Колумбия зарови томахавките

След 52 години вътрешен въоръжен конфликт колумбийското правителство и партизанската формация ФАРК подписаха окончателно споразумение за мир

Всички в бяло – в типичните за карибския регион бели мъжки ризи гуаябера. Така се появиха официалните участници на церемонията  по подписване на мирното споразумение в Колумбия. Тя се състоя вечерта в понеделник, 26 септември, в красивия град от колониалната епоха Картахена де Индиас на колумбийското карибско крайбрежие.

Президентът на Колумбия Мануел Сантос стиска ръката на представителя на ФАРК Родриго Лондоньо-Тимошенко на церемонията в Картахена де Индиас под аплодисментите на високопоставени гости от света
Президентът на Колумбия Мануел Сантос стиска ръката на представителя на ФАРК Родриго Лондоньо-Тимошенко на церемонията в Картахена де Индиас под аплодисментите на високопоставени гости от света

Историческото споразумение слага край на драматичния 52-годишен въоръжен конфликт, най-стария в съвременна Латинска Америка, отнел живота на 260 000 души.

От една страна, участници в тази вътрешна война бяха партизаните с марксистка закваска от групировката ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия), сформирани навремето като селски отряди за самозащита от произвола на латифундисти и власти и разраснали се постепенно до алтернативна армия, контролираща цели зони в планинските местности.

От друга страна, срещу партизаните действаше официалната колумбийска армия и всички сили за сигурност. А също така и ултрадесни военизирани формирования, които физически изтребваха не само партизани, но и техни семейства и съмишленици по градовете.

Спиралата на сблъсъка десетилетия наред държеше Колумбия в челните редици на държавите с най-висока степен на насилие, убийства, атентати, отвличания и наркотрафик, от който се въоръжаваха и двата лагера.

Неколкократните опити през годините за мирни преговори между властите и партизаните все не стигаха до успешен финал заради многото пролята кръв, многото натрупано недоверие и постоянното саботиране на диалога от политическата крайна десница, чиято единствена рецепта за решаване на проблема беше цялостно унищожаване на партизанската формация.

Пътят към мира

Новият подход, с който тръгна към проблема настоящият колумбийски президент Мануел Сантос, се базираше на търсене на компромис, който би позволил пълноценно разоръжаване на ФАРК с гарантиране на също толкова пълноценната му последваща интеграция в политическия живот на страната като партийна структура.

Парадоксално – или може би логично – Сантос стигна до този подход,  след като преди това беше военен министър при крайнодесния президент Алваро Урибе – категоричен противник на диалога с партизаните и убеден привърженик на пълното им унищожение. Очевидно опитът на Сантос от предната линия на сблъсъка с ФАРК го е убедил в безсмислието на по-нататъшното кръвопролитие. И когато той сам стана президент през 2010 г., реши да завие към мира.

До сегашното мирно споразумение, което наистина се превръща във вододел в историята на Колумбия и Латинска Америка, се стигна след 4-годишни мирни преговори, започнали през 2012 г. в Хавана под егидата на ООН, с посредничеството на Куба, Венецуела, Чили и Норвегия.

Първото оповестяване, че споразумението вече е готово, стана на 23 юни т.г. в Хавана, когато Мануел Сантос и ръководителят на делегацията на ФАРК Родриго Лондоньо, по-известен с партизанския си псевдоним Тимошенко, подписаха основната рамка на документа, доуточнен и прецизиран по-късно от експерти. Сантос сложи тогава подписа си с химикалка, направена от патрон за автомат. И после символично я подари на Тимошеко като знак, че оръжията наистина трябва да замлъкнат и да се превърнат вече в инструменти на мира.

Партизанският Уудсток

От 29 август официално влезе в сила и окончателното спиране на огъня, което и без това се поддържаше през цялата последна година. Оттогава отворените вече планински лагери на ФАРК де факто се превърнаха в нещо като журналистическа, а и всеобща атракция. Кой ли не се изреди през тях, за да види как точно са живели партизаните и с какво са се занимавали. Големи колумбийски и чуждестранни медии се заляха с фоторепортажи за партизанки и партизани, които разказват личните си истории.

"Партизанският Уудсток"–така някои медии кръстиха рок-концерта на открито, в джунглата край река Яри, с който приключи конференцията на ФАРК за одобрение на мирното споразумение
„Партизанският Уудсток“ – така някои медии кръстиха рок-концерта на открито, в джунглата край река Яри, с който приключи конференцията на ФАРК за одобрение на мирното споразумение

Доста „големи” издания в кореспонденциите си не успяват да прикрият своята почуда, че тези „герийерос“ не са някакви безпощадни командоси, а обикновени хора – млади и не толкова, „хванали гората” заради гняв от бедността и социалната несправедливост и намерили своя социум и реализация в отрядите на ФАРК. Впрочем, доста психолози предупреждават за трудностите в социалното адаптиране на бившите партизани към обикновения граждански живот, след като години наред те са свикнали да живеят в друг тип система, близка до комуната.

Трябва да се подчертае, че във ФАРК протече свой, вътрешен процес по одобряване на мирното споразумение. Кулминацията му бе свиканата Десета конференция на формацията на 18-19 септември, за която в партизански лагер в поречието на река Яри се събраха около 300 партизански делегати от цялата страна. В медийните репортажи съборът бе оприличен на „партизанския Уудсток”, защото обсъжданията в подкрепа на мирното споразумение завършиха триумфално с голяма фиеста и с рок-концерт на открита сцена, от и край която изпълнителите и публиката издигаха свити юмруци и скандираха лозунги за свобода и справедливост.

Не всички в Колумбия обаче възприемат завоя към мира еднозначно позитивно. Особено яростна кампания против споразумението водят онези крайнодесни сектори, които сега са групирани около бившия президент Алваро Урибе. Те в момента са концентрирали усилията си в пропагандиране да се гласува с „не” в обявения от парламента на страната за 2 октомври референдум, който трябва  демократично да реши одобряват или не колумбийците мирното споразумение.

Церемонията в бяло

Естествено, властите в лицето на президента Сантос са задвижили мощна кампания „за” мира. Тя получи ярък импулс на самата процедура по подписването на споразумението на 26 септември, когато документът бе парафиран официално от Сантос и Тимошенко в бели гуаябери. В същите бели одежди край тях грееха и многобройни високопоставени официални лица от различни страни. Досами Сантос бе лично генералният секретар на ООН Бан Ки Мун. В редичката с VIP персоните беше и бившият крал на Испания Хуан Карлос, и президентите на Куба, Мексико, Перу, Аржентина, и държавният секретар на САЩ Джон Кери и т.н.

Впрочем, веднага след церемонията противникът на споразумението Урибе беше свикал митинг от 2000 свои привърженици да скандират отхвърлящи го лозунги. А преди това беше отправил призив към чуждестранните гости да бойкотират церемонията и да се дистанцират от мирния договор. Нещо, която напълно беше игнорирано от поканените.

На самата церемония Тимошенко поднесе извиненията на ФАРК към всички жертви и пострадали от конфликта и увери: „Оттук нататък нашето оръжие ще е само словото.”  На свой ред президентът Сантос подчерта: „Истинското освобождение е да простиш. Прошката освобождава не само онзи, когото прощаваш, а също и преди всичко и самия прощаващ”.

Как ще се адаптира ФАРК

Тепърва предстои ФАРК, чието пълно име всъщност е ФАРК-ЕП, да поеме по трудния път на включване в политическия живот. Вече се обсъжда дори с какво име да излезе на пистата на партийното състезание така, че емблематичните букви от абревиатурата да се запазят. На испански ФАРК-ЕП се разшифрова като Fuerzas Armadas Revolucionarios de Colombia-Ejercito Popular (Революционни въоръжени сили на Колумбия-Народна армия). Затова сега идеята за новото „цивилно име” е Frente Amplio para la Reconciliación de Colombia-Esperanza y Paz, което пак прави ФАРК-ЕП, но означава вече Широк фронт за помирение в Колумбия-Надежда и мир.

За съжаление, страната помни драматични епизоди от средата на 80-те, когато някои бивши партизани от редиците на Колумбийската комунистическа партия се включиха в тогавашното широко обединение Патриотичен полюс, явиха се с него на избори, но бяха избити в атентати, организирани от крайната десница. Общата надежда на привържениците на сегашното мирно споразумение, че Колумбия вече е прекалено изморена от насилието и омразата и може би този път мирът и разумът все пак ще надделеят. Ангажимент за това очевидно са поели и неслучайни международни посредници, преди всичко вече сдобрилите се САЩ и Куба.

Съветниците в сянка

Испанският в. „Ел Паис” разкри и някои не особено афиширани публично личности, които са съдействали като съветници на колумбийското правителство за постигането на мирния компромис с партизаните. Смята се, че това са били на първо място Джонатан Пауъл, съветник на бившия британски премиер Тони Блеър през 10-те му години на „Даунинг стрийт”, като Пауъл е смятан и за архитект на подписаното през 1998 г. споразумение за мир в Северна Ирландия; на второ място Хоакин Вилялобос, бивш партизански командир от гражданската война в Салвадор; на трето – Бил Юри, преподавател и експерт по преговори към Харвардския университет; на четвърто – Шломо Бен Ами, бивш външен министър на Израел също с богат опит в преговорите.

Според „Ел Паис” колумбийският мир бил заченат на една среща в Лондон през 2011 г. между президента Мануел Сантос, висшия комисар по мира в Колумбия Серио Харамийо и Джонатан Пауъл. Тримата се разбрали да създадат работен екип, който да подпомогне експертно мирния процес в Колумбия, ползвайки опита от Северна Ирландия. По-късно били привлечени също Вилялобос, Юри и Бен Ами.

Дали наистина в основата са тези експерти или само е използван капацитетът им, за да се реализира нещо, вече договорено на други нива, в крайна сметка е само детайл от картината. В която най-важното все пак е мирът този път да е необратим. А пред него остава още и изпитанието на урните – на референдума на 2 октомври.

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар