В категории:Латинска Америка / Свят

Български възпитаник постигна арест на експрезидент на Колумбия

Върховният съд в Богота прати под домашен арест бившия държавен глава Алваро Урибе заради разследване за подкупване на свидетели и измама на съда. Решението е бумеранг Решението е бумеранг, застигнал го след опровергани вече обвинения, с които самият Урибе атакува преди 8 г. известния сенатор и правозащитник Иван Сепеда, завършил философия в Софийския университет. Какви истории стоят зад антиподите Урибе и Сепеда?

Иван Сепеда (вляво) и Алваро Урибе. Снимка: las2orillas.com

Цяла Колумбия тези дни говори за Иван Сепеда – известен сенатор и правозащитник, допринесъл много за мирното споразумение с партизаните от ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия) през 2016 г., който е завършил философия в Софийския университет през 1987 г. Независимо дали го харесват или не и дали споделят възгледите му, всички колумбийци разбират, че Сепеда е в основата на един исторически прелом в тяхната печално известна с много насилие страна – само със силата на правото той съумя да постигне първия арест на бивш държавен глава от 1958 г. насам, когато зад решетките е отишъл сваленият тогава диктатор Густаво Рохас Пиния.

Сега Върховният съд праща под домашен арест президентствалия от 2002 до 2010 г. настоящ сенатор Алваро Урибе, известен с крайнодесните си възгледи и обект на многобройни обвинения за връзки с наркомафията, както и за организиране и поддържане на паравоенни групировки, насочвани да избиват левичари и социални активисти. Всички тези обвинения обаче засега остават да висят безрезултатно. Разследването, заради което Урибе остава заключен в дома си, е за подкупване на свидетели и измама на съда. Въпросното разследване всъщност е бумеранг, който се връща и стоварва върху Урибе, след като самият той през 2012 г. се опита да съди по изфабрикувани обвинения за „връзки с терористи” (партизани от ФАРК) именно Иван Сепеда, атакувал го многократно в Сената с изобличителни речи. Делото на Урибе срещу Сепеда се проточи 6 години и приключи през 2018 г. със заключение на Върховния съд, че обвиненията на бившия президент са безпочвени, като той се е опитвал да ги обоснове с подкупени свидетели, мамейки съда. И незабавно Сепеда подаде иск за започване на ответно разследване вече срещу Урибе – заради установеното подкупване на свидетели, включително и затворници, за да лъжесвидетелстват срещу Сепеда и да заблуждават съда.

Обявената от Върховния съд в Богота на 4 август т. г. мярка за неотклонение за Урибе – домашен арест, може да бъде продължавана най-много до една година. В рамките на този срок трябва да бъде доказано има или няма основание за съдебно дело срещу него. Ето защо в коментарите си за всичко това търсеният от всички колумбийски медии през тези дни Иван Сепеда неизменно изтъква, че става дума все още само за началото на дълга съдебна процедура, без да е ясно дали тя ще доведе до процес срещу Урибе. Но същевременно Сепеда, както и всички коментатори по случая, подчертават историческото значение на самия факт с изолирането на Урибе под домашен арест, защото по този начин свикналото с безнаказаността на властимащите колумбийско общество най-после вижда, че „никой не е над правосъдието, колкото и мощен да е”. А не бива да се забравя, че Урибе е и ментор на настоящия колумбийски президент Иван Дуке, с толкова силно влияние върху него, че се възприема като „дърпащия конците“ на титуляра.

Сепеда допълва, че въпросното решение на Върховния съд „помага да бъде консолидирана демокрацията”. Той заявява още: „Виждаме, че Колумбия нещо се е променило и съдът напомня, че има дълга да упражнява правосъдие за доброто на всички колумбийци”. Сенаторът от Демократичен полюс уверява, че заедно с адвоката си Рейналдо Виялба са готови за новия етап на съдебната процедура „без никаква арогантност или отмъстителност”.

Колумбийците от години са свидетели на идейното и морално противопоставяне между Сепеда и Урибе, като много местни медии гледат на тях като на символи на двата лагера в така и несвършващия вътрешен конфликт в страната, независимо от мирното споразумение. Сепеда е син на известния журналист, комунистически лидер и сенатор Мануел Сепеда, който е застрелян в колата си в центъра на Богота на 9 август 1994 г. от ултрадесни нападатели в съучастничество с тогавашните тайни служби. А бащата на Урибе – богатият плантатор Алваро Урибе, пращал срещу партизаните от ФАРК свои въоръжени „отряди за самоотбрана”, е убит при нападение на въстаници над имението му на 14 юни 1983 г.

Колаж с Алваро Урибе и Луис Сепеда на фона на портрети на бащите им. Снимка: semana.com

Заради тези семейни истории често големите медии в Колумбия се опитват да поставят и Сепеда, и Урибе на една плоскост, като водени от силни лични пристрастия, макар и в противоположни политически лагери. Обективността обаче изисква да се забелязва и собствената политическа траектория на всеки от двамата, както и различните средства, с които си служат.

Урибе винаги е бил от привилегированата каста, прилагал е неизменно агресивни подходи към всякакви свои опоненти, а обвиненията срещу него за връзки с наркомафията и с паравоенните групировки, трупащи се още от кметуването му в Меделин през 80-те, изобщо не са безпочвени, макар досега да не са стигнали до правосъдно решение. Има общо 78 официално внесени в две различни инстанции обвинения срещу Урибе, като наред със споменатите вече престъпления му се вменяват също незаконни подслушвания, конспирации, убийства и т.н.

От своя страна Сепеда отдавна си е спечелил широко уважение и авторитет, защото винаги е действал открито, само в рамките на закона, и има съвсем конкретен и видим за всички принос както за постигането на мирното споразумение с ФАРК, така и в постоянните усилия мирният процес – срещу който, впрочем, Урибе се опълчи с агресивна кампания – да продължи и да бъде укрепван с ефективни гаранции за гражданските и социалните права.

Заслужава си тук да припомним отново по-подробно и семейната сага на Иван Сепеда, както и връзката му с България, за които „Барикада” вече е разказвала.

Споменахме баща му Мануел Сепеда, но Иван е имал и не по-малко забележителна майка. Това е красавицата със сияйна усмивка Йира Кастро, една от най-забележителните колумбийки от втората половина на ХХ век – както заради политическата ѝ и обеществена дейност, така и заради таланта ѝ на журналистка и писателка, а не на последно място и заради хубостта ѝ и заразителната ѝ жизнерадост. Дъщеря на един от основателите на Колумбийската комунистическа партия – Густаво Кастро, тя влиза в Комунистическата младеж още 16-годишна, през 1958 г. Две години по-късно, когато току-що е започнала да следва социология, се омъжва за генералния секретар на организацията Мануел Сепеда, който е с 12 години по-голям от нея – роден е през 1930-та, в годината на основаването на ККП.

Завършилият право Мануел е утвърден деец на компартията, но също и поет (една от стихосбирките си написва в затвора), и пламенен публицист. И двамата с Йира се изявяват с ярки коментари и статии в защита на гражданските и социалните права, поддържат свои авторски колонки в печатния орган на ККП – седмичника „Вос пролетариа” („Пролетарски глас”).

Мануел Сепеда и Йира Кастро (вляво) и синът им Иван с портрет на баща си скоро след убийството му.

Колумбия все още е в политически конвулсии след ужасяващото десетилетие (1948-1958 г.), влязло в историята като „Виоленсия” („Насилие”) заради неспирното взаимно избиване главно между враждуващи консерватори и либерали плюс брутална официална диктатура. Именно в онзи период се зараждат и партизанските движения – предимно като форма на самозащита от наемните банди и частните армии на латифундистите по селата. Под влияние на Кубинската революция партизаните добиват и идейни, и социални цели.

Младото комунистическо семейство Сепеда често е подлагано на гонения заради идеите си, понякога е в нелегалност, често сменя квартири, но не спира енергичната си политическа и обществена дейност, макар ту Мануел, ту Йира да са хвърляни и зад решетките. Те никога не са били партизани, но създадените през 1964-та ФАРК идейно са свързани с ККП.

Това е и обстановката, в която преминава ранното детство на двете деца на двойката – на родения през 1962 г. Иван и на две години по-малката му сестра Мария.

Мануел Сепеда с дъщеря си Мария, по-малката сестра на Иван, по време на живота на семейството в Прага. Снимка: Фейсбук

В средата на 60-те семейството заминава първо за Куба, където родителите участват във форум на освободителните движения от Азия, Африка и Латинска Америка. После потеглят за Прага, Чехословакия. Там бащата Мануел работи като представител на ККП в теоретичното списание на международното комунистическо движение „Проблеми на мира и социализма”, а майката Йира – в базирания в чехословашката столица Международен студентски съюз.

През 1970-та се връщат в Колумбия. Мануел става главен редактор на седмичника на „Вос пролетариа”. Двамата с Йира влизат в ръководството на компартията. Йира е много дейна като защитничка на правата на жените и на журналистите. През 1973-та оглавява Обединението на журналистите в Богота, а през 1976-та е инициаторка за основаването на Федерацията на работниците от пресата. Важна е и ролята ѝ са сформирането на Демократичния съюз на жените в Колумбия. Двамата с Мануел влагат много енергия в обединяването на всички леви сили в широк демократичен фронт. През 1980-та Йира, която се занимава и с преподаване, и със социално подпомагане в бедните квартали, става общинска съветничка в Богота от Националния съюз на опозицията.

Животът на винаги засмяната и лъчезарна активистка обаче е прекършен от злокачествен тумор в мозъка. Въпреки лечението в Хавана и Москва тя си отива през 1981 г., когато е едва 39-годишна. След смъртта ѝ съкрушеният Мануел Сепеда издава книга за нея, озаглавена „Йира Кастро: Радостта е моето знаме”. Името ѝ днес носят няколко училища из страната и квартал в Богота.

В същата тази 1981-ва, когато губи забележителната си майка, 19-годишният тогава Иван Сепеда, активист на Комунистическата младеж от 13-годишна възраст, е изпратен да следва философия в България – в Софийския университет. Да учи в София идва и сестра му Мария (днес тя живее в Гърция, омъжена е за грък).

Иван завършва образованието си у нас и се връща в Колумбия през 1987-ма. Но опитът му от „реалния социализъм” е повлиял и на неговите възгледи. Той е смутен от разминаванията между комунистическата доктрина и ефекта от реалното ѝ прилагане върху живота на хората. Влиза по този повод в дълбоки спорове с баща си, който продължава да е в ръководството на ККП и дори през 1992-ра става неин генерален секретар.

По-късно Иван Сепеда обяснява така своята гледна точка в едно интервю: „Разбрах, че дори и да осигурява социално равенство и добруване на гражданите си, социалистическата система не е жизнеспособна заради авторитарните си методи, изразявани чрез цензурата към дисидентите и нарушенията на индивидуалните свободи”.

Оглеждайки се за по-близка до променените си разбирания организация, Иван по онова време се сближава с популисткия Демократичен съюз М-19 – партия, произлязла от разпусналата се въоръжена групировка М-19. Впрочем, произходът на тази групировка е доста двусмислен – тя се заражда като протест след избори, които не успява да спечели зловещия бивш диктатор Рохас Пиния, решил да се завърне в политиката като популист. С времето наистина формацията се пълни и с умерени левичари със социалдемократически уклон, които чрез нея си намират ниша за изява.

Мануел Сепеда е много ядосан на сина си Иван, че завива нататък и се отдалечава от комунизма. Но бащата е принуден да се сблъсква и с много по-сериозни проблеми от идейните търсения на сина.

Това е периодът, в който Колумбия преживява най-сериозният дотогава опит за постигане на вътрешно помирение, съпроводен обаче от много насилие и приключил трагично. След сключено по време на управлението на президента Белисарио Бетанкур (1982-1986 г.) мирно споразумение левицата е излязла „на светло”. Комунистическата партия, както и отделни крила на близката до нея партизанска групировка ФАРК са се обединили в Патриотичен съюз и излъчват свои представители за участие в избори. Сред най-изявените лица на Патриотичния съюз е и Мануел Сепеда.

Срещу дейците като него обаче се води необявена брутална война с цел физическото им изтребление. Десни военизирани групировки с координираната подкрепа и участие на спецслужби, армейски чинове и наркокартели методично избиват активисти на ПС. През 1987 и 1990 г. зрелищно и показно са застреляни двама кандидат-президенти на ПС. През 1992-ра са регистрирани 3000 убийства на дейци от ПС из цялата страна.

От ПС изготвят доклад с факти за тази черна серия от престъпления и за несекващи заплахи от нови разправи, като алармират, че така се осъществява планът на крайната десница „Разчистване на сметки”. Докладът е връчен през юни 1993-та на Рафаел Пардо, военен министър в тогавашното правителство на президента Сесар Гавирия. В срещата участва и Мануел Сепеда. Но от правителството обвиняват лидерите на ПС, че вдигат шум, за да си правят предизборна реклама, а младите съветници на президента се подиграват пред медиите с „джурасик-параноята” на „динозаврите” левичари. Броени седмици по-късно е убит лидерът на ПС Хосе Мийер Чакон.

64-годишиният Мануел Сепеда, който не спира да получава заплахи, че иде и неговият ред за куршум, е избран за сенатор от ПС в парламентарните избори през 1994-та. Веднага подема три важни инициативи – създаване на министерство на културата, изработване на статут на опозицията и понижаване на присъдите на политическите затворници. Но преди да е изминал още първият му сенаторски месец Мануел Сепеда също е убит… Застрелват го на 9 август 1994 г., докато пътува с колата си и с един телохранител по оживена улица в Богота към Сената.

Убийството на баща му преобръща живота на Иван Сепеда. Той основава фондация „Мануел Сепеда” и се посвещава на правозащитна дейност, на търсене на възмездие за жертвите на това насилие по съдебен път и чрез международни организации, на лансиране на мирни и социални инициативи и т.н. Дейността му е жизненоважна, защото ситуацията в страната се влошава, следите от примирието са потопени в кръв, партизаните се нахъсват за отмъщение, Патриотичният съюз се разпада, войната се ожесточава… Иван се опитва да се противопостави на всичко това, следвайки мирната философия на Махатма Ганди, от когото се възхищава.

През 1997 г. Междуамериканската комисия по правата на човека дава ход на иск, подаден от няколко адвокатски организации срещу колумбийската държава заради преследване и репресии срещу членове на Патриотичния съюз. Актът обаче е повече символичен, отколкото реален. Правозащитните и левите активисти в Колумбия продължават да са на мушката на кръвожадни и безнаказани разправи.

След многобройни заплахи Иван Сепеда напуска страната през 2000 г. и заминава за Франция. В университета в Лион прави магистратура именно по темата за човешките права. Връща се в Богота през 2003-та вече добре подкован и със силни международни връзки в правозащитната сфера. Същата година основава Движение на жертвите на държавните престъпления (MOVICE – Movimiento de Victimas de Crimenes de Estado), в което обединява 17 организации, търсещи справедливост за убийствата през 80-те и 90-те.

Присъединява се към създадения през 2005 г. Демократичен алтернативен полюс, който стъпва върху обединяването на две други организации (едната е заинтересувалият Иван Демократичен съюз М-19). Това е формация със социалдемократическа ориентация, която през годините преживява много метаморфози. До 2012-та включва и комунистите, които обаче тогава излизат и правят собствено обединение – Социално-политическо движение „Патриотичен марш”. Демократичният полюс минава през няколко противоречиви вътрешни кризи и разцепления, но като цяло основната му линия е насочена към отстояване на модела на социална и правова държава и най-важното – към постигане на мир в страната.

Иван Сепеда (с тъмно яке и светъл панталон) сред съмишленици от Демократичния пояс. Снимка: ivancepedacastro.com

Също през 2005-та Фондация „Мануел Сепеда” и една адвокатска колегия подават иск в Междуамериканкската комисия по правата на човека за отделно разглеждане на убийството на сенатор Сепеда. Комисията предава случая в Международния съд по правата на човека. Докато там върви проучването, Иван Сепеда не бездейства. На 6 март 2008-ма привлича вече световно внимание като организатор на координирани масови шествия с общо около 1 милион участници в големите колумбийски градове, но също и в много градове по света като Берлин, Брюксел, Буенос Айрес, Вашингтон, Мадрид, Мексико, Каракас, Ню Йорк, Париж и т.н. Надсловът е „Възпоменание за жертвите на паравоенните групировки, параполитиката и престъпленията на държавата”.

Междувременно – още през 2007 г., организацията Human Rights First („Първо човешките права”) връчва на Иван Сепеда в Ню Йорк медала „Роджър Н. Балдуин”, присъждан на защитници на човешките права.

През 2008-ма Иван написва и издава в съавторство с правозащитника Хорхе Рохас книгата „Пред портите на „Ел Уберимо” – разследване, доказващо връзките на управляващия от 2002-ра президент Алваро Урибе с ултрадесни паравоенни групировки, избиващи левичари. „Ел Уберимо” е семейното имение на Урибе, което според разследването е средище за конспирации.

През 2010-та, когато на власт идва следващият президент Мануел Сантос, Иван Сепеда е избран за депутат от Демократичния полюс в Камарата на представителите. Там неуморно продължава да разобличава нарушенията на човешките права и да подготвя почвата за мирни преговори в страната.

През същата 2010-та Международният съд по правата на човека най-после се произнася по убийството на Мануел Сепеда и осъжда колумбийската държава заради участието на нейни агенти в това престъпление. Съдът изисква държавата да признае вината си в публичен акт, да разкаже за живота на Мануел Сепеда в документален филм, да публикува печатен текст за престъплението и да изплати компенсации на семейството.

Публичният акт е осъществен на общо заседание на двете камари на Конгреса на републиката на 9 август 2011 г. – точно 17 години след убийството на Мануел Сепеда. Действащият вътрешен министър се извинява пред семейството и признава, че престъплението е извършено „от агенти на държавата в сговор с паравоенни сили, които колумбийското правосъдие е било неспособно да открие и осъди”. Това е първият случай, в който колумбийската държава признава отговорност за убийството на политически лидер.

През 2012 г. в Хавана под егидата на ООН. стартират преговори за мир между правителството на президента Мануел Сантос и партизаните от ФАРК – процес, осъществен с много международни посредници, но и с активния и ефективния личен принос на Иван Сепеда. Ролята му е много важна. Въпреки че организационно, а и идейно не е свързан нито с комунистите, нито с ФАРК, покрай семейството си той има много лични познанства, контакти и приятелства с ключови фигури от този сектор и е в състояние да постигне неща, които не са по силите на никой правителствен емисар.

Междувременно през 2014-та Главната прокуратура на републиката обявява ликвидирането на всички лидери на Патриотичния съюз през 80-те и 90-те за престъпление срещу човечеството, като потвърждава, че те са извършени от политически сектори в съюз с агенти на държавна сигурност, наркотрафиканти и паравоенни формирования с цел да се попречи на левицата да участва в политическия живот.

Иван Сепеда е един от най-популярните сенатори в Колумбия. Снимка: ivancepedacastro.com

През 2014-та Иван Сепеда е избран за сенатор от Демократичния полюс. В Сената продължава с разобличенията си за връзките на Урибе (той също вече е сенатор) с ултрадесните военизирани групировки и с наркобандите.

През 2015-та и 2016-та активно участва с посреднически усилия в трудното изработване на мирното споразумение между правителството на Сантос и партизаните от ФАРК. То е подписано през септември 2016-та в Колумбия, но е отхвърлено на свикан през октомври референдум след усилена негативна кампания на Алваро Урибе и кръговете около него. Предоговорено, споразумението все пак влиза в сила, но прилагането му и до днес е голямото изпитание за все още силно конфронтираната вътрешно Колумбия.

Ето заради целия този фон в съдебния сблъсък между Сепеда и Урибе всички, които искат мир и справедливост в Колумбия, са на страната на Сепеда. И сега се радват заедно с него за може би малката, но знакова правна стъпка – домашния арест на неговия антипод Урибе. Това се приема като въодушевяващ символ от всички онези колумбийци, които, да не забравяме, в края на миналата година заляха улици и площади и с масови протести за социални и граждански права – силно движение, туширано заради коронакризата, но в никакъв случай не и изчезнало. Няма никакво съмнение, че „в Колумбия нещо се е променило”, както казва и Сепеда…

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар