Управляващите в Колумбия винаги са се стремели да поддържат ролята на страната като бастион на проамериканската политика и на неолибералната система в Латинска Америка. На 21 ноември обаче се видя, че и там има набираща сила алтернатива. На този ден най-големите синдикати, студентски организации и много граждански движения свикаха национална стачка. Тя бе насочена против пенсионната и трудовата реформа, против безработицата и скъпото образование, против продължаващите убийства на социални активисти, за защита на правата на индианското население и за спазване на мирното споразумение от 2016 г.. Стачката премина с незапомнено масови мирни шествия из цялата страна.
По данни на организаторите само в големите градове по улиците са излезли над два милиона души – и това без да се броят по-малките общини, където участието в протестните прояви също е било масово. Правителствените заявления, че участвалите в цялата страна са били малко над 200 000 души бяха определени като „абсолютно смешни” от представители на Единната централа на трудещите се, цитирани от испанския в. „Ел Паис”. Факт е, че снимките и видеата на залетия от човешко множество централен площад „Боливар” в столицата Богота показва само там концентрация на несъмнено повече от 200 000 души. Столичаните, които традиционно са по-въздържани към масови прояви, отколкото жителите на други райони в Колумбия, този път се отличиха с впечатляващо участие. Дори дъждът и студеното време не можаха да ги спрат.
Синдикалната част на протеста беше съсредоточена върху предприетите от правителството на десния президент Иван Дуке неолиберални реформи в пенсионната система, както и на трудовия пазар, който трябвало да стане „по-гъвкав”, а всъщност оставя работещите без социални гаранции. По същия повод вече имаше стачка и през октомври. Активни в сегашните протестни прояви бяха и студентите, които също още през октомври организираха свои демонстрации заради състоянието на образованието.
Нееднократно са протестирали досега и социалните движения, и индианските общности, които най-често стават жертви на продължаващите убийства и нападения от военизирани банди, докато правителството нехае за спазването на подписаното през 2016 г. мирно споразумение. Последният драматичен случай от тази серия бе избиването в края на октомври на още 12 индианци в постоянно страдащия от такива трагедии департамент Каука, където само за последната година са дадени 129 жертви сред индианското население.
Специфичното за стачката на 21 ноември беше, че представителите на тези три големи лъча в борбата за граждански права в Колумбия се обединиха и излязоха на общ мирен протест, демонстрирайки каква наистина масова сила стои зад техните искания за алтернативно, хуманно развитие на страната. Десетилетия наред тази алтернатива не е получавала своя достоен израз в Колумбия вследствие на вътрешния въоръжен конфликт в страната, оставил доминацията в политическия живот изцяло на десницата. Сега обаче се очертава една различна обществена картина, която сочи, че социално и лявоориентираните колумбийци излизат мирно и активно да отстояват исканията си, поддържани при това от най-широки слоеве от населението. И управляваща десница е длъжна да се съобразява с тях.
Един от най-разпространените лозунги на шествията беше: „За всичко, което ни обединява. Против всичко, което ни разделя“.
Откровеният страх на Дуке и правителството му от стачката на 21 ноември пролича в предварителните панически мерки за сигурност, които бяха въведени още от предишния ден, и стигащи дори до затваряне на държавните граници. В самия ден на протеста бяха мобилизирани и изсипани по улиците многочислени специални полицейски части за борба с безредици.
Във всички репортажи от шествията обаче се отбелязва, че мирният им и дори празничен характер – с песни, артистични изпълнения, добро настроение на участниците – рязко е контрастирал с правителствените приготовления почти като за война.
Както и при всякакви масови прояви, тези също не минаха без отделни инциденти – дело на маскирани младежи с качулки, вечно присъствие по демонстрациите къде ли не по света. Обикновено никой не знае кои са „качулатите”, както ги наричат в Латинска Америка, и те масово са подозирани като агенти на спецслужбите, внедрявани, за да опорочават протестите.
При сегашните стачни шествия в Колумбия на всички направи впечатление как самите демонстранти изолираха и гонеха от редиците си „качулати” с викове: „Без насилие!” Въпреки това в късните следобедни часове на 21 ноември, когато по-голямата част от шествията вече бяха приключили, в Богота и в град Кали избухнаха сблъсъци между „качулати” и полицията, като в Кали бяха особено ожесточени и местното кметство дори въведе полицейски час. В Богота най-сериозният инцидент възникна, когато „качулати” успяха да смъкнат предпазната метална мрежа пред фасадата на столичното кметство, започнаха да хвърлят камъни по сградата и се опитаха да нахлуят вътре, но полицията отвърна с цялата си мощ и нападателите бяха арестувани. Тези случаи станаха повод и за употреба на неоправдано полицейско насилие срещу мирни младежки групи, като такива видеозаписи веднага плъзнаха из социалните мрежи. Нашумяха кадри с ритник на полицай директно в лицето на момиче, което се притича на помощ на свой приятел, малтретиран от полицията. Снимката на ритника бе тиражирана от колумбийския вестник „Ел Тиемпо“.
