Глътка кислород за измъчения мир в Колумбия

Реваншизмът в Богота изглежда париран донякъде, след като Конституционният съд отхвърли искани от президента Иван Дуке ревизии в мирното споразумение с партизаните и освободи екскомандира от FARC Хесус Сантрич. Но убийствата и изчезванията на социални активисти и левичари продължават

Колумбийският президент Иван Дуке (вляво) и освободеният след над една година затвор бивш партизанин Хесус Сантрич. Снимка: Protagonista

Колумбия продължава опасно да балансира на ръба между едва дишащия мир с бившите партизани от FARC, сключен през 2016-та, и настъпващия реваншизъм на десницата, която натиска за окастряне и премоделиране на споразумението. Променливото люшкане ту натам, ту насам този път сякаш доведе до известно париране на дясната офанзива – и то с инструментите на правосъдието, което в колумбийския случай е ключов пробив за обществения стремеж към укрепване на правовата държава.

Конституционният съд на страната излезе с решение, което отхвърли исканите от десния президент Иван Дуке шест ревизии в „гръбначния стълб” (по популярния в колумбийските медии израз) на мирното споразумение от 2016-та. Дуке настояваше за преразглеждане на ролята на сформирания именно съгласно това споразумение Специален съд на мира (JEP), упълномощен да отсъжда подлежат ли на предвидената амнистия или не закононарушенията, извършени от партизаните преди влизането в сила на помирението. Оспорваше се и компетенцията на JEP относно поискани екстрадиции.

Отхвърлянето на президентските промени бе постановено заедно с освобождаванетп на емблематичния незрящ бивш командир на FARC Хесус Сантрич. Макар да е избран за депутат, той се намираше зад решетките през последната година. Искането на САЩ за екстрадицията му по недоказани обвинения за съучастие в наркотрафик бе един от най-невралгичните казуси, пропукващи крехкия колумбийски мир. Самият Сантрич и FARC винаги са твърдели, че обвиненията срещу него са скалъпени, нямат нищо общо с истината и са само средство за политическа разправа, която да отприщи репресии и срещу всички останали бивши партизани. Сега съдът постановява, че случаят му може да бъде разгледан само при спазване на неговия депутатски имунитет, като през това време му се полага да е на свобода.

Освободеният Сантрич вече беше посрещнат възторжено от свои съпратийци и други леви политици, включително усърдно действалия за освобождаването му сенатор Иван Сепеда, който е завършил в края на 80-те философия в България.

Хесус Сантрич при освобождаването му на 30 май. Снимка: Resumen Latinoamericano

Поправките на Дуке, който е протеже на бившия президент Алваро Урибе (управлявал от 2002 до 2010 г., настоящ сенатор и краен противник на споразумението с партизаните), бяха отхвърлени първоначално от Камарата на представителите, но минаха през Сената. Затова президентът ги изпрати в Конституционния съд за окончателно решение. Дуке реагира така: „Приемам решението като колумбиец и защитник на законността, но никога няма да спра да отстоявам принципите, които мотивираха колумбийския народ  да иска мир заедно с въздаване на справедливост.”

Това за „колумбийския народ” е препратка на Дуке към проведения през септември 2016-та референдум в Колумбия. На него, за изненада на цял свят, обработените от агресивната кампания на Урибе гласоподаватели, замаяни от внушения, че се задава автоматична амнистия на представяните за бандити бивши партизани, гласуваха против споразумението. Та се наложи то да се преработва пак и да се приема вече само с вот в парламента.

А по отношение на нашумелия казус със Сантрич и съдебното решение той да бъде освободен, без да бъде екстрадиран, коментарът на Дуке също издаде, че президентът остава на досегашните си позиции и продължава да представя за несъмнено едно недоказано обвинение: „Не можем да спрем да назоваваме нещата с истинските им имена. Така нареченият Хесус Сантрич (това е партизанското име на дееца, който официално се казва Сеусис Паусивас Ернандес Соларте – б.а.) е мафиот и фактите, които са известни на страната, са такива – един мафиот е преговарял за подготовката на пратка кокаин.”

Все пак, въпреки демонстративното недоволство на президента, сегашното решение на Конституционния съд поне за момента сложи спирачка пред амбициите за реванш на дуото Дуке-Урибе и тяхната дясна партия Демократичен център, чийто натиск по политическа и юридическа линия беше поставил буквално „на косъм” оцеляването на споразумението, сключено при предишния президент Хуан Мануел Сантос.

Рязък скок в напрежението наблюдавахме през последните две седмици, когато се развихри най-новият сюжет около сагата със Сантрич. След като в продължение на цяла година, откакто той бе арестуван, от САЩ така и не дойдоха необорими доказателства за вменяваното му деяние – че бил договарял с мексикански наркобарони доставка на 10 тона кокаин на американска територия – в средата на май т.г. JEP постанови незабавното му освобождаване.

Разигра се обаче драматична ситуация, при която несъгласният с това решение главен прокурор Нестор Умберто Мартинес (с много съмнителна и белязана от корупционен скандал слава) театрално подаде оставка, последвана и от оставката на министърката на правосъдието Мария Бореро. А освободеният за броени минути Сантрич незабавно пак беше арестуван и откаран отново зад решетките поради уж появили се в последния момент доказателства по делото му – пълен блъф, впрочем, както се оказа след това. Докато накрая развръзката дойде с решението на Конституционния съд за освобождаването му на 30 май.

Кризата около случая със Сантрич оголи цялата болезнена картина на една Колумбия, в която мирното споразумение продължава да действа само на хартия, или частично на парламентарно ниво. Но като цяло в страната не секват убийствата и „изчезванията” на левичари, социални активисти и опитали да се интегрират в политиката бивши партизани. А възмездие за жертвите на ултрадесните военизирани групировки и на армията така и няма.

Нещо повече. Практически паралелно с казуса на Сантрич се разгоря и скандал около разкритията, направени в публикация на кореспондента на в. „Ню Йорк Таймс” в Колумбия – Никълъс Кейси. Той публикува разследване, показващо как на армията е било разпоредено от нейни висши чинове да се форсират действията в зоните, където е силна FARC, като директно се избиват цивилни жители, а после се представят за „въстаници, нарушаващи мирното споразумение”. Подобни широко разпространени прийоми са прилагани в страната от години – още от времето на вътрешния военен конфликт.

След излизането на статията Никълъс Кейси трябваше спешно да напусне Колумбия, защото му бяха отправени недвусмислени заплахи за разправа.

А тези дни отекна и още едно журналистическо ехо от неспирната колумбийска драма. Прочутят колумнист на най-популярния в страната седмичник „Семана” – авторитетният коментатор Даниел Короней, обвини от страниците на същото издание неговото ръководство, че така и не е публикувало разкритията на Никълъс Кейси, въпреки че е разполагало с материалите от три месеца насам. След което „Семана” просто закри колонката на списващия я от чужбина Короней. Журналистът живее извън родината си от 2005-та пак поради същата вечна причина – заплахи със смърт.

Колумнистът на седмичника „Семана“ Даниел Короней обвини ръководството на изданието, че не е публикувало важни разкрития, които е притежавало от три месеца. Снимка: El Pais

Впрочем, шеф на „Семана” е Алехандро Сантос – племенник на бившия президент Хуан Мануел Сантос, чиято фамилия е може би най-влиятелната в медийния бизнес в Колумбия. Алехандро Сантос увери в Туитър, че „Семана” винаги бранела свободата на словото, „дори когато колумнистите ѝ критикуват собствената си издателска къща”. Но така и не даде разумни обяснения относно закриването на колонката на Короней…

На 31 май, в рамките на отбелязваната от 1982 г. насам ежегодна Международна седмица на задържаните и изчезналите, президентът Иван Дуке получи и петиция от 27 социални и правозащитни организации, отстояващи интересите на семействата на изчезналите в Колумбия. Те настояват държавната власт да се ангажира и да признае пред специализирания Комитет против насилствените изчезвания към ООН наличието на регистрираните в страната между 80 000 и 120 000 такива случаи. Асоциацията на семействата на задържаните и изчезналите (ASFADDES) разполага със списъци за 82 998 души, от които няма следа. Според Националния център за историческа памет само между 1970 и 2018 г. са изчезнали 80 000 души. А пък Обединението за издирване на изчезнали хора сочи, че в годините на вътрешния въоръжен конфликт са изчезнали над 120 000 души.

Организациите за изясняване на случаите с изчезналите хора в Колумбия на 31 май организираха акция в подкрепа на тази кауза. Снимка: El Espectador

Наред с тези драми продължават да се трупат и другите, съвсем „пресните” – с несекващите избивания на социални активисти, бивши партизани и левичари. На 21 май т. г. телевизия TeleSur разгласи следната тъжна равносметка. След подписването на мирното споразумение през ноември 2016-та в Колумбия са били убити 139 бивщи партизани, 31 техни роднини, 596 социални активисти и 119 дейци на индиански общини.

Паула Андреа Росеро Ордониес – поредната колумбийска правозащитничка, убита на 20 май т.г. Снимка: Фейсбук

Данните бяха изнесени във връзка с поредния случай от тази черна серия. На 20 май в 16-хилядното градче Саманиего в департамента Нариньо бе затреляна 47-годишната адвокатка и правозащитничка Паула Андреа Росеро Ордониес – местен омбудсман, получавала многократни заплахи и незащитена по никакъв начин от властите. Чичо ѝ – Сесар Ордониес Бастидас, също е загинал насилствено. През 2002 г. той е застрелян от ултрадясна военизирана банда.

Ето заради всичко това в първото си интервю след излизането на свобода, дадено за TeleSur, Хесус Сантрич остава крайно скептичен за съдбата на мира в Колумбия. По своя личен случай уверява, че адвокатите му ще разбият на пух и прах фалшивите обвинения срещу него, но иначе обобщава, че с усилията на проамериканския Иван Дуке, крайната десница и неизменната намеса на САЩ „мирният процес в страната е запокитен в блатото”.

 

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар