Магически реализъм в Колумбия – десницата победи, левицата празнува

Защо новоизбраният десен президент Иван Дуке отправя заклинания за загърбване на поляризацията, а загубилият ляв кандидат Густаво Петро е окрилен и пълен с надежди? Кой ще дърпа реалните конци на властта в Богота? Може ли да се очаква конфликт между Венесуела и Колумбия, която наскоро получи статут на „глобален партньор” в НАТО?

Иван Дуке (вляво) ще е новият десен президент на Колумбия, а Густаво Петро (вдясно) ще е лицето на новата силна лява опозиция. Снимка: primicias24
Иван Дуке (вляво) ще е новият десен президент на Колумбия, а Густаво Петро (вдясно) ще е лицето на новата силна лява опозиция. Снимка: primicias24

За нов колумбийски президент с 10 милиона гласа (54%) беше избран издигнатият от обединената десница Иван Дуке – протеже на бившия държавен глава Алваро Урибе, известен с ултрадесните си възгледи. „Урибизмът се завръща,” обобщиха доста латиноамерикански медии.

От друга страна, загубилият вота алтернативен кандидат на широкото ляво обединение „Хуманна Колумбия” Густаво Петро бе подкрепен от 8 милиона избиратели (42%), което е рекорд за ляв претендент в тази гъсто покрита с мрежа от военни бази на САЩ латиноамериканска страна, съвсем наскоро приета и в НАТО със статута на „глобален партньор”.

Тук левицата винаги е била магринализирана и дори направо избивана, за да няма друг избор, освен да се самоизолира при партизаните в планините. А десницата доста силово е доминирала еднополюсния политически живот. Крехкият мирен процес, тръгнал през 2016-та с повече спънки, отколкото успехи, не съумя да окуражи разоръжилите се и сформирали своя партия бивши партизани дори да издигнат собствен участник в сегашната президентска надпревара. Равносметката от 282-ма активисти на социални и граждански движения, убити през тези две уж „мирни” години, очевидно не е добър стимул за левичарски оптимизъм.

Не бива да се забравя, че в Колумбия що-годе ляв кандидат никога досега не е стигал до повече от 2-3 милиона гласа на вота за президент. И че на предишните такива избори през 2014-та десницата обсеби 15 милиона избиратели, чиято подкрепа се разпредели между крайнодесни и по-умерено десни претенденти.

Ето защо на целия този фон десетте милиона гласа за Дуке сега всъщност са сериозен спад в опората за дясната политика. А осемте милиона колумбийци, подкрепили предлагащия лява, социална програма Густаво Петро, наистина олицетворяват сериозен пробив в досегашната система в страната.

Петро убедително спечели в столицата Богота, чийто кмет той беше допреди три години, а също и по цялото Тихоокеанско крайбрежие на страната (включително в големия град Кали), където е съсредоточено най-активното население и са най-силни социалните, синдикалните и обществените организации. Дуке надви съперника си благодарение на гласовете на по-лесно поддаващите се на пропагандата жители на по-малките градове и на по-консервативните провинции. Сред тях е и Антиокия, чийто главен град е прочулият се като царство на наркобароните Меделин.

Макар и останал втори на национално ниво, Петро бе обсипан с поздравления, привържениците му го посрещнаха тържествуващо на митинга в нощта след обявяването на изборните резултати, а самият той, окрилен и въодушевен, поздрави съперника си за избирането му, но веднага добави по отношение на себе си: „Не се чувствам победен!”. Той увери, че заедно с всички обществени сили, застанали зад него, и от своето място като сенатор, ще бъде сериозна и действена опозиция на новото управление с ясната цел да трасира пътя към бъдеща победа на следващото президентско състезание след четири години.

В следизборната нощ Густаво Петро (в средата) и съидейниците му празнуваха като победители подкрепата на 8 милиона избиратели. Снимка: El Pais
В следизборната нощ Густаво Петро (в средата) и съидейниците му празнуваха като победители подкрепата на 8 милиона избиратели. Снимка: El Pais

Важен детайл от картината е съдбата на оставащите до 100-те процента около 4% от гласовете, които не отидоха нито при Дуке, нито при Петро. Това бяха вотове „в бяло” – тоест против и двамата кандидати. Така гласуваха около един милион души. Те последваха призива на тримата кандидати, отпаднали след състоялия се на 27 май първи тур на президентските избори.

Изчислено беше и още нещо – че сега, на балотажа, до урните са отишли около 500 000 избиратели по-малко, отколкото на първия тур. Смята се, че тези хора са интерпретирали апелите за гласуване „в бяло” като отказ от участие във вота.

Тази стратегия на тримата отпаднали на практика облагодетелства Дуке, неутрализирайки още много гласове, готови да подкрепят промяната в страната и евентуално да отидат при Петро.

Равносметката е, че десницата изстиска максимално целия си ресурс, подкрепена еднозначно от облъчването на най-големите медии, за да осигури 10-те милиона гласа за Дуке. Докато левицата, постоянно атакувана медийно и лишена от сериозно финансово подплатяване, постигна 8 милиона гласа за Петро, като дори остана и нереализиран потенциал в нейна полза.

Ето защо въпреки очевидния факт, че Колумбия, както винаги досега, ще си остане управлявана от десницата, левите коментатори в Латинска Америка предпочитат да виждат „пълната наполовина чаша” и тиражират заглавия като „Постна победа за спечелилия, огромен оптимизъм за различната Колумбия”.

Победителят – адвокатът Иван Дуке, ще навърши 42 г. една седмица преди да се закълне като държавен глава на 7 август т.г. и ще стане най-младият президент в най-новата история на страната.

Иван Дуке (в средата) получи победа, гарантирана с целия мощен ресурс на обединената десница. Снимка: El Pais
Иван Дуке (в средата) получи победа, гарантирана с целия мощен ресурс на обединената десница. Снимка: El Pais

Той е роден в заможно и влиятелно семейство на политоложка и адвокат. Баща му Иван Дуке Ескобар, който насочва сина си да поеме неговата професия, е бил и активен политик. Заемал е поста на губернатор на провинция Антиокия (да, същата, с център Меделин и наркокатрелите му) и е бил министър на мините и енергетиката.

Иван Дуке-младши е възпитаник на Джордотаунския университет в САЩ и е работил известно време като колумбийски представител в Междуамериканската банка за развитие. Но е най-известен като приближен на експрезидента Алваро Урибе, управлявал от 2002 до 2010 г. и застъпващ крайнодесни позиции. По време на мандата на Урибе като държавен глава Дуке му е бил съветник по повишаване на международния имидж на Колумбия.

През 2014 г. Дуке става сенатор от партията на Урибе „Демократичен център”. Младият и деен сенатор взима активно участие в кампанията, разгърната от Урибе през есента на 2016-та и насочена против одобряването на мирното споразумение с левите партизани от Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC), заради което все още действащият президент Сантос получи тогава Нобелова награда за мир. В резултат на усилията на Урибе и Дуке споразумението бе отхвърлено на състоялия се референдум и след това бе преработвано, докато накрая бъде одобрено само от парламента. И до днес отборът на Урибе-Дуке продължава да настоява за още промени в този документ, станал основа за нестабилния мирен процес в страната.

Едно от първите изявления на Дуке след победата му във вота тази неделя бе, че и като президент той ще действа за ревизия на споразумението, макар и с уговорката, че все пак няма да го отменя. Добавя, разбира се, че той също е за мира, но ще иска по-справедливо и пълно овъзмездяване на жертвите на дългия конфликт. Нюансът е, че той мисли преди всичко за жертвите на партизаните, но не и за жертвите на армията или на ултрадесните групировки. А социалните и политически гаранции за оставилите оръжието бивши въстаници, които и сега се нарушават драстично, са нарочени да отпаднат. При такъв подход все още неприключилите преговори за помирение и с другата бунтовническа групировка в страната – ELN (Национална освободителна армия), изглеждат обречени на провал.

По време на кампанията Дуке, който бе кандидат на цялата обединена десница, включително и на десноцентристите, засягаше темата за мира с партизаните по-пестеливо, за да не отблъсне умерените си поддръжници. Акцентираше повече върху други, по-обединяващи цели – като борбата с корупцията например. Впрочем, това също е хлъзгав терен за Дуке, който е викан за показания по мащабния корупционен скандал с бразилската строителна компания „Одебрехт”, раздавала подкупи и на десни, и на леви политици из цяла Латинска Америка. Разследването по този случай още не е приключило, но то вече струва поста на доскорошния перуански президент Педро Пабло Кучински, който през април т.г. бе принуден скоропостижно да подаде оставка.

Що се отнася до колумбийския мирен процес, от FARC (партията на бившите партизани, която запази старата абревиатура, но с ново съдържание и разшифровката вече означава „Обединяваща революционна алтернативна сила”) реагираха със специална декларация на избирането на Дуке и на заявените от него намерения за ревизия на мирното споразумение. Поздравявайки го за победата, ръководството на FARC му отправи предложение за среща, на която партията да изрази своята гледна точка по повод прилагането на споразумението. Лидерът на FARC Родриго Лондоньо, известен с партизанското си име Тимошенко, предупреди, че ако Дуке започне да пречи на това прилагане, „единственото, което ще постигне, е да тласне страната към нов цикъл на насилие”.

В декларацията на FARC се набляга, че страната желае цялостно помирение, стъпило на социалното благополучие, истината, справедливостта, овъзмездяването на жертвите на конфликта, гаранциите той да не се повтаря. „Да се хитрува спрямо тези стремежи не може да бъде цел на никое правителство,” декларира FARC.

В документа не е пропусната оценката за постигнатото от Густаво Петро и „Хуманна Колумбия”, както и решимостта да се противостои на опитите за десен реванш: „Както никога досега е належащо единството на всички сектори в обществото, които вярваме във възможността на едно бъдеще, различно от пътя, по който е била водена страната още от обявяването на независимостта ѝ. Изборният резултат на „Хуманна Колумбия” доказва, че да, това е възможно. Само такова единство, въплътено в организираност и мобилизираност, може да възпре изкушението на най-назадничавите сектори в националната политика да задълбочават омразата и различията с единствената цел да увековечат привилегиите си”.

Густаво Петро от своя страна също провъзгласи в следизборната нощ: „Осем милиона колумбийци няма да позволим страната ни да бъде върната към войната”.

В подобна обществена среда Дуке, колкото и да е близък до ултрадесния Урибе и „урибизма”, все пак ще е принуден да балансира по-близо до центъра, ако иска да има що-годе спокойно управление. Още повече, че собственият му стремеж поне от последните месеци, несъмнено предопределен от предизборните условия, е да се позиционира като центрист. Неслучайно и заглавието на последната му книга, излязла наскоро (а Дуке е изкушен от писането – колумнист е на няколко големи вестници и е автор на шест книги), гласи: „Бъдещето е в центъра”.

Новоизбраният президент не спира да зове за обединение на страната и да се кълне, че ще положи за това всички свои усилия, уверявайки: „Страницата на поляризацията вече е обърната”.

В старанието си да укрепи своя центристки имидж Дуке получи и умело подадено рамо от ментора си Урибе, който в деня на изборите и в последвалите няколко дни се скри в отдалечено свое имение, поздрави дистанционно и лаконично протежето си, а звънялите му за коментари медии разочарова с уверения, че вече бил само „дядо, отдаден на внуците си”. Нищо по-далеч от истината, разбира се. Не само защото бившият президент остава влиятелен сенатор с мощни връзки на национално и международно ниво. Но и защото именно неуморната машина Урибе, в каквато той винаги се превръща при политическите си действия, осигури на практически неизвестния за широката публика Дуке този бърз възход до държавния връх. Като опитен политик с безпогрешен инстинкт обаче Урибе е наясно, че е по-добре засега да се отдръпне „на сянка” и да не дава излишни аргументи на всички, които продължават да повтарят, че и като президент Дуке ще е просто негова кукла на конци.

Ултрадесният бивш президент Алваро Уробе (вляво) е менторът на Иван Дуке и очевидно ще чертае посоките на предстоящото управление. Снимка: Resumen Latinoamericano
Ултрадесният бивш президент Алваро Уробе (вляво) е менторът на Иван Дуке и очевидно ще чертае посоките в предстоящото управление. Снимка: Resumen Latinoamericano

Защо е толкова нежелателно Урибе да се навърта публично около новоизбрания президент, може да се разбере, ако се знае, че в Колумбия „урибизмът” се асоциира с ултрадесни въоръжени групировки, които избиват синдикалисти, правозащитници и активисти на граждански движения, с връзки с наркобанди, с корупционни схеми. Нещо повече – за контактите на Урибе с наркобоса Пабло Ескобар и с кокаиновия Клан Очоа в началото на 90-те са знаели и американските власти, както личи от разсекретени в САЩ и разгласени вече от медиите там дипломатически документи.

Има и друго. Във Върховния съд на Колумбия тече разглеждане на доказателствата срещу Урибе в дело, по което той е обвинен, че е платил на бившия член на военизирана групировка Карлос Енрике Ареиса да лъжесвидетелства срещу известния ляв сенатор Иван Сепеда (български възпитаник, за когото „Барикада” вече е писала). В разгара на делото – през април т.г. – въпросният Ареиса, който направи пълни самопризнания, уличаващи Урибе, и така се превърна в главен свидетел на процеса, бе застрелян от мотористи на улицата…

Урибе сега спокойно може да изчака „на сянка”, докато Дуке встъпи в длъжност и се заеме да изпълнява предизборните си обещания за реформиране на съдебната система, включително и на Върховния съд…

Другата важна мисия, която очевидно възлагат на президентстването на Дуке подкрепящите го сили, е продължаването и развитието на твърдата държавна позиция на Колумбия срещу управлението в съседна Венесуела. Дуке и досега е бил активен по това направление. Именно той е инициаторът на внесената през юли миналата година от група колумбийски и чилийски парламентаристи жалба в Международния наказателен съд в Хага, обвиняваща венесуелското ръководство начело с президента Николас Мадуро в нарушения на международното право.

В предизборната си кампания сега Дуке ясно заяви своята амбиция да консолидира десните латиноамерикански правителства в натиска им за смяна на властта във Венесуела.

Разбира се, венесуелските власти никак не са очаровани от избора му начело на Колумбия, макар че и сегашният ѝ ръководител Сантос не е по-желан за тях, защото стриктно следва същата линия. Официален Каракас е убеден, че САЩ и върхушката в Богота отдавна подготвят по колумбийско-венесуелската граница плацдарм за военно нахлуване под формата на „хуманитарна интервенция” – уж за „спасяване” на Венесуела от икономическата криза. Тази криза обаче се провокира изкуствено от незаконен износ тъкмо в Колумбия на субсидирани венесуелски стоки и от американската санкционна политика, блокираща международните разплащания на венесуелската държава.

Опасенията от задаваща се военна операция в колумбийско изпълнение се засилиха допълнително, след като в края на май действащият президент Сантос подписа в Брюксел заедно с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг споразумение за присъединяването на южноамериканската Колумбия към Североатлантическия съюз със статута на „глобален партньор”. С такъв статут са също Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея и Япония.

Впрочем, тази натовска връзка сега е и предизвикателство за новата мащабна опозиция, очерталата се покрай силното изборно представяне на Густаво Петро. Възможно е „глобалното партньорство” с НАТО да бъде оспорено пред Конституционния съд и то да не бъде одобрено. Именно в подобни усилия предстои да докаже жизнеспособността си тази алтернативна тенденция.

Гласът на "Хуманна Колумбия" тепърва ще се чува в политическия живот на страната. Снимка: Resumen Latinoamericano
Гласът на „Хуманна Колумбия“ тепърва ще се чува в политическия живот на страната. Снимка: Resumen Latinoamericano

Друга вече замислена инициатива на „Хуманна Колумбия” е свикването в края на август т.г. на допитване относно борбата с корупцията. Подобни мобилизиращи каузи няма да позволят разпиляването на концентриралата се сега, около изборите, енергия на осемте милиона колумбийци, поискали нов модел обществен живот.

В речта си в следизборната нощ Густаво Петро доста ясно очерта този феномен: „Ние не възприемаме властта като инструмент да разбием другите. За нас това е просто възможност да променим Колумбия към нещо по-добро – за нашите деца, за нашите внуци, за трудещите се хора. Даваме да се чуе гласът на изключените. Гордея се с това”.

……………………………………………………………………………………….

 

Испански връзки

Винаги повишената взаимна чувствителност между Испания и някогашните ѝ колонии в Латинска Америка е в пълна сила и по колумбийското направление. Два пресни епизода го доказват за пореден път.

Единият е свързан с предизборен клип на Иван Дуке, който се оказа, че досущ копира подобен клип на лидера на испанската либерална партия „Сюдаданос” Алберт Ривера от парламентарните избори в Испания през 2015-та. Също като Ривера, Дуке сяда пред бял лист хартия и започва да пише сладникаво писмо на дъщеря си, разказвайки ѝ на достъпен език какви добрини замисля за страната си. Вярно, плагиатът не е чак едно към едно, спазени са спецификите на колумбийската действителност.

Алберт Ривера (вляво) и Иван Дуке пишат писма на дъщерите си в почти еднакви предизборни клипове. Снимка: Semana
Алберт Ривера (вляво) и Иван Дуке пишат писма на дъщерите си в почти еднакви предизборни клипове. Снимка: Semana

И двата клипа са в YouTube, така че сходството им е засечено веднага. Става ясно също, че творбата с Ривера през 2016-та дори е била номинирана за наградата на Вашингтонската академия за политически изкуства и науки.

Оправданието от екипа на Дуке е, че ставало дума просто за случайно съвпадение, че това (писмо до детето) бил широко разпространен похват и че бившият президент на САЩ Барак Обама също го прилагал…

Другата испанска връзка с колумбийските избори дойде откъм испанската алтернативна партия „Подемос” – от нейната депутатка и говорителка в градския парламент на Мадрид Лорена Руис-Уерта. Тя била поканена за международен наблюдател на изборите в Колумбия. Само че още в самолета написала в Туитър следното: „Пътувам към Богота, за да участвам в изборите в неделя като международен наблюдател. Страната, която преди година и половина подписа историческото мирно споразумение, има шанса да направи Густаво Петро президент на една страна, толкова прекрасна, колкото и гладна за социална справедливост”.

Лорена Руис-Уерта от "Подемос" в градския парламент на Мадрид. Снимка: El Pais
Лорена Руис-Уерта от „Подемос“ в градския парламент на Мадрид. Снимка: El Pais

Този коментар силно обезпокоява Националния изборен съвет на Колумбия, който решава да отнеме статута на международен наблюдател на Лорена Руис-Уерта поради „погазване на принципите на неутралност и безпристрастност, вдъхновяващи международните мисии за изборно наблюдение”.

Следващата стъпка е миграционните власти да я потърсят в обявения от нея като място на настаняването ѝ в Богота хотел, за да я известят за решението на Националния изборен съвет и да променят статута ѝ за пребиваване в страната. Само че се оказва, че Лорена Руис-Уерта изобщо не се е настанявала във въпросния хотел. Което веднага отключва нова процедура срещу нея – заради подаване на лъжлива информация на властите.

Без да знае за това, депутатката от „Подемос” междувременно пак се обажда в Туитър, въодушевена от участието си в следизборния митинг на Густаво Петро: „Големи поздравления за Петро и за „Хуманна Колумбия” за чудесния резултат. Победата не беше възможна, но в Колумбия има една изграждаща се алтернатива на политическата хегемония на десницата и тя ще играе ключова роля в бъдещето на Латинска Америка”.

Това вече е възприето от колумбийските власти като участие в политическия живот на страната, което е забранено за чужденци. То е добавено към разследването срещу Лорена Руис-Уерта заради липсата ѝ в хотела. Санкцията ѝ може да бъде забрана за влизане в Колумбия за пет години.

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар