Коледа не е западна история – тя е палестинска

Отец д-р Мунтер Исаак, палестински пастор и теолог

Всяка година през декември голяма част от християнския свят навлиза в познатия цикъл на празненства: коледни песни, светлини, украсени елхи, потребителска лудост и уютни картини на снежна нощ. В Съединените щати и Европа в публичния дискурс често се говори за „западни християнски ценности“ или дори за неясната концепция за „юдео-християнска цивилизация“. Тези изрази са станали толкова често използвани, че мнозина приемат почти автоматично, че християнството е по своята същност западна религия – израз на европейската култура, история и идентичност.

Но не е така.

Християнството е и винаги е било религия от Западна Азия/Близкия Изток. Неговата география, култура, мироглед и основателни истории са вкоренени в тази земя – сред народи, езици и социални структури, които приличат много повече на тези в днешна Палестина, Сирия, Ливан, Ирак и Йордания, отколкото на всичко, което може да си представим в Европа. Дори юдаизмът, упоменат в термина „юдео-християнски ценности“, сам по себе си е изцяло близкизточно явление. Западът получи християнството – той със сигурност не го е създал.

И може би нищо не разкрива по-ясно разстоянието между произхода на християнството и неговото съвременно западно изражение от Коледа – историята за раждането на палестински евреин, дете на тази земя, родено много преди да се появят съвременните граници и идентичности.

В какво Западът превърна Коледа

На Запад Коледа е културен пазар. Тя е комерсиализирана, романтизирана и обгърната от сантименталност. Разточителното раздаване на подаръци засенчва всякаква загриженост за бедните. Празникът се е превърнал в представление на изобилие, носталгия и консумеризъм – празник, лишен от своята теологична и морална същност.

Дори добре познатите строфи от коледната песен „Тиха нощ“ замъгляват истинската същност на историята: Исус не се е родил в спокойствие, а в бурни времена.

Той е роден под военна окупация, в семейство, изселено по императорски указ, в регион, живеещ под сянката на насилието. Светото семейство е било принудено да избяга като бежанци, защото според евангелското повествувание бебетата от Витлеем са били посечени от страшен тиранин, решен да запази властта си. Звучи ли ви познато?

Действително, Коледа е история за империя, несправедливост и уязвимостта на обикновените хора, попаднали на пътя ѝ.

Витлеем: въображение срещу реалност

За много хора на Запад Витлеем – родното място на Исус – е място отвъображението – пощенска картичка от древността, замръзнала във времето. „Малкото градче” се помни като живописно селце от Библията, а не като жив, дишащ град с реални хора, с отличителна история и култура.

Днес Витлеем е обграден от стени и контролно-пропускателни пунктове, построени от окупатора. Жителите му живеят в система на апартейд и фрагментация. Мнозина се чувстват изолирани не само от Йерусалим – който окупаторът не им позволява да посещават – но и от глобалното християнско въображение, което почита миналото на Витлеем, като често пренебрегва неговото настояще.

Това отношение обяснява защо толкова много хора на Запад, докато празнуват Коледа, не се интересуват от християните в Витлеем. Още по-лошо, много от тях приемат теологии и политически възгледи, които изтриват или отхвърлят напълно нашето присъствие, за да подкрепят Израел, империята на днешния ден.

В тези рамки древният Витлеем се цени като свещена идея, но съвременният Витлеем – с неговите палестински християни, които страдат и се борят за оцеляване – е неудобна реалност, която трябва да бъде игнорирана.

Това разминаване е важно. Когато западните християни забравят, че Витлеем е реален, те се откъсват от духовните си корени. А когато забравят, че Витлеем е реален, те забравят и че историята за Рождество е реална.

Те забравят, че това се е случило сред народ, който е живял под властта на империя, който е бил изселен, който е копнеел за справедливост и който е вярвал, че Бог не е далеч, а е сред тях.

Какво означава Коледа за Витлеем

Как изглежда Коледа, разказана от гледна точка на хората, които все още живеят там, където всичко е започнало – палестинските християни? Какво значение има тя за една малка общност, която е съхранила вярата си в продължение на две хилядолетия?

В същността си Коледа е историята за солидарността на Бога.

Това е историята на Бог, който не управлява от далеч, а е сред хората и застава на страната на онези, които са в периферията. Въплъщението – вярата, че Бог е приел плът – не е метафизична абстракция. Това е радикално изявление за мястото, което Бог избира да обитава: в уязвимостта, в бедността, сред окупираните, сред онези, които нямат никаква сила, освен силата на надеждата.

В историята за Витлеем Бог не се идентифицира с императорите, а с тези, които страдат под империята – нейните жертви. Бог не идва като воин, а като бебе. Бог не е в двореца, а в яслите. Това е божествената солидарност в най-впечатляващата ѝ форма: Бог се присъединява към най-уязвимата част от човечеството.

Коледа, тогава, е провъзгласяването на Бог, който се противопоставя на логиката на империята.

За днешните палестинци това не е просто теология — това е живият им опит. Когато четем коледната история, разпознаваме нашия собствен свят: преброяването, което принудило Мария и Йосиф да пътуват, прилича на разрешителните, контролните пунктове и бюрократичните проверки, които определят ежедневието ни днес. Бягството на светото семейство напомня за милионите бежанци, които са избягали от войните в нашия регион. Насилието на Ирод намира отзвук в насилието, което виждаме около нас.

Коледа е палестинска история пар екселанс .

Послание към света

Витлеем празнува Коледа за първи път след две години без публични тържества. Беше болезнено, но необходимо да отменим празненствата си; нямахме избор.

В Газа се извършваше геноцид и като хора, които все още живеят в родината на Коледа, не можехме да се преструваме, че нищо не се случва. Не можехме да празнуваме раждането на Исус, докато деца на неговата възраст бяха изваждани мъртви от развалините.

Празнуването на тази година не означава, че войната, геноцидът или структурите на апартейда са приключили. Хората все още биват убивани. Все още сме обсадени.

Вместо това, нашето празнуване е акт на устойчивост – декларация, че все още сме тук, че Витлеем остава столицата на Коледа и че историята, която разказва този град, трябва да продължи.

At a time when Western political discourse increasingly weaponises Christianity as a marker of cultural identity — often excluding the very people among whom Christianity was born — it is vital to return to the roots of this story.

В момент, когато западният политически дискурс все повече използва християнството като знак за културна идентичност – често изключвайки именно хората, сред които е възникнало християнството – е жизненоважно да се върнем към корените на тази история.

Тази Коледа нашата покана към световната църква – и по-специално към западните християни – е да си спомним откъде е започнала историята. Да си спомним, че Витлеем не е мит, а място, където все още живеят хора. Ако християнският свят иска да почете смисъла на Коледа, той трябва да обърне поглед към Витлеем – не към въображаемия, а към истинския, град, чиито жители и днес все още викат за справедливост, достойнство и мир.

Да си спомним Витлеем означава да си спомним, че Бог е на страната на угнетените – и че последователите на Исус са призвани да правят същото.

Отец д-р Мунтер Исаак е палестински пастор и теолог. Той е пастор на Евангелската лутеранска църква „Надежда“ в Рамала и директор на Института за мир и справедливост във Витлеем.