ОТГОВОР от ДЯДО КОЛЕДА
Здравейте, мила Златина Хаджипанайотова, Петрова, Goldy Sofia или както пожелаете,
В началото на декември получих от Вас емоционално писмо за нещастието, което е сполетяло семейството Ви. То се превърна в обсъждана тема от хиляди българи. Ние в приказния свят също го обсъдихме. Обикновено или изпълняваме желанията, или подателите на писмата получават мълчалив отказ.
Златина Хаджипанайотова, Вие като адвокат, юрист вероятно знаете какво е мълчалив отказ. Този път няма да е мълчалив.
Изповедта на една майка с три осиротели деца докосва всеки. Бащата на децата и Ваш съпруг е отнесен от жестока болест. Историята е трогателна, трагедията непоносима. През периода, в който сте се борили за живота му и достойното изживяване на последните му дни, вие като близки сте подложени и на всички мъки, които хаосът в българското здравеопазване носи на болните, вместо да ги улеснява. Никой не бива да бъде подлаган на подобни изпитания. Затова Вашето семейство, както и семействата на милиони български граждани, загубили близки, има цялото ми съчувствие.
Текстът на писмото Ви обаче надхвърля чисто човешката изповед. В редица аспекти той е изключително спорен, дори некомпетентен, а на моменти и оскърбителен за много хора.
Тонът Ви, Goldy Sofia (това беше името на фейсбук профила, преди някой да посъветва собственичката му, че артистичен псевдоним не приляга на личност, която има претенции да прави законодателни предложения), е ултимативен, а текстът – изпълнени с антисоциални внушения. Като самотна майка Goldy, Вие се оплаквате от неработещата социална и здравна система в България, с която се сблъсквате за първи път. Но мигновено заключавате, че тя е по-благосклонна и щедра към „клошари, роми и емигранти“. Те имали повече права от Вас – българка, работила и родила три български деца.
Оставям настрана факта, че Вие, Златина, очевидно не познавате разликата между Емигрант (български гражданин, който напуска България) и Имигрант (чужд гражданин, който идва в страната). По-лошо – Вие като юрист, не познавате добре българските закони! Като адвокат не знаете, че нормативните документи в България не определят правото на подпомагане според етноса на молителя, а според неговия социално-икономически статус. Досега изглежда сякаш Вие просто не сте живяла в България. Или само телом сте присъствала тук. По нищо не личи да сте усетила трудностите, с които се сблъсква ежедневно обикновеният човек.
Дискриминация?!
Уважаема Златина Хаджипанайотова, днес Вие сте адвокат, преди сте се представяла като артист и икономист. Работила сте във варненския Канал 8 като водещ на музикално предаване. След което приемате предложение да водите еротично предаване – позиция, която сте намирала за „по-горно стъпало“ в журналистическата кариера. В различни периоди от вашата кариера сте била титулувана и като една от българските жени с най-голям естествен бюст. Водила сте живот като на кино: пътувания в Австралия, снимки с пирамиди, яхти, сърф, казина и бални рокли. Не, не бални рокли от абитуриентски бал, каквито много нещастни български момичета не са имали. Скъпи рокли и костюми, бижута и автомобили – луксът за Вас изглежда е бил ежедневие. Редувала сте балните рокли с народни носии. Но не с кърпените, избелели сукманчета на танцовите състави в масовото българско читалище или хореографските училища. Да се снимаш с народна носия вече е модно и демонстрира национална гордост, каквато, уви, не предизвиква нито една от обществените ни системи и почти нищо от ежедневието на обикновения българин (стига да имаш очи да го видиш през дебелия слой лукс).
Адвокатска кантора в центъра на София. Кожени дивани, просторни стаи и най-вероятно наемни сътрудници. Твърдите, Златина, че работите по 12-14 часа на ден. Всички работодатели смятат, че работят много. Дали говорите за себе си или за Вашите служители, не мога да знам. Но се надявам да им внасяте нужните осигуровки в пълен размер. Осъзнахте ли вече, че осигурителната система не работи, когато се крият осигурителни вноски? Иска ми се да вярвам, че няма да обречете и сътрудниците си на същата съдба, ако един ден им се наложи да потърсят помощ от осигурителните фондове.
Търсите наследствена пенсия за Вашите три деца. Но ако имате празноти в юридическите си знания, би трябвало поне инстинктивно да усещате, че може да се наследи само нещо, което е оставено. Съпругът Ви, за огромно съжаление, по всичко личи не се е осигурявал. Не е внасял ежемесечно пари във фонд „Пенсии“, както и в частните пенсионни фондове. Затова и няма достатъчно средства, които да бъдат дадени на децата Ви като наследствена пенсия. На мен ми e трудно да си обясня защо човек на 42 години няма дори 5 години трудов стаж. Бил е водолаз, казвате – следователно е работил. А ако е работил и не се е осигурявал, започвам да си мисля, грях ми на душата, че е бил в сивия сектор и заедно сте крили приходите си от социалните фондове и държавната хазна. Години наред. Какво търсите сега от светлия сектор – там, където не сте оставили нищо?
