Пак подписаха мир в Колумбия

След фиаското с референдума, който провали предишното споразумение между правителството и партизаните от ФАРК, този път документът няма да минава през допитване, а само през парламента. Лагерът около експрезидента Алваро Урибе обаче продължава да е против договореното, а ултрадесни банди отново убиват левичари

Президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос и представителят на ФАРК Родриго Лондоньо подписаха в Богота втори и окончателен вариант на мирното споразумение
Президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос и представителят на ФАРК Родриго Лондоньо подписаха в Богота втори и окончателен вариант на мирното споразумение

Привържениците на мира в Колумбия се изпълниха с нова надежда, след като на 24 ноември в театър „Колон” в Богота бе официално подписано обновеното мирно споразумение между правителството и партизаните от ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия). Това е втори опит да се стигне до омиротворяване на разяжданата от 52-годишен вътрешен въоръжен конфликт страна.

Първият дубъл бе на 26 септември в град Картахена на колубийското карибско крайбрежие. Тогава се състоя тържествена церемония по подписването на първия вариант на споразумението, изработено след 4-годишни преговори под егидата на ООН в Хавана. На тържеството, заредено със силен празничен дух, бяха поканени и многобройни чуждестранни лидери, както и генералният секретар на ООН Бан Ки Мун.

Но се оказа, че фиестата е била преждевременна. Историческият документ трябваше да премине и през референдум, който бе проведен на 2 октомври. И за изумление на цял свят на него макар и с едва 0,5% надвиха противниците му. След което страната изпадна в ступор, защото не беше предвиден вариант за такова развитие на нещата.

Алваро Урибе продължава да оглавява ултрадесния лагер, отхвърлящ и новото мирно споразумение
Алваро Урибе продължава да оглавява ултрадесния лагер, отхвърлящ и новото мирно споразумение

Затова пък лагерът на „не”-то, групиран около бившия президент, сегашен сенатор и изразител на крайнодесни възгледи Алваро Урибе, се усети силен и взе да поставя условия на правителството на настоящия държавен глава Хуан Мануел Сантос. Крехкото примирие между армията и силите на ФАРК, спазвано още от миналата година, увисна на косъм заради реваншизма на Урибе и сие.

В същото време улици и площади се заляха от масови демонстрации в защита на „да”-то за мирното споразумение, а студенти разпънаха палатково градче на мира на централния столичен площад „Боливар”. Мощно международно рамо подаде и Нобеловият комитет, който броени дни след фиаското с референдума удостои президента Хуан Мануел Сантос с Нобелова награда за мир.

В търсене на компромис преговорният екип на Сантос започна нови работни консултации с ФАРК с цел документа да се редактира и да се допълни с искания, издигани от критиците му. В резултат през изтеклите два месеца в споразумението бяха включени повечето от 400-те  предложения, направени от лагера на Урибе.

Участниците в палатковия лагер на мира на площад "Боливар" в Богота организираха и "маратон на целувките" в подкрепа на мирното споразумение
Участниците в палатковия лагер на мира на площад „Боливар“ в Богота организираха и „маратон на целувките“ в подкрепа на мирното споразумение

Ето някои от основните промени, вкарани в новия текст.

– ФАРК пое ангажимента да овъзмезди от свои ресурси жертвите на отсрещната страна, дадени при партизански акции, а също така се ангажира да декларира официално своето имущество и активи.

– От документа бяха премахнати предизвикалите отхвърляне от ултраконсервативните среди и от църквата формулировки в защита на правата на жените и на сексуалните малцинства, като бе предложена неутрална форма, гарантираща равенство на всички лица, засегнати от конфликта. Добавено бе и изричното прокламиране на семейството като основа на социалния съюз.

– Редактирана бе и частта във връзка с държавното финансиране на ФАРК в качеството ѝ вече на политическа партия – бе премахната фиксираната по-рано сума от 10% от цялата държавна субсидия, предвидена за партии, и бе отбелязано, че това ще е „сума, еквивалентна на средната, която получават партии и движения като юридически лица”.

– Отпадна първоначалният замисъл цялото мирно споразумение да стане част от конституцията на страната, но остана предложението в основния закон все пак да се включи поправка, която постановява властите да изпълняват залегналите в мирния документ условия.

– Лагерът около Урибе настояваше партизаните, които бъдат уличени от специалния Трибунал на мира (структура, залегнала в споразумението) в сериозни престъпления, да отбиват наказанията си чрез принудителен труд  в охранявани селскостопански зони. Новата редакция предвижда решенията за местата за отбиване на наказанията да са от компетенцията на Трибунала на мира.

