В категории:Латинска Америка / Свят

Кървава Коледа в Колумбия

Създателката на културно ателие за бедни деца Луси Вияреал и водачът на Сдружение на селскостопанските потребители Рейнолдо Карийо бяха застреляни в рамките на 24 часа навръх Рождество и попълниха черния списък от над 500 социални лидери, убити след колумбийското мирно споразумение от 2016 г.

Луси Вияреал и Рейналдо Карийо бяха убити в два съседни колумбийски департамента в рамките на 24 часа навръх Коледа. Снимка: elheraldo.co

Колумбия беше разтърсена от две нови убийства на общностни лидери навръх Коледа. И двете бяха извършени в югозападната част на страната в рамките на 24 часа – на 24 и 25 декември.

След сключването на колумбийското мирно споразумение от 2016 г. между властите и левите партизани от ФАРК, които се вляха в политически живот, убийствата на социални лидери и граждански активисти от„неизвестни” не спират. Според официални държавни данни за последните три години жертви на такива атаки са станали 482-ма души, а според гражданската организация Indepaz убитите са около 700.

Силен болезнен отзвук получи сега извършеното на 24 декември убийство на много популярната и обичана в целия департамент Нариньо Луси Вияреал – 32-годишна правозащитничка, изпълнителка на фолклорни танци, създателка на културни програми за деца и звезда на местния „карнавал за черни и бели”. Тя е била застреляна недалеч от Тумако, по пътя към Пасто, столицата на Нариньо. Прибирала се е у дома си, след като на 23 декември е провела в Тумако поредните занимания в детското ателие по култура, което води и в което събира деца от бедни семейства, включително и такива, чиито родители или близки са били убити.

В Пасто я е чакало семейството ѝ, за да подготвят заедно Бъдни вечер – двете ѝ дъщери на 6 и на 18 години, майка ѝ Лучита Ерера, сестра ѝ Мелиса Ерера. Но Луси не е стигнала при тях. Пресреща я наемен убиец, който слага край на живота ѝ.

Засега властите не дават повече подробности, за да не попречат да следствието. Гибелта ѝ бе потвърдена от губернатора на Нариньо Камило Ромеро, който коментира емоционално в Туитър: „Каква по-голяма мерзост!… Мъката е огромна. Тази новина дълбоко помрачава Коледа”.

Губернаторът припомня, че само преди седмица в Тумако е бил на посещение колумбийският военен министър Карлос Холмс Трухийо. Местни социални лидери са настояли пред него държавата да гарантира по-сериозно сигурността им, а той ги уверил, че се прави всичко необходимо…

Само седмица преди убийството на Луси Вияреал в Нариньо е бил военният министър Карлос Холмс Трухийо (цивилният с каската), който уверил разтревожените за сигурността си местни социални лидери, че правителството прави всичко необходимо. Снимка: Туитър

Семейството на Луси Вияреал е в дълбока покруса от убийството ѝ. Майка ѝ и сестра ѝ уверяват, че не е имало никакви заплахи срещу нея. По-голямата ѝ дъщеря написа в социалните мрежи: „Мое ангелче пазителче! Ти беше най-добрият човек, който пълнеше с усмивката си душата на всеки срещнат. Колко ми липсваш, мое красиво маменце! Прекрасна и очарователна! Днес си тръгваш сред огромна болка, много ни липсваш”.

Луси от години се е занимавала с правозащитна и с културна дейност. Дълго е била „душата” на групата за фолклорни танци „Индоамериканто” и като такава е станала също „звезда” на ежегодно провеждания в департамента „карнавал за черни и бели”. В последните няколко години се е съсредоточила в използването на културата като форма за социално включване на жени и деца в неравностойно положение.

Луси Вияреал (в средата на първия ред) сред други участници във фолклорната група „Индоамериканто“. Снимка: Fundacion Indoamericanto

Била е много харизматична, жизнена, винаги засмяна, изпълнена с енергия и с разнообразни креативни идеи. Наскоро е спечелила за ръководения от нея колектив „Да живее животът” пореден проект в защита на правата на жените. Работела е по подготовката на изложба в рамките на този проект

На 19 декември Луси е отпразнувала 32-ия си рожден ден, а на 21 декември се е дипломирала в Университета на Нариньо по специалността „Визуални изкуства”. На 22 декември пак в рамките на проекта с „Да живее животът” дарява библиотека на квартал Ла Варианте в Тумако. Цял Нариньо сега я оплаква. От началото на 2019-та досега само в този департамент са били убити 22-ма общностни лидери.

Луси Вияреал по време на последния „карнавал за черни и бели“ в Нариньо. Снимка: Findacion Indoamericanto

Върху още „горещия” ужас от убийството на Луси Вияреал само в рамките на 24 часа се насложи и още една трагедия. Докато празнуваше Коледа със семейството си на терасата на своя дом в Питалито, в съседния на Нариньо департамент Уила, в първите часове на 25 декември беше застрелян и 34-годишният Рейналдо Карийо Вера, водач на местното Сдружение на селскостопанските потребители. Трима въоръжени мъже пристигнали с мотоциклет и без да кажат нито дума, открили огън по Рейналдо. Тежко ранен, той бил откаран в болница, но лекарите не успели да го спасят и той издъхнал.

Рейналдо Карийо беше убит в рамките на едно денонощие след Луси Вияреал в съседния на Нариньо департамент Уила. Снимка: RCN Radio

Тези две убийства нашумяха, защото станаха навръх Коледа и само за едно денонощие. Но те бяха предшествани и от други подобни престъпления. Така например, два дни преди Луси е бил застрелян друг граждански активист – Ричард Каиседо. Това става край градчето Мокоа, пак в югозападната част на Колумбия, в съседния на Нариньо и Уила департамент Путумайо. На 23 декември пък край Паломино в карибския департамент Гуахира в Североизточна Колумбия са открити труповете на младата двойка природозащитници Наталия Хименес и Родриго Монсалве, заминали натам да празнуват медения си месец. Безжизнените им тела са намерени, завързани за едно дърво, и с качулки на главите…

Несекващите убийства на социални лидери акумулират огромно недоволство в Колумбия, към което се прибавя и възмущението от тежките последствия за населението на суровите неолиберални политики на десния президент Иван Дуке в образованието, трудовия пазар, пенсионната система и т.н. Протестите на колумбийците по всички тези поводи започнаха да набират сила още през октомври, а от 21 ноември, когато се състоя първата национална стачка, последвана от серия продължения, те придобиха много мащабен размах. Освен това местните избори на 27 октомври нанесоха съкрушително поражение на управляващата партия на Дуке и дадоха надмощие на различни опозиционни и граждански формации в по-голямата част на страната, включително в двата най-големи града – столицата Богота и Меделин.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар