„Колумбия е на прага на фашизма,” съкрушено каза пред „Барикада” българският възпитаник Хайме Санабрия, следвал у нас химия през 80-те, а днес пенсионер от колумбийския град Букараманга, недалеч от границата с Венесуела. „Изправени сме пред взривяването на мирното споразумение между държавата и партизаните от FARC, което влезе в сила в края на 2016-та. В ръцете сме на управляващата у нас безпощадна и безпросветна десница,” обобщи Хайме.
Детонаторът за бързо ескалиращата в момента в страната дълбока политическа криза е нашумелият случай с видния деец на FARC и бивш партизански лидер – слепия Хесус Сантрич.
Истинското му име е Сеусис Паусивас Ернандес Соларте. Хесус Сантрич се е казвал негов приятел от студентските му години, убит пред очите му от ултрадесни бандити през 1990-та. В негова памет Сеусис взима името му като партизански псевдоним и още 24-годишен, вече като Хесус Сантрич, се присъединява към FARC. Поради прогресиращата загуба на зрение, причинена от генетично заболяване, той никога не е участвал в бойни операции. Винаги е с черни очила. Бил е идеолог на групировката, разяснявал е действията ѝ по партизанската радиостанция и е смятан за един от най-интелигентните ѝ лидери. Образованието му е по социални науки и история. Участва активно и в мирните преговори с държавата, довели до споразумението от 2016-та. То слага край на 50-годишния вътрешен въоръжен конфликт в Колумбия.
Та именно този авторитетен и популярен деец на FARC миналата година бе ударен с немислими за целия му натюрел обвинения. През април м.г. Хесус Сантрич бе вкаран в затвора в Богота след постъпило от САЩ искане за неговата екстрадиция. Искането бе базирано на твърдение на американската агенция за борба с наркотрафика DEA, че тя разполага със запис, на който Сантрич договаря с наркобосове от мексиканския картел Синалоа доставката от Колумбия в САЩ на 10 тона кокаин.
Както Сантрич, който според мирното споразумение от 2016-те трябваше да е един от сенаторите на трансформиралата се в политическа партия FARC (от Революционни въоръжени сили на Колумбия легализиралата се формация се преименува на Обща революционна алтернативна сила, запазвайки абревиатурата си), така и организацията му, категорично отхвърлят обвиненията като скалъпени и неподплатени с доказателства.
За целия над едногодишен период, през който Сантрич бе зад решетките в очакване да се реши съдбата му, нито DEA, нито колумбийската прокуратура така и не представиха категорични факти, които да доказват твърденията срещу емблематичния ляв политик. Из медиите „изтече” единствено откъс от видео без звук, от който не става ясно нито какво именно говорят заснетите хора, нито кога е направен записът.
Трябва да се има предвид, че мирното споразумение от 2016-та, заради което тогавашният колумбийски президент Хуан Мануел Сантос дори получи Нобелова награда за мир, дава амнистия за подобни деяния, ако са извършени преди встъпването в сила на споразумението, или натоварва с решение по тях новосъздадения Специален съд на мира (JEP). Но ако се установи закононарушение от дейци на FARC след декември 2016-та, то отива при общата държавна прокуратура. Обвиненията срещу Сантрич са, че въпросният запис е от юни 2017-та, но доказателства за това така и не са предоставени.
В крайна сметка JEP пое инициативата през изминалата седмица и постанови незабавно освобождаване на Сантрич от затвора, като това решение бе подкрепено и със съответна съдебна заповед. Очакваше се освобождаването да стане още на 15 май. Вместо това в знак на протест срещу подобен ход оставка подаде главният прокурор Нестор Умберто Мартинес, който се възмути, че излизането на Сантрич на свобода удряло по усилията за борба с наркотрафика и остро атакува JEP като вреден за правната система орган. Реално това бе и атака по мирното споразумение, което именно постановява съществуването и функциите на JEP.
Що се отнася до самия Нестор Умберто Мартинес, той отдавна остро е критикуван заради авторитарното си пристрастно поведение като главен прокурор, открито олслужващ дясното правителство. Нашумяла е фразата му: „Правовата държава, това съм аз”. Името му е замесено и в драстичен случай на корупция, свързан с известния скандал около бразилската строителна фирма „Одебрехт”, подкупвала в течение на десетилетия и леви, и десни политици и висши дейци из различни латиноамерикански страни, за да получава изгодни договори. В Колумбия „Одебрехт” получава срещу 19 млн. долара рушвет концесия за строеж на магистрала от Андите до карибското крайбрежие. Местен партньор на бразилската компания е колумбийска финансова група, чийто адвокат по онова време е същият този Нестор Умберто Мартинес.
Главният свидетел по това дело Хорхе Енрике Писано, който внезапно и подозрително умира в края на миналата година, преди това е разговарял с Нестор Умберто Мартинес. От тази среща има запис, на който се чува как главният прокурор съветва свидетеля „да се кротне”…
Опозицията отдавна иска оставката на Мартинес заради сериозни подозрения за негови прегрешения пред закона. Мнозина смятат, че той е решил да използва сега случая със Сантрич, за да си тръгне от поста с друг мотив, да обърне атаката срещу левите, да предизвика отмяна на решението на JEP и Сантрич все пак да бъде екстрадиран в страната ментор на колумбийското правителство – САЩ.
В тази игра се включи и министърката на правосъдието Мария Бореро. Един ден след Мартинес оставка подаде и тя – също заради казуса със Сантрич.
В разширяващата се така политическа криза се намеси и десният президент Иван Дуке, който на 17 май обяви, че независимо от решението на JEP все пак ще действа за екстрадиране на Сантрич в САЩ.
През цялото това време незрящият политик от FARC продължава да стои в затвора, независимо от наличното съдебно решение за освобождаването му. Според някои публикации в колумбийската преса, когато на 17 май сутринта той чул, че Дуке не отстъпва от желанието си да го екстрадира, Сантрич изпаднал в отчаяние и решил да сложи край на живота си. Бил си прерязал вените с бръснарско ножче. Но намесилите се затворнически служители го спасили и превързали китките му.
Данните около този инцидент са крайно противоречиви. Съратниците на Сантрич са категорични, че въпреки недъга си той е човек с изключително силен дух и с много жизнен характер. Смятат, че е абсурд той да реши да се самоубива, точно когато вече е задвижена процедура по освобождаването му, макар тя и да среща обструкции от властта. Нещо повече – именно сутринта на 17-ти той отначало разговаря оживено с един от адвокатите си, а после излиза и със свое писмено послание, информирайки, че все още директорът на затвора не е дошъл да изпълни заповедта за пускането му на свобода. Пише още, че междувременно в килията му са дошли лекари за медицински преглед, което възприема като подготвяне на напускането му на затвора. А пред адвоката си споменава, че въпреки подкопаното си здраве, смята да излезе на крака пред затвора и да направи изявление пред вече събиращите се там медии.
Никой не може да каже какво именно са направили със Сантрич въпросните лекари. Но когато около 17 ч. вратите на затвора все пак се отварят пред дееца на FARC, той се появява в инвалидна количка, на която седи почти в несвяст, напълно отпуснат и неадекватен, очевидно упоен. Заобиколен е от служители на прокуратурата и униформени агенти на спецчастите, като един от тях тика количката. Незабавно му е прочетена прокурорска заповед, че отново е арестуван и цялата група бързо се насочва към футболното игрище на затвора, откъдето старият-нов затворник е натоварен в хеликоптер и откаран в укрепената като бункер сграда на главна прокуратура. Колумбийските медии определят сцената като разиграна „в холивудски стил”. На всички прави впечатление, че Сантрич не е на себе си.
Чак към 22 ч. същия ден един от адвокатите му успява да получи разрешение да се види с клиента си. Намира го в коридор в прокуратурата, проснат на земята, в безсъзнание, без никой да му оказва никаква помощ. След активен натиск на защитата и на опозицията Сантрич е прехвърлен същата нощ в интензивното отделение на болница в Богота. Лекарите от нея по-късно уверяват, че са стабилизирали състоянието му. Още докато е в интензивното и в неясно какво реално състояние, служители на прокуратурата го разпитват и пак го уведомяват, че отново е арестант. По-късно е прехвърлен в килия в главната прокуратура, където се намира и сега.
Мотивът за новия арест е, че точно в последния момент преди освобождаването на Сантрич вече били пристигнали неоспорими доказателства, потвърждаващи обвиненията срещу него. Пак се говори за запис, но той все още не е представен публично. Друг елемент от въпросните доказателства представлявали свидетелствата пред колумбийската прокуратура на Марлон Марин, племенник на известния деец на FARC Иван Маркес.
Впрочем, самият Маркес – близък приятел на Сантрич и също водещ участник в мирните преговори, от доста време пак е в нелегалност, притеснявайки се, че може да бъде ликвидиран от ултрадесните. От своето укритие той изпрати послание на 20 май, в което обвинява колумбийската държава, че е „предала“ мирното споразумение и че „най-голямата грешка“ на партизаните била да се съгласят да си дадат оръжието, наивно доверявайки се на добрите намерения на отсрещната страна.
Що се отнася до племенника му Марин, според медийни публикации той в показанията си твърди, че помогнал на наркобароните от Синалоа да се свържат със Сантрич, който откликнал на искането им за осигуряване на кокаин. Прочутият водач на FARC Родриго Лондоньо, по-известен с партизанското си име Тимошенко, обаче е категоричен, че Марин бил „продажник и бандит“ и на нищо, казано от него, не можело да се вярва.
Президентът Дуке обяви, че тази седмица ще води политически консултации с цел осъществяване на екстрадицията на Сантрич в САЩ.
Целият този сюжет предизвиква истинска политическа буря в Колумбия. Известният шведски журналист и специалист по процесите в тази страна Дик Емануелсон написа, че де факто се извършва държавен преврат, който „забива последен пирон в ковчега на мирното споразумение”. Емануелсон припомня и думите на основателя на FARC Хакобо Аренас, че не колумбийските селяни са започнали навремето партизанската война, създавайки своята въоръжена групировка за самоотбрана, „а държавата не им е оставила друга възможност, освен да грабнат оръжието”.
На свой ред друг известен бивш партизански командир – Хоакин Гомес, заяви, че в момента в Колумбия е в ход цялостен план за физическото избиване на всички дейци и членове на FARC.
Случаят със Сантрич стана кулминация на и без това отдавна трупащото се напрежение между дясното управление на Колумбия и цялата левица, най-вече легализиралата се FARC. Още докато течаха предхождащите сключването на мирното споразумение преговори, бяха регистрирани над сто случаи на физическа разправа със социални активисти и симпатизанти на FARС от страна на десни военизирани групировки. Този процес не спря и след влизане на споразумението в сила. А откакто през миналата година президент стана представителят на ултрадясното крило в колумбийската политика Иван Дуке, приближен на бившия държавен глава и противник на мира с партизаните Алваро Урибе, избиването на левичари включително с участието на армията придоби страховити мащаби. Де факто се потвърди изразяваният многократно по време на мирните преговори скептицизъм на Сантрич, че целият процес е капан, подготвен от държавата с крайната цел да се ликвидира физически FARC и въобще левицата. Паметни са думите му, произнесени при тържественото подписване на мирното споразумение през 2016-та в Картахена де Индиас: „Накрая все пак ще ни избият”.
Уви, всичко това вече се е случвало в Колумбия през 80-те и 90-те, когато също са сключвани мирни споразумения за интегриране на партизаните и левицата в политическия живот. Само че надеждата за мир приключва с разстрели из улиците на леви депутати и сенатори, извършени от военизирани банди, свързани с армията. Така загива например бащата на друг български възпитаник, следвал у нас философия – много известния днес в Колумбия сенатор, правозащитник и активен участник в сегашния мирен процес Иван Сепеда. Баща му Мануел Сепеда, сенатор и виден деец на Колумбийската комунистическа партия, е застрелян през 1994 г., докато отива с колата си в Сената.
Всеобща е тревогата на левите в Колумбия, че и сега се повтария същият кървав сценарий. По данни на службата за защита на човешките права в ООН през 2018-та са регистрирани 115 убийства на колумбийски активисти от социални движения, а само за първите четири месеци на 2019-та жертвите вече са 51-на. Сред тях е и поредният бивш партизански деец от FARC Димар Торес, убит на 22 април т.г. уж при „сблъсък” с армията в района на Кататумбо. Налице са обаче свидетелски показания на местни хора, натъкнали се на трупа му, че Торес е бил застрелян от упор в главата, а по тялото му са личали и следи на брутални изтезания. При това намиралите се в зоната военни са се опитали да го погребат тайно, но не са успели.
Има също многобройни свидетелства, включително и от представители на самите армейски среди, че на военните е разпоредено да форсират действията си в зоните, където е силна FARC, като директно избиват цивилни жители, представяйки ги после за „въстаници, нарушаващи мирното споразумение”. Това е широко разпространена практика, прилагана от години. В Колумбия циркулират видеа с жертвите на такива операции, на които личи, че на труповете си били нахлузвани допълнително нови, неносени ботуши от типа, който обикновено използват членовете на FARC, като има случаи с объркани леви и десни ботуши. А в ръцете на жертвите се пъха оръжие.
Заради натрупалите се многобройни подобни драстични данни леви депутати вече поискаха оставката на министъра на отбраната Гийермо Ботеро, а комисия в Сената го е привикала тази седмица да даде обяснения.
На същата тема е посветено и разследване на репортера на американския в.”Ню Йорк Таймс” Никълъс Кейси, което бе публикувано на 18 май и предизвика много остра реакция сред висши дейци на колумбийската десница.
В публикацията си Кейси разказва как в началото на годината генерали и полковници от колумбийската армия са се събрали и са договорили текста на специален документ, който военните са длъжни да подпишат и който им разпорежда „да удвоят броя на закононарушителите и бунтовниците, които убиват, арестуват или принуждават да се предадат по време на битка”. Освен това постановява за приемливо при тези операции да расте и броят на цивилните жертви. Кейси споменава в разследването си и случая с убития Димар Торес. Журналистът сочи, че представянето от военните на цивилни жертви за „въстаници“, убити в бой, широко се е практикувало в Колумбия от много години.
Публикацията предизвика вълна от гневни нападки срещу репортера от страна на колумбийската десница. Дясната сенаторка Мария Фернанда Кабал дори го обвини, че е бил подкупен от FARC, за да пише такива неща. Като „доказателство” тя пусна в своя Туитър снимки на Кейси от партизански лагери, които той е обикалял през 2016-та, докато е писал репортажи за подготвяното мирно споразумение.
„Ню Йорк Таймс” твърдо застана в защита на своя репортер, като в специално изявление на редакцията бе подчертано, че изданието никога не взима страна, а само информира аудиторията за естеството и подробностите на събитията и процесите.
Самият Кейси спешно напусна Колумбия, защото се почувства застрашен от многобройните отправени срещу него заплахи от десните среди.
Изглежда страната на „Сто години самота” наистина за пореден път погребва мира.
