Сключеното в края на 2016 г. мирно споразумение между колумбийското правителство и левите партизани от групировката ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия) донесе Нобелова награда за мир на президента Хуан Мануел Сантос. Нобеловият комитет пренебрегна тогава другата страна в мирния процес – партизаните, въпреки че без тяхната добра воля и усилия нищо нямаше да стане.
Споразумението премина през много инфарктни ситуации, включително беше отхвърлено на колумбийски референдум през есента на 2016-та, та се наложи да се преправя в последния момент и накрая да заобиколи прекия вот чрез одобрение само от двете камари на Националния конгрес.
Влизането му в сила също не реши големите проблеми, натрупани през над 50-те години фактическа гражданска война Колумбия, които силно са поляризирали страната. Много бързо пролича, че никак не са безоснователни притесненията и на политици, и на коментатори, че и този опит за помирение може да свърши като вече предприемания в средата на 80-те. Тогава пак в резултат на дълги и трудни преговори с властите голяма част от партизаните на ФАРК решиха да сложат оръжие и да се се включат в политическия живот. Бе създадена и формацията Патриотичен съюз, много от чиито кандидати левичари – не само бивши партизани – станаха депутати, сенатори, общински съветници. Но се развихриха ултрадесните банди, които ги избиха един по един – честно зрелищно, като на кино, посред бял ден…
Уви, сегашният мирен процес също вече натрупа подобен, все по дълъг черен списък. Над 120 са жертвите сред социалните активисти, подкрепяли ФАРК и интегрирането на групировката (тя вече се превърна в партия) в политическия живот, които бяха избити при много сходни обстоятелства – все от „неизвестни” нападатели.
Всички тези случаи вече многократно ставаха повод за нови тревожни прогнози, че поетите от властите гаранции за сигурността на левичарите се нарушават и че крехкият мир в Колумбия е все по-застрашен.
Но ето, че в началото на април дойде и най-сериозното досега изпитание за мирния процес, което буквално го оставя да виси на косъм. На 9 април колумбийската полиция арестува един от най-емблематичните лидери на ФАРК, за когото се оказва, че е постъпило искане за екстрадиция от американската агенция за борба с наркотрафика DEA. Агенцията твърди, че разполага със запис, на който въпросното лице договаря с наркобосове от мексиканския картел Синалоа доставката от Колумбия на 10 тона кокаин.
Самият арестуван, а и ФАРК възмутено отхвърлят обвиненията и твърдят, че всичко е постановка. Защото става дума за 51-годишния Хесус Сантрич, участвал пряко в мирните преговори между ФАРК и правителството още от старта им през 2012 г., влизал в делегациите на въстаническата групировка във всички кръгове на разговорите с международно посредничество в Осло и Хавана и лично допринесъл за изготвянето на мирното споразумение. Той е известен и като един от най-големите интелектуалци от редиците на ФАРК, създал и водил навремето предавания по партизанското радио „Боливарска радиомрежа – Гласът на съпротивата”.
Слушателите го знаят от ефира, но никой няма представа как изглежда, докато не се появява на мирните преговори в Осло и Хавана. А там веднага привлича вниманието на медиите най-вече с черните си очила, които никога не сваля, и със също неизменната си палестинска кърпа, увита около врата. Очилата издават, че Сантрич е сляп и той дообяснява на репортерите, че това е резултат на генетично заболяване, наречено синдром на Лебер – при него зрението започва да се влошава още от младостта и постепенно се губи напълно.
Хесус Сантрич всъщност не е истинското му име. Така се е казвал негов приятел – студент левичар, застрелян пред очите му през 1990 г., именно при окървавяването на тогавашния провалил се опит за помирение в страната. В памет на този свой приятел той тогава взима името му като свое и се присъединява към ФАРК. По онова време е 24-годишен.
Роден е на 30 юли 1966 г. в многолюдно семейство с общо осем деца и прекарва детството си в своето родно селце Толувиехо в департамента Сукре – до карибското крайбрежие. Родителите му са учители там. Необичайното е, че са избрали такъв апостолски път, а всъщност и двамата – и майката, и бащата – са с университетско образование по философия и са доста надраснали и времето си, и средата си. Запаленият по древногръцката култура баща е този, който му дава сложното рождено име Сеусис Паусивас – в чест на двама древногръцки художници от 4-ти век пр. Хр. Така че по паспорт той е Сеусис Паусивас Ернандес Соларте. Високата си образованост също дължи на родителите си. Докато баща му го води из дебрите на философията и историята, разказвайки му за кумирите си Симон Боливар, Хосе Марти и Хосе Мария Аргедас, майка му го запалва по творбите на Габриел Гарсия Маркес. Още 14-годишен слага очила и зрението му започва прогресиращо да се влошава.
По-късно следва право и социални науки Атлантическия университет на град Баранкия, магистратурата му е по история. Като студент става активист на Комунистическата младеж и през 1984 г. е избран за водач на левичарско студентско движение. Именно в неговите редици се сприятелява с Хесус Сантрич, който през 1990 г. е застрелян пред очите му. Това убийство разтърсва Сеусис Паусивас и той решава, че няма мирен път за превръщане на света в по-справедливо място. Приема името на убития си приятел и отива в редиците на ФАРК. А там – понеже вече почти е изгубил зрението си, а от друга страна има много разностранна подготовка – се превръща в един от идеолозите на формацията, разяснява позициите ѝ в радиопредаванията си, редактира и съчинява възвания. Докато е в планината, написва и няколко книги.
Ето това е дейността му допреди да започнат преговорите за мирния процес в Колумбия, по време на които той се изявява като най-твърдо отстояващия изискването на гаранции за членовете на ФАРК след разоръжаването им и интегрирането им в политическия живот. Той е също и един от най-скептичните сред другарите си – при тържественото подписване на споразумението в Картахена през 2016-та той подхвърля мрачно: „Ще ни убият!”
И ето, че сега DEA изисква от колумбийските власти да ѝ бъде предаден точно този деец на ФАРК, обвинявайки го, че е договарял наркосделка вече след подписването на мирното споразумение в Колумбия – твърди се, че въпросният запис е от юни 2017-та, тоест шест месеца след влизането в сила на документа. Това е важен елемент от обвинението, защото споразумението постановява амнистия за подобен тип закононарушения, ако те са извършени преди подписването му. Но не и след това.
Също трябва да се отбележи, че арестът му е извършен още преди да заеме мястото си на сенатор и да получи имунитет. Сантрич е един от петимата сенатори на ФАРК, които са фиксирани като бройка за формацията, гарантирана от мирното споразумение.
Самият Сантрич, съратниците му от ФАРК, както и цялата латиноамериканска левица са дълбоко възмутени от обвиненията, искането за екстрадиция и ареста. Освен, че отхвърлят твърденията на DEA, те смятат, че се цели демонстративно сплашване на останалите дейци от ФАРК. Леви латиномамерикански медии съзряха във всичко това опит бившия партизанин да бъде поднесен като „подарък” на американския президент Доналд Тръмп, който в средата на април планираше посещение в Перу и Колумбия, но го отмени в последния момент заради ракетните удари по Сирия. Догадките са, че колумбийските власти, които с нетърпение чакаха Тръмп, вероятно са се готвели да обявят положителното си решение за екстрадирането на Сантрич точно в дните на визитата на американския президент.
Но гостуването му се размина, решението още не е взето и въпросът с всеки изминал ден започва да придобива все по-тежки политически измерения, особено с оглед предстоящите на 27 май президентски избори в Колумбия. Напрежението в страната е високо, колата на един от опозиционните кандидати вече беше обстреляна миналия месец, а един от бившите командири на ФАРК обяви, че се връща в планината в знак на протест срещу случващото се със Сантрич. Вярно, увери, че няма да хваща пак оръжието и няма да саботира мирния процес, но знакът му може да се окаже и детониращ за още много други експартизани, ако все пак Сантрич бъде предаден на американците.
Настоящият президент Хуан Мануел Сантос, който прие представители на ФАРК, обезпокоени от ситуацията, ги увери, че въпросът ще се разгледа напълно безпристрастно от колумбийското правосъдие. Но в същото време подчерта, че ако обвиненията на DEA се докажат, лично той няма нито за миг да се поколебае да подпише решението за екстрадиция на Сантрич – независимо от експлозивната обстановка.
На свой ред още с влизането си зад решетките Сантрич обяви гладна стачка. От 9 април насам той не е поемал нищо друго освен вода и организмът му постепенно отслабва. Затворническите власти уверяват, че имат постоянно на разположение медицински екип, който следи състоянието на затворника. Но не са му разрешени специалните аудиоустройства, които да компенсират слепотата му и да го облекчат в четене и писане. Достъпни са му само книги с Брайлова азбука.
В много страни от Латинска Америка се провеждат събрания, митинги, шествия, концерти в подкрепа на Сантрич. Важен жест на солидарност с него направи и неправителствената организация Датски комитет за надежда, която му присъди своята награда за мир в размер на 50 000 датски крони, равни на 8200 долара. Церемонията по оповестяването на отличието бе в общината на Копенхаген. Там бе подчертано, че стремежът е с тези пари да бъде подпомогната професионалната адвокатска защита на Сантрич.