Националният осигурителен институт (НОЙ, както го наричате в официалния си сигнал до Комисията за защита от дискриминация) събира внесените осигуровки за пенсия от работещите и с тях изплаща пенсиите на днешните пенсионери. Предлагате да отчупи от техните мизерни пенсии, за да изплаща по 60 лв. наследствена пенсия на Вашите деца, които, както сама признавате, живеят прекрасно и нямат нужда от финансова помощ? Или пък си представяте, че ще им бъдат изплащани колосални суми?
Истината е, Златина, че нито Вие, нито Вашите деца са дискриминирани. Дали, ако все пак имаха право на наследствена пенсия, отново щяхте да обвините „клошарите, ромите и емигрантите“ за жалкия ѝ размер? А всъщност една от основните причини да няма средства в пенсионния фонд е укриването на осигуровки и доходи. Най-нещастните хора, които не могат и да си мечтаят да се докоснат до вашия стандарт, не са отговорни за мизерната социална система и опустошеното здравеопазване. Виновни са управляващите, некоректните работодатели и новобогаташите, които не мислят за утрешния ден! Да обвиняваш крайно бедни и да се смяташ за онеправдан спрямо тях просто е недостойно. На скотския живот ли им завидяхте?
Исканията
Първото Ви искане за нормална наследствена пенсия не може да се случи, Златина, съжалявам. Както вече Ви обясних, когато човек нищо не е внесъл в осигурителната система, няма какво да очаква от нея. Да, предложението на омбудсмана да отпадне изискването за стаж при определяне на правото на наследствена пенсия, когато починалият е под 25 години, може би е резонно, макар че изискваният стаж в този случай и сега е само една година. Но Вашият случай съвсем не е такъв. Персонална пенсия също няма как да получавате – отпуска се по социални критерии, за хора, които изпитват тежки материални лишения.
Много напълно здрави хора искат да паркират скъпите си джипове на специалните места за хора с увреждания. Някои дори го правят с фалшиви документи. Но поне не настояват за законодателни промени, които официално да им го позволят. Поне не все още.
Аз, Дядо Коледа, подкрепям второто искане за детски добавки, но за всички деца. Така, както от години настояват социални движения в България, но никой не ги чува. Така както беше преди Международният валутен фонд и Световната банка да разбият социалната система и да въведат доходен критерий, за да се пести от българските деца. Докато обаче Вие, Златина, настоявате тези плащания да продължат да се отпускат дискриминационно (само за работещи майки), и за това Ви искане получавате моя отказ.
Има майки, които гледат деца с увреждания, затова не могат да работят. Има майки, които работят в сивия сектор (точно като покойния Ви съпруг), но не по свое желание, а защото работодателят отказва да подпише договор с тях (за разлика от Вашия съпруг, който вероятно не е зависел от друг). Срещат се и майки, които живеят в райони, където просто работа няма. Нима техните деца имат по-малко нужди от децата на тези, които работят? Въпрос с повишена трудност към Вас и към омбудсмана, който години наред беше депутат, но тогава социалните теми не го вълнуваха толкова.
Впрочем, ако се върнем на Вашия случай, Вие, като майка на сираци, получавате детски добавки, независимо от това, че доходът Ви е висок. Други родители със значително по-ниски доходи нямат такива права, само защото са двама.
Последна надежда
Златина, Вие и Вашите деца сте изстрадали твърде много. Обичате ги и се грижите за тях, както вероятно би направила всяка майка. Очевидно можете да си позволите и повече от това да им осигурите храната, дрехите и лекарствата. Правете това, което можете. Но предложенията за законови промени не са Вашата сила. Промени в Закона за пенсиите на сираци не бихте могла да направите, дори само поради факта, че такъв не съществува. Има Кодекс за социално осигуряване.
Хиляди бедни български семейства се борят за оцеляване и нормален житейски старт на децата си. Нерядко са с подобна на Вашата съдба, но в допълнение към това не са пощадени и от ежедневните сблъсъци с неработещите обществени системи. Често са с позахабени дрехи, изтъркани подметки на обувките, нерядко без зъби – не биха били привлекателни за ПР кампания, затова и проблемите им остават нечути. Могат да се надяват само на мен – Дядо Коледа, но дори и аз често съм безсилен… Затова и промени в социалната, икономическата и данъчната система са нужни, но в съвсем друга от зададената от вас посока.
