В категории:Общество

Милост за „Българската Коледа“

Благотворителността не е решение за обществото, но при липса на реална здравна помощ, е спасение за отделния човек

В началото искам да декларирам „конфликт на интереси“ – без „Българската Коледа“ моят племенник (тогава на 4 години) не би имал шанс да оживее. След много мъки в България му беше поставена диагноза пинеобластом – агресивен и рядък вид рак на мозъка, за който дори няма изработен протокол за третиране (лечение). Вариант беше лечението в Германия, където работят с протонна терапия. У нас едва сега започнаха да правят планове за изграждане на такъв център. Докато стане, ако изобщо стане, ще минат години и ще умрат много хора, които биха могли да бъдат спасени.

Университетската болница в Хайделберг обаче отказваше да даде оферта за лечение, докато нейните патолози не изследват сами материала от биопсията. А това струваше ни повече, ни по-малко от 3 190 евро. 6 000 лева разход, след като си си плащал като поп ядрено-магнитни резонанси (защо плащаш, когато става въпрос за дете с тежко заболяване, е тема за друг обширен текст), добавки за възстановяване на детето от химиотерапия, супер скъпи био-веган храни, консултации с различни специалисти и пр. и пр. Фондът за лечение на деца, тогава все още съществуваше, действаше мудно, а разходи за такова изследване изобщо нямаше шанс да покрие. Междувременно детето се превръщаше в сянка на себе си, а местни, пък и чужди лекари, не даваха особени шансове да преживее годината. Затова пък с охота бяха готови да оперират – това е възможност да пробват какво ще се случи при болест, която не е добре изследвана. Носи и пари от здравната каса.

В търсене на някакъв изход, се сетихме за „Българската Коледа“. Подадохме заявление с всички нужни документи. И получихме парите, с които на следващия ден изпратихме материала в Германия. Оттам потвърдиха диагнозата и вече дадоха оферта за лечение. Без даренията на българските граждани, без отзивчивостта на г-жа Дарина Владова и експертите от президенството, тази история щеше да приключи бързо.

За благотворителността по принцип

Не смятам, че благотворителността може да замени устойчивата здравна система. Напротив – дълги години съм критикувала именно одите за даренията, които и според мен подменят фокуса. Знам за редица благотворителни инициативи, които показно събират бални рокли и костюми в лъскави зали, за да оповестят накрая, че са набрали няколко хиляди лева за конкретен болен човек, който трябва да им е особено благодарен за вниманието.

Ако същите тези „дарители“ продадат скъпите си одежди, със сигурност биха набавили много по-сериозни суми. Ако не похарчат куп пари за скъпото шампанско и хайвера за събитието, биха могли да помогнат на още повече хора. А ако спрат да се съпротивляват на увеличението на данъците за богатите пък, ще има средства за хиляди болни българи – кувьози, инвалидни колички, катетри за болни на хемодиализа (!). Нашите болни ще се лекуват тук в добре оборудвани държавни болници, където ще бъдат обгрижвани от прилично платени медицински специалисти, на които не се налага да дават 24-часови дежурства, за да има с какво да си платят битовите сметки.

Впрочем и кампанията с капачките, по думите на директор на голямо национално предприятие, всъщност НЕ събира пари за кувьози. От въпросното предприятие изпратили един камион със събрани капачки на организаторите, от които научили, че това няма да стигне и за една десета от стойността на кувьоза. Всъщност ползвали механизма с капачките, за да направят кампанията разпознаваема и да намират по-големи дарения от бизнеса. Та в този смисъл събирайки капачки ние сме артисти в ПР кампания за популяризиране на проблема, не реални дарители. Дано това не обезсърчи някого – поне докато не осъзнаем като общество, че решението е само национална политика и ДЪРЖАВНА здравна система, това все пак е вариант за набавяне на жизненоважното оборудване.

Благотворителността в голяма част от случаите е успокоение на съвестта. Но не е нищо повече от подхвърляне на левче на просяк. Беднякът ще продължи да тъне в нищета и да живее в подлеза на Централна гара. С нашето левче ще си купи я хляб, я долнопробна шльокавица и толкоз. Даренията могат да спасят едно дете, могат да спасят цяло семейство от доживотно задлъжняване, но няма да помогнат на всички деца. И докато изпращаме СМС за поредната кампания, трябва да знаем, че някъде точно сега умира друго дете или възрастен, които не са успели да попаднат в полезрението ни.

Борбата срещу „Българската Коледа“ като лост за идеологическа саморазправа

Крайно неприемливи са обаче критиките именно към тази президентска инициатива от страна на някои НПО кръгове, които от години се хвалят, че развиват благотворителност. Ако бяха хвърлили същите усилия за подобряване на здравната система, може би резултатът щеше да е друг. Но успоредно с дарителската дейност, често техни представители критикуват съществуването изобщо на обществено здравеопазване! Както и на всичко държавно въобще, защото частното било по-качествено. Дали е качествено изобщо не е сигурно, но, че е недостъпно, е гарантирано.

Преди две години през декември беше организиран протест пред Народното събрание срещу намерението за налагане на мораториум върху новите лекарства. Сред организаторите бяха онкологично болни, майки на деца с увреждания – хора, които ежедневно се борят с недъзите на системата, за да оцелеят. Друг отличителен белег на повечето от тях беше фактът, че са привърженици на дясната политика в България и нейните партийни изразители. Ни в клин, ни в ръкав сред речите се открои критика не към депутатите и правителството, които са отговорни за мораториума, а към… президента. Румен Радев и „Българската Коледа“ се оказаха виновни за състоянието на здравната система, въпреки че президентът вече беше наложил вето на текста от бюджета на НЗОК, по силата на който трябваше да бъде наложен мораториумът.

Накратко, това са хора и организации, които:

  • правят основно благотворителни кампании, често със спорна прозрачност и ефект;
  • са категорично против връщането на изцяло солидарната здравна система, защото е белег на комунизъм;
  • критикуват благотворителна кампания, която пречела за създаването на нормално здравеопазване.

Приемам корекции, но поне аз не си спомням озлобено-критични речи и статии срещу „Българската Коледа“, когато президент беше Росен Плевнелиев.

Правомощия

Преди броени дни кметът на Благоевград оповести, че в общината няма да плати за коледна заря тази година, а ще дари парите от нея за лечението на 11-годишно болно дете. Тази постъпка беше критикувана като популистка, каквато вероятно е. Но по-важният въпрос е кой е отговорен за това, че има нужда от подобен популизъм и в чии ръце са механизмите за промяна на здравната система. Определено това не е благоевградския кмет. Не е и президентът на България.

Правителството е това, което може да изхвърли търговците от болничните храмове. Министърът на здравеопазването, този на финансите и най-вече министър-председателят са фигурите, които могат да предложат и на проведат реформа в интерес на българските граждани. Никой от тях не присъства на концерта на „Българската Коледа“. Там беше обаче председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, която е част от управляващото мнозинство и с право би понесла критики за здравната система у нас. Но не тя беше център на пороя от сарказъм и псевдоинтелектуалщина.

Тук няма как да не напомня част от разговора на г-н Борисов с протестиращите медицински сестри. Премиерът им обясни, че днешната система е много по-добра от социалистическата, при която имало една правителствена болница за избрани, същите избрани ходели и на лечение в чужбина. Пък лошите лечебници били за редовия български гражданин, за когото нямало никаква здравна грижа. Защо срещна разбиране сред голяма част от медицинските сестри, все още не мога да си обясня. Защо никоя от тях не се сети да му напомни именно за спасяването на редник Караянчева – също. Та за г-жа Караянчева беше изпратен цял хеликоптер, за да я прибере именно в бившата Правителствена болница.

Следколедното ми пожелание е никому да не се налага да разчита на милостиня, за да лекува себе си или близките си. А като общество да осъзнаем в чии ръце е възможността за връщане към публичното здравеопазване. За да не даряваме обществени пари на частни болници. Да не плащаме неимоверно скъпи лекарства, когато могат да бъдат доставени за много по-малко средства. Ако някой иска частна лекарска или сестринска практика, да го направи, но да не търси пари от НЗОК. Всичко това трябва да бъде направено от правителството. Ако управляващите не го сторят, заличаването на президентската инициатива „Българската Коледа“ няма да помогне, само ще лиши няколко стотин деца от помощ в критичен за тях момент. Вероятно не искаме точно това?

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар