Хуманистичната и социална световна култура от втората половина на 20-ти век, тясно преплетена и с политическия феномен на бунтарството от 60-те години, претърпя поредната си фатална загуба, с която този период от развитието на човечеството сякаш окончателно отплава във вечността… На 23 септември ни напусна завинаги неповторимата Жулиет Греко – топлият глас на френския шансон, музата на непокорството и екзистенциализма. Скъса се нишката на един магнетичен живот, белязан от трагедиите и възходите на епохата…
Тя е родена на 7 февруари 1927 г. в южния френски град Монпелие. Баща ѝ е корсиканец, полицейски комисар, който напуска рано семейството. Жулиет е отгледана от родителите на майка си, която пък е била дейна левичарка, много авангардна за времето си.
Майката и по-голямата сестра на Жулиет са и активни участнички в Съпротивата, когато нацистите окупират Франция през Втората световна война. Макар и невръстна, Жулиет също участва наравно с тях. През 1943 г. всички те са арестувани. Майка ѝ и сестра ѝ са депортирани в Равенсбрюк, а 16-годишната тогава Жулиет е пусната след няколко дни, прекарани в затвора.
Тя се връща в пансиона, в който живеела дотогава със семейството си – до площада „Сен Жермен дьо Пре” в Париж, със средновековното абатство и с най-старата църква в града. Застанала на площада и запяла Over the Rainbow – прочутата песен на Джуди Гарланд от филма „Вълшебникът от Оз”, излязъл през 1939 г. Запяла точно това, „защото американската музика тогава беше забранена”, както ще разкаже по-късно…
В следвоенните години младата Жулиет и нейните интерпретации на френски шансони стават емблема точно на този парижки квартал, недалеч от Сорбоната и от музея на импресионистите „Д’Орсе”. Квартал, изпълнен с опушени и вибриращи от идейни изблици кафенета, превърнал се в мястото „с най-голяма в света концентрация на интелектуалци на квадратен метър”, както започват да го описват. Именно там се заражда и философският и естетически кръг на екзистенциалистите, оформил се около Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар, Морис Мерло-Понти, Албер Камю и др. Всички те имат Жулиет Греко за „своя” – тънкото момиче с големи очи, с черна права коса и обикновено облечено в черно, съумява не само да участва в дискусиите им, но и да пренася техния заряд в песните си.
Именно там, в тези среди, през 1949 г. едва 22-годишната Жулиет среща и първата си голяма любов – пристигналия на гастроли в Париж 23-годишен Майлс Дейвис, виртуозен американски чернокож джаз-музикант, тромпетист. Жулиет първо го вижда на един от концертите му, а после се запознават в обща компания. И любовта им пламва неудържимо, макар нито французойката, нито американецът да знаят езика на другия. Разбират се с жестове, с погледи, с изблици смях, но всички наоколо са наясно, че двамата са родени един за друг.
След две шеметни седмици заедно, се налага да се разделят, когато гастролите на Майлс приключват. Той не ѝ предлага да се оженят или да поемат заедно към Америка, защото за разлика от либералния Париж, родината му е под пресата на расизма. И той не иска да подлага любимата си на това изпитание. Наясно е, че никога няма да я приемат там, като половинка на чернокож…
Всъщност, те никога не се разделят напълно. Постоянно поддържат връзка, а след пет години отново се събират за кратко – и всичко пламва със същата сила… През целия си живот остават близки, постоянно са в контакт и се подкрепят един друг, дори когато са обвързани с други.
„Тя бе първата жена, която истински съм обичал. И това, че се наложи да се разделим, ми разби сърцето,” признава Майлс, отишъл си завинаги през 1991 г. А Жулиет от своя страна казва: „Имахме велика любовна история – такава, за каквато мечтаят всички”.
Все пак тя покорява и сцените в Америка, и екрана на Холивуд, но не редом до Майлс, а като уникална посланичка на френския шансон и като любимка на американския продуцент Дарил Ф. Занук, снимал я често във филмите си през 60-те и 70-те години на 20-ти век. Френското кино също ѝ дава път, разбира се. Така тя среща втория си мъж – известния актьор Мишел Пиколи, с когото живее от 1966 до 1977 г. В този период се вмества и ролята на нейните песни-размисли за набъбване на студентския бунт в Париж през май 1968-ма…
Трети съпруг на Жулиет Греко е акомпаниралият ѝ пианист Жерар Жуане, с когото са заедно до смъртта му през 2018 г.
Сред приятелите ѝ и сценичните ѝ партньори са били големи имена като Жак Брел, Серж Гинзбур, Пиер Брасенс, Дюк Елингтън и много други.
Самата Жулиет продължава да пее чак до 89-годишна възраст – последният ѝ голям концерт е през 2016 г. И не би прекъснала, ако същата година не я сполетява инсулт и не губи единствената си дъщеря Лоранс-Мари. Винаги е повтаряла: „Смисълът на живота ми е да пея. Да пея е всичко – тялото ми, инстинктът ми, главата ми”…
Последните години от живота си Жулиет Греко прекарва в своята любима къща в Раматюел, недалеч от Лазурния бряг. Именно там, заобиколена от близките си, и угасва на 23 септември 2020 г.
About The Author
