъй като често беше опетнена от връзки с минали скандали. Както ми каза Саво Манойлович, член на Белградското градско събрание и лидер на движение, подкрепящо „Студентската листа“: „Решаваща роля в този процес е изиграло появата на нови, неподкупни лица на политическата сцена“.
„Студентска листа“ също е идеологически разнородна, като в редиците ѝ се включват консервативни националисти, проевропейски либерали и леви. Всъщност самото разнообразие на политическите възгледи в движението е доказателство за презрението, с което се възприема Вучич. В неделя вечерта сред тълпата от празнуващи преобладаваха сръбски знамена и православна иконография, но имаше и социалисти, празнуващи с куфии, и дори някои сдържани прояви на „югоносталгия“. И все пак, макар този подход на „голямата шатра“ да се оказа ефективен за спечелване на изборите, критиците с право могат да посочат, че липсата на ясна идеология в крайна сметка ще затрудни управлението. Всъщност, без единната, обединяваща кауза за свалянето на Вучич, членовете на „Студентска листа“ може скоро да открият, че това, което ги разделя, е повече от това, което ги обединява. Поне е от полза, че „Студентска листа“ твърди, че не се стреми непременно да се превърне в традиционна политическа партия като СПС. Вместо това членовете се надяват да използват движението, за да разбият режима на Вучич, а след това да създадат условия за честна идеологическа и политическа конкуренция в бъдеще. С други думи, „СЛ“ е пазител на прехода на Сърбия към истински демократична система.
„Студентска листа“ също така се държи умишлено двусмислено по отношение на повечето аспекти на външната политика. Това донякъде беше стратегическо решение, взето с цел да се запази фокусът върху вътрешните злоупотреби на Вучич. Както ми обясни Вук Вуксанович, лектор по външна политика и глобална стратегия в Кингс Колидж Лондон, победата на СЛ всъщност означава, че външната политика ще претърпи най-малко промени от всички сфери на сръбското управление. „Балканите в момента са регион, където хората са загрижени за неща, които са по-близо до дома“, казва Вуксанович. Действително, голяма част от официалната програма на „Студентска листа“ се различава малко от линията на СПС. Под ръководството на Вучич Сърбия поддържаше добри отношения както със САЩ, така и с Русия, както и с Китай и ЕС. „Студентска листа“ вече дава сигнали, че ще постъпи по същия начин. След изборите социологът и представител на „Студентска листа“ Йово Бакич се появи в ефира на RT, за да обещае, че няма да има промени в отношенията между Сърбия и Русия и че „Студентска листа“ ще продължи политиката на Вучич за противопоставяне на санкциите срещу Русия.
Единствената област, в която външната политика на „Студентска листа“ се различава драстично от тази на предшественика ѝ, е по отношение на Израел. Вучич поддържаше тесни връзки с Тел Авив чрез продажби на оръжие и ръководеше неотдавнашното откриване на нов съвместен израелско-сръбски завод за дронове близо до Белград. Но „Студентска листа“ изрично заявява, че ще прекрати продажбите на оръжие на Израел и ще увеличи помощта за палестинците. „Студентска листа“ осъжда войните на Израел срещу съседите му и разглежда Тел Авив като един от най-силните поддръжници на Вучич. Що се отнася до въпроса за отношенията с ЕС, „Студентска листа“ трябваше да действа по-предпазливо. Движението включва както еврофили, така и евроскептици, затова се стреми да намери баланс между двете групи. „СЛ заема средна позиция“, казва ми Вуксанович. „Те не могат напълно да отхвърлят ЕС, защото той е най-големият търговски партньор на Сърбия, което означава, че икономиката зависи от него, но също така не могат да подкрепят хиперглобализма, защото това дразни консерваторите.“
Успехът на „Студентска листа“ в превръщането на студентско протестно движение в предизборен инструмент, способен да поеме контрола над държавата, несъмнено ще бъде изследван в продължение на години напред. Със сигурност много бъдещи активисти от поколението Z ще разглеждат този успех като модел, готов за подражание, особено сега, когато протестите, водени от младежи, се разпространяват по целия свят – от Индия до Албания, докато в Западна Европа бушуват безредици. Ако не друго, примерът на „Студентска листа“ показва, че такива движения могат да имат и друга съдба, освен безсмислено разрушение и изчезване в нищото. Всъщност това, което може би най-много отличава студентското движение е, че то никога не се превърна в улично насилие. Напротив, то винаги активно го е възпирало, осъзнавайки, че правителството ще използва всеки акт на насилие, за да демонизира движението и да оправдае по-големи репресии. Миналата седмица, след последния голям протест преди изборите на площад „Славия“, студентите дори събраха отпадъците, оставени от протестиращите. Вчера, след гласуването, студентите почистиха парка, в който някога се намираше „Чациланд“. Това беше символично за задачата, която ги очаква. Сега, когато са на власт, „Студентска листа“ ще почистват бъркотията, която предишните поколения сърби са им оставили.
*Лили Линч е авторка и журналистка, която живее в Белград.
About The Author