По-късно дойде информация от по-отдалечени от големите градове общини, където също е било провокирано насилие при неизяснени досега обстоятелства. Бе съобщено дори за трима убити. Но и трите случая са в села в департамента Вайе дел Каука (да не се бърка с Каука, който е съседен департамент), чиято столица е споменатият град Кали, отдавна известен и като център на накропрестъпността.
Съобщено беше също, че общо за страната ранените в деня на протеста са около 300, още толкова са задържаните.
В свое обръщение президентът Дуке акцентира, разбира се, именно върху изолираните случаи с насилствени действия на „качулати” в големите градове, възхвалявайки полицейската реакция срещу „вандализма”. Но бе принуден да се изкаже с уважение и към масовия мирен протест, уверявайки, че правителството му ще зачита демократичното право на гражданите да изразяват позициите си. В същото време той се направи на напълно „глух“ към същинските искания на демонстрантите и по никакъв начин не откликна на тях. Остави впечатление за цинично пренебрежение към народа си в стил „абе нека кучетата си лаят, пък керванът все едно продължава да си върви“, макар на думи проникновено да увери: „Ние сме правителство, което чува“.
Много жители на различни квартали в Богота реагираха по време на президентското обръщение вечерта на 21 ноември с чукане с лъжици по празни тенджери – начин да се изрази възмущение, който е много разпространен и при продължаващите вече над месец протести в Чили.
Дуке, който пое властта миналата година и е протеже на крайнодесния бивш президент Алваро Урибе, е изправен пред много силен срив на доверието в управлението си заради всички тези социално-икономически и политически действия и бездействия, предизвикали и националната стачка на 21 ноември.
Заетата от Дуке и екипа му позиция на агресивен „преден пост” в дирижираното от САЩ противопоставяне на регионалните десни правителства срещу президента на Венесуела Николас Мадуро също поражда недоволство сред колумбийците, мнозина от които смятат, че властта трябва да се занимава повече с тежките проблеми на самата Колумбия, а не да се бърка в работите на съседите си.
Впрочем, на фона на сегашната стачка Дуке преживя и поредното си международно излагане именно по венесуелска линия. Изтече първо запис на колумбийския посланик във Вашингтон Франсиско Сантос, който казва, че ако Мадуро „не се махне, Колумбия няма бъдеще”. И още – че се чуди каква измислица да лансира, та да поддържа изострено вниманието на САЩ към Венесуела.
Дуке, като ужилен, веднага нареди на Сантос да си стяга багажа и да се прибира в Богота „за консултации”. Да припомним, че съвсем неотдавна колумбийският президент стана за смях пред цял свят, представяйки по време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк книга с фалшиви снимки, които трябваше да убедят публиката, че Венесуела приютява на територията си отказващи да спазват мирното споразумение партизани от Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК). Само дето колумбийски медии веднага разкриха, че снимките всъщност са правени в Колумбия, а не във Венесуела, и то преди години, а не сега.
А ето и продължението на гафа с посланик Сантос. Още преди да успее да се прибере, изтече и по-разширен запис. В него пък вече по-активно участва и началничката му – наскоро назначената за външна министърка на Колумбия Клаудия Блум. Тя се кахъри за „изхабените стратегии” на колумбийското правителство, което така и не успява да се справи с Мадуро и губи доверието на колумбийците. Блум изразява съжаление, че Вашингтон „няма да се набърка” във Венесуела и кара Сантос да дава идеи как да бъде свален Мадуро, след като това няма да стане нито с американска интервенция, нито с военен преврат, понеже венесуелската армия е с президента си. Посланикът услужливо предлага: „Единственото, което виждам, са тайни операции отвътре, за да се предизвика шум и да се подпомогне опозицията, която е много самотна”.
Изтичането на тези записи със сигурност силно ще вгорчи живота на Иван Дуке и правителството му в Богота, неодобрението за което вече е около 70%, както сочат последните социологически допитвания. Многозначително поражение претърпя управляващата партия Демократичен център и на местните избори на 20 октомври, когато понесе катастрофални загуби, отстъпвайки на алтернативни кметове дори водещите градове на страната като Богота и Меделин. Що се отнася конкретно до сегашните записи с посланик Сантос и министър Блум, те са и поредно доказателство за дирижираната и надъхвана отвън кампания за изкуствено дестабилизиране на законната власт във Венесуела.