– Що се отнася до самия Трибунал, по искане на критиците на първото споразумение се реши той да действа в продължение на 10 години с възможност срокът да се продължи с още 5 години. Само в първите от 2 до 3 години от този период обаче ще могат да се внасят искове за съдебни разследвания.

– Новата редакция на мирното споразумение също така постановява всеки един отделен случай, в който има подозрения, че партизани са участвали в наркотрафик, да бъде разследван самостоятелно и да се проучва подробно доколко това е имало връзка с въстаническите действия.

Въпреки всички тези нанесени корекции лагерът на Урибе продължи да настоява, че те не са достатъчни и да изисква още и още промени. Другото условие беше обновеният документ отново да премине през референдум, а не само през обсъждане в парламента.

Дори и паметникът на Симон Боливар, Освободителя на Латинска Америка, разположен на едноименния площад в Богота, бе мобилизиран в подкрепа на мира и заметнат от националния флаг
Дори и паметникът на Симон Боливар, Освободителя на Латинска Америка, разположен на едноименния площад в Богота, бе мобилизиран в подкрепа на мира и заметнат от националния флаг

Правителството на Сантос обаче твърдо отхвърли възможността за повече компромиси. Естествено, това беше свързано и с изказаната и от ФАРК позиция, че групировката няма да прави никакви други отстъпки.

Обявено бе, че е договорен окончателен текст на мирното споразумение и то бе подписано на 24 ноември в театър „Колон” в Богота от президента Хуан Мануел Сантос и от водача на ФАРК Родриго Лондоньо, когото вече избягват да наричат  партизанското му име Тимошенко. Този път, за разлика от Картахена, церемонията беше съвсем делова и кратка, без никакви помпозности – не продължи повече от половин час. До последно бе държано в тайна и мястото на подписването – от съображения за сигурност.

Разбра се, че няма да се прави нов референдум, а документът ще влезе още другата седмица за обсъждане в парламента, който ще трябва да изработи и механизмите за прилагането му.

Трупащото се междувременно напрежение в страната е най-сериозният аргумент, че по-нататъшното протакане е взривоопасно. Сред партизанските формирования, висящи „между небето и земята” с уж вече договорено разоръжаване и с предадени на властите списъци на всички членове и симпатизанти, набъбна съвсем основателната тревога, че са лесна мишена на ултрадесните паравоенни формирования, напълно запазили бойните си структури и агресивната си траектория.

Трагичното оправдание на тези тревоги не закъсня. През изминалия уикенд двама партизански лидери и един социален активист бяха застреляни, а други няколко души бяха ранени при атаки на ултрадясната формация Обединения за самозащита на Колумбия (AUC). Разпространеното от AUC комюнике бе недвусмислено: „Бойци и симпатизанти на ФАРК, ние сме тук, за да ви изчистим”.

Ерлей Монрой, една от последните жертви на ултрадясната групировка AUC, и комюникето на убийците му
Ерлей Монрой, една от последните жертви на ултрадясната групировка AUC, и комюникето на убийците му

Междувременно вестник „Ел Еспектадор” публикува статистика, според която само през изтеклата година в страната са били убити 70 социални активисти. Срещу други 28 са извършени нападения, а 279 души са били заплашвани.

Сред колумбийците е силен страхът, че и сегашното мирно споразумение може да свърши с провал и с ново разпалване на войната, както това е ставало при други подобни опити досега. Често се припомня съдбата на също много преекспонирания мирен диалог между левичарите и властта в края на 80-те и началото на 90-те години, по време на управлението на президента Белисарио Бетанкур. Тогава много бивши партизани се вливат в новоучредения Патриотичен съюз, стават депутати и сенатори. Но ултрадесният терор срещу тях се развихря с пълна сила и така са убити около 4000 души от Патриотичния фронт. И кървавият конфликт продължава…

"За мира–нито крачка назад. За войната–нито един мъртвец повече. Споразумение!"–с този лозунг студентско шествие преминава през улиците на Богота.
„За мира – нито крачка назад. За войната – нито един мъртвец повече. Споразумение!“ – с този лозунг студентско шествие преминава през улиците на Богота.

Зловещите сенки от миналото карат сега правителството на Сантос да бърза със законодателното внедряване на мирното споразумение. Но уви, дори и ратификацията в парламента в страната като Колумбия не дава никакви гаранции. Наеженият ултрадесен лагер на Урибе вече предупреди, че няма да приеме подобно развитие…

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар