Миналата година светът се е сдобил с рекорден брой милиардери, чието общо богатство възлиза на 18,3 трлн. долара, докато глобалните усилия в борбата с бедността и глада са в застой.
Годишното проучване на Oxfam за неравенството в световен мащаб показва, че броят на милиардерите е надхвърлил 3000 за първи път през 2025 г. От 2020 г. насам колективното им богатство е нараснало с 81%, или 8,2 трлн. долара, което според благотворителната организация би било достатъчно за изкореняване на бедността в световен мащаб 26 пъти.
Авторите обаче отчитат, че повечето правителства подвеждат обикновените хора, като капитулират пред все по-очевидното влияние на богатите.
През последните 12 месеца в страни от Африка, Азия и Латинска Америка избухнаха младежки бунтове срещу неравенството. Но протестите срещу корупцията, строгите икономии, безработицата и високите разходи за живот обикновено се пренебрегват и вместо това се потушават жестоко от правителствата, казва Макс Лоусън, съавтор на доклада.
„Правителствата в цял свят правят грешен избор – избират да защитават богатството, а не свободата. Избират управлението на богатите. Избират да потискат гнева на народа си за това как животът става недостъпен и непоносим, вместо да преразпределят богатството от най-богатите към останалите“, казва Лоусън.
„Икономически богатите стават политически богати по целия свят, способни да оформят и влияят на политиката, обществата и икономиките“, казва той. „В миналото богатите хора може би са били по-срамежливи, когато са дърпали лостовете на властта, но това става все по-нагло, този вид брак между парите и политиката.“
По думите на социалната активистка от Кения Уанджира Уанджиру, последиците от неравенството са най-очевидни там, където тя работи в Матаре – бедняшки квартал в Найроби, където много хора нямат достъп до чиста вода и санитарни съоръжения, но в съседния голф клуб постоянно работят пръскачки за поддържане на зелените площи.
Тя заявява, че кенийското правителство е капитулирало пред богатите в Източна Африка, като е наложило мерки за строги икономии в образованието и здравеопазването, докато бизнесът е получил освобождаване от данъци.
Но Ванджиру остава оптимист за това, че ще има отпор на тази тенденция, защото по-младите хора, особено тези от развиващите се страни, успешно ще се надигнат, за да оспорят влиянието на богатите върху политиката, както направиха кенийците по време на протестите миналата година и през 2024 г.
„Всъщност съм обнадеждена, защото естествената реакция ще бъде да се принудят системите да работят за хората. Стигаме до момент, в който наистина не можем да издържаме повече“, казва Ванджиру. „Когато хората са потиснати, те винаги се бунтуват.“
През септември 2025 г. в Непал се случи точно такова въстание– няколкодневни протести, предизвикани от гнева срещу корупцията, доведоха до свалянето на правителството.
Сред мишените на този гняв беше Бинод Чаудхари, единственият милиардер в Непал и член на парламента, чиито бизнеси и имоти бяха опожарени.
Прадип Гяуали, непалски политически консултант, който участва в протестите, заявява: „Имаше толкова много случаи на политици, които вземаха пари от бизнесмени, за да работят в тяхна полза. Протестирахме срещу тях, защото обикновените хора трябваше да работят толкова много срещу малко възнаграждение, докато богатите се облагодетелстваха. Нашият протест беше послание, че това е нова революция не само в нашата страна, но и в целия свят, че младите хора трябва да имат думата и власт в политиката.“
Лоусън и съавторът му Хари Бинел твърдят, че богатите по-открито от всякога използват богатството си за политическо влияние, отчасти чрез контрол върху медиите, но също и като заемат сами длъжности или правят дарения за политически кампании.
Според техните проучвания вероятността милиардерите да заемат политически пост е 4000 пъти по-голяма от тази на обикновените хора, а повече от половината от световните медийни компании и девет от десетте най-големи платформи за социални медии са собственост на милиардери.
Според Oxfam, изследване, проведено в САЩ, показва, че ако богатите подкрепят дадена политика, шансът тя да бъде приета е 45%, докато ако се противопоставят на нея, шансът е 18%.
About The Author
